Определение по дело №495/2020 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 384

град Велико Търново, 02.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Административен съдия: Евтим Банев

 

като разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 495 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба, подадена от Н.А.Б. в качеството му на едноличен търговец с фирма „Н.Б.“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Златарица, обл. Велико Търново, ул. „Проф. Васил Златарски“ № 93, и посочен адрес за призоваване гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 170, партер, ап. 2, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 04/311/01245/3/04/01 от 30.10.2019 г. издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция - гр. София. С определение от 30.09.2020 г. разглеждането на делото е насрочено в открито съдебно заседание, със същото определение от ответника е било изискано да представи административната преписка, вкл. четливи копия на доказателствата за наличието на основание за връчване на АУПДВ по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК и тези за извършването на такова връчване, както и дали актът е бил оспорен по административен ред. С молба вх. № 3820/ 12.10.2020 г., ответникът, чрез пълномощник е представил изисканите му доказателства, като е заявил становище, че АУПДВ не подлежи на оспорване по административен ред.

 

От доказателствата по делото – представените по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК документи, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорения АУПДВ на ДФЗ - РА, се установява следното:

Във връзка с предоставена му безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., на Н.А.Б. в качеството му на едноличен търговец с фирма „Н.Б.“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Златарица, обл. Велико Търново, ул. „Проф. Васил Златарски“ № 93 е била извършена проверка за изпълнение на изискванията на Наредба № 30/ 11.08.2008 г. на МЗХ, и сключения между него и ДФЗ-РА - гр. София договор № 04/311/01245 от 05.11.2014 година. С оспорения АУПДВ – предмет на настоящото производство, за неизпълнение на изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 30/ 11.08.2008 г. на МЗХ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и т. 4.17, б. „а“ и „б“ от посочения договор, на основание същите текстове, както и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а от ЗПЗП, на ЕТ „Н.Б.“ – гр. Златарица е определено публично държавно вземане в размер на 284 508,00 лева. Първоначално е предприето връчване на акта по пощата, на посочените от едноличния търговец адреси: 1. гр. Златарица, обл. Велико Търново, ул. „Проф. Васил Златарски“ № 93 /двукратно/ и 2. гр. София, район Студентски, ул. „Академик Йордан Трифонов“ № 1, ет. 2, ап. 14. Пощенските пратки са били върнати с отбелязване от служители на “Български пощи” ЕАД, че не са потърсени от получателя /л. 52 – л. 55 от делото/. Съгласно отбелязаното в уведомленията по чл. 18а, ал. 10 от АПК и констативните протоколи /л. 47 – л. 51 от делото/, поради неоткриване на лицето на посочените адреси, от служители в разплащателната агенция е предприето връчване на АУПДВ по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, като на 14.01.2020 г., на таблата за уведомление на Областна дирекция – София и Областна дирекция – Велико Търново на ДФЗ, са били поставени съответните уведомления за оповеставането на акта, с посочване на срок за явяване на адресата и получаване на документа. Съгласно констативните протоколи на л. 47 и л. 51 от делото, уведомлението в ОД – София на ДФЗ е свалено от таблото за уведомления на 22.01.2020 г., а това в ОД – Велико Търново на ДФЗ – на дата 28.01.2020 година. Уведомлението по чл. 18а, ал. 10 от АПК е оповестено и чрез интернет страницата на ДФЗ /л. 49 от делото/. От оспорващия търговец не се сочи срещу АУПДВ да е била подавана жалба по административен ред, в този смисъл следва да се тълкуват и изявленията на ответника в молба вх. № 3820/ 12.10.2020 г., както и тези направени в придружителното писмо с което първоначално е изпратена преписката /л. 3/. Жалбата по съдебен ред на ЕТ „Н.Б.“ срещу АУПДВ 04/311/01245/3/04/01 от 30.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, е подадена по пощата, чрез органа, издал акта, на дата 24.07.2020 г., съгласно известие за доставяне на л. 9 от делото.         

