Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. Плевен, 05.04.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично
заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева
като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело № 2087 по описа за 2018 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е молба от М.Ц.М. против С.Е.К., в която се твърди, че страните живеят на
семейни начала. Твърди, че от лятото на 2017г., отношенията са се влошили, като
последния акт на физическо и психическо насилие е бил на 21.03.2018г., като при
възникнал конфликт, ответникът я е обидил, с думите „курва“ и „мърша“,заплашил я
е, че ако го лиши детето, то ще израсне сирак ,
плиснал е бира в лицето й, хванал
я е за косата , ударил я е в задната
част на главата, скубал я, натиснал е главата към пода.Посочва, че на другия
ден се е снабдила с мед. свидетелство за нараняванията в тилната област, което
представя. Моли съда
да издаде заповед за защита по ЗЗДН, като се наложат мерки: да се въздържа ответникът от
домашно насилие, да не приближава
молителката, както и жилището на родителите й, където живее .Претендират се
разноски.
Ответникът, р.пр.,чрез процесуалния
си представител не оспорва молбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че страните са живели на семейни
началото до 21.03.2018г., когато са се разделили, както и че от съвместното
съжителство имат родено дете.
Спорен по делото е въпроса упражнен ли е психически и физически тормоз от
страна на ответника спрямо молителката и налага ли се постановяване на мерки по
ЗЗДН.
С оглед на спорните въпроси, са
събрани писмени доказателства.
От представената по делото
Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН - л.4, от молителката към
молбата, се установява, че същата е декларирала, че спрямо нея е упражнено физическо и психическо насилие на 21.03.2017г.
, изразяващо се в заплахи и обиди , както и удряне, скубане и т.н.Представено е
и медицинско свидетелство във връзка с нанесените удари в тилната област на
главата.
Представените доказателства не са оспорени по надлежния ред.
С оглед на представените по делото писмени и
гласни доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо и сексуално насилие, както и опитът
за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или
родствена връзка или обитават едно жилище.Съгласно разпоредбата на чл. чл.13,
ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание
приложената декларация по чл.9, ал.3 от същия закон.В случая не е оспорена
фактическата обстановка и е приложен
медицински документ.
Поради горното, съдът намира, че на ответника
следва да бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта
на извършените действия на насилие, съдът счита, че подходящи мерки на закрила
са предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗСДН – задължи ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката, да приближава пострадалата, както и жилището
й, за срок от три месеца. Съдът приема,
че срока е достатъчен молителката да преодолее чувството на страх и да се
приключат окончателно взаимоотношенията по законен и цивилизован ред.
Следва да бъде указано на ответника,
че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали
нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на процеса и на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25лв./ТР№6/2012г.-т.22/ по сметка на ПлРС, както и глоба
в размер на 200лв.
Следва да се осъди ответника
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на молителката направени разходи в размер
на 350лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие,
както следва:
1.ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.18, ал.1, вр.
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя С.Е.К.,***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо молителката М.Ц.М., ЕГН********** ***.
2.ЗАБРАНЯВА на основание чл.18, ал.1
вр. чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на С.Е.К.,***,
ДА ПРИБЛИЖАВА ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ М.Ц.М., ЕГН********** ***, както и жилището на
пострадалото лице М.Ц.М., ЕГН**********,***,за срок от три месеца, считано от влизане
на решението в сила.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените
мерки за закрила. ЗАПОВЕДТА
на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С.Е.К.,***, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН
и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА С.Е.К.,***, на
осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв. по сметка на
ПлРС, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.
ОСЪЖДА С.Е.К.,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ц.М., ЕГН**********, сумата 350лв., направени разходи за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Плевенски
окръжен съд в 7-мо срок от получаване на съобщението, че е постановено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: