Решение по дело №791/2022 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 586

гр. Плевен, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното  от съдия Господинов административно дело № 791 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

      Административното дело е образувано по жалба на В.Б.Б., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, против Решение № 2153-14-119/12.09.2022 г. на П.Д.Д.- заместващ директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-14-313/07.09.2022 г. от г-н Б., подадена против Разпореждане № РП-3-14-01184734/24.08.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ-Плевен.

В жалбата се твърди, че неправилно се извършва прихващане от дължимата му сума за парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като задължението от 4455,37 лева, установено с разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 година, не е получено от него, а е съобщено чрез поставяне на таблото в ТП на НОИ Плевен и е обжалвано пред ТП на НОИ Плевен, но жалбата е отхвърлена. Счита, че не следва да бъде прихванато вземането му, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по БЛ № Е 20222266371 за периода  м. август 2022 г. от 297,64 лева, тъй като сумата му е необходима за лечение. В заключение прави искане да бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно.

В съдебно заседание оспорващият  В.Б.Б. не се явява и не се представлява.

Ответникът също не се явява и не се представлява. Същият не е депозирал становище по основателността на подадената жалба.

Административен съд - Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване е разпоредено В.Б. *** да възстанови сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв., от които 3788.10 лв. - главница и 667.27 лв. лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането.

Разпореждането е съобщено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО на таблото в ТП на НОИ Плевен. Срещу същото е подадена жалба, във връзка с което е постановено Решение № 2153-14-74/13.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ, в което се приема, че жалбата е просрочена.

Решението на директора на ТП на НОИ е обжалвано и е образувано адм. дело № 556/2022 година по описа на Административен съд-Плевен. С Определение № 1518/28.07.2022 година АС – Плевен е отхвърлил жалбата на Б. срещу оспореното решение.

С Разпореждане № РП-3-14-01184734/24.08.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Плевен е постановено да се прихване от изискуемо вземане на Б. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по б.л. E20222266371 за периода 8.2022 г., сума в размер на 297,64 лв. (двеста деветдесет и седем лева и шестдесет и четири ст.) - главница. Изложени са мотиви, че към момента на издаване на разпореждането лицето има изискуемо вземане от държавното обществено осигуряване, представено в ТП на НОИ Плевен, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване, б.л. E20222266371, в размер на 297,64 лв. (двеста деветдесет и седем лева и шестдесет и четири ст.), за периода 8.2022 г., а дължимото вземане е установено с разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г., съгласно което Б. следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв. (четири хиляди четиристотин петдесет и пет лв. и тридесет и седем ст.), от които 3788.10 лв. - главница и 667.27 лв. лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочва се, че към 24.08.2022 г. е погасена част от задължението в размер на 2610,60 лева – главница и същата дата задължението на лицето е в размер на 2642,15 лв., от които 1177,50 лв. главница, 667.27 лв. - лихва и 797.38 лв. - допълнително начислена лихва до датата на разпореждането.

Срещу горното разпореждане е подадена в законов срок жалба по административен ред, във връзка с която е постановено Решение № 2153-14-119/12.09.2022 г. на П.Д.Д.- заместващ директора на ТП на НОИ – Плевен, с жалбата с вх. № 1012-14-313/07.09.2022 г. е отхвърлена, а оспореното разпореждане е потвърдено.

В решението са изложени съображения, че разпореждането е законосъобразно, тъй като съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и ал.4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението и в случая са налице предпоставките за прихващане.

Представена е Заповед № 1016-40-691/10.06.2016 г. на управител на НОИ, с която е определен П.Д.Д. - началник на отдел “Административен" в ТП на НОИ- Плевен да изпълнява правомощията на Директора на ТП на НОИ - Плевен, предоставени по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ в случай на негово отсъствие поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост и Заповед № 4560/09.09.2022 г. за командироване на директора на ТП на НОИ – Плевен за периода 12.09.2022 год. – 13.09.2022 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5 се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед цитираната разпоредба, оспореното решение е издадено от компетентен орган при условията на заместване, което се установява от посочените по-горе заповеди, удостоверяващи оправомощаването на г-н П.Д. да запемства директора на ТП на НОИ Плевен при негово отсъствие, както и отсъствието на последния към датата на издаване на оспореното решение поради служебна командировка.

По делото не е налице спор и по отношение компетентността на органа, издал разпореждането за прихващане сумата от неоснователно обезщетение поради общо заболяване.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в установената писмена форма, мотивирани са и не са нарушени административно-производствените правила при издаването им.

Съдът намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114.

В случая, към датата на постановяване на процесното разпореждане – 24.08.2022 г., са били налице всички законови предпоставки за извършване на прихващането. Вземането на ДОО е било установено по основание и размер с Разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО. Същото не е било доброволно погасено в определения срок, следователно то подлежи на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Неоснователни са доводите, че това разпореждане не е влязло в сила, тъй като не е връчено на лицето, защото по делото безспорно е установено, че то е връчено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО. Във връзка с горното е налице и произнасяне на АС - Плевен, че подадената жалба срещу с Разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. правилно е приета за просрочена.

Същевременно оспорващият има изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване за периода август 2022 г. Следователно, изпълнени са предпоставките за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е разпоредило, между изискуемото от лицето вземане по ДОО и вземането на държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 213, ал. 2 от ДОПК, не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, но в случая е налице специална разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО, съгласно която дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и ал.4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване и е налице хипотезата именно на прихващане с издаване на разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Предвид горното съдът намира, че решението е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалба на В.Б.Б., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, против Решение № 2153-14-119/12.09.2022 г. на П.Д.Д. - заместващ директора на ТП на НОИ – Плевен.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно на основание чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/