О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 11.09.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 320 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано
по жалба от К.Р.П. *** срещу Г.Н.Н.от гр. Н.З., с посочен предмет на оспорване
решение на Председателя на ОбС - Н.З.. Жалбоподателят твърди, че е общински
съветник в Общински съвет Н.З., като на заседанието на ОбС на 19.08.2020 г.
председателят Н.е постановил отстраняване на П. от залата. Заявено е, че с
процесния акт е създадено задължение за оспорващата и актът представлява
едностранно властническо волеизявление, което рефлектира в правната сфера на
адресата, предписвайки конкретно задължително поведение. С това волеизявление
се засягали права и интереси на засегнатото лице, като при неизпълнение на
разпореденото председателят уведомил общинския съветник, че ще бъде изведена
принудително от залата. Твърди, че процесното решение е издадено в противоречие
с приложимите материалноправни разпоредби и е в несъответствие с целта на
закона. Моли съда да отмени като материално незаконосъобразно протоколно
решение на Г. Н.– Председател на ОбС - Н.З., с което на К.Р.П. – общински
съветник е наложено наказание по чл. 47 ал. 5 от Правилника за организацията и
дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с
общинската администрация.
За да се произнесе
по искането, настоящата съдебна инстанция съобрази следното от фактическа и
правна страна:
От данните по
делото се установява, че на 19.08.2020 г. било проведено заседание на Общински
съвет Н.З., в чийто състав настоящият оспорващ К.П. е общински съветник. Видно
от Протокол № 11 от това заседание, на л. 35 е стенографирано изявление на
Председателя на ОбС със следното съдържание: „Не мога да позволя някой да руши
реда, който е създаден чрез Правилника за работа на Общинския съвет. Г-жо П.,
напуснете. Вие излъчвате в сайтове на живо, което е абсолютно забранено в
правилника, който Вие сте приела (чл. 74). Напуснете залата, за да не викам
охраната, много Ви моля! Нека охраната да изведе г-жа П. извън залата.“.
При горните данни
настоящата съдебна инстанция намира, че оспорването е недопустимо поради липса
на предмет и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да
се прекрати, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният акт не
съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК.
Съгласно тази норма, индивидуален административен акт е изричното волеизявление
или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен
орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи, или
законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се
издаде такъв акт. В разглеждания случай изявлението на председателя на Общински
съвет Н.З. не съставлява индивидуален административен акт, а произтича от
правомощията на същия по ръководене заседанията на съвета. Председателят на
общински съвет не е административен орган и неговото изявление няма белезите на
административен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 25 от ЗМСМА, председателят
на съвета има следните правомощия: да свиква съвета на заседание; да ръководи
подготовката на заседанията на съвета; да ръководи заседанията на съвета; да
координира работата на постоянните комисии; да подпомага съветниците в тяхната
дейност; да представлява съвета пред външни лица и организации. Следователно, на
същия, избран измежду общинските съветници, законодателят е вменил правомощието
да ръководи заседанията на общинския съвет. Видно от доказателствата,
оспореното изявление на Председателя на Общински съвет - Н.З. е извършено
именно в кръга на тези му правомощия и няма белезите на административен акт. Процесното
изявление е направено от Н.именно в хода на заседанието на колективния орган и
в качеството на председателстващ същия, а не съставлява властническо
волеизявление, засягащо права или законни интереси на общинския съветник П..
Съгласно чл. 145
ал. 1 от АПК на оспорване подлежат само административни актове и при липсата настоящите
данни не е налице както административен орган, така и формиран административен
акт по смисъла на закона.
При горните
съображения жалбата се явява процесуално недопустима като подадена срещу акт,
който няма белезите на административен такъв, което е и пречка за разглеждането
й по същество с произнасяне по нейната основателност. Тези обстоятелства
налагат оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството
по делото.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Р.П. *** срещу Г.Н.Н.от гр. Н.З., с посочен предмет на
оспорване решение на Председателя на ОбС – Н.З., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо образуваното съдебно производство по административно дело № 320/2020
година по описа на Административен съд Сливен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен съд на
РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Административен
съдия: