Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .04.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 2273 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 4803 от 08.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 7231/2019 г. по описа на ВРС, XLII с-в, с което
първоинстанционният съд e ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните:
ищцата Е.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от пълномощника си
адв. Н.И. от ВАК, със съдебен адрес: *** и ответното дружество „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Варна, Варна
Тауърс Г, бул. „Вл.Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на управителния съвет – П.С., Г.К.и Я.Д., че ищцата Е.И.Х., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369 СУМАТА от 335,60 лева
–представляваща цена за доставена ел.енергия за периода от 18.04.2018 г. до 23.05.2018
г., за което е издадена фактура № **********/25.5.2018 г., представляваща
служебно ел.енергия с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Д-р Иван Селимински“ № 3, вх. А, ап. 9, с абонатен номер **********,
който се води на партида с клиентски номер **********, с титуляр ищцата Е.И.Х.,
ЕГН **********, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД счита
постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като
моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е спазена нормативно
установената корекционна процедура и е налице правно основание за възникване на
вземането на ответното дружество, а именно чл. 48 ПИКЕЕ. Подробно излага
фактите във връзка с извършената проверка на СТИ, съставяне на констативен
протокол и прилагането на корекционната процедура, които елементи са довели до
решението му служебно да начисли на сумата от 335,60 лв. за периода 13.04.2018
г. – 23.05.2018 г. Твърди, че от допуснатата по делото ССЕ се установява, че
служебно начисленото количество ел.енергия реално може да бъде доставено и
потребено от абоната. В заключение сочи, че сумата се дължи по силата на чл.
200, ал. 1 ЗЗД и е налице основание за заплащането и́, поради което искът
е неоснователен. В съдебно заседание поддържа жалбата.
В срока по чл.
263 ГПК въззиваемата Е.И.Х. депозира писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно.
Подробно излага доводи за незаконосъобразност на извършената корекционна
процедура. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. С молба
от 19.02.2020 г. поддържа отговора на въззивната жалба.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
В
исковата молба Е. И.Х. сочи, че е потребител на ел.енергия по силата на договор
за предоставяне на ел.енергия, сключен при Общи условия за предоставяне на
услуги на потребителите от енергиен оператор, за което била открита партида при
ответника с абонатен номер **********, който се водел на партида с кл.номер **********, за обект, находящ се на адрес: гр.
Варна, ул. Д-р Иван Селеменски № 8а. В края на 2018
г. ищцата завява в исковата си молба, че била установила при справка в
клиентски център на ответното дружество, че й била начислена сумата от 335,60
лв. – цена за доставена ел.енергия, за което й била издадена фактура с номер
**********/25.5.2018 г., /за периода от 18.4.2018 г. до 23.5.2018 г. съгласно уточнителната молба от 28.5.2019 г./ но т.к. ищцата не била
ползвала ел.енергията, не платила фактурата. По този повод ищцата твърди, че от
служител в клиентския център разбрала, че следвало да заплати задължението или
ответното дружество щяло да предприеме мерки, вкл. и по съдебен ред, за
събирането на сумата. По същество ищцата сочи, че за нея е налице правен
интерес от водене на ОУИ, макар и несъвсем да е точно посочено, но при ясното
твърдение на ищцата, че не дължи сумата. Недължимостта
на сумата ищцата обосновава със следните две основни твърдения: 1. Количеството
доставена ел.енергия и свързаните с него услуги – не били доставени. Така
начисленото количество ел.енергия не било реално доставено, поради което и не
се дължало за плащане, а и сумата била начислена произволно от ответника. 2.
Оспорена е метрологичната точност на електромера, измерващ потребеното
количество ел.енергия, като се твърди, че СТИ е неизправно, не било преминало
пред последваща метрологична проверка и поради това и начисленото количество
ел.енергия /а не вода както е записано/, поради което и начисленото количество
не се явявало точно измерено. На следващо място е сторено в исковата молба и
възражение за изтекла погасителна давност, като ищцата се позовава на нормата
на чл. 111, буква „в“ ЗЗД и ТР 3/2012 г. В подкрепа на твърденията си ищцата е
направила доказателственото искане по делото да бъде приобщено представеното с
исковата молба копие на справка за дължими суми от електронния сайт на
ответното дружество.
В
срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника - чрез адв. Н.Б.
от ВАК, с който намира предявения иск като допустим, но неоснователен. Не се
оспорва, че между ответното дружество ищцата съществува валидно договорно
правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на електроенергия за
посочения в исковата молба обект, както и ел.енергията е доставяна до обекта на
потребление на ел.енергия. В раздел І и II от отговора на искова молба
ответникът навежда възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават, а именно: 1. Твърди се, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена ел.енергия а именно ищцата и
ответното дружество били страни по облигационно правоотношение, поради което и
ищцата имала качество потребител на ел.енергия, което се желае да бъде отделено
за безспорно. 2. Правата и задълженията
на енергийното предприятие и потребителя се уреждали от ЗЕ, ПИКЕЕ приети
от ДКЕВР по точка 3 от Протокол 147/14.10.2013 г. на осн.
чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ОУ
на ДПЕЕ на „Енерго
- Про Мрежи“ АД /Одобрени с Решение № ОУ – 05 на
ДКЕВР от 21.7.2014 г. и ОУ на ДПЕЕ на Е.ОН България Продажби АД - праводател на
ответника – приети с Решение № ОУ – 06 на ДКЕВР от 21.7.2014 г. В конкретния
случай корекцията била извършена по реда на чл. 48 ПИКЕЕ. 3. Налице било
законово основание за извършване на корекционната процедура. С изменението на
ЗЕ обн. в ДВ бр.54/2012 г. възразява ответното
дружество била създадена нова точка 6 на ал. 2 на чл. 98а, според която общите
условия на крайния снабдител с ел.енергия следвало да се съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма било предвидено създаване на Правила за
измерване на количеството ел.енергия, тяхното обслужване, вкл. и установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, както
и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията на СТИ
/средства за търговско измерване/.
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 , т. 6 ЗЕ, подчертава ответното дружество влязла
в сила на 17.7.2012 г., т.е. с изменението на закона се въвеждала нова уредба
на обществените отношения, доколкото законодателно било предвидено право на
крайния снабдител с ел.енергия да извършва корекции на сметки на потребители,
или реално след изменението на ЗЕ от 2012 г. съществувало законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98 а, ал. 2,
т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия Закон за енергетиката за предвиждане в ОУ
на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на Правилата за измерване на количеството ел.енергия. В този смисъл
ответното дружество се позовава и на Решение № 111/17.7.2015 г.
постановено по т.д.№ 1650/2014 г. на
ВКС, като обобщава, че така в чл. 25 от новите ОУ на ПЕЕЕПП бил предвиден ред и
срок за уведомяване на клиентите в случаите
на неизмерена, неправилно и или неточно измерена ел.енергия по реда на ПИКЕЕ
/по аргумент на чл. 25 от новите ОУ на ПЕЕЕПП, приети в съответствие с чл. 104а
ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ – 05/ 21.07.2014 г. на ДКЕВР. Подобно задължение
на операторите на съответната мрежа, сочи ответната страна, било предвидено в
чл. 47 от ПИКЕЕ. Т.е., според ответното дружество били налице всички
предпоставки за възникване в полза на „Енерго Про Продажби“ АД на законоустановеното
право да извърши корекция на сметките на потребителя за минал период от време
при констатирано неправилно, неточно или изобщо неизмерено количество потребена
ел.енергия. 4. Според ответната страна ищцата сезирала РС Варна с искова молба
по повод извършена корекционна процедура на основание чл. 48 ПИКЕЕ, в която
било налице неправилно и или неточно измерване на ел.енергия – чл. 48, ал. 1,
т. 1 Б от ПИКЕЕ. В тази връзка ответното дружество твърди, че изпълнявало
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено
и времево отношение, а именно – осигурявало непрекъснато необходимото
количество ел.енергия в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Иван Селимински“, бл. 2, вх. Б, ап. 24, с абонатен номер
********** и клиентски номер **********. „Електроразпределение Север“ АД,
твърди ответното “Енерго - Про
Продажби“ АД, било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на ЕРМ /електроразпределителната мрежа/ чрез която се извършвал
пренос и разпределение на ел.енергия на обособена територия при наличие на
валидна лицензия затова Л – 138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР и същото
това дружество било оператор и разпределителната мрежа по см. на § 1 т. 34б, б.
„ а” от ДР на ЗЕ и собственик на СТИ и съгласно чл.116, ал. 6 ЗЕ имало право да
извършва технически проверки на СТИ, като изпълнявало и това дружество
добросъвестно договорните си задължения съгласно изискванията на чл. 63 ЗЗД. За
извършената проверка, се твърди в отговора на отговора на искова молба, бил
съставен констативен протокол № 1104627/23.5.2018 г. от провелите проверката
служители на ЕРП Север АД в изпълнение на нормата на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ. КП
бил подписан от двама свидетели, които не били служители на ответното
дружество, респ.според ответната страна били спазени разпоредбите на чл. 48
ПИКЕЕ, а при проверката било установено неправомерно присъединяване към ЕРМ като
към изходящата токова клема на входящия АП – 63 бил присъединен проводник тип 1
х6мм2 ползващ се за фаза, който от там директно влизал в имота и захранвал
ел.инсталацията и по този начин консумираната ел.енергия не се отчитала и
заплащала от абоната. Ответното дружество сочи, че съгл. чл. 38, ал. 6 от ОУ на
ДПЕЕЕМ от 2007 г., от чиито разпоредби страните по договора и по спора били
обвързани, в случаите на техническа неизправност на СТИ
електроразпределителното предприятие извършвало корекция. В този случай
коригираните количества ел.енергия били равни на консумираната от потребителя
енергия за аналогичен период от предходната година а съставеният КП бил годно
основание и можел да послужи за изготвяне на справка за корекция на начислени
суми за потребена ел.енергия, което имало обвързваща сила по отношение на
потребителите. Безспорно за ответното дружество в процесния обект на
потребление била консумирана ел.енергия, която не била заплатена а ако била потребявана ел.енергия
в количество, различно от отчетеното, то се дължало заплащането му по
силата на договорната връзка. Фактическият състав, на който възниквало правото
на ответника за извърши корекция на сметката на ищцата, релевира ответното
дружество в отговора си, не включвал като елемент наличието на определено
виновно поведение от страна на абоната или на друго лице а извършената
процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя а
конкретизирала цената на доставена и реално потребена ел.енергия. Във връзка с
горните констатации, уточнява ответното дружество, била съставено от „ЕРП
Север“ АД Справка № 48176_F683/25.5.2018 г. и поради невъзможността част от
потребената ел.енергия да бъде точно измерена била приложена корекционната
процедура за фикционно изчисление на доставеното количество ел.енергия за 90
дни /един отчетен период/ по одобрената от ДКЕВР методика и в изпълнение на чл.
48 ПИКЕЕ. На 25.5.2018 г., с оглед изчисленията извършени в Справката от страна
на ответното дружество към ищцата – абонат, била издадена и процесната фактура
№ **********/25.5.2018 г., с която била определена цената на ел.енергията
потребена от 13.4.2018 г. до 23.5.2018 г. - 335,60 лева. Във връзка с
издаването на първичния счетоводен документ ответникът се позовава на нормата
на чл. 115, ал. 1 ЗДДС и сочи че цената на ел.енергията за исковия период била
съобразена с Решение № Ц – 43 – 30.12.2013 г.на ДКЕВР. На последно място, в
целия раздел пети от отговора на искова молба ответникът се спира на
твърдението и на правен анализ на отделни приложими към исковия период
разпоредби за да изведе извод, че принципът на изготвяне на сметка въз основа
на реално енергийно потребление бил приложим само при нормално развитие на
отношенията между страните – т.е. че исковата сума се дължала на основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр.с чл. 48 ПИКЕЕ. С оглед
изложеното по-горе ответникът желае съдът да остави без уважение исковата молба
и отхвърли иска и като неоснователен и като недоказан, както и да присъди в
полза на ответното дружество сторените по делото съдебно деловодни разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не е
спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищцата
електрическа енергия, за която услуга последната заплаща цена. На 23.05.2018 г.
служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 11270217039710501 на обект на ищцата Е.И.Х.,***. Установено
е наличието на извършено неправомерно присъединение към
електроразпределителната мрежа. Присъединението е извършено като към изходяща
токова клема е присъединен проводник. По този начин на свързване консумираната
ел.енергия не преминава през СТИ и не се отчита. Служителите са демонтирали
неправомерно присъединения проводник и са прекъснали ел.захранването, поради
неплатени задължения. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол
№ 1104627, който е подписан от двама свидетели и от служителите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД. На основание извършената проверка от ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД е
изпратено уведомление до ищцата, с което я уведомяват, че е направено
преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От представената
Справка № 48176 Е683 от 25.05.2018 г. за корекция се установява, че същата е
извършена на основание чл. 48, ал. 1, т. 1Б ПИКЕЕ на база на 1/2 от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения и е начислена електрическа енергия в
размер на 1804 квтч, която е остойностена
на 335,60 лв., видно от Фактура № ********** от 25.05.2018 г.
От
заключението на допуснатата по делото СТЕ се установява, че в резултат на
извършеното неправомерно присъединяване изразходваното количество ел.енергия не
се е отчитало. Извършените от ответника изчисления по предвидената в ПИКЕЕ
методика са математически точни.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия,
при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед горната правна уредба се налага извода, че
със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в
ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия
на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия. Съдебната практика постановена
преди изменението на разпоредбата, която отричаше възможността да бъде
извършвана корекция на сметка поради липсата на законово основание, не намира
приложение за извършените след изменението проверки, каквато е и процесната.
Към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013
г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и
Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017
г. на ВАС /обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г./. Към
момента на проверката са били отменени разпоредбите на чл. 41-44 и чл. 47
ПИКЕЕ. Въпреки това дори и действащ чл. 48 от ПИКЕЕ не може да се приложи,
защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не
могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно извършване на
процедурата за корекция. На основание чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародване на съдебното решение, което в случая за коментираните разпоредби на
ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Следователно разпоредбите на чл.
1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 23.05.2018 г. В
отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно извършване на
проверката, която служи като основание за коригиране на сметката. След отмяната
на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка
за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални
изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия
към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на
закона. Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на
сметката по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена
възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг
ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на
сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и
извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК, правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по
смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно
регулиране (КЕВР), която съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ има
правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2 АПК Комисията издаде нови
ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2
от ПЗР предвиди, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след
01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на
операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно
регулиране.
Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай,
доколкото процесният констативен протокол е съставен след отмяната на
приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е
отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по
който се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да
бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на
правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат
именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както
субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в
производство като настоящото, да заобиколят последиците на решението на
административния съд за преустановяване занапред действието на съответните
правни норми поради отричане на юридическата им сила. Към датата на проверката
и коригирането на сметката на ищцата за ответника не е съществувало законово
основание за това.
Дори да се приеме, че основание е съществувало, то извършената
корекция не е извършена по надлежния ред, доколкото при констатиране наличието
на предвиденото в чл. 48 ПИКЕЕ основание за корекция /промяна в схемата на
свързване/ следва при проверката на СТИ да присъства представител на полицията.
В случая няма данни процедурата да е била изпълнена надлежно, поради което и
констатациите на протокола няма как да бъдат взети предвид. Съставеният от
служителите на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД констативен протокол следва да се цени от
съда единствено като частен документ, който в случая не носи подписа на
потребителя, поради което установените в него факти не го обвързват.
Настоящият състав намира предявения отрицателен установителен иск за недължимост
на процесната сума за основателен. Обжалваното първоинстанционно решение е
правилно и следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода
на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на въззиваемата страна разноските извършени в хода на въззивното
производство за безплатна адвокатска защита по чл. 38 ЗА в размер на 300 лв.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4803 от
08.11.2019 г., постановено по гр.д. № 7231/2019 г. по описа на ВРС, XLII с-в.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик”
258, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.Т.И., с адрес ***, сумата от 300 лв. /триста лева/, за оказана безплатна адвокатска помощ на
въззиваемата пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл 38 ЗА.
Решението
не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.