Р Е Ш Е Н И Е
№260137/3.11.2020г. 03.11.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На шестнадесети октомври две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Г. Георгиев
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 705
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
предявена от “Банка ДСК“ЕАД против Г.В.Й. ***, с която се
иска съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца сумите от 759,10 лв. – главница
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 13.03.2015 г.,сумата от 195,10 лв.-дължима
договорна/възнаградителна/ лихва за периода 20.09.2018 г. до датата на
настъпване на изискуемостта 12.03.2020 г.,сумата от 232,89 лв.-дължими такси,както
и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, включително разноски в производството.
В исковата
молба се твърди, че между ищеца и
ответника бил сключен договор за за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 13.03.2015 г. с който му е отпуснат револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит,достъпа до който се осигурявал чрез кредитна карта DSK Maxi Card,в размер на 1000,00 лв. Кредитът се усвоявал, чрез
разплащателна сметка в лева, като кредитната карта била предадена лично на
ответника на 23.03.2015 г., съгласно декларация за предаване/връщане на банкова
сметка. ***, който към датата на сключване на договора бил в размер на 21,95 %,
формиран на стойността на шест месечен sofibor за карти в бълг.лева. ГПР бил в размер на 24,30 %, който
според чл.51 ОУ изразявал общите разходи като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит и включвал: лихви, комисионно възнаграждение на
посредник. Общата дължима сума била в размер на 1 122,84 лв. Кредита
следвало да се погасява на 12 месечни равни вноски, като е определено 20-то
число като месечна падежна дата. За периода 21.03.2015 г. до 11.04.2018 г. била
усвоена сума в размер на 2 248,20 лв., посредством предоставената на
ответника кредитна карта. Ответника изпълнявал задълженията си до 20.04.2017
г., като минималните суми за револвиране са внасяни от кредитополучателя
съобразно уговореното в договора. От 22.05.2017 г. до оформяне на кредита като
неразрешен овърдрафт на 20.02.2019 г. периодично било допускано закъснения при
плащанията на минималните суми за револвиране, като последните шест вноски не
били платени.
Иска се
уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в производството.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на
исковата молба.
В с.з. ищецът се представлява от
процесуален представител,чрез който заявява становище за основателност на иска и моли за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответника, редовно и своевременно уведомена , не се
явява.
По искането за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на страните по делото са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание.
Според
настоящия съдебен състав е налице и
последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79,вр.чл.240
и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Вероятната
основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства. Събраните по делото доказателства, неоспорени от
ответника, водят до единствения и категоричен извод, че между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение. В процесния случай безспорно се установява, че ищецът е
предал на кредитополучателя исковата сума, която е била преведена по кредитна
карта, както и е усвоена от кредитополучателя. Тези обстоятелства освен, че не
са оспорени в отговора се установяват от приетата ССЕ. Безспорно се установява от назначената
експертиза, че от разрешения кредитен лимит била усвоена от ответника сума в
размер на общо 2 248,20 лв.,за периода 21.03.2015 г.-11.04.2018 г.Към
датата на подаване на исковата молба 13.03.2020 г.,кредитния лимит бил усвоен
изцяло,в размер на 1006,65 лв. Допуснато е неизпълнение в плащането на 6 вноски
от минималните суми за револвиране за периода 20.09.2018 г.-20.02.2019 г.
Ответника внесъл две вноски,като с внесените суми са погасяване задължения по минималните
суми за револвиране,като с тях са погасени главницата на 11.04.2015 г. в размер
на 400,30 лв. и на 11.08.2017 г. в размер на 600,00 лв. Последното плащане било
извършено на 23.01.2019 г. в размер на 54,57 лв.,с която е погасена част от
дължимата минимална сума за револвиране,като към 13.03.2020 г. забавата била в
размер на 416 дни. С оглед на това банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Изпадането на длъжника в забава по отношение на периодичните
платежи, не прави автоматично целия кредит предсрочно изискуем, съобразно
сключения договор за кредит и действащото към този момент законодателство.
Забавата на длъжника е условие, при настъпването на което банката- кредитор
трябва да упражни предоставеното й с договора право да превърне целия кредит в
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на цялото вземане е право,
предоставено в полза на банката и за да възникне, то трябва да бъде упражнено.
В случая съдът приема
за безспорно доказано, че банката е предявила предсрочната изискуемост
на кредита с изпратените две уведомления които
са върнати с отбелязване,че ответника се е преместил на друг адрес,както и с връчване на
преписа от исковата молба. В този смисъл съдът
съобразява Решение № 161/08.02.2016 г. по т.д.№ 1153/2014 г. на ВКС, ТК, второ
отделение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е възприето
разрешение, че исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от
нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
В настоящия случай не са релевирани твърдения или
ангажирани доказателства за извършено плащане, като искът е основателен и
следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.
По разноските:
Предвид уважаване на претенцията и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 410 лв. – заплатена държавна такса,депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено на минимума предвиден в разпоредбата
на чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.В.Й., ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК“ЕАД,със седалище и
адрес на управление гр. София, ЕИК *** сумите от 759,10 лв. – главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
13.03.2015 г.,сумата от 195,10 лв.-дължима договорна/възнаградителна/ лихва за
периода 20.09.2018 г. до датата на настъпване на изискуемостта 12.03.2020
г.,сумата от 232,89 лв.-дължими такси,в едно със законна лихва от датата на
исковата молба-13.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА Г.В.Й., ЕГН ********** да заплати
на „Банка ДСК“ЕАД,със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** сумата от
410,00 лв.– разноски за
настоящата инстанция.
На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника,че
следва да плати сумите по осъдителните искове по банкова сметка : *** „Банка ДСК“
ЕАД.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на
осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: