О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………/07.01.2020г., гр.
София
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 27 състав, в закрито заседание на седми януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4736 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
С определение от съдебно заседание, проведено на 29.10.2019г., съдът е счел
делото за изяснено от фактическа и правна страна и е дал ход по същество, при
грешка досежно допустимостта на предявения иск по
чл.440 ал.1 от ГПК, поради което и постановеното определение следва да бъде
отменено, на основание чл.253 от ГПК, а производството по делото следва да бъде
прекратено, поради следното:
Предявен е
иск от „Д.1“ ООД ***, ЕИК ******, представлявано от И. К.К.,
чрез адв. И.Й.Д. от САК, с правно основание чл.440
ал.1 от ГПК, срещу Д.И.К. ***, „В.“ ЕООД *** и „М.Т.“ ЕАД – гр. София, за
признаване за установено по отношение на ответниците,
че недвижимият имот, срещу който е насочено изпълнението по изп.дело
№ 20187900400049/2018г. по описа на ЧСИ Р.М.рег.№ 790 с район на действие СГС,
а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.1600.4668.1.20,
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. София, община Столична, област София
столица, на адрес: гр. София, ул.“Проф. ******, разположен в поземлен имот с
идентификатор 68134.1600.4668, предназначение на самостоятелния обект: за
търговска дейност; брой нива на обекта:1, посочена в документа площ 74,97
кв.м., прилежащи части 4,24% ид.части
от общите части на сградата, който самостоятелен обект представлява МАГАЗИН №
1, находящ се в гр. София, район Студентски на
Столична община, ул.“******, на партера с лице към улицата със застроена площ
от 74,97 кв.м., не е собственост на ответниците – длъжници по изпълнителното дело.
Съгласно
чл.440
от ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да
предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението на парично притезание, не принадлежи на
длъжника, като правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не
са предмет на иска по чл.440 ал.1 от ГПК, а само обуславят правния интерес от
предявяването му.
В
случая ищецът се явява
трето за изпълнението лице, което не е приключило, като твърди, че имотът,
срещу който е насочено изпълнението, не е собственост на длъжниците,
а е негова собственост, на основание вписан договор за прехвърляне на търговско
предприятие с решение № 2/28.04.2005г. по ф.д.№ 2323/1999г. на СГС, Фирмено
отделение, с което в Търговския регистър е вписано прехвърляне на търговското
предприятие на ЕТ“К.– Д.К.“, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, съгласно нотариално заверен договор с рег.№ 4019/26.04.2005г. на
нотариус К.С., рег.№ 111 на НК, с район на действие СРС, на „Д.1“ ООД.
Ответниците Д.И.К. и „В.“
ЕООД *** – длъжници по изп.дело
№ 20187900400049/2018г. по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 790 на КЧСИ не оспорват
правото на собственост върху имота на ищеца, а ответникът „М.Т.“ ЕАД – гр.
София – взискател в изпълнителното производство, е
възразил срещу допустимостта на предявения иск, позовавайки се на извършеното
вписване в службата по вписванията на възбрана въз основа на обезпечителна
заповед от 20.10.2015г., издадена по ч.т.д.№ 1654/2015г. по описа на Окръжен
съд – Варна, Търговско отделение и липсата на вписване на договора за
прехвърляне на търговско предприятие в службата по вписванията.
Не
е спорно по делото, а и от приложените доказателства е видно, че възбраната
върху процесния имот е вписана в Службата по
вписванията – гр. София с акт № 238, том 16, дв.вх.рег.
№ 61667/22.10.2015г.
Установи
се по делото, че нотариално
завереният договор с рег.№ 4019/26.04.2005г. на нотариус К.С., рег.№ 111 на НК,
с район на действие СРС за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ“К.– Д.К.“,
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на „Д.1“ ООД, е
вписан в Търговския регистър с решение № 2/28.04.2005г. по ф.д.№ 2323/1999г. на
СГС, Фирмено отделение.
Същевременно
с това, липсва спор между страните по делото, че договорът за прехвърляне на
търговското предприятие не е вписван в службата по вписванията, а когато
прехвърленото търговско предприятие включва и право на собственост върху
недвижими имоти, от значение за противопоставимостта
на прехвърлянето на трети лица, които черпят права от страните по договора по
чл.15 от ТЗ, е вписването му в Службата по вписванията – чл.16 ал.4 от ТЗ.
Основателни,
предвид изложеното и независимо от настъпилия вещно-прехвърлителен
ефект на договора със сключването му в предвидената от закона форма, са
възраженията на ответника „М.Т.“ ЕАД – гр. София, че извършената сделка с
търговското предприятие се явява непротивопоставима
на взискателя в изпълнителното производство, поради
липса на вписване на придобивната за ищеца по
настоящото дело сделка в имотния регистър, както и че ищецът няма правен
интерес от предявения иск, с оглед разпоредбата на чл.453 ал.1 от ГПК.
Съгласно
цитираната правна норма, на взискателя и
присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и
учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната, а доколкото
вещните права се вписват в съответните книги в службата по вписванията, законът
има предвид вписването в тези книги, което вписване има значение за противопоставимост.
След
като в настоящия случай обезпечителната възбрана е вписана след прехвърлянето
от длъжника по обезпечението Д.И.К. на търговското предприятие на ЕТ върху възбранения недвижим имота, без да е извършено вписване на
договора за продажба на търговско предприятие в книгите в службата по
вписванията, то извършената продажба на търговското предприятие е непротивопоставима по правилото на чл.401
вр. чл.453
т.1 от ГПК на молителя по обезпечението - ответникът „М.Т.“ ЕАД – гр. София, взискател в изпълнителното производство.
В
случая, поради установената в чл.453
от ГПК непротивопоставимост на извършеното с
имота разпореждане, както и с оглед предвидената в чл.433
ал.1 т.7 от ГПК последица, а именно, че изпълнителното производство следва
бъде прекратено при представяне на влязло в сила решение, с което е уважен иск
по чл.440
от ГПК, съдът счита, че не е налице хипотеза, при която е възможно
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на имота, като
последица от уважаването на предявения по реда на чл. 440 ГПК иск.
Предвид
горното и с оглед липсата на спор относно собствеността на имота, за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен
иск, тъй като само в хипотеза, при която бъде отречено съществуването на
наложената възбрана, уважаването на иска би имало за последица прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на имота.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от съдебно
заседание, проведено на 29.10.2019г., с което е даден ход по същество на
гр.дело № 4736/2019г. по описа на СГС, ГО, І-27 състав, на основание чл.253 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 4736/2019г. по описа на СГС, ГО, І-27 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: