МОТИВИ към Присъда № 515/21.11.2018г. постановена по НОХД № 383/2018г.
по описа на Районен съд гр.Разград.
Обвинението против подсъдимия А.Г.К. *** е по чл.210,
ал.1, т.4 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето от 13.09.2016г. до 12.10.2016г., в гр.Разград, в условията
на продължавано престъпление и повторност, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у А.М.И. ***, че ще й съдейства за купуването на
лек автомобил „Тойота Ярис“ от Република Италия, за което тя следва да му изпрати
сумата от 2000 евро, като с това й причинил имотна вреда в размер на 3980,11 лева,
като случая е немаловажен.
След провеждане на разпоредителното заседание, подс.К.
е напуснал адреса си, както и пределите на страната, поради което съдебното
производство по отношение на него е проведено по реда на 269, ал.3, т.1 и т.4,
б.а от НПК. Защитникът му- адв.С. навежда доводи за недоказаност на обвинението
по несъмнен начин. Счита, че липсват доказателства, от които да е видно, „че
подзащитният й изначално не е имал намерение да изпълни това задължение, а така
също са налице доказателства, че се е занимавал с такава дейност- внос на
автомобили. Без да е проведено всестранно обективно разследване за събиране на
безспорни доказателства, които да установяват вината на подзащитният й,
обвинението се крепи на предположение. Ето защо моли подзащитният й да бъде
оправдан, като бъде отхвърлен и предявения граждански иск.
Гражданският ищец и частен обвинител А.М.И. ***,
чрез довереника си адв.Кр.К. счита, че обвинението е доказано по един несъмнен
начин от събраните на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както
от обективна, така и от субективна страна. Ето защо моли съда да признае подсъдимия
за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание в
размер на 4 години и 6 месеца, което да изтърпи ефективно, предвид предходните
му осъждания за подобни деяния. С оглед на това моли и да бъде уважен изцяло
предявения от тях граждански иск, ведно със законната лихва от датата на
деликта и разноските по делото.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано в хода на съдебното следствие, с оглед на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които по един безспорен
начин установяват както извършеното престъпление, така и неговия автор-
подсъдимия К.. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така
повдигнатото му обвинение, и да му се наложи наказание в размер на 2 години лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, предвид
предходните му осъждания отново за измами, а гражданския иск следва да бъде
уважен.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият А.Г.К. е роден на ***г***, български гражданин,
със средно образование, женен, безработен и осъждан.
Видно то приложената справка за съдимост, К. е осъждан
както следва: 1. Със споразумение № 167/06.03.2014г. по НОХД № 227/2014г. на
РС- Петрич, влязло в сила на 06.03.2014г. е осъден на 12 месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 години за извършено на 13.06.2013г. престъпление по
чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 от НК; 2. Със споразумение № 1891/10.03.2014г. по
НОХД № 375/2014г. на РС- Благоевград, влязло в сила на 10.03.2014г. е осъден на
10 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК за изпитателен срок от 3 години за извършено в периода 26.11.2013г. до
10.12.2013г. престъпление по чл.209, ал.1 от НК; 3. Със споразумение № 108/01.06.2016г.
по НОХД № 134/2014г. на РС- Дупница, влязло в сила на 01.06.2016г. е осъден на 6
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години за извършено на 08.01.2008г. престъпление по
чл.209, ал.1 от НК. Именно последните две осъждания обуславят повторността за
настоящото деяние по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
През 2009г. подс.К. често идвал в гр.Разград при свои познати.
Тогава се запознал и със св.А.М.И.. Двамата си разменили телефоните, като от
време на време се чували като приятели.
Когато през лятото на 2016г. И. решила да си купи лек автомобил
тя споделила тези си намерения с подсъдимия, т.к. знаела от него, че се занимава
с внос на употребявани автомобили от Италия. Подс.К. се поинтересувал какво точно
търси св.И. и тя му обяснила.
На 13.09.2016г. подс.К. се свързал с И. и й казал, че е намерил
автомобил какъвто тя иска. Изпратил й снимка на л.а. „Тойота Ярис“ и след като двамата
обсъдили състоянието на превозното средство и на И. й харесало, се договорили тя
да купи този автомобил. Подс.К. й казал, че той ще извърши необходимото по закупуването
на автомобила от собственика му и ще й го достави в гр.София, откъдето И. трябвало
да отиде да си го вземе. Цената, която подсъдимият й казал била 4700 лева, като
И. трябвало да преведе по неговата банкова сметка *** лева в брой за транспортни
разходи.
На 26.09.2016г. подс.К. изпратил на св.И. номера на банковата
си сметка, която била в италианска банка, като й казал, че трябва да му преведе
парите, т.к. собственика на колата иска вече да му я плати. След разговор, в който
се уточнили, че е по-добре паричния превод да бъде направен в българска банка, тъй
като процедурата била по-сложна, подсъдимият й изпратил номера на българската
си банкова сметка. ***ето за превода, при което той й отговорил да напише
„захранване на сметка“.
На 28.09.2016г. св.И. отишла в клона на „Уни Кредит Булбанк“-
гр.Разград и превела по българската банковата сметка на подсъдимия К. сумата от
1265 евро. Когато превеждала парите обаче, свидетелката преценила, че като
основание следва да запише „закупуване на автомобил“, каквато и била истинската
причина за превода. Веднага го уведомила за направения превод.
В следващите дни комуникацията на подс.К. със св.И. продължила,
като той я информирал, че на 11.10.2016г. качва колата на платформа от Италия и
че тя може да отиде на 14.10.2016г. да си я вземе от гр.София. Подсъдимият убеждавал
свидетелката, че трябва да му преведе по-скоро и остатъка от сумата.
Затова на 12.10.2016г. И. по аналогичен начин превела на подс.К.
по същата банкова сметка ***. Още същият ден тя си купила и билет от гр.Разград
за гр.София, за да може да отиде на уговорената дата и да вземе купения за нея от
К. автомобил.
След като, обаче, била превела и втората част от исканите
пари и звъннала да уведоми за това подс. К., той прекратил бързо разговора им, след
който момент повече не вдигал на повикванията на И. и не отговарял на съобщенията
й.
На 13.10.2016г.- сутринта, св.И. успяла чрез приложението
„Вайбър“ да се свърже с подсъдимия, който се изненадал, че му звъни от непознат
номер. Той й обещал да й прати телефонен номер за връзка с човека, който ще й достави
автомобила в София и след като приключил разговора с нея блокирал достъпа й до профила
му. Постр.И. многократно се опитвала да се свърже с подс.К., но не успяла. Тогава
вече разбрала, че той я е измамил и получил от нея общо сумата от 2035 евро
/3980,11 лева/ без да има намерение да й съдейства за закупуване на лек автомобил
от Италия, поради което и депозирала на 14.10.2016г. жалба до РУ МВР- Разград,
въз основа на която било образувано настоящото наказателно производство.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява
от събраните и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства- показанията
на свидетелката А.И., техническа експертиза, справка за съдимост, справка за
неприключени наказателни производство, справка и документи от Уникредит Булбанк
АД, характеристична справка и др.писмени доказателства. Всички те са единни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. С оглед на тези
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
по несъмнен начин, че подс.К. за времето от 13.09.2016г. до 12.10.2016г., в гр.Разград,
в условията на повторност, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у А.М.И. ***, че ще й съдейства за купуването на лек автомобил „Тойота
Ярис“ от Република Италия, за което тя следва да му изпрати сумата от 2000 евро,
като с това й причинил имотна вреда в размер на 3980,11 лева, като случая е немаловажен.
По този начин с деянието си, А.Г.К. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1
вр. чл.28, ал.1 НК, а именно квалифицирана измама, извършена в условията на повторност.
В зависимост от специфичните особености на различните
видове посегателства, очертани в раздел ІV от Глава пета на Особената част на
НК, различаваме три вида измами. В случая се касае до квалифицирана измама по
чл.210, ал.1, т.4 от НК във връзка със субекта и по- точно когато е извършена
повторно в немаловажни случаи.
Измамата е налице тогава, когато деецът, с цел да набави
за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого
заблуждение. Характерна особеност от обективна страна е, че актът на
имуществено разпореждане от страна на измаменото лице се осъществява поради
неговата неправилна представа относно правното основание или условията за това
разпореждане.
В случая измамните действия се изразяват във въвеждане, а
впоследствие и в поддържане, в заблуждение у св.А. И., че подс.К. има намерение
да й закупи и достави за нейна сметка лек автомобил Тойота Ярис за сумата от
2000 евро., а причинената имотна вреда е в размер на 3 980,11 лева, която
свидетелката е превела на подсъдимия за „закупуването и транспортирането“ на
автомобила Тойота Ярис до България, и която сума подсъдимия е получил лично, чрез
направените тегления от картата му в Сиена, Италия.
Действията на подс.К. са били насочени именно към
въвеждането в заблуждение у св.И., че ще й помогне да закупи искания от нея
автомобил, като за целта дори й е изпратил снимка на такъв със съответни
характеристики. Убедил я е, че въпросния автомобил съществува, като за целта й
изпратил снимка на такъв, и той ще го вземе за нея, след като тя му преведе
исканата сума, като й обяснил кога и как ще изпрати автомобила. Мотивирана именно
от неговите действия, пострадалата И. е извършила имущественото разпореждане,
превеждайки му на два пъти исканата сума. Видно от приложената справка от
Уникредит Булбанк АД, след получаването на парите, подс.К. се е разпоредил с
тях, като ги е изтеглил в следващите дни, без обаче са изпълни поетото
задължение да закупи автомобила и след това да го „натовари“ за България.
Напротив, след 13.10.2016г. подс.К. блокирал номера на свидетелката, не
отговарял на обажданията, както и на съобщенията й.
Налице е и причинната връзка между деянието и престъпния
резултат. Последният- имотната вреда, настъпва като пряко следствие от
имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице /даването на 3
980,11 лв. от св.И./, а разпореждането пък е следствие от неправилната
представа на това лице относно основанието или условията на разпореждането /„закупуването
и транспортирането“ на автомобила Тойота Ярис/.
От субективна страна подс.К. е действал при пряк умисъл и
с користна цел, предвиждайки, че вследствие на неговото въздействие върху
заблудения /св.И./, у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат
на което ще извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този акт
едно чуждо имущество ще бъде увредено. Характерна особеност е специфичната цел-
имотната облага, която без съмнение в случая е налице, тъй като св.А.И. е
платила на подс.К. сумата от 3 980,11 лв. за „закупуването и транспортирането“ на
автомобил Тойота Ярис, без обаче подс.К. реално да е купувал такъв, а още
повече да е имал намерение да го транспортира до България.
В случая се касае за едно деяние свързано със
закупуването на лек автомобил Тойота Ярис за сумата от 2000 евро, която е
платена от пострадалата А.И. на два пъти, а не за две отделни деяния, които да
обуславят приложението на чл.26, ал.1 от НК. Измамливите действия са били
насочени и са свързани единствено и само с лекия автомобил за конкретна сума, а
няма отделни деяния, които да са извършени през непродължителен период от време,
при идентична обстановка и еднородност на вината, използвайки една и съща схема,
като последващите се явяват продължение на предходните. Ето защо подс.К. следва
да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.26, ал.1 от НК.
Предходните осъждания за измама по чл.209, ал.1 от НК по
НОХД № 375/2014г. на РС- Благоевград и НОХД № 134/2014г. на РС- Дупница,
обуславят квалификацията „повторност“ по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и
обвинението по квалифицирания състав по чл.210, ал.1, т.4 от НК. Причинената
имотна вреда в размер на 3 980,11 лева сочат, че измамата не може да бъде
квалифицирана като маловажна по чл.209, ал.3 от НК, а се касае за такава по
основния състав.
Поради изложените мотиви съдът намира, че обвинението е
доказано по един безспорен и несъмнен начин и спрямо подсъдимия следва да бъде
реализирана наказателната му отговорност. В случая безспорно се установява, че именно
подс.К. е автор на деянието, той именно е мотивирал св.И. да се разпореди с
имуществото си, получил е парите по собствената си сметка, бил е наясно с
престъпната схема, поради което и следва да бъде осъден за извършеното
престъпление по чл.201, ал.1, т.4 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия, съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство- изминалото време от извършване на деянието, а като
отегчаващо обремененото съдебно минало, поради което му наложи наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим. Наказанието съдът намира за справедливо и съответно на обществената
опасност на извършеното и на дееца, определено към минималния, предвиден в
закона размер. По този начин съдът намира, че най-пълно ще бъдат реализирани
целите както на генералната, така и на специалната превенция на наказанието.
На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК
съдът определи на подс.К. по влезлите му в сила присъди по НОХД №№ 227/2014г.
на РС- Петрич, 375/2014г. на РС- Благоевград и 134/2014г. на РС- Дупница, едно
общо наказание в размер на най- тежкото- 12 месеца лишаване от свобода, което
на основание чл.68, ал.1 от НК приведе в изпълнение, като определи първоначален
общ режим на изтърпяване на наказанието. Деянията по тези дела са извършени от К.
през период от време, преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е
било от тях. Налице е реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК и в
интерес на подсъдимия е да му бъде определено едно общо наказание. Тъй като
настоящото деяние се явява извършено в изпитателния срок и на трите му
осъждания, то така определеното общо наказание следва да бъде приведено в
изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК.
По отношение на предявения граждански иск, къдът намира
същият за основателен и доказан в пълния му размер. Безспорно се установява, че
на пострадалата А.И. е причинена имотна вреда в размер на 3 980,11 лв. в
резултат на деянието на подсъдимия, поради което последния е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил. Налице са всички признаци за обезвреда на
гражданския ищец А.И., поради което подс.К. следва да бъде осъден да й заплати
сумата от 3 980,11 лв., като обезщетение
за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната
лихва от деня на деликта- 12.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата,
както и разноските по делото в размер на 400 лв.- възнаграждение за адвокат.
С оглед осъждането на подс.К. същият следва да бъде
осъден да заплати и направените разноски от ОД на МВР- Разград за досъдебното
производство- 39,26 лв. и от Районен съд гр.Разград- за съдебното производство
и държавна такса върху уважения граждански иск- 179.20лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: