№ 2019
гр. Варна , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500587 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила молба с вх. № 9330/18.05.2021 год., подадена от
„Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Николай Банков, с искане да бъде изменено в
частта за разноските Решение № 865/11.05.2021 год., постановено по настоящото дело.
Молителят сочи, че върху размера на присъдените в негова полза разноски за адвокатски
възнаграждения, направени за двете инстанции следва да бъде начислен ДДС, съгласно §2а
от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 год.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна ИВ. ИЛ. ИВ. не изразява
становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на
„Електроразпределение Север“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 260044/12.01.2021 год. по гр. дело № 5675/2020 год. по описа на РС-Варна, с
което е уважен предявен от ИВ. ИЛ. ИВ. от гр. Долни чифлик, Варненска област против
дружеството–въззивник отрицателен установителен иск и е прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът ИВ. ИЛ. ИВ. от гр. Долни чифлик не дължи на
ответника „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
сумата от 1633, 46 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за
периода 11.02.2017 год. – 14.05.2020 год. за обект с аб. № **********, находящ се в гр.
Долни чифлик, Варненска област, ул. Въча № 1, за която сума е издадена фактура №
**********/27.05.2020 год.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 865/11.05.2021 год., с което е
отменил обжалваното първоинстанционно решение и вместо него е отхвърлил предявения
1
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В резултат на това произнасяне в полза на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, е присъдена сумата 913 лева, представляваща разноски за двете инстанции, от
които: 213 лева – такси и разноски за производството и 700 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за всяка една от двете инстанции, намалено от съда при
приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, до установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004
год. на ВАдвС минимален размер.
Материалният интерес, който е защитавала ответната страна (въззивник в настоящото
производство) възлиза на 1633,46 лева. Възнаграждението за процесуално представителство
от един адвокат по предявения иск, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер
на 344,34 лева, като съдът е преценил, че следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение размер на 700 лева за всяка инстанция, съобразно направените пред ВРС и
ВОС възражения за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
При преценка размера на дължимите разноски, направени пред ВРС и ВОС, съдът не
е съобразил, че ответната страна (въззивна страна в производството пред ВОС) е възложила
процесуалното си представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС,
поради което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 год. за регистрираните по
ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, поради което към присъдените адвокатски хонорари следва да
бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на 70 лева за всяка инстанция.
Настоящият състав на ВОС приема, че на въззивната страна „Електроразпределение
Север“ АД следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции в общ размер на 1053 лева,
от които 453 лева, представляваща направени разноски пред първа инстанция и 600 лева,
представляваща разноски пред ВОС. С въззивното решение са присъдени разноски в размер
на 913 лева, поради което следва да бъде присъдена в полза на въззивната страната
разликата между пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на
140 лева.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта
за разноските.
С изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от ГПК, Решение № 865/11.05.2021 год.,
постановено по в. гр. дело № 587/2021 год. по описа на ВОС, в частта му относно
разноските:
ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. ИВ. ЕГН ********** от гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. Въча
№ 1, да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е,
допълнитено сума в размер на 140 лева /сто и четиридесет лева/, представляваща
разликата между присъдените с Решение № 865/11.05.2021 год. разноски в размер на 913
лева до пълния размер на дължимите такива за производствата пред ВРС и ВОС 1053 лева,
на основание чл. 78 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3