РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Благоевград, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20251200600334 по описа за 2025
година
Производството по делото е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, второ
въззивно и е образувано по въззивна жалба на адв. А. Ш. - А. – служебен
защитник на подсъдимия А. М. Ч. от с. О., община Г. против присъда от
08.01.2025 г., постановена по НЧХД № 138/23 г. по описа на РС -гр.Гоце
Делчев в осъдителната й част.
В жалбата се твърди, че присъдата в тази й част е неправилна,
незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения,
като се излагат доводи в тази насока и в допълнителното писмено изложение
по същата. Сочи се в жалбата, че липсва обективен анализ на доказателствата
по делото в мотивите към атакуваната присъда; че първостепенният съд не е
събрал писмени доказателства, че незаконосъобразно не са четени показания
на свидетел, дадени пред друг съдебен състав. Ето защо, се иска отмяна на
присъдата на ГДРС и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде
признат за невиновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 130, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и бъде отхвърлен предявеният срещу него
1
граждански иск.
Адв. Ш., като повереник на частния тъжител /който се явява лично пред
въззивния съд/, оспорва въззивната жалба. Сочи, че поддържа също
изложените мотиви към присъдата. Иска се потвърждаване на присъдата като
правилна и законосъобразна. Частният тъжител поддържа казаното от
адвоката си и претендира разноски.
В с.з. пред настоящата инстанция подсъдимият не се явява, представлява
се от защитника си - адв. Ш., която поддържа въззивната жалба по
съображенията в нея и пледира за оправдаване на подзащитния й и отхвърляне
изцяло като неоснователен и недоказан на предявения срещу него от тъжителя
граждански иск.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от
фактическа и правна страна:
С атакуваната присъда състав на Районен съд- Гоце Делчев е признал за
виновен подсъдимия А. М. Ч. в това, че:
На 06.11.2020 г., за времето между 10.00 часа и 11.00 часа, при условията
на продължавано престъпление когато две или повече деяния които
осъществят поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка, и при еднородност на вината , в село Р. община Г., област
Б. е причинил на тъжителя лека телесна повреда , както следва :
1. На 06.11.2020 г., за времето от 10:00 до 11:00 часа, на пазарната улица в
село Р., община Г., област Б.,е сграбчил с ръка , стискал, и впил ноктите си в
кожата на лицето, като с ноктите си изподрал, и разранил лицето на А. А. К. с
ЕГН**********, с местожителство в с.Р., ул.*, общ.Г., обл. Б. и то се обляло в
кръв - с това му причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,а именно охлузване в областта на
двете лицеви половини, лявата и дясна буза, върха на носа синьо-ливаден
оттенък, ранева секреция и 2. На 06.11.2020 г., за времето от 10:00 до 11:00
часа, на площада в село Р., община Г., област Б.,подсъдимия изритал в глезена
на левия крак на А. А. К. с ЕГН**********, с местожителство в с.Р., ул.*,
общ.Г., обл. Б., след което го ударил с ръка в главата и го бутнал на земята, при
което от удара и бутането, паднал назад на асфалта и ударил главата си, след
което Ч. скочил върху него и го възяхнал като прехвърлил краката си от двете
2
страни на тялото му, и така застанал на колене от двете страни на тялото му,
удрял го с юмруци в главата, а след като се изправил нанесъл два удара с крак
в гръдния кош, с което му причинил лека телесна повреда с разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно в теменната част
на главата хематом със синьо- ливаден оттенък, ранева секреция,охлузване в
областта на лявата челна половина, двете лицеви половини, лявата и дясна
буза,върха на носа синьо-ливадене оттенък, ранева секреция,хематом в
областта на гръдната кост,хематом в областта на лявата глезенна
става,кремитации по хода на Х-то ребро в дясно,наранявания, охлузвания,
хематом по окосмената и лицевата част на главата и гърдите,фрактура на Х-то
ребро в дясно-престъпление по чл.130 ал.1 от НК във вр. с чл.26 от НК, за
което престъпление на основание чл.78а от НК освободил подсъдимия А. М.
Ч., със снета по делото самоличност, от наказателна отговорност и му
наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА в размер на 1000 лева.
Осъдил А. М. Ч. да заплати на А. А. К. с ЕГН ********** сумата в размер на
3000 лв., представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди с
престъплението по чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва считано от 06.11.2020 година до окончателното заплащане.
Със същата присъда районният съд е оправдал подсъдимия за престъплението
по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във връзка с чл.146, ал.1 НК, във връзка с
чл.26,ал.1 НК.
Настоящият състав на ОС Благоевград, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, становищата на страните и събраните доказателства и след
като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията,
посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК,
намира следното:
Фактите по делото правилно са изяснени от решаващия съд, тъй като това е
сторено въз основа на доказателства, събрани по предвидения в НПК
процесуален ред, поради което се установява следното:
Частният тъжител А. А. К., който е * и *, живее в с. Р., ул. *, общ.Г., обл. Б., а
подсъдимият живее в с. О., но е собственик на имот в с. Р.. Парцелите на
двамата в с. Р. са гранични и в продължение на няколко години спорели за
пределите им. Отношенията им се влошили през 2019 г., като при разговор се
стигало до словесни конфликти.
3
На 06.11.2020 година, петък - пазарен ден, частният тъжител и първият му
братовчед М. А. К. се намирали на търговската улица в с. Р.. Около 10.00 часа
към тях се приближил подсъдимият и без да обяснява нищо с едната си ръка
хванал за лицето пострадалия, а с другата понечил да му нанесе удари в
областта на главата. Двамата се сдърпали, след което свидетелят К. видял, че
по лицето на родственика му тече кръв като успял да издърпа нападателят и
да го отстрани на няколко метра. Тъжителят взел камък и подгонил
подсъдимия, който се скрил зад свидетеля А. З.. З. не видял удари, но видял, че
по тъжителя имало кръв на дясната буза. З. отправил забележка към
подсъдимия и двамата прекратили конфликтната ситуация, разделили се в
различни посоки. След около половин час, около 10.40 часа А. К. се
придвижвал с автомобила си към площада на селото, в този момент А. Ч.
излизал от кметството, когато отново се срещнали. Тъжителят бил издърпан
от джипа си, подсъдимият застанал до него и отново посегнал да го удря с
юмруци по тялото. Последвало сборичкване, паднали на земята, подсъдимият
леко се изправил и нанесъл няколко удара с ръце и ритници по главата, гърба,
краката на пострадалия. Свидетелят Р. У. в този ден водел детето си на
зъболекар,виждайки мъжете на земята се отправил към тях , хванал Ч. за
ръката, издърпал го и видял, че главата на тъжителя била в кръв. Подсъдимият
се отправил към центъра, а свидетелят помогнал на тъжителя да спре кръвта,
течаща от главата му, притискайки раната му със салфетки.
Такава се установява фактическата обстановка от показанията на
свидетелите А. К., М. А. К., А. З., Р. У. и частично Ф. Т..
На А. К. е издадено медицинско удостоверение № 74/06.11.2020 година на
доктор В. Д., в същото лекарят, след преглед и снемане на анамнеза, посочва
обективни находки: в тилна част на главата хематом със синьоливиден
оттенък, ранева секреция, охлузване в лява челна половина, двете лицеви
половини, лява и дясна буза, върха на носа, хематом в областта на лява
глезена става, хематом в областта на гръдната кост, крепитации по хода на
десето ребро в дясно, давайки заключение: наранявания, охлузвания,
хематоми по окосмената и лицева част на главата и гърдите, фрактура на
десето ребро. Безспорно счупване на ребро съгласно правната доктрина и
съдебната практика излиза извън болките и страданията по ал. 2 на чл. 130 от
НК и същото като най-тежък резултат формира вида и характера на телесната
4
повреда.
Така установеното във фактическо отношение от районния съд, се споделя
и от настоящата инстанция, тъй като според последната фактите по делото
са изяснени след верен доказателствен анализ.
Правилно е посочено от решаващия съд, че гласните доказателствени
средства оформят условно няколко групи свидетели, чиито показания относно
съществения за предмета на доказване факт - удрял ли е подсъдимият
пострадалия, си противоречат съществено. Това обстоятелство налага не
само анализ на показанията на свидетелите, но и съпоставянето им с
останалите доказателства, така щото да се прецени на кои свидетели да се даде
вяра.
Така едната група свидетели са А. К., А. З., Р. У., Ф. Т. отчасти и М. А. К. .
Свидетелят К. на инкриминираната дата в 10.00 часа е възприел поведението
на подсъдимия на пазарската улица в с. Р., който с едната си ръка затиснал
лицето на пострадалия в областта на челюста, а с друга се опитал да му
нанесе удари в областта на главата, като по лицето на родственика му имало
кръв и ги разбранил. Свидетелят А. З. в този момент се разхождал в района
когато подсъдимият се скрил зад него подгонен от тъжителя с камък в ръка.
Някои от свидетелите говорят за метален бокс, какъвто не е установен. З.
също видял, че по лицето на тъжителя има кръв. След отправена забележка
това се прекратило. Половин час след първото съприкосновение, около 10.40
часа на площада на селото свидетелят К. и свидетелят Т. си говорели,
свидетелят К. видял, че Ч. дръпнал К. от колата му, последният паднал на
земята, а подсъдимият с юмруци и ритници удрял многократно пострадалия
по главата и тялото. Свидетелят Т. първи се притекъл на помощ и успял да
издърпа подсъдимия, после ударите продължили като на място пристигнал и
свидетелят У.. Той също видял, че главата на К. била цялата в кръв.
Подсъдимият се отправил към центъра, а свидетелят помогнал на тъжителя да
спре кръвта, притискайки раната му със салфетки. Противоречащи на техните
са показанията на свидетеля Т. в частта, в която твърди, че не е видял да си
нанасят удари, да има кръв по тялото на пострадалия, които правилно не са
кредитирани от първата инстанция, тъй като те са в противоречие с
приложеното медицинско удостоверение и със свидетелските показания на
свидетелите А. К., М. А. К. и Р. У..
5
Свидетелят А. е доведен да установява причините, довели до инцидента, но
същият няма преки възприятия относно самия инцидент, поради което
показанията му не спомагат за изясняване обективната истина по делото. Той
установява единствено, че между страните има имотен спор.
Още на същия ден пострадалият К. е прегледан от лекар-хирург, който е
констатирал обективните находки. Издадено му е направление за ренген, при
което е установено счупване на ребро. Изписана му е терапия.
Показанията на свидетелите А. К., М. А. К. и Р. У. се потвърждават и от
материалите по воденото досъдебно производство, както и от приобщените
писмени доказателства по предходно образуваното НЧХД.
Правилно районният съд е акцентирал върху показанията на свидетеля А. Ц.,
който заявява как при него е отишъл подсъдимия с молба да му помогне като
се яви в съда и свидетелства в негова полза. Правилно е дал вяра на
показанията на свидетеля А. Ц., тъй като същият не познава тъжителя, няма
интерес от крайния изход на делото, дава показания под страх от наказателна
отговорност.
Заключението на лекаря-хирург, издал медицинското свидетелство и
прегледал пострадалия в деня на деянието, също се цени от съда като
достоверно отразяващо обективната находка. От него безспорно се установява
характера и вида на телесната повреда, механизма на същата. Освен това на
пострадалия е издаден амбулаторен лист, в който е отразено обективното
състояние, диагнозата, назначената рентгенография и провежданата терапия.
Приложено е и копие от книгата за ХЛКК.
Въззивният съд, след анализ на посочените по-горе доказателства, намира, че
изводите на РС, че подсъдимият е причинил лека телесна повреда с
разстройство на здравето на пострадалия са правилни и законосъобразни и се
споделят и от настоящия състав. Видът на телесното увреждане също е
изяснен несъмнено и от лекар, издал медицинското свидетелство, който е
посочил, че увреждането представлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, каквото е и заключението на вещото лице, поради което и
решаващият съд е дал правилна правна квалификация на същото –лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НПК, по който текст е признал подсъдимия за виновен по
това обвинение.
6
Възраженията на защитата, че показанията на свидетелите К. и З. са
изключително противоречиви, както и че не са анализирани от първата
инстанция, не се споделят от настоящата инстанция. Всъщност свидетелите
дават показания в един отдалечен момент след деянието и напълно житейски
възможно е те да не си спомнят някои подробности, поради което да се стига
до известни несъществени противоречия, което обаче не е основание да се
приемат показанията им като недостоверни. Точно обратно- относно нещата
които не си спомнят, не свидетелстват за тях. Горното е било основание да се
прочетат показанията, дадени по НЧХД № 64/2021 г. по описа на РС Гоце
Делчев. Не се споделя и възражението на защитата, че никъде в мотивите на
първата инстанция не е обсъдено обстоятелството, че и двамата – тъжителят и
подсъдимият са паднали на земята, както и че там е намерен метален бокс.
Внимателният преглед на доказателствата, възпроизведени и в мотивите на
РС, а именно, че макар и свидетелят Т. да е видял и двамата на земята,
показанията му в насока, че по пострадалия не е имало кръв и не е видял удари
не следва да се кредитират, като противоречащи с описаното в писменото
доказателство – медицинско свидетелство. Несъстоятелно е възражението, че
медицинското удостоверение не било приложено по настоящото, а по
предходно образуваното НЧХ дело, тъй като в протокола от съдебното
заседание, провело се на 18.09.2024 г., на стр. 2, а и в последното съдебно
заседание, изрично е посочено, че се приемат като доказателства всички
писмени документи, приложени по НЧХД 64/2021 г. на РС Гоце Делчев и
процесното свидетелство е детайлно описано. Дали издалият го доктор е
съдебен лекар или не е ирелевантно, тъй като такъв би следвало да се включи
при изготвяне на съдебно-медицинска експертиза. В случая лицето се явява
пред лекар, който след като снеме анамнеза, описва обективните находки и
дава първоначална диагноза. По делото има данни, че подсъдимият също е
пострадал, като уврежданията му са причинили само болка и страдание – без
разстройство на здравето, т.е. няма основание да се обсъжда института на
реторсията дори и да се приеме, че същите са вследствие на инцидента. Като
не е прочел показанията на К. Т., дадени пред друг съдебен състав, а е заличил
същата, съдът не е допуснал съществено нарушение, тъй като е преценил, че
липсват основания за четене, но и фактическата обстановка е била изяснена
посредством всички останали доказателства. Като прие възраженията на
защитата за неоснователни, въззивният съд счете, че не са налице основания
7
за оправдаване на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК.
Обвинението е доказано и в частта на квалификацията за продължавано
престъпление, тъй като двата конфликта, макар и развили се в един ден, са
отделни деяния, при което вторият се явява продължение на първия.
След като и признал подсъдимия Ч. за виновен по повдигнатото му обвинение
по чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл. 26 от НК, правилно и законосъобразно, в
съответствие с материално-правните предпоставки на разпоредбата на чл.78а
от НК, РС е освободил А. Ч. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“. Видно от разпоредбата на чл.130, ал.1 от
НК , предвиденото от законодателя наказание е по-малко от три години
лишаване от свобода. Наред с това, видно от свидетелството за съдимост на Ч.
същият не е осъждан а и от деянието не са причинени имуществени вреди.
Настоящият състав намира, че РС е определил наказанието „глоба“ в размер
на 1000 лв. напълно справедливо, тъй като този размер е съобразен и с факта,
че подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност - няма
данни за други негови противообществени прояви, същият е * – ***, * с ***
/видно от декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние/.
По граждански иск:
Такъв е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявен от
пострадалия А. К. срещу подсъдимия А. Ч., който претендира обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от деянието, в размер на 8000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието да изплащането му.
Уважен е от решаващия съд в размер на 3000 лв. Касае се за телесно
увреждане, което е причинило на К. в пряка и причинна връзка разстройство
на здравето. Именно съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен
да възстанови виновно причинените другиму вреди. Тъй като
неимуществените вреди- болките и страданията от нанесения побой не могат
обективно да се оценят, то това и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
следва да стане по справедливост. За да се приложи този принцип, следва да
се вземат в предвид обективните фактори- време на отзвучаване на
увреждането, необходимо ли е специфично лечение. На пострадалия са
причинени множество травматични увреждания - охлузване в областта на
8
двете лицеви половини, лявата и дясна буза, върха на носа синьо-ливаден
оттенък, ранева секреция, в теменната част на главата хематом със синьо
ливаден оттенък, ранева секреция, охлузване в областта на лявата челна
половина, двете лицеви половини, лявата и дясна буза, върха на носа синьо
ливаден оттенък, ранева секреция, хематом в областта на гръдната кост,
хематом в областта на лявата глезенна става,кремитации по хода на Х-то
ребро в дясно, представляващи наранявания, охлузвания, хематом по
окосмената и лицевата част на главата и гърдите,фрактура на Х-то ребро в
дясно. В случая се касае за отминаване на болките и възстановяване на
здравето за по-продължително време, като за пълното му възстановяване
оздравителният процес е около 3-4 седмици. Тези обстоятелства са изяснени и
посредством специалните знания на експерта, изготвил съдебно-медицинската
експертиза включително още на прекратеното ДП, което е приобщено към
настоящото НЧХ. Поради това, въззивният съд намира този размер за
справедливо определен.
В необжалваната част, поради липсата на съответна жалба на частния
тъжител, e възпрепятствана намесата на въззивната инстанция, тъй като тя би
довела до влошаване на положението на оправдания подсъдим. Въпреки това
съдът намира, че правилно е изяснена от правна и фактическа страна
обективната истина, при което законосъобразно районният съд е достигнал до
извод, че следва да оправдае подсъдимия за престъплението по чл.148, ал.1,
т.1 от НК, във връзка с чл.146, ал.1 НК, във връзка с чл.26, ал.1 НК.
Правилно подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Частният тъжител е сторил разноски за ангажиране на повереник, който да го
представлява пред въззивната инстанция, като е направил изрично искане да
му бъдат заплатени. Представил е и надлежно доказателство – договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането в брой на сумата
от 200 лева. Предвид изхода на делото, подсъдимият следва да бъде осъден да
му заплати разноските в пълен размер.
С оглед на изложеното и след служебна проверка на присъдата, въззивният
съд не намери основание за изменение или отмяна на атакуваната присъда,
поради което и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 08.01.2025 г., постановена по НЧХД №
138/23 г., по описа на РС Гоце Делчев.
ОСЪЖДА подсъдимия А. М. Ч. да заплати на частния тъжител А. А. К. с ЕГН
********** сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи направени разноски
за адвокат пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10