Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 12.11.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи
въззивен брачен състав, в открито заседание на седми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Кристина Първанова, като
разгледа докладваното от съдия ЙОСИФОВА, в.гр.д.15251 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е въззивно и се разглежда по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С въззивна жалба вх.№5107604/12.07.2017г.,В.Б. Б., чрез
адв. Н.В. обжалва Решение № 130577/26.05.2017г., постановено на основание чл.49 ал.1 от СК , по иск за
развод и свързаните с този иск
последици-упражняване на родителски права, режим на лични отношения на децата
с другия родител на когото не е
предоставено упражняването на родителските права , присъждане на 160 лева издръжка
на малолетното дете М. , роден на ***г., и 115 лева на малолетното дете Л.,
родена на ***г., ползването на семейното
жилище и съотвено заплащането на120 лева наем от ползващия жилището съпруг, по гр.д. № 40177/2015г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав, само в отхвърлителната част за разликата от 160 до 200 лева от претендираната
месечна издръжка за малолетното дете М., роден на ***г., в отхвърлителната
частта относно началната дата на
дължимост на издръжката, за малолетното дете М. и за периода от 08.05.2015г-до
влизане на решението в сила и от 27.04.2017г. до влизане на решението в сила за
детето Л. както и в
частта относно определения размер на ежемесечния наем за ползване на семейното жилище от ползващия жилището съпруг от
120 лева. Иска се от въззивния съд и определяне на началната дата от която се
дължи наема.
Пред въззивния съд се обжалва и
Определение №319508/22.01.2018г.,на основание чл.248 ал.3 от ГПК, постановено
по гр.д. № 40177/2015 г., по описа на СРС, 86-ти състав с което е оставено без
уважение искането на въззивницата-ищца в първоинстанционото производство за
изменение на решението в частта за разноските за държавна такса пред СРС
заплатена от нея в размер на 25 лева внесени при завеждане на иска + 25 лева за
които е осъдена с решението и за адвокатско възнаграждение за развода в размер на 600 лева, като счита,
че тези разноски и се дължат от ответника с оглед изхода на спора/всички предявени от ищцата
искове са уважени/. Претендира и разноските направени пред въззивната
инстанция.
1. Във въззивната жалба
се твърди, че така постановеното първоинстанционо решение в обжалваните части е
неправилно и незаконосъобразно .
С въззивната жалба адв. В. от САК твърди,
че присъдената издръжка в размер на 160 лева за малолетното дете М. , роден на ***г.,
не е съобразена с нуждите на детето. Оспорва решението в отхвърлителната част
за разликата от 160 лева до 200 лева. Твърди,
че пред първоинстанционият съд не са обсъдени всички представени от ищцата
писмени доказателства относно разходите на майката по отглеждането и
издържането на децата, както и относно конкретните потребностите на всяко едно
дете поотделно, предвид възрастовата разлика. Иска от въззивният съд да отмени
първоинстанционото решение в в отхвърлителната
част за разликата от 160 до 200 лева от претендираната месечна издръжка за
малолетното дете М. , роден на ***г., в отхвърлителната частта относно
началната дата на дължимост на
издръжката, за малолетното дете М. и за периода от 08.05.2015г-до влизане на
решението в сила и от 27.04.2017г. до влизане на решението в сила за детето Л. и да постанови решение с което да осъди
бащата В.П.С. да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното дете М. , роден на ***г.,
в размер на 200 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба-08.05.2015г.,
и за малолетното детето Л., родена на ***г., считано от 27.04.2017г.
2. С
въззивната жалба се оспорва първоинстанциното решение и в частта относно
размера на присъдения ежемесечен наем от 120 лева за ползването на семейното
жилище в гр.Перник, ул.“**********на
основание чл.57 ал.2 СК , от майката която е останала да живее в семейното
жилище заедно с двете деца, както и за това че съдът не е определил началния
момент от който следва да се плаща определения наем. Въззивницата твърди, че не
следва да се присъжда заплащане на наем от страна на майката която полага грижи
и за двете деца.При условията на евентуалност счита, че размера на присъдения
наем не следва да бъде по-висок от 65
лева месечно.
3. По реда на чл.248 ал.3
от ГПК се обжалва и постановеното на основание чл.248 ал.1 от ГПК Определение
№319508/22.01.2018г., по гр.д. № 40177/2015 г., по описа на СРС, 86-ти състав с
което е оставено без уважение искането на въззивницата –ищца в
първоинстанционото производство за изменение на първоинстанционото
Решение№130577/26.05.2017г., в частта за разноските за държавна такса пред
СРС в размер на 25 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение за развода в размер на 600 лева.
Във частната въззивна жалба с вх.№5024196/13.02.2018г., се твърди, че с
оглед на изхода от спора на ищцата-въззивницата В. Б., ответникът В.С. дължи
разноски. На ищцата са уважени всички
предявени пред първоинстанционният съд искове-основен иск по чл.49 ал.1 СК и
акцесорните такива свързани с упражняване на родителски права, режим на лични
отношения на децата с другия родител на
когото не е предоставено упражняването на родителските права , присъждане на
издръжка на малолетното дете М. , роден на ***г., и на детето Л., родена на ***г., ползването на семейното жилище и съответно
заплащането на наем от ползващия жилището съпруг. По тези съображения иска
отмяна и на Определение №319508/22.01.2018г., постановено по гр.д. № 40177/2015 г., по описа на СРС, 86-ти
състав с което е оставено без уважение искането на въззивницата – ищца в
първоинстанционото производство за изменение на първоинстанционото
Решение№130577/26.05.2017г., в частта за разноските за държавна такса пред СРС
заплатена от ищцата в размер на 25 лева
и за заплатено на адвокатско възнаграждение за развода в размер на 600 лева. Иска
осъждане на ответника за сумата от 600 лева заплатена за адвокатско
възнаграждение и за сумата от 37.50 лева
за Държавна такса заплатена по сметка на
СРС. Не приема, че при иск за развод е приложимо правилото на чл.329 ал.1 от ГПК.
4. По частната жалба с вх.№5067055/04.05.2017г.,
подадена, против протоколното определение на първоинстанцинният съд от
27.04.2017г., постановено по гр.д.40177/015г.,/л.161/по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК,
поради наличие на преюдициален спор за бащинство по образуваното гр.д.3049/2017г,
по описа на СГС, Четвърти брачен състав има образувано е в.ч.гр.14066/2017г, по
описа на СГС и произнасяне по жалбата с Определение№29188/09.11.2017г.с което
така подадената частна жалба е оставена без разглеждане.
Процесуалният представител на въззивницата-адв.В.
от САК и в последното о.с.з от 07.10.2019г., поддържа и тази частна жалба и
иска произнасяне от въззивната инстанция, въпреки представянето на постановено
и влязло в сила решение по образуваното гр.д.3049/2017г, по описа на СГС,
Четвърти брачен състав на 04.01.2018г.,с което е прието за установено, че
детето Л. В.С.не е зачената и не произхожда от В.П.С.!??
В
срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
В отговора въззиваемият В.С., чрез адв. Б. от САК, твърди, че постановеното
първоинстанционо решение е правилно и законосъобразно.
Определения размер на издръжката от 160 лева
за малолетното дете М. , роден на ***г., и 115 лева за малолетното детето Л.,
родена на ***г.,е съобразен с нуждите на децата и с възможностите на дължащия
издръжката родител.
В открито съдебно заседание – въззивницата В.
Б., редовно призована, не се явява лично, а се представлява от адв. В.
от САК., която поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна В.С., редовно призована, не се явява
лично, а се представлява от адв. С.Б. от САК.
Въззивният съд намира въззивните жалби/въззивна
и частна въззивна жалба/ за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК. Подадени са в срок от процесуално легитимирана страна, имаща
интерес от обжалването.
При извършване на служебната проверка по
реда на чл. 269 от ГПК , въззивната
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с
оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред първоинстанционният съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно
в отхвърлителната частта относно претендирания размер на издръжката на детето М..Размера
на присъдената издръжка за детето Л. не се обжалва, а само началната дата от
която следва да се заплаща издръжката и.
Въззивният състав
счита, че формираната от
първоинстанционния съд
фактическа
обстановка, коресподира с доказателствения материал събран по
делото,
изводите на въззивният състав са направени и на основани новопредставените
писмени доказателства относно произхода на детето Л..
1. Безспорно е, че пред
първоинстанционият съд са представени доказателства относно доходите и на
двамата дължащи издръжката родители.
Безспорно
е , че трудовото възнаграждение на майката е значително по-ниско от това на
бащата, както и това че от 2017г ., до края на 2018г., майката е в отпуск по
майчинство за отглеждане на малолетното дете Л., поради което и не представя доказателства за получавани
доходи.
Безспорно е , че присъдената издръжка в размер на 160 лева за
малолетното дете М., роден на ***г., се заплаща от бащата въпреки, че
първоинстанционното решение е обжалвано именно в частта относно присъдения
размер на ежемесечната издръжка и относно началната дата от която се дължи
издръжката.
От представените пред първоинстанционният съд
писмени доказателства е видно, че въззиваемият- бащата получава доказан доход в размер на около 3000
лева и е в работоспособна възраст, като още пред първоинстанционият съд е направил
твърдение, че се оспорва произхода на детето Л. и за детето Л. не е превеждал
издръжка и след постановяване на първоинстанционното решение за развда и
влизането му в сила на 20.07.2017г.
След развода бащата-дължащия издръжката
родител доказва, че ежемесечно е заплаща присъдената издръжка за детето М.,
както и повече от текущите разходи в домакинството на майката, която се грижи
за отглеждането и възпитанието и на двете деца/М. и Л./.
Настоящата
въззивна инстанция приема, че относно задължението за издръжка и определянето
на нейния размер, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 1 от СК. От раждането на своите деца родителите са длъжни да полагат грижи за тях,
осигурявайки им условия на живот, необходими за тяхното правилно развитие, но
тези грижи са пряко обвързани с възможностите и материалното състояние, което
родителят има. Не може, а и не следва да се изисква от родители с различен статус и различни условия на живот
да осигуряват на децата си, дори и колкото и да им се иска, луксозен начин на
живот.
Когато трябва да бъде определен размерът на издръжката, следва да се
изхожда от двата критерия: от нуждите на
лицето/детето/, което има право на издръжка, и от възможностите на
лицето/родителя/, който я дължи. Задължението на родителя да заплаща издръжка
на своето дете е безусловно, но размерът на тази издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава.
В конкретния случай, първоинстанционният съд
посочва в мотивите на решението си, че и
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца според
възможностите на всеки от тях поотделно, но за да се определи общият размер на
необходимата издръжка е изследвал и доходите и на двамата родители.
Първоинстанционият съд е преценил нуждите на детето М. съобразно с изискването
на чл. 142, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 143. ал. 1 от СК. т.е. с
материалното състояние и възможностите на родителя дължащ само издръжка. В този
смисъл е чл. 27, т. 2 от и Конвенцията за правата на детето „Родителите имат
първостепенна отговорност да осигуряват в рамките на своите способности и
финансови възможности и условията за
живот, необходими за развитието на детето“.-
Правилно и обосновано първоинстанционният
съд е отчел възможностите на всеки от родителите да участва в издръжката на
децата си –М. и Л..
Безспорно е , че ответника не реализира доходи от имущество в страната
или в чужбина.След развода майката и детето /децата/остават в семейното
жилище и го ползват, като до настоящия
момент майката не е заплащала дължимият се за това по реда на чл.57 ал.2 от СК
наем.
В хода на първоинстанционното
производство безспорно установени са доходите и на двамата родители и съдът
правилно и обосновано е преценил нуждите и на двете деца – М. и Л., въпреки, че
по-късно в хода на процеса се ражда детето Л., за което е представен и Акт за
раждане №0114/31.01.2017г.,/л.73/ и съдът служебно и присъжда издръжка в размер
на 115 лева. По повод на раждането на детето Л. още на 27.04.2017г., е поискано
от първоинстанционният съд спиране на бракоразводния процес, поради оспорване
на произхода на детето Л.. Това искане е
оставено без уважение с Протоколно определение от 27.04.2017г.
В конкретния случай следва да се отчете, че нуждите на детето М. са
пораснали. За дължащия издръжката баща следва да се отчете и обстоятелството,
че за в бъдеще при евентуално оспорване на решението за издръжка на детето Л.
по реда на отмяната пред ВКС, поради оспорения произход на детето Л., считано
от 04.01.2018г, бащата В.С. ще може да
заплаща и по-голям размер издръжка за
детето М.. Налице е изменение на обстоятелствата налагащо присъдената от
първоинстанционият съд издръжка за детето М. да бъде увеличена от 160 лева на 200
лева.
Настоящата инстанция приема, че
постановеното първоинстанционно решение, в обжалваната отхвърлителна
част не е необосновано, въпреки относително кратките му мотиви относно
определения размер на ежемесечната издръжка дължаща се от бащата В.С. и за
двете деца -160 лева за М. на 13 години
и 115 лева за Л. на 3 години, и отчита и
новонастъпило обстоятелство - постановеното и влязло в сила съдебно
решение по образуваното гр.д.3049/2017г,
по описа на СГС, Четвърти брачен състав на 04.01.2018г., с което е прието за
установено, че детето Л. В.С.не е зачената и не произхожда от В.П.С..
От това следва , че въззивната жалба е частично
основателна относно размера на издръжката за детето М.. Постановеното първоинстанционно решение в
отхвърлителната част за разликата от 160 до 200 лева от претендираната
месечна издръжка за малолетното дете М. , роден на ***г., следва да се отмени и вместо него да се
постанови решение с което бащата В.П.С.
да бъде осъден да заплаща на детето М. на 13 години ежемесечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от влизане на решението в сила.
Решението в отхвърлителната част относно началната дата на дължимост на издръжката, за малолетното
дете М. и за периода от 08.05.2015г-до влизане на решението в сила и от
27.04.2017г. до влизане на решението в сила за
детето Л. следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
2.
Настоящата въззивна инстанция приема, че постановеното първоинстанционо решение
в частта относно присъдения ежемесечен наем от 120 лева за ползването на
семейното жилище в гр.Перник, ул.“**********на
основание чл.57 ал.2 СК е правилно и обосновано. Отчетени са всички
обстоятелства по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която е приета от
съда и не е оспорена от страните. Съгласно
чл. 57, ал.2 СК размерът на наема се определя с решението за развод, т.е. с
решението за предоставяне ползването на семейното жилище.
С предоставяне на цялото жилище за
ползване на съпругата- ищцата в първоинстанционото производство се ограничават правата на собственика –
бившият съпруг - ответника и въззиваем В.С..
От това следва, че с влизане в сила на първоинстанционото решение за развода на
20.07.2017г., ищцата/въззивницата/ В.Б. Б. дължи наема от 120 лева.От това
следва , че и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
3. По реда на чл.248 ал.3 от ГПК се
обжалва и постановеното на основание чл.248 ал.1 от ГПК Определение
№319508/22.01.2018г., по гр.д. № 40177/2015 г., по описа на СРС, 86-ти състав с
което е оставено без уважение искането на въззивницата –ищца в
първоинстанционото производство за изменение на първоинстанционото
Решение№130577/26.05.2017г., в частта за разноските за държавна такса пред СРС
заплатена от ищцата в размер на 50 лева
и за заплатено на адвокатско възнаграждение за развода в размер на 600 лева.
Настоящата въззивна инстанция приема, че пред първоинстанционият съд е
предявен иск по чл.49 ал.1 СК и
акцесорните такива свързани с упражняване на родителски права, режим на лични
отношения на децата с другия родител на
когото не е предоставено упражняването на родителските права , присъждане на
издръжка на малолетното дете М. , роден на ***г., и на детето Л., родена на ***г., ползването на семейното жилище и съотвено
заплащането на наем от ползващия жилището съпруг . От това следва , че при иск за развод по чл.49 ал.1 от СК и
акцесорните такива е приложимо правилото на чл.329 ал.1 предл. второ от ГПК.
Без
значение е обстоятелството, че на ищцата
са уважени всички предявени пред
първоинстанционният съд искове . Бракът
е прекратен по вина и на двамата съпрузи..
Първоинстанционото решение следва да се
отмени само в частта относно повторното осъждане на ищцата В. Б. да заплати
Държавна такса по сметка на Софийски районен съд в размер на 25 лева, след като
безспорно се доказва, че при завеждане на делото, ищцата е внесла 25 лева Държавна такса по
сметка на РС-гр.Перник , където първоначално е било образувано делото, вместо
това да се постанови осъждане на ответника- В.С. да заплати по сметка на Софийски
районен съд 25 лева Държавна такса.
Определение
№319508/22.01.2018г., по гр.д. № 40177/2015 г., по описа на СРС, 86-ти състав с
което е оставено без уважение искането на въззивницата –ищца в
първоинстанционото производство за изменение на първоинстанционото
Решение№130577/26.05.2017г., в частта за разноските по аргумента на чл.329 ал.1
предл.2 от ГПК, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
4. Настоящата въззивна инстанция приема, че повторно
следва да се остави без разглеждане подадената частната жалба с вх.№5067055/04.05.2017г., против
протоколното определение на първоинстанцинният съд от 27.04.2017г., постановено
по гр.д.40177/015г.,/л.161/по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, с което е оставено без
уважение искането за СПИРАНЕ на производството поради наличие на преюдициален
спор за бащинство по образуваното гр.д.3049/2017г, по описа на СГС, Четвърти
брачен състав,поради липса на правен интерес. По настоящото въззивно дело е
представено влязло в сила съдебно решение по образуваното гр.д.3049/2017г, по
описа на СГС, Четвърти брачен състав на 04.01.2018г., с което е прието за
установено, че детето Л. В.С.не е зачената и не произхожда от В.П.С.. По тази частна жалба е било образувано в.ч.гр.14066/2017г, по описа на СГС и има произнасяне
по жалбата с Определение №29188/09.11.2017г.с което така подадената частна
жалба е оставена без разглеждане.
По разноските.
При този изход на спора и с оглед на
постановеното в разпоредбата на чл.329 ал.1 предл.второ от ГПК, така
направените разноски от страните –за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение следва да се поемат от страните така както са ги направили.
Относно
изменения размер на издръжката за детето М. от 40 лева ежемесечно, считано от
влизане на първоинстанционото решение за развода-20.07.2017г,
въззиваемият-дължащия издръжка баща В.П.С.
следва да бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на СГС в размер на
57.60 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски
съд, Гражданско отделение, Първи въззивен брачен състав, на основание чл. 271,
ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 130577 от 26.05.2017г., постановено по гр. дело №40177 по
описа за 2015г. на Софийски районен съд, III-то Гражданско отделение, 86-ти
състав, в в отхвърлителната част за
разликата от 160 до 200 лева от претендираната месечна издръжка за
малолетното дете М. , роден на ***г, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН********** ***, да
заплаща месечна издръжка на детето М. В. С., роден на ***г., чрез неговата майка
и законен представител В.Б. Б. още 40
лева , над издръжката от 160 лева определена от първоинстанционният съд или
общо 200 лева месечна издръжка, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 130577 от 26.05.2017г.,
постановено по гр. дело №40177 по описа за 2015г. на Софийски районен съд,
III-то Гражданско отделение, 86-ти състав, в останалата обжалвана отхвърлителна част относно началната
дата на дължимост на издръжката, за
малолетното дете М. и за периода от 08.05.2015г-до влизане на решението в сила
и от 27.04.2017г. до влизане на решението в сила за детето Л.,
както и в обжалваната част за
размера на дължимия наем от 120 лева за ползване на семейното жилище,
считано от влизане на решението в сила, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ
Решение № 130577 от 26.05.2017г., постановено по гр. дело №40177 по
описа за 2015г. на Софийски районен съд, III-то Гражданско отделение, 86-ти
състав, в частта в която В.Б. Б. с ЕГН ********** е осъдена да заплати по
сметка на Софийски районен съд 25 лева Държавна такса като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
В.П.С. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Софийски Районен съд Държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА
В.П.С. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Софийскии градски съд , държавна такса в размер на 57.60 лева върху присъдения размер на издръжката .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с
вх.№5067055/04.05.2017г., против протоколното определение на първоинстанцинният
съд от 27.04.2017г., постановено по гр.д.40177/015г.,/л.161/по чл.229 ал.1 т.4
от ГПК, с което е оставено без уважение искането за СПИРАНЕ на производството
поради наличие на преюдициален спор за бащинство по образуваното
гр.д.3049/2017г, по описа на СГС, Четвърти брачен състав,поради липса на правен
интерес .
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№319508/22.01.2018г., по гр.д. № 40177/2015 г., по описа на СРС, 86-ти състав с
което е оставено без уважение искането на въззивницата –ищца в
първоинстанционото производство В.Б. за
изменение на първоинстанционото Решение№130577/26.05.2017г., в частта за
разноските по аргумента на чл.329 ал.1 предл.2 от ГПК, като правилно и
законосъобразно.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.