№ 35
гр. Варна, 15.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600045 по описа за 2023 година
Пред настоящата инстанция е образувано въззивно производство по частна
жалба на осъдения К. С. К., за проверка на определение №
260016/19.12.2022г. на Окръжен съд гр. Добрич, по НОХД № 361/19г., с което
на основание чл. 112 ал. 1 от НПК и чл. 132 ал. 2 предл. 2 от Правилника за
администрацията на съдилищата, съдът отнел в полза на държавата
приложените като веществени доказателства флаш-памет ‘Kingston”,
преносим компютър /лаптоп/ ”Accer”, S/NNXM1GEGE001225147402000,
мобилен телефон „Sony Experia” без сваляем панел с фиксирана батерия с
IMEI: №355101062205148, мобилен телефон „Black Bery” с IMEI:№
356201042376974, ведно със СИМ карта №89359050000101991902 „Теленор“,
мрежово устройство „TP Link” сер.№138А2016928, захранващ кабел,
мрежово устройство „Bulsatcom-0NT4100V”, черен плюшен калъф с 2 броя
3D очила „SONY”, 2 бр. пластики на мобилен оператор“Теленор“, 2 бр.
държачи за СИМ карти, 4 бр. СИМ карти, запечатани в плик, 2 бр. флаш-
памети, едната с надпис “Lexar”, мобилен телефон в кутия “XGODY Freel
Free” с поставени 2 бр. СИМ-карти, папка с документи и “приложение към
разписка №04000507196559 за фактура **********, иззети от владението на
К. С. К.. С определението било постановено, поради липса на пазарна
стойност, папка с документи и приложение към разписка №04000507196559
за фактура **********, да бъдат унищожени по реда на чл.133 от ПАС.
Определението било връчено на К. на 11.01.2023г., който на 18.01.2023г.
подал настоящата жалба. С оглед на изложеното съставът приема, че частната
жалба е подадена в срок и от оправомощено затова лице.
В жалбата са изложени възражения, че осъденият и съпругата му не са
били уведомени за постановеното от съда връщане на веществените
доказателства, нито са били уведомени от получилия съобщението защитник.
1
Моли вещите да му бъдат върнати.
Първоинстанционен съдия е придвижил жалбата към въззивната
инстанция, с което по аргумент на чл. 344 от НПК, е потвърдил изразената в
определението позиция. Постановено било спиране на изпълнението на
определението.
За да се произнесе по частната жалба съставът прецени следното:
На първо място, съставът обръща внимание, че определението е
постановено на основание чл. 112 ал. 1 от НПК и чл. 132 – 133 от ПАС, които
не съдържат процесуален ред за прилагането на тези правомощия по
разпореждане, нито възможност за обжалване на съдебния акт. Тъй като
предмет на произнасянето са веществени доказателства, единственото
производство, в което може този въпрос да бъде преразглеждан е по реда на
чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК. Независимо, че съставът на ДОС не се е позовал на
това основание, с предоставения срок и възможност за обжалване, е отнесъл
постановения съдебен акт към въззивната проверка по чл. 306 ал. 3 от НПК,
по реда на гл. 22 от НПК. От друга страна, съобразявайки изложеното и на
основание чл. 345 от НПК въззивната инстанция разполага с правомощия да
реши по съществото на производството.
На следващо място, видно е, че първоинстанционният съд не е бил
запознат с писмото на ОП Добрич от 31.05.2022г. (л. 581), че присъдата
спрямо К. е била приведена в изпълнение с начало 19.05.2022г., което
означава, че той е в страната в място за лишаване от свобода. В
определението е посочено, че К. е обявен за ОДИ с телеграма
№408/07.01.2020г. на ГД“НП“, пребивава на територията на Великобритания
и е заявен за екстрадиране, поради което следва да бъде уведомен чрез
последния упълномощен защитник по н.д.№240/2022г. на ВКС на Република
България. В тази част определението не е било изпълнено, като служителят от
деловодството е насочил за връчване препис от него към Затвора Варна,
очевидно разполагайки с информация, че К. търпи наказанието си там. По
този начин жалбоподателят е бил уведомен за последното произнасяне на
съда.
В мотивната част на разглежданото определение съдът е констатирал, че
с определение от 12.03.2021г. по НОХД №361/2019г. ОС-гр.Добрич е
разпоредил след привеждане на присъдата в изпълнение приложените,
описани по-горе, веществени доказателства да бъдат върнати „на подсъдимия
К. С. К.…, или на съпругата му Ц.Г. К.а, или на упълномощен от тях
представител.“. Присъдата е влязла в сила на 14.09.2021г., като след това са
били предприети редица действия по привеждането й, а и на допълващите я
определения, в изпълнение.
По отношение на определението от 12.03.2021г. за връщане на
веществените доказателства, проверката на въззивния състав установи, че за
2
осъдения и съпругата му, длъжностното лице по призоваването е съобщило
на съда, че лицата са в Англия от две години (л. 555, 556) и съдът с
резолюция е насочил връчване чрез упълномощения защитник. Разписка за
подсъдимия е била връчена на защитник адв. К. И. на 02.11.2021г. (л. 558). Не
е налице връчено уведомление по отношение на Ц. К.а. Не е налице встъпване
в производството на изрично „упълномощен от тях представител“ за
получаване на веществените доказателства.
Не са налице доказателства, опровергаващи твърдението на
жалбоподателя, че не е бил уведомен за върнатите му вещи, от адв. И..
Напротив, на 18.10.2021г. адв. И. е отказал да получи съобщение за
подсъдимия, като е заявил, че няма връзка с адресата му К. К.. Видно е и, че
К. е упълномощил други защитници към м. 02.2022г., които са участвали в
производството по искане за възобновяване пред ВКС. В жалбата си до
настоящата инстанция, за първи път лично уведомен за протичащите
процедури, К. иска вещите да му бъдат върнати.
На тази основа, не е налице кумулативно изискуема предпоставка по чл.
112 ал. 1 от НПК за отнемане в полза на държавата на коментираните
веществени доказателства, тъй като по делото е известно кому принадлежат.
Нормата на чл. 132 ал. 2 от ПАС предвижда, че когато собственикът на
веществено доказателство, за което е разпоредено от съда му бъде върнато, не
го потърси в едногодишния срок от уведомяването или не може да бъде
намерен в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е
постановено връщането, същото се отнема в полза на държавата. При
съобразяване на обстоятелствата, че от правоимащите собственици: Ц. К.а не
е била уведомена изобщо за изпратеното от ДОС на 13.10.2021г. съобщение, а
към 14.09.2022г. осъденото лице К. е могло да бъде намерено, тъй като от
19.05.2022г. е изтърпявало наложеното му наказание, нито една от двете
алтернативи не са изпълнени.
С оглед на всички изложени съображения, определението, с което са
отнети в полза на държавата веществените доказателства, а за две било
разпоредено унищожаването им, за които с предходен съдебен акт било
постановено връщането им на собствениците, следва да бъде отменено.
Предвид волята на съда, ясно формулирана в определение на ДОС от
12.03.2021г., неизпълнената процедура по уведомяване на правоимащите след
влизане на присъдата в сила, и заявеното желание на жалбоподателя да
получи върнатите му от съда вещи, същите следва да му бъдат предадени.
Поради изложеното и на основание чл. 345 ал. 2 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260016/19.12.2022г. по НОХД № 361/2019г. на
ОС Добрич, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА предприемането на действия по изпълнение на
3
определението от 12.03.2021г., с което за веществените доказателства: флаш-
памет ‘Kingston”, преносим компютър/лаптоп/ ”Accer”,
S/NNXM1GEGE001225147402000, мобилен телефон „Sony Experia” без
сваляем панел с фиксирана батерия с IMEI: №355101062205148, мобилен
телефон „Black Bery” с IMEI:№ 356201042376974, ведно със СИМ карта
№89359050000101991902 „Теленор“, мрежово устройство „TP Link” сер.
№138А2016928, захранващ кабел, мрежово устройство „Bulsatcom-
0NT4100V”, черен плюшен калъф с 2 броя 3D очила „SONY”, 2 бр.
пластики на мобилен оператор“Теленор“, 2 бр. държачи за СИМ карти, 4 бр.
СИМ карти, запечатани в плик, 2 бр. флаш-памети, едната с надпис
“Lexar”, мобилен телефон в кутия “XGODY Freel Free” с поставени 2 бр.
СИМ-карти, папка с документи и “приложение към разписка
№04000507196559 за фактура **********, е разпоредено да се върнат на К. С.
К., или на съпругата му Ц.Г. К.а, или на упълномощен от тях представител.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4