Решение по дело №1098/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			03.10.2019
					Дупница

 

Номер                                      Година                                       Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                            състав

	01.10.		2019

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1098		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                         година.

Г.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу И.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 45, вр. с чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, с който иска да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 8000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания в резултата на извършеното от ответника престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. І-во, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което е признат за виновен с решение по АНД № 729/2018г. по описа на ДнРС, а именно: причинената на ищеца лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата с оток на меките тъкани около нея, извършена по хулигански подбуди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането-01.11.2016г., до окончателното плащане. Претендира разноски.  

Ищецът твърди, че на 30.10.2016г. със свои колеги били отседнали в к.с. Паничище, в Центъра за възстановяване на кадри към Холдинг „БДЖ”. Вечерта на същата дата вечеряли в столовата на центъра. Там вечеряла и голяма гpупа техни колеги от гр. Септември, които вдигали много шум и притеснявала другите посетители. Около 01.00 часа през нощта ищецът и колегата му Златко Николов останали сами в столовата. Групата от гр. Септември продължавала да вдига ужасен шум и да не се съобразява с никого. Няколко пъти им били правени забележки от пазача и от управителката. В един момент ответникът И.К. и неговите колеги станали от масата и тръгнали към ищеца и колегата му с думите „Какви сте вие двамата”. Започнали да се разправят с тях и да ги обиждат. Тогава И.К., който бил и най-агресивният от цялата компания, взел една бутилка и посегнал да удари ищеца. Ищецът успял да избие бутилката от ръцете му, но той хванал най-близкия стол и със замах го ударил по главата. Ищецът усетил силна болка в областта на челото и цялото му лице се обляло в кръв. От удара получил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата с оток на меките тъкани около нея. Управителката Даниела Марчина оказала на ищеца първа помощ. На другия ден потърсил медицинска помощ в болница в гр.Дупница, от където му било издадено и медицинско свидетелство.

Ищецът имал голяма превръзка на раната си, а цялото му лице около нея било подуто и насинено. Цялата глава го боляла и особено дясното око; пиел болкоуспокояващи лекарства, които почти не помагали; при движение чувствал замаяност. Изпитвал силен емоционален дискомфорт; притеснявал се от външния си вид. Всички колеги, близки и познати, го питали какво се е случило. Налагало се да отговаря на всякакви неудобни въпроси.

С постановление от 23.05.2018г. РП-Дупница внесла в РС-Дупница предложение И.А.К. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1 т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, на основание чл. 78а от НК, като му бъде наложено административно наказание „глоба”.

Било образувано АНД № 729/2018г. по описа на РС-Дупница, което приключило с Решение от 02.10.2018г., с което е признат обвиняемия И.К. за виновен в това, че на 01.11.2016г., около 02:00 часа, в курортно селище „Паничище“, обл. Кюстендил, в столовата на Център за възстановяване на кадри към Холдинг „БДЖ“ е причинил на ищеца лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата с оток на меките тъкани около нея, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление но чл. 131, ал. 1. т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК съдът освободил И.К. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. С Решение № 45/24.04.2019г., постановено по ВНАХД № 618/2018г.,  ОС-Кюстендил потвърдил първоинстанционното решение.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се оспорва предявения иск за неимуществени вреди по размер. Ответникът не оспорва изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, но счита, че претендираният размер на обезщетение е твърде завишен, поради което искът за неимуществени вреди е частично основателен до размер от 500 до 1000 лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното Решение от 12.01.2018г., постановено по АНД № 729/2018г. по описа на ДРС (потвърдено с решение № 45 от 24.04.2019г., постановено по ВНАХД № 618/2018г. на ОС-Кюстендил), се установява, че И.А.К. е признат за виновен в това, че на 01.11.2016г., около 02:00 часа, в курортно селище „Паничище“, обл. Кюстендил, в столовата на Център за възстановяване на кадри към Холдинг „БДЖ“ е причинил на Г. Василев Р. лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата с оток на меките тъкани около нея, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление но чл. 131, ал. 1. т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК съдът освободил И.К. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лв.

Свидетелят Бисер Здравков Николов, колега на ищеца, дава показания, че вследствие на нанесения му от ответника удар, ищецът около един месец изпитвал болки, дискомфорт и притеснения във връзка с раната на главата си и следвало да носи превръзка. Споделя, че в този период ищецът ходел на работа недоспал, тъй като не можел да се наспи добре, изпитвал болки, налагало се да ходи да му сменят превръзката.

Съдът не кредитира показанията на доведения от ответника свидетел Цветан Стоянов, който дава показания, че в деня след инцидента видял ищеца и не забелязал видими белези по главата му, тъй като са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства и най-вече със заключението на вещото лице по назначената и изслушана от съда по настоящото производство съдебно – медицинска експертиза.

