РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245300601595 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.З.- защитник на
подс. И. Л. Д. - срещу присъдата № 73/03.04.2024 г. по НОХД № 5865/21. на
ПРС, 3 н.с., с която е признат за виновен за престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1,
вр. чл.146 от НК и при условията на чл. 54 НК, с приложението на чл.2, ал.2 от
НК са му наложени наказания 500 лева глоба и „обществено порицание“
/което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството по
местоживеене-Район „***“ при Община-Пловдив/. С присъдата е уважен
частично и гражданският иск, предявен срещу подсъдимия от тъжителя
граждански ищец-В. З. за сумата от 1000 лева, представляваща обезвреда за
нанесените й в резултат от процесното престъпление неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта /18.04.21г./ до
окончателното изплащане на сумата, като за остатъка от 3000 лева е
отхвърлен искът като недоказан. Съдът се е произнесъл и относно разноските,
както и държавната такса върху уважената част от иска, възлагайки ги в тежест
на подсъдимия.
В жалбата, която е депозирана в срок, без конкретна аргументация, се
претендира постановяването на оправдателна присъда, като бланкетно се
1
твърди незаконосъобразност и „неоснователност“ на същата.
При пренията адв. З. изложи подробни съображения в подкрепа на
искането за оправдателна присъда, навеждайки доводи, поради които счита, че
обвинението срещу Д. е доказателствено необезпечено. Аргументира тезата,
че липсва категорично установяване на твърдяното в сезиращата съда тъжба
причастие на подсъдимия във вменената му във вина деятелност. Наведоха се
и съображения относно незаконосъобразност на наложеното наказание,
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на процесното
събитие, без да се извежда изрична претенция за смекчаване на
санкционирането му посредством прилагане на друг вид отговорност
/административнонаказателна по смисъла на чл.78а от НК/ въз основа на
въпросния довод. Подсъдимият Д. се присъедини към изложените от
защитника му доводи, сочейки, че той и близките му са системно тормозени
от семейството на тъжителката, като заявява, че на процесната дата въобще не
е бил в гр.Пловдив. А в последната си дума поиска да бъде признат за
невинен.
Процесуалният представител на частната тъжителка-адв.Д. изрази
мнение, че присъдата е правилна и законосъобразна и подлежи на
потвърждаване, като изложи конкретни съображения относно доказаността на
повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
служебно и във връзка с направените оплаквания, доводи и съображения на
страните, прие, че и искането на защитата за оправдаването на подсъдимия се
явява неоснователно.
Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по общия
ред. Въз основа на събраните по делото, по реда и със средствата, предвидени
в НПК, доказателства и доказателствени средства – частично от обясненията
на подсъдимия, както и от показанията на свидетелите В.В., М. З., С.Л., Х. П.
и К.А., и писмените доказателства и доказателствени средства-присъда
№260010/18.02.2022 г. ведно с мотиви и потвърдително решение на
Пловдивски окръжен съд, справка от 01 РУ на МВР Пловдив относно
задържане на В. З., писмо от ДПС на 01 РУ на МВР Пловдив, писмо от Кеш
Кредит България ЕООД, постановление за прекратяване на наказателно
производство от 26.05.2023 г., Постановление за образуване на досъдебно
производство от 08.03.2022 г., свидетелство за съдимост-
първоинстанционният съд е приел следната фактическа установеност:
Подсъдимият И. Л. Д. е роден на ***** г. в гр. Пловдив. Живее в същия
град. Той е б., български гражданин е, има средно образование. Женен е,
неработещ, не е осъждан. Има ЕГН: **********.
2
Подсъдимият и семейството на частната тъжителка В. З. били във
влошени междусъседски отношения. Между тях възниквали множество
конфликти, придружени с физическа и вербална агресия, които нерядко били
последвани от жалби до органите на реда, иницииращи съотв. преписки.
Частната тъжителка В. З. била **** и живеела с майка си свид. М. З. и
баща си М. З. в гр. Пловдив, на ул. *****.
На 18.04.2021 г. около обяд В. З. при завръщането си от близката аптека,
била забелязана от подсъдимия, който стоял до едно дърво в находяща се в
съседство градинка. Виждайки дъщерята на сем.З., Д. започнал да вика обиди
и закани по неин адрес, като междувременно тръгнал към нея, продължавайки
да употребява обидни изрази и квалификации, а именно:, "Ей *****", "И ти си
същата *****", "големи *** сте и двете", "***** на поразия", "не бягай,
бе,***", "*****".
Горната вербална агресия, сторена от Д., била възприета и от свид.В.В.,
която била първа братовчедка на свид. М. З. и тъкмо им отивала на гости,
носейки торта, за рождения ден на майка си. Силните викове на подсъдимия
привлекли вниманието на случайни граждани, непознати за никоя от двете
страни, между които били свидетелите Х. П. и жената с която същият живеел
на семейни начала - свид. К.А., чути били и от близкия на сем.З.-свид. С.Л.. П.,
А., Л. и В. възприели как подсъдимият Д., отправял горните обидни
квалификации, като викал след момичето и вървял след нея. Свид. А. се
отдалечила от мястото на процесните събития с детето си, за да не става
свидетел на грозната сцена, но свид. П. отишъл да види какво се случва.
Тъжителката се уплашила и побързала да се скрие във входа си, но свид.
Д. я настигнал и успял да я притисне с тяло към входната врата, като тя била
позиционирана с гръб към него, и продължавал да я обижда. Момичето
викало майка си, а свид. В. крещяла на Д. да я остави на мира.
Свид. М. З., чула суматохата, излязла и прегърнала дъщеря си, през
което време подс. Д. се отдалечил от мястото, а описаното било възприето и от
свидетелите Л. и П.. Вторият, който не познавал никой от участниците в
инцидента, нито от останалите членове на семействата им, оставил
телефонния си номер, като предложил да съдейства, ако се предприемат
някакви законови действия срещу подсъдимия.
3
Тъжителката била притеснена и стресирана от случката.
По повод отправените заплахи било образувано ДП 137/2022 по описа на
01 РУ при ОД на МВР Пловдив, а по повод отправените на процесната дата
обиди била депозирана частна тъжба пред ПРС, инициирала производството
по настоящото дело.
Въззивната инстанция прие, че районният съд е извършил коректен
доказателствен анализ, който съответства на правилата на обективната логика
и е споделим. Изведените фактически констатации се базират на необходимите
и достатъчни доказателствени източници, които са преценени добросъвестно
и в съответствие с действителното им съдържание. Информацията от
съответните гласни доказателствени средства е проверявана за достоверност
при съпоставки останалата доказателствена съвкупност. Не се наблюдава и
игнориране на доказателствени източници или позоваване на такива, които не
се намират по делото.
Първият съд е бил прав да не кредитира твърденията на Х.Х., Р.Й., Г.Х.,
С.Т., че именно на процесната дата подсъдимият е бил в гр.Шумен за
изграждане на барбекю, която дейност е продължила няколко дни, включващи
и датата на инкриминираните събетия-18.04.21г. Подобна теза, макар и
кореспондираща с твърдението на подсъдимия, че на процесната дата не е бил
въобще в гр.Пловдив, не съответства на останалата кредитируема
доказателствена съвкупност, а именно разпитаните по делото свидетели,
присъствали на процесния инцидент, които потвърждават и описват подробно,
последователно и синхронно стореното от Д. по време на инкриминираните
събития. Не е и логично, изхождайки от особеностите на човешката памет, да
се повярва, че на разпитваните, близки на подсъдимия лица /Х., Х., Й. и Т./ се
е отдало избистряне на събития със съвсем немалка давност /доколкото
активните съдопроизводствени действия пред първия съд са отпочнали около
година след коментираните спомени/. А и никой от въпросните свидетели не
сочи някаква обективна данна, от която да се изведе, че изграждането на
барбекюто се е случило именно в период, включващ и процесната дата, като
на същата, включително, през целия ден е присъствал и Д.. По-важното обаче
в случая е, че датирането на въпросния извънградски ангажимент на
подсъдимия, твърдяно от коментираните свидетели /които пряко или косвено
са от близкия кръг на подсъдимия/, не кореспондира с показанията на
свидетелите В.В., М. З., С.Л., Х. П. и К.А., които са преки очевидци на
случилото се на процесната дата и са възприели изцяло инцидента или
определени частични сегменти от него. И докато В. и Л. са в близки
4
отношения със семейството на тъжителката, а М. З. е нейна майка, то и
въззивният съд, провел също съдебно дирене, не откри обстоятелство, което
да индицира каквато и да била връзка на П. и А. с някое от двете семейства,
чиито трайно влошени отношения са рефлектирали и върху процесните
събития. Не се и установява дори познанство на П. и А. с някое от
протичащите по делото лица, което да предхожда случилото се и да поражда
съмнение, че, водени от подобна връзка, са изложили неверни показания,
игнорирайки угрозