Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4064 24.10.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4244 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове по чл. 356 ТЗ, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 521, ал. 1 ГПК.
Ищецът „АЙ КОНТАКТ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, ул. Петра войвода №
1 е предявил против В.Д.З., ЕГН **********
и „З.“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Гарибалби иск за осъждане на ответниците да върнат следните стоки:
1.
Рамки TR90 Диксън - получени 519 броя х 6.00 лева всяка = 3114.00 лева, от
които отчетени като продадени 144 броя и получени още 159 броя на 22.08.2015 г.
= или общо неотчетени 534 броя х 6.00лв. = 3204.00 лава
2.
Слънчеви очила PL /Полар Лайт/ - получени 159 броя х
10.00 лева = 1590.00 лева.
3.
Рамки пластмаса - получени 440 броя х З.60 лева = 1584.00 лева, от които
отчетени 441 броя и получени нови 250 броя на 22.08.2015 г. -896.40 лева
4.
Рамки Диксън
клипс - получени 24 броя х 26.00 лева = 624 лева
5.
Диксън метал
- получени 67 броя х 15.00 лева = 1005 лева
6.
Евтин клипс
— получени 12 броя х 15.00 лева = 180 лева
7. Бел вижън ацетат - получени 10 броя х 15.00 лева = 150 лева
8. Бел вижън евтин - получени -12 броя х 15.00 лева = 180 лева
9. Бел вижън метал — получени 123 броя х 16.00 лева = 1968 лева
10..Калъфи Диксъи - получени 200 броя х 2.00 лева = 400 лева
11. Бърсалки
Бел вижън - поучени 100 броя
12.бърсалки Дикаьн - получени - 200 броя
13.бърсалки Слънчеви - получени 100 броя
14.Торбички Слънчеви
-получени -100 броя
В условията на евентуалност се иска
тяхната левова равностойност в размер на 9285 лв. с ДДС. Претендира разноските
по делото.
В исковата молба се твърди, че
основната дейност на ищеца е вътрешна и външна търговия с оптични изделия,
рамки за очила, аксесоари и др.
Ищецът твърди, че с устен договор за
консигнация, В.Д.З. получил от ищеца съгласно опис от 09.04.2015 г. рамки за
очила на обща стойност от 11191,00 лева, като се задължил да отчита продадената
стока на всеки месец, при първоначален гратисен период от три месеца. Стоката
била продавана в о. „Ф.“ стопанисвана от „З.“*** Г. Д., както и разнасяне на
стоки по други магазини и оптики в гр. С.З., Ч.и др.
На 04.07.2015 г. ответникът отчел
продадена от него стока за 400 лева и ищецът му предал това стока, включваща –
рамки за очила TR90
Диксън 109 бр. по 6,00 лева, на стойност 654 лева с ДДС, бърсалки „Бел вижън“ –
100 броя, бърсалки „Диксън“ – 200 броя, слънчеви – 100 броя и торбички слънчеви
– 100 броя, които вървяли с предлаганите рамки за очила, но нямали отделни
единични стойности. По този начин задължението на ответника във стока възлизало
на 11445 лева, за което той като физическо лице издал разписка от 08.08.2015
г., с което признал, че дължал сумата от 11445 лева. Тази сума представлявала
стойността на получената от него стока – рамки за очила, бърсалки различни
видове и торбички за очила. По искане на ответника ищецът издал на ответното
дружество фактура № 136/04.07.2015 г. за 396 лв. с ДДС, за продадени от него и
отчетени 400 лева от рамки за очила – 55
бр. по 6,00 лв., или 330 лева без ДДС /396 лв. с ДДС/.
Твърди се, че на 23.08.2015 г.
ответникът отчел продадена от него стока за още 1200 лева, за която сума по
негово искане също била издадена на едноличното му дружество фактура №
157/23.08.2015 г. за продадени рамки за очила на обща стойност 1202,40 лв. с
ДДС.
На 16.09.2015 г. ответникът за
последен път отчел продадена от него стока за 1250 лева с ДДС, като останал
задължен за стока в размер на 10195 лева. По искане на ответника била издадена
фактура № 170/18.09.2015 г. за 1249,20 лева, за продадени рамки за очила на
обща стойност 1249,20 лева с ДДС.
Поради неотчитане на повече продажби
от ответника ищецът предприел правни действия през 2016 г. за получаване
равностойността на стоката – сумата от 10195 лева. Подал искане по реда на заповедното
производство, като след оспорване от негова страна, предявил и установителен
иск, по който било образувано от Районен съд - Пловдив гр. дело № 5439/2016 г.
В подадения писмен отговор по предявения установителен иск ответникът направил
възражение, че не е получил сумата от 10195 лева, а това е равностойността на
стоката, получена от него по сключения договор за консигнация, която не можел
да продаде поради настъпил здравословен проблем и искал да я върне на ищеца.
В исковата молба се твърди, че ответникът
не е отчел продажби и не е върнал стоката по видове и цени с ДДС. Към настоящия
момент се твърди, че дължи на ищеца сумата от 10197,40 лв. с ДДС.
Твърди се, че с покана – уведомление,
връчена на ответника лично и като представляващ „З.“ ООД чрез ***го поканил да
отчете получената и продадената от него стока в 7 – дневен срок, считано от
дена на получаване на поканата по предоставена му банкова сметка.
***теглил поръчката с поканата,
прекратявайки договора между страните и поискал връщане на стоката на
06.03.2019 г. в 14,00 часа.
С оглед факта, че ответникът не желае
да уреди доброволно да върне стоката или нейната равностойност, се иска същият
да бъде осъден да върне държаните от него вещи, тъй като държал на отпаднало
основание, а в случай че не била налице, да заплати нейната равностойност в
размер на 10197,40 лв.
С допълнителна молба от 26.06.2019 г.
заявява, че ответникът е върнал част от движимите вещи на стойност 1277 лв. и
претендира 9285 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е подал писмен отговор. В
първото по делото съдебно заседание ответникът З. твърди, че стоката, която се
иска да бъде върната, посочена в исковата молба, е изгоря. Оспорва иска.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII граждански състав след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Видно от приложения по делото опис от
09,04,2015 г. – В. ***, о. Ф. – гр. П., ул. Х. Д. е получил от ищцовото
дружество следните стоки:
1.
Рамки TR90 Диксън - 519 броя;
2.
Слънчеви очила PL - 159 броя;
3.
слънчеви очила евтини – 55 броя;
4.
Рамки пластмаса -440 броя;
5.
Рамки Диксън
клипс - 24 броя;
6.
Диксън метал
- 67 броя;
7.
Евтин клипс
— 12 броя;
7. Бел вижън ацетат -10 броя;
8. Бел вижън евтин - -12 броя;
9. Бел вижън метал — 123 броя;
10..Калъфи Диксъи - 200 броя;
11. Бърсалки
Бел вижън - 100 броя;
12.бърсалки Диксън - 200
броя;
13.бърсалки Слънчеви - 100 броя;
14.Торбички Слънчеви
- -100 броя;
15. Рамки TR90 Диксън - 109 броя;
Общата стойност на
вещите е 11445 лв.
Ответникът З. е заявил, че дължи на И. И., който е у. на
ищцовото дружество сумата от 11 445 лв.
Това негово волеизявление е обективирано в разписка от 08,08,2015 г.
С приемно –предавателен протокол от 07,05,2019 г.
ответникът В.З. действащ в лично качество и в качеството си на у. на З. ЕООД е
върнал на ищеца част от вещите описа в опис от 09,04,2015 г., на обща стойност 1277 лв.
На 25,02,2019 г. е
получена от ответниците покана, с която
ищецът ги уведомява, че оттегля поръчката, иска връщане на дадените стоки с
левова равностойност 10 197,40 лв.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Ищецът предявява претенция
за изпълнение на договор, комисионен по своя характер, като основава същата на
съществуваща сделка между страните, по силата на която ответниците са
изпълнили част от задължения си – да продадат стоки – оптични изделия ,
рамки за очила, аксесоари,
но не е изпълнил другото си основно задължение – да се отчете пред своя
съдоговорител – комитент по сделката, като върне непродадените стоки.
За да се приеме за
основателна претенцията на ищеца следва да се установят следните елементи:
наличието на комисионна сделка със страни по нея –страните по настоящото
производство и предмет – очертаното в исковата молба спорно право; изпълнение
по сделката, т.е. предаване на стоки, който се иска да бъдат върнати.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в
сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. Доказването в процеса не е необходимо винаги
да е пълно и главно. При липса на преки доказателства, доказването може да бъде
изведено въз основа на поредица от установени факти, който в своята взаимна
връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието на облигационно правна връзка между страните по делото, въз основа на която
за ответникът възникват определени задължения. Съдът намира, че по делото са
налице една непрекъсната верига от косвено доказателства, а именно опис на вещи
от 09,04,2015 г., разписка от 08,08,2015 г., приемно-предавателен протокол от
07,05,2019 г., който по своята правна същност представлява извънсъдебно
признание от страна на ответниците, въз
основа на които може да се заключи, че между страните по делото е сключен комисионен
договор, по силата ответниците са получили стока, подробно описана в опис от
09,04,2015 г., която е следвало да продадат и след това да се отчетат на
доверителя- ищец, като му заплатят стойността на продадената стока. Поръчката е била оттеглена от доверителя с
покана, връчена на ответниците на 25,02,2019 г.
Ето защо ответниците дължат връщане на посочената в исковата молба стоки.
Тъй като обаче ответникът твърди, че същите са изгорели, следва да се
разгледа предявения иск по чл. 521, ал. 2 ГПК.
Твърденията за неправомерно упражнявана от ответниците фактическа власт върху
вещите (без да е техен собственик) и за неправомерното им задържане, както и за
съществуваща вероятност същите да не са налични, тъй като ответниците са ги унищожили- изгоря ли
са, сочи на предявен при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 521, ал. 2 ГПК - за присъждане равностойност на подлежаща на предаване
движима вещ, в случай че тя не се намира в лицето, което дължи предаването й. Съгласно практиката на
ВКС, обективирана в решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 60 от 25. 03. 2010
г. по гр. д. № 394/2009 г., IV г.о., решение № 22 от 09. 02. 2011 г. по гр. д.
№ 1610/2009 г., Iг.о.) и според приетото в ТР № 114/63 г. по гр. д. № 95/63 г.
на ОСГК, защитата по чл. 521, ал. 2 ГПК (чл. 414 ГПК /отм./) е допустима и във
фазата на исковото производство.
Уважаването на иска по чл. 521, ал. 2 ГПК е предпоставено от
установяване на обстоятелството, че ответникът дължи предаване на ищеца на
движима вещ, както и че предаването на вещта е невъзможно, тъй като същата не
се намира у него. Без значение е причината, поради която вещта не се намира у
ответника - унищожаването й, укриването й, извършено разпореждане със същата в
полза на трети лица, неположена грижа за опазването. Следва да се установи и
равностойността на вещите.
По делото е установено, че ищецът е собственик на процесните
движими вещи, че към 09,04,2015 г. до датата на тяхното погиване – след
образуване на гр.д. № 5439/16 г. на ПРС
същите са били в държане на ответниците и са се намирали в стопанисвана от тях о., че осъществяваното от ответницата държане е без основание,
поради което се дължи предаване на вещите на ищеца. Установено е и
обстоятелството, че предаване владението върху процесните движими вещи не може
да се осъществи, тъй като към 27,06,2019
г. – първото по делото о.с.з., ответениците твърдят, че са унищожени. Към предявяване на иска (15. 03. 2019 г.) липсата на вещите не е била установена от ищеца, той не е
знаел дали същите все още са в наличност или не. Ищецът е узнал за липсата им
на едва след като се е запознал с протокола от
съдебното заседание. В този смисъл, изискуемостта на
вземането за равностойността на вещите не би могла да настъпи преди момента на
узнаване от ищеца на тяхната липса и невъзможността за фактическото им
предаване.
Равностойността на процесните движими вещи е посочена в опис от 09,04,2015 г. – 11445 лв., като
невърната равностойност е 9285 лв.
Предвид гореизложените съображения, както и поради
установяване на равностойността на процесните движими вещи към
момента на предаването им от ищеца, в общ размер възлизаща на
сумата от 9285 лева, то настоящият съдебен
състав приема, че предявеният иск по чл.
чл. 521 ал. 2 от ГПК за присъждане на сумата
от 9285 лева, представляваща равностойността на процесните
движими вещи: Рамки TR90 Диксън - 534 броя; Слънчеви
очила PL /Полар
Лайт/ - 159 броя; Рамки
пластмаса – 249; Рамки
Диксън клипс - 24 броя; Диксън метал - 67 броя; Евтин клипс — 12 броя; Бел вижън ацетат -
10 броя; . Бел вижън евтин -12 броя; Бел вижън метал — 123 броя; Калъфи Диксъи - 200 броя; Бърсалки Бел вижън - 100 броя; бърсалки Диксън - 200 броя; бърсалки Слънчеви -100 броя; Торбички Слънчеви
-100 броя, се явява доказан и по размер, поради което
и следва да бъде уважен за сумата от 9285лева.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им
размер, доколкото исковете са уважени. Разноските надлежно се претендират, като
за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те
са реално направени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на
407,90 лв., такса за връчване на покана чрез *** - 24 лв. и 36 такса пред н. за
изготвяне на протокол и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Ответникът обаче е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като е поискал
намаляването му до минимума, с оглед цената на иска. По смисъла на чл. 78 ал. 5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по
искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като
по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г.
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
ограничение за трикратния минимум и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения минимум. В конкретния случай делото е със средна фактическа
или правна сложност. С оглед цената на иска според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 4
от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да
възлиза на сумата от 835,92 лева. Настоящия
състав счита възражението за прекомерност на разноските за неоснователно.
Фактическата и правна сложност на делото, изготвяне и подаване на искова молба,
участието на процесуалния представител на ищеца в проведеното по делото съдебно
заседание, изготвяне на писмени бележки,
са все правни действия и адвокатското възнаграждение за тяхното
осъществяване в процеса в размер от 1000 лева съответства на извършените
адвокатски услуги, което обосновава извод за
липса на основание за
редуцирането му.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЙ КОНТАКТ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, ул. Петра войвода №
1 е предявил против В.Д.З., ЕГН **********
и „З.“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Гарибалди № 7 искове за осъждане на ответниците да върнат следните стоки: Рамки
TR90 Диксън - 534
броя; Слънчеви очила PL /Полар Лайт/ - 159 броя; Рамки пластмаса –
249; Рамки Диксън клипс - 24 броя;
Диксън метал - 67 броя; Евтин клипс — 12 броя;
Бел вижън ацетат - 10 броя; . Бел вижън евтин -12
броя; Бел вижън метал — 123 броя; Калъфи Диксън - 200
броя; Бърсалки
Бел вижън - 100 броя; бърсалки
Диксън - 200 броя; бърсалки
Слънчеви -100 броя; Торбички
Слънчеви -100 броя.
ОСЪЖДА В.Д.З., ЕГН
********** и „З.“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Гарибалди № 7, ДА ЗАПЛАТЯТ на „АЙ КОНТАКТ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, ул. Петра войвода №
1, сумата
от 9285 лева, представляваща
в общ размер паричната равностойност на движими вещи, както следва: Рамки TR90 Диксън - 513 броя; Слънчеви
очила PL /Полар
Лайт/ - 159 броя; Рамки
пластмаса – 194; Рамки
Диксън клипс - 16 броя; Диксън метал - 53 броя; Евтин клипс — 11 броя; Бел вижън ацетат -
5 броя; . Бел вижън евтин -12 броя; Бел вижън метал — 118 броя; Калъфи Диксън - 200 броя; Бърсалки Бел вижън - 100 броя; бърсалки Диксън - 200 броя; бърсалки Слънчеви -100 броя; Торбички Слънчеви -100 броя, по иск с правно основание чл. 521 ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.З., ЕГН ********** и „З.“
ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Гарибалди № 7, ДА ЗАПЛАТЯТ на „АЙ КОНТАКТ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, ул. Петра войвода №
1, направените по делото разноски в размер на 1467,90 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