Вещото лице д-р В.Н. по назначената и приета от съда по настоящото производство съдебно – медицинска експертиза /л. 36/ посочва, че при инцидента ищецът е получил разкъсно-контузна рана с дължина 4-5 см. В дясната челна област на главата с травматичен оток на меките тъкани около нея. Възможно е и последваща външна поява на насиняване (кръвонасядане) по кожата в тази област. Вещото лице сочи, че при благоприятно протичащ възстановителен процес, тези увреждания подлежат на пълно възстановяване в период от около 20 дни, през който ищецът е изпитвал болки и страдания-по интензивни в началото и постепенно затихващи до изчезващи в края на периода. Нормалният възстановителен процес на зарастване на раната завършва с образуване на цикатрикс (белег) от нея, който не води до съществена промяна и загрозяване на нормалния външен вид на пострадалия; представлява лек козметичен дефект, който остава за цял живот и с времето постепенно избледнява и се заличава. От тези увреждания не се очакват неблагоприятни последствия за ищеца за в бъдеще-за общото му здравословно състояние или за нарушаване на някоя от нормалните физиологични функции на организма му.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние. С влязло в сила Решение от 12.01.2018г., постановено по АНД № 729/2018г. по описа на ДРС (потвърдено с решение № 45 от 24.04.2019г., постановено по ВНАХД № 618/2018г. на ОС-Кюстендил), ответникът е признат за виновен в извършване на описаното в исковата молба престъпление, от което е пострадал ищецът.

Силата на пресъдено нещо на постановеното решение във връзка с гражданския процес се изразява в установителното му действие и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно (умишлено), поради което му е наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между виновното поведение на ответника и причинения вредоносен резултат, който е елемент от състава на престъплението, за което е осъден. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по АНД № 729/2018г. по описа на ДРС.

Безспорно се установява, както от показанията на разпитания по делото свидетел Бисер Николов, чиито показания съдът кредитира като обективни и кореспондиращи на останалите събрани доказателства, така и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза, което съдът е приел като обективно и компетентно изготвено, че от причиненото увреждане ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, притеснения и дискомфорт, продължили в период от около един месец, през който му се налагало да ходи на работа с превръзка на главата, както и че вследствие получената от удара разкъсно-контузна рана ищецът има белег, който, макар и малък и незагрозяващ лицевата част на главата му, ще остане за цял живот.

 Налице са всички елементи на състава, пораждащ право на обезщетение за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане - ответникът И.К.. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият „справедливост“, визиран посочената разпоредба, е разяснен в практиката на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 23.XII.1968г. и на ВКС в редица решения, постановени по  реда на чл. 290 от ГПК. Критерият не е абстрактен и с оглед правилното му прилагане следва да бъдат взети под внимание в тяхната съвкупност редица обстоятелства, които дават обективен израз на действително претърпените неимуществени вреди и съответно възможност за правилната оценка на дължимата срещу тях парична компенсация: вида и характера на болките и страданията, които ищецът е преживял, периодът, през който същият ги е търпял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички  неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

 Според заключението на вещото лице, получената от ищеца вследствие на инцидента разкъсно-контузна рана на главата е с период на възстановяване около 20 дни, като същата е вече възстановена, но от нея е останал белег, представляващ лек козметичен дефект. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Николов-ищецът се е възстановил напълно за около един месец, през който период обаче е изпитвал както физическа болка и дискомфорт, така и значително неудобство и срам вследствие на обстоятелството, че е следвало да се явява на работа с превръзка на главата си. В случая негативните изживявания на ищеца като преживян стрес, срам и неудобство са продължили много повече от периода на физическото му възстановяване.

Предвид естеството на причинените на ищеца неимуществени вреди, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая и най-вече, че същите са напълно възстановени за период от около един месец, с изключение на гореспоменатия незначителен козметичен дефект, съдът счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 2 000.00 лв., представляваща справедлива парична компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на упражненото спрямо него физическо насилие, осъществяващо състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като за разликата над тази сума, до претендираните от ищеца 8 000.00 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Върху определеното обезщетение следва да се начисли и законна лихва за забава /компенсаторна/, считано от датата на деликта /01.11.2016г./, в съответствие с падежа, предвиден в чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, до окончателното издължаване.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6, вр. ал.1 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса съразмерно с уважения размер на иска по сметка на РС – Дупница в размер на 80.00 лв., както и разноски на съда за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважения размер на иска в размер на 150.00 лв.

Ответникът не е претендирал разноски.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания в резултата на извършеното от ответника престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. І-во, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което е признат за виновен с решение по АНД № 729/2018г. по описа на ДнРС, а именно: причинената на ищеца лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата с оток на меките тъкани около нея, извършена по хулигански подбуди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането-01.11.2016г., до окончателното плащане.; КАТО за разликата над уважения размер от 2 000.00 лв. (две хиляди лева), до претендирания от ищеца размер от 8 000.00 лв. (осем хиляди лева), ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), както и разноски направени от държавния бюджет за вещо лице в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева).

ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 150.00лв. (сто и петдесет), за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

           

            Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.                

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: