РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. гр. Радомир, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Т. СТ. П.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20211730200219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-1158-002093/17.06.2021г., Началник група към
ОДМВР- Перник, сектор „Пътна полиция“ е наложил на Й. ВЛ. Л., с ЕГН:**********, с
адрес: с.Кленовик, общ.Радомир, административно наказание глоба в размер на 10 лева, на
основание чл.183, ал.1,т.1, пр.1,2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 1000 лева за
нарушение по чл.177, ал.4, т.2 от същия закон .
Недоволен от така наложените му административни наказания Л. чрез адвокат-
пълномощника си е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно
изложени във въззивната жалбата и в пледоарията си правни доводи адв.С. от ПАК моли
съда да отмени атакуваното наказателно постановление като сочи, че са допуснати от АНО
съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП, довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.
На първо място се сочи, че е налице несъответствие между санкционните правни
норми и описаните като извършени от Л. адм.нарушения в АУАН и НП. На второ място се
развиват доводи за липса в АУАН и НП на точно описание на адм.нарушение предвид
1
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка адв.С. сочи, че
административно-наказващият орган се е задоволил само с лаконичното пресъздаване на
нарушената правна норма, като не са описани обстоятелствата, при които е извършено адм.
нарушение, не е описан вида на превозвания товар, не е посочено точно мястото на
извършване на нарушението, не е посочено Пътно превозно средство от коя категория е и
попадали в категориите ППС-та посочени в Наредба №7 от 17.04.2018г. на Министъра на
транспорта информационните технологии и съобщенията, като по този начин не е очертана
рамката на административното обвинение и е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Сочи се за наличие на различни правни норми посочени като нарушени от
Л., а именно в АУАН е посочена разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗДвП, а в НП чл.177, ал.4,
т.2 ЗДвП. Твърди се и за наличие на пороци, и в останалата част на НП по отношение на
второто наложено адм.наказание глоба в размер на 10 лева. Претендират се на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН разноски.
Въззиваемата страна- ОДМВР-Перник по изложени в писмено становище
съображения моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност при уважаване на жалбата и
отмяна на атакуваното НП се прави възражение на чл.63, ал.4 от ЗАНН и се моли да бъдат
присъдени на въззивника разноски в минимален размер предвиден в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото.
Териториално отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник , редовно и
своевременно призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 16.05.2021г. в 14.50 часа в община Радомир, с.Извор, на път трети клас №623 до
селскостопанската Аптека, контролните органи на Пътна полиция са спрели за проверка
2
жалбоподателя Й.Л. като са констатирали, че същият управлява товарен автомобил „Мудан
МД“1044, с рег.№.с посока на движение от с.Житуша към ПП І-6 и превозва товар, който
може да бъде разпилян на пътното платно, като при проверката жалбоподателят не е
представил СУМПС и КТ към СУМПС на контролните органи.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство
наказателно постановление № 21-1158-002093/17.06.2021г., като със същото са наложени
на Л. административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1,т.1,
пр.1,2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл.177, ал. 4, т.2 от
същия закон .
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокат-
защитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и в хода на съдебните прения съдът
намери следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални
нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши
въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган
материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното
административно наказание.
В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и АУАН довели до
нарушаване на правото на защита на Л..
Във въззивната жалбата се сочи за нарушена императивната разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно че липсва пълно и точно описание на нарушението, а именно
мястото на извършването му, вида на превозвания от жалбоподателя товар, категорията на
ППС-то, с което е извършван превоза. Освен това се сочи, че неправилно АНО в НП е
посочена и санкционната правна норма по чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, а именно- управление
на ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл.127, ал.4 от
ЗДвП при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара.
3
По отношение на наложената с атакуваното НП санкция за нарушение по чл.183,
ал.1,т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП адвокат –защитника на Л. сочи, че се касае за две отделни
адм.нарушения, които подлежат на самостоятелна санкция, предвид санкционната
разпоредба на чл.183, ал.1 т.1 от ЗДвП, в която санкционна разпоредба законодателят е
посочил няколко предложения.
Предвид твърдените от страна на жалбоподателя процесуални пороци настоящият
състав на решаващия съд намира, че при провеждане на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания
АУАН и НП не са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от
ЗАНН и са довели до нарушаване правото на защита на Л..
Това е така по следните съображения:
В АУАН, а и впоследствие в НП административно-наказващият орган лаконично е
описал фактическата обстановка.Основателни са възраженията на въззивника, че липсва
пълно описание на административното нарушение, не е посочено точно мястото на
извършване на нарушението лаконично е посочено „при извършена проверка до
Селскостопанската аптека“ като не е посочено населеното място, където се намира същата
аптека, освен това не е посочен и вида на товара превозван от Л., което от своя страна освен,
че нарушава правото на защита на жалбоподателя лишава и съда от възможността за
преценка дали превозвания товар поради естеството си би могъл, както е посочено в АУАН
и НП да бъде разпилян по пътното платно, за каквото нарушение е и санкционирнан
жалбоподателя.
Предвид на горното съдът намира, че е опорочена процедуата по съставяне на АУАН
и НП довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН задължителен реквизит на НП е описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Настоящият състав намира, че в случая АНО не е изпълнил
изискванията на т.5 на чл.57 от ЗАНН. Неспазването на императивното изискване на закона
е достатъчно основание оспореното наказателно постановление да бъде отменено.
Допуснатият порок е съществен, тъй като не позволява да се конкретизират параметрите на
нарушението. Отговорът на тези правно релевантни въпроси не може да бъде извличан по
пътя на формалната или правна логика, или със свидетелски показания в хода на съдебното
дирене. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би
засегнало правото на защита на наказаното лице. Административното наказание не може да
почива на предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства и ясно
изразена воля на наказващия орган.Пълното, точно и ясно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят
4
освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко
нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин лишават
нарушителя от възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен
и по този начин адекватно да организира защитата си.
На второ място за правна пълнота настоящият състав на съда следва да отбележи, че
е основателен и втория довод на адвокат-защитника на жалбоподателя за допуснато
съществено проц.нарушение от АНО при определяне на санкционната правна норма.
По отношение на наложеното на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП наказание,
съдът от правна страна приема следното: Със съставянето на АУАН на жалбоподателят е
вменено нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП изразяващо се в това, че превозва товар,който
може да бъде разпилян като не е покрит. Административното нарушение се изразява в
неизпълнение на задължение за покриване на товари, които могат да бъдат разпилени,
каквото изискване е регламентирано чл. 127, ал. 2 от ЗДвП. В обстоятелствената част на
НП, наказващият орган също е приел, че се касае за управление на ППС с товар, който може
да бъде разпилян и не е покрит, но е квалифицирал нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 2 от
ЗДвП и го е санкционирал съобразно същата разпоредба. Приложената от наказващият
орган разпоредба, предвижда налагане на наказание при управление на ППС с неукрепен
товар. Изискването товарите да бъдат укрепени и да не се влачат по земята е
регламентирано в чл. 127, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Доколкото както актосъставителят, така и
наказващият орган са приели, че се касае за неизпълнение на изискването за покриване на
товар, който би могъл да бъде разпилян, какъвто товар безспорно се явява процесния
/Компост от гъби/, настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от
ЗДвП е несъотносима и е приложена неправилно. Жалбоподателят, не е изпълнил
изискванията на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран на основание чл.
185 от ЗДвП, доколкото няма специална санкционна разпоредба. Съобразно цитираната
правна норма за нарушение на Закона за движение по пътищата и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват
с глоба 20 лева. Разпоредбата е обща и намира приложение за всяко нарушение на ЗДвП, за
което не е предвидена друга, специална санкция, регламентирана посредством специална
норма.
По отношение на наложеното адм.наказание по п.1 от НП , а именно глоба в размер
на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, то в случая са налице две отделни
извършени от жалбоподателя адм.нарушения така, както са описани в АУАН и НП, а
именно не е носил СУМПС и КТ към СУМПС, а съгласно чл.18 от ЗАНН за всяко
адм.нарушение се налага отделна санкция на нарушителя в случая АНО неправилно е
санкционирал Л. с една адм.санкция –глоба в размер на 10 лева за две отделни
адм.нарушения, поради което НП и в тази си част като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
5
За правна изчерпателност по същество на правния спор настоящият състав намира,
от обективна и субективна страна предвид ангажираните в хода на съдебното дирене
доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка, че АНО е
доказал извършени от Л. адм.нарушения, за които е ангажирана административно-
наказателната му отговорност. Свидетелят И.И., които е и актосъставител, и е извършил
лично проверката на Л. като е констатирал адм.нарушения е категоричен в показанията си
дадени в хода на съдебното дирене, че Л. е извършил адм.нарушения. Показанията на
свидетеля И. изцяло кореспондират с фактическата обстановка описана в АУАН и НП ,
поради което съдът има дава вяра.
Предвид посочените по-горе процесуални нарушения, допуснати в хода на
административно-наказателното производство, настоящият състав на решаващия съд
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие
на адв.К.С. от ПАК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Л. сумата от
350 лева направени разноски по делото. В тази връзка съдът следва да отбележи с оглед
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение
предвид фактическата и правна сложност на делото, то не се налага намаляването му, тъй
като сумата от 350 лева е към минималния размер съгласно чл.18, ал.2, във вр.с чл.7, ал.2
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Водим от горното и в същия смисъл, както и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1158-002093/17.06.2021г., с което началник
група към ОДМВР- Перник, сектор „Пътна полиция“ е наложил на Й. ВЛ. Л., с ЕГН:
**********, с адрес: с.Кленовик, общ.Радомир, административно наказание глоба в размер
на 10 лева, на основание по чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от Закона за движение по пътищата, за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 1000
лева за нарушение по чл.177, ал. 4, т.2 от същия закон .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Перник, със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, ул.“Самоков“ №1 да заплати на Й. ВЛ. Л., с ЕГН: **********, с
адрес: с.Кленовик, общ.Радомир, сумата в размер на 350.00 лева /триста и петдесет лева/
6
направени разноски по делото
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване по реда на Административно–
процесуалния кодекс пред Пернишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7