 

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата по която е образувано настоящото производство, е недопустима за разглеждане по същество. От наличните в преписката доказателства не се установява ЕТ „Н.Б.“ – гр. Златарица да е предоставял на ДФЗ – РА данни за начин на кореспонденция измежду посочените в чл. 18а, ал. 4 от АПК, и твърдения за такова предоставяне не се правят от страните. От коментираните по-горе доказателства е видно, че за административния орган не е била налице възможност да извърши уведомяване на адресата по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК и са били изчерпани тези по чл. 18а, ал 8 и 9 от АПК. Действително, по делото не са представени преки доказателства, че не са открити пощенска кутия или врата, на които да бъде залепено съобщението за издаването на АУПДВ, но аргумент, че такива действия са предприети, е съдържанието на уведомленията на л. 49 и на констативен протокол на л. 51 от делото. Индикация, че с ЕТ „Н.Б.“ – гр. Златарица не може да бъде установен контакт на посочените пред ДФЗ адреси /единият от които е адресът на управление на търговеца/, представлява и обстоятелството, че пред съда се сочи адрес за връчване на призовки и съобщения, различен от въпросните два адреса. Съобразно това, настоящият състав намира, че е налице изпълнение на фактическия състав на чл. 18а, ал. 10 от АПК и законосъобразно служителите на разплащателната агенция са пристъпили към връчване на АУПДВ по реда на посочената норма. Съдът намира за законосъобразно проведена и самата процедура по съобщаването за издаване на АУПДВ. Уведомления за връчването по реда на чл. чл. 18а, ал. 10 от АПК са били поставени на определените за това табла в териториалните подразделения на ДФЗ-РА по двата известни адреса на едноличния търговец на дата 14.01.2020 г. и е бил спазен установения в закона 7-дневен срок, преди същите да бъдат свалени. Едновременно с това уведомление е било публикувано и на интернет страницата на разплащателната агенция. С извършването на посочените действия, ответната администрация е изпълнила всички особени изисквания на закона, относно съобщаване за издаването на АУПДВ 04/311/01245/3/04/01 от 30.10.2019 година.

С оглед датата на връчването на ревизионния акт, определена по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, а именно 22.01.2020 г., 14-дневния срок за обжалването му по реда на чл. 149, ал. 1 от същия кодекс изтича на 05.02.2020 година. Дори да се приеме /изцяло в полза на жалбоподателя/, че по арг. от чл. 62, ал. 3 от ГПК и съдържанието на уведомлението, поставено на таблото в ОД – Велико Търново на ДФЗ, че съобщаването и извършено на 29.01.2020 г., този срок би изтекъл на 12.02.2020 година. Както се посочи, жалбата е подадена чрез изпълнителния директор на ДФЗ-РА, по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК, на дата 24.07.2020 г., т.е. след изтичането на определения от закона срок за оспорване.

 

 

Срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК е преклузивен и пропускането му погасява правото на обжалване, което се явява предпоставка за допустимостта на жалбата и разглеждането й по същество от компетентния съд. Спазването на сроковете е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Посочените съображения мотивират становище за недопустимост на направеното оспорване, поради което подадената от ЕТ „Н.Б.“ – гр. Златарица жалба, дала начало на настоящото производство, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото да бъде прекратено.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

            Оставя без разглеждане жалбата подадена от Н.А.Б. в качеството му на едноличен търговец с фирма „Н.Б.“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Златарица, обл. Велико Търново, ул. „Проф. Васил Златарски“ № 93, и посочен адрес за призоваване гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 170, партер, ап. 2, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 04/311/01245/3/04/01 от 30.10.2019 г. издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция - гр. София.

 

Заличава като дата за провеждане на открито съдебно заседание по адм. дело № 495/ 2020 г. на Административен съд – В. Търново 03.11.2020 г., 10:00 часа

 

Прекратява производството по адм. дело № 495/ 2020 г. по описа на Административен съд – В. Търново.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Определението да се съобщи на Н.А.Б. в качеството му на едноличен търговец с фирма „Н.Б.“ – гр. Златарица и на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция - гр. София чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Съобщаването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му по делото адв. Емил Иванов Каменов от САК, на посочения в жалбата служебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 170, партер, ап. 2.                                                 

 

 

 

 

Административен съдия :