№ 2994
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯВНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯВНД Административно наказателно дело №
20211110209975 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ЗВН, ЕГН: *** срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-012690/23.06.2021г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
Подадена е жалба лично от лицето, в която е посочено, че не е съгласна с
обжалвания акт, в частност с изложената в него фактическа обстановка.
Твърди, че на 30.05.2021г., около 15:00 часа се движила по бул. „Шипченски
проход“ в посока от бул. „Асен Йорданов“ към ул. „Галилео Галилей“ и на
кръстовището с ул. „Коста Лулчев“ навлязла за маневра завой наляво.
Изчакала насрещнодивижещите се автомобили . Твърди, че същите спрели на
червен светофар, след което тя започнала да се изтегля бавно в ляв завой. В
това време видяла много бързо движещ се срещу нея автомобил, шофиран от
младо момиче, което не успяло да спре и я ударило.
1
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно уведомена, се явява
лично. Поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Уточнява, че
нейният светофар е светел червено, от което прави извод, че този за насрещно
движещите се автомобили, също е подал червен сигнал. Твърд, че схемата в
протокола не отговаря на действителното фактическо положение. Иска от
съда да отмени обжалвания акт. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 30.05.2021г. около 15:00 часа жалбоподателката З. В. Н. управлявала в
гр. София по бул. „Шипченски проход“ в посока от бул. „Асен Йорданов“
към ул. „Галилео Галилей“ лек автомобил марка „Опел“, модел „ Корса“ с
рег. № *** и на кръстовището с ул. „Коста Лулчев“ при маневра „завиване
наляво“ за навлизане в друг път, не пропуска и реализира ПТП с насрещно
движещия се лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***,
управляван от св. АИЕК, който вследствие на удара отскача и удря метална
предпазна ограда отдясно на пътя.
За ПТП участниците уведомили органите на реда, които съставили на
място протокол за ПТП № 1790301, рег. № 5339 от 30.05.2021г., 16:00 часа
часа и скица към него. Участниците попълнили декларации.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и въз основа на посочените
писмени доказателства – св. АИ – на длъжност мл. автоконтрольор съставил
АУАН серия АА бл. № 831491 от 30.05.2021г. В същия като свидетел бил
посочен – СМС – служител на ОПП-СДВР, за който е посочено, че е
присъствал при установяване на нарушението. Същият бил връчен на
жалбоподателката на същата дата – 30.05.2020г. и подписан от нея без
възражения. Такива постъпили извън срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 23.06.2021г било издадено наказателно
постановление (НП) № 21-4332-012690/23.06.2021г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
2
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: АУАН серия АА бл. № 831491 от 30.05.2021г., наказателно
постановление (НП) № 21-4332-012690/23.06.2021г., показанията на
свидетеля АИЕК, декларация от последната и от жалбоподателката, протокол
за ПТП № 1790301, рег. № 5339 от 30.05.2021г., 16:00 часа и скица към него,
справка картон за водача, заповед № 8121К-13180/23.10.2019г. и заповед №
8121з-515/14.05.2018г.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват
показанията на свид. АИЕК. Същата е била участник в настъпилото ПТП и е
незаинтересована от изхода на настоящото производство. Свидетелката
потвърждава, че на процесната дата, час и място, управлявайки лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***, по бул. „Шипченски
проход“ като на светофара на кръстовището с ул. „Коста Лулчев“
жалбоподателката, управлявайки лек автомобил марка „Опел“, модел „
Корса“ с рег. № *** предприела маневра „завиване наляво“ без да я изчака да
премина направо, с което отнела предимството и реализирала ПТП. От гледна
точка на съдържанието им, показанията на свидетелката съответстват и на
останалите събрани по делото доказателства. Следва да бъде дадено доверие
на всички, приобщени от съда по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
Жалбоподателка не е ангажирала доказателства подкрепа на твърденията си,
макар да твърди, че не е пътувала сама в автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
3
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
спазване на процесуалния и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че
жалбоподателят е нарушил изискването на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, който гласи,
че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. По делото категорично се установи,
че произшествието е настъпило при предприета маневра ляв завой от
жалбоподателя Н., при която той не е пропуснал насрещно движещия се лек
автомобил. Следователно е налице извършено нарушение от обективна
страна. В случая жалбоподателката Н. е завивала наляво и е била длъжна да
пропусне движещия се направо и идващ срещу нея автомобил марка
„Фолксваген Голф“, като не е трябвало да навлиза в платното за насрещно
движение. Свидетелката К. се е движела направо и жалбоподателката е била
длъжна да я пропусне, след като самата тя е извършвала маневра завой
наляво, при която пресича траекторията на движение на К.. В този смисъл и
при липса на каквито и да е доказателства по делото за това за свидетелката
да е светел червен сигнал на светофарната уредба (което всъщност би било
вярно и за жалбоподателката) не другият водач е следвало да спре, за да я
пропусне, а напротив. Последното независимо от това дали и кога
4
жалбоподателката е възприела движението му. Видно от събраните по делото
доказателства, ударът е настъпил в платното за движение на свидетелката К.,
което опровергава твърденията на жалбоподателката, че е спряла в
кръстовището, за да изчака насрещно движещите се автомобили. Ако
допуснем, че е била спряла, то автомобилът и се е намирал в платното за
насрещно движение, с което също е отнела предимството на други водач.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, а този не е такъв. Макар деянието да не
е било извършено умишлено, то е осъществено при условията на
непредпазливост под формата на груба небрежност и поради тази причина е
виновно. Жалбоподателката като лице притежаващо правоспособност да
управлява МПС е знаела и е била длъжна да знае (тъй като незнанието на
закона не е извинително), че преди извършване на маневрата ляв завой трябва
да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Преди
предприемане на маневрата тя е била длъжна и е имал обективна възможност
да възприеме и пропусне идващия насреща и автомобил, и едва след като този
автомобил премине да предприеме левия завой, но не го е направила и това е
довело до настъпване на произшествието.
Правилно жалбоподателката е бил санкционирана на основание чл. 179,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пред. 4 от ЗДвП, предвиждащ глоба от 200 лева за водач,
който не спази правилата за предимство и вследствие на това причини ПТП.
Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да
го изменя.
Предвид немалката обществена опасност на извършеното нарушение,
съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
и случаят да се третира като маловажен. Пътнотранспортни произшествия,
вследствие нарушения на правилата за движение по пътищата, са
реализирани все по-често. В немалко от случаите същите завършват със
смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази причина следва да се
обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова
неправомерно поведение.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което
5
такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление наказателно
постановление (НП) № 21-4332-012690/23.06.2021г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на ЗВН, ЕГН: *** на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6