№ 4583
гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20221100101214 по описа за 2022 година
ж
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от Й. Й. И. с ЕГН ********** срещу В. Д. Г., ЕГН
********** и Д. Д. Ш. с ЕГН **********, като наследници на Д. К. Г., за
заплащне от всеки един на половината от сумата от 110,000.00евро, внесена
от нея на 09.12.2020г. по банковата сметка на Д. К. Г. по договор за заем, както
и сумата от 7 363, 89 евро, представляваща мораторна лихва за периода от
09.06.2021г. до 04.02.2022г., при условията на евентуалност искове с правно
основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците да
върне на ищцата половината от сумата в размер на 110,000.00 евро, като
получена от Д. К. Г. без основание, както и законната лихва от датата на
исковата молба 07.02.2022г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени съображения, че между ищцата и
наследодателят на ответниците Д. К. Г. е сключен договор за заем, във връзка с
който на 09.12.2020г. ищцата е превела по банковата му сметка сума от 110
000.00евро. По указание на Г. основанието, посочено в документа, е
„захранване на сметка“, но ищцата твърди да е превела сумата като заем.
Съгласно устната договорка заетата сума следвало да бъде върната до шест
месеца или до 09.06.2021г.
1
На 27.05.2021г. заемателят Д. К. Г. починал, след което ответниците са
негови правоприемници по договора за заем и дължат връщане на получената
в изпълнение на същия сума. Излага доводи, че ответниците дължат връщане
на получената сума, ведно с лихва за забава от датата на падежа 09.06.2021г.
до датата на предявяване иска в размер на 7 363, 89 евро.
При условията на евентуалност излага съображения, че между страните
не е сключен писмен договор за заем, тъй като са се познавали от години и са
били близки, с изградени отношения на доверие между тях, поради което ако
бъде прието за недоказано сключването на договор за заем, са изложени
доводи, че сумата от 110 000 евро е получена без основание, поради което
ответниците дължат връщане на същата.
Ответникът В. Д. Г. в писмения си отговор излага съображения, че не
оспорва исковете и обстоятеоствата на които се основават. Знае, че ищцата,
която е негова майка, е наредила по банков път процесната сума по сметка на
баща му, преди да почине. Оспорва ответницата Д. Д. Ш. да е наследник на Д.
К. Г..
Ответницата Д. Д. Ш. в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска. Представя решение, постановено на 29.08.2023г. по
гр. дело № 54097 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, III ГО, 80
състав, с което е допуснато приемането от страна на Д. Ш. по опис на
наследството, останало от баща й Д. К. Г.. Излага, че с влязло в сила
Определение на съда с № 12581от 18.05.2022г. производството по гр. дело №
64333/2021г. на СРС, ГО, 34 с-в, е прекратено поради недопустимост на иска
поради липса на правен интерес на ищеца по него В. Г. да оспорва произхода й
поради наличие на влязлото в сила Решениеот 26.11.1984г., с коего е признато
за установено, че Д. Г. е баща на Д. Ш..
Излага съображения за несонователност на исковата молба поради
липса на доказателства за сключване на договор за заем между ищцата и Д. К.
Г., както и последният да е получил без основание процесната сума.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата
2
сума. Този договор е неформален, за сключването му е достатъчно постигане
на съгласие и предаване на сумата, тъй като е реален. Същият се счита
сключен в момента, когато въз основа на постигнатото съгласие заетите пари
бъдат предадени от заемодателя на заемателя.
От предственото с исковата молба платежно нареждане за кредитен
превод се установява, че ищцата е превела по сметка на Д. К. Г. сумата от 110
000,00евро с посочено основание захранване на сметка.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение, че сумата от 110 000 евро от IBAN BG********* е преведена в
полза на Д. Г. на 09.12.2020г. и е постъпило по банковата сметка с IBAN
BG********* с титуляр Д. К. Г.. След удържане на такси за периода
09.12.2020-29.02.2024г. в размер на 419,74 лв., (214,68 евро) наличността по
сметка с 1BAN BG********* е 109 785.32 евро. Към 29.02.2024 получената
сума в размер на 110 000 евро, не е прехвърляна към друга сметка, сумата е
била налична по банкова сметка BG********* към 29.02.2024 г. като сумата е
намалена с удържани такси от банката в размере на 214,68 евро.
Според вещото лице сумата в размер на 110 000 евро е постъпила по
сметка с IBAN BG********* с титуляр Д. К. Г. и в периода от 01.01.2016г. до
05.03.2024г. няма данни за постъпления по сметка IBAN BG*********
ституляр Й. Й. И., наредени Г..
В случая не се установява между наследодателят на ответниците и
ищцата да е сключен договор за заем, по силата на който е предоставена
процесната сума срещу задължението за връщане в определен срок, тъй като
процесната сума е преведена по сметка на Г. от ищцата на основание
захранване на сметка, поради което не се установява наличие на
волеизявление, изходящо от Д. Г., от което да се установи, че процесната сума
е получена от него със задължение да я върне в определен срок.
Предвид изложеното главният иск за заплащане на сумата по договор за
заем следва да бъде отхвърлен, както и акцесорният иск за заплащане на лихва
за забава от датата на падежа до датата на исковата молба.
По предявения при условията на евентуалност иск за връщане на
процесната сума, като платена без основание , съдът приема следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е
3
получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Основателността на предявения иск се
обуславя от установяването на две обстоятелства, че процесната сума е
платена на ответника или неговия праводател, както и че плащането е без
правно основание. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест ищецът следва да установи плащането на исковите суми, а ответникът
наличието на основание за задържане на полученото.
От приетата ССЕ, която съдът кредитира като обективна, обоснована и
неоспорена от страните, се устноява, че процесната сума е преведена от
ищцата по сметка на Д. Г. с посочено основание захранване на сметка, като
същата сума се намира по сметката на Г. към датата на открИ.не на неговото
наследство.
От събраните доказателства се установява, че ответниците са
наследници на Д. Г., които получават по ½ от неговото наследство след
открИ.нето му. Както е посочено по-горе, установи се превеждането на
процесната сума по сметка на Г. и че същата се намира в нея към датата на
открИ.не на наследството, поради което представлява част от наследствената
маса , получена от ответниците.
В тежест на ответниците е да ангажират доказателства, че е налице
правно значимо основание за задържане на получената сума, като част от
наследството на Д. Г., но доказателства в тази връзка не са ангажирани, от
което следва да се направи извод за основантелност на предявения при
евентуалност иск за връщане на сума в размер на 55 000евро от всеки един от
ответниците, като получена без правно основание.
Следва да сае вземе предвид тълкувателно решение№ 5/2017
гр.София, 21.11.2019г. на ОСГТКВКС в което е прието, че при връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В
случая не се установява да е връчена покана за доброволно плащане на
процесните суми преди датата на исковата молба, поради което лихва за
забава върху процесната главница се дължи от датата на исковата молба.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
дължат на ищеца направените по делото разноски с оглед цената на уважените
искове, като всеки един дължи сумата от по 4302,76 лева, платена държавна
4
такса, 200,00лева възнаграждение за вещо лице и 7950,00лева с ДДС
адвокатско възнагарждение. Неоснователно е възражението за неприсъждане
на адокатско възнаграждение, тъй като към списъка с разноски е представено
доказателство за плащане на същото в пълен размер по банков път.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Й. И. с ЕГН ********** срещу В. Д. Г.,
ЕГН ********** и Д. Д. Ш. с ЕГН **********, като наследници на Д. К. Г.,
обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
за заплащане от всеки един на 55 000евро, половината от сумата от
110,000.00евро, внесена от ищцата на 09.12.2020г. по банковата сметка на Д. К.
Г. по договор за заем, както и сумата от по 3681,94евро или половината от 7
363, 89 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 09.06.2021г. до
04.02.2022г.
ОСЪЖДА В. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати на Й. Й. И. с ЕГН
********** на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД сумата от 55 000.00евро,
представляваща половината от внесена от ищцата на 09.12.2020г. по банковата
сметка на Д. К. Г. сума от 110 000евро, като получена от Д. К. Г. без основание,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба 07.02.2022г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 12 452,00лева за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице и адвокат.
ОСЪЖДА Д. Д. Ш. с ЕГН ********** да заплати на Й. Й. И. с ЕГН
********** на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД сумата от 55 000.00евро,
представляваща половината от внесена от ищцата на 09.12.2020г. по банковата
сметка на Д. К. Г. сума от 110 000евро, като получена от Д. К. Г. без основание,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба 07.02.2022г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 12 452, лева за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице и адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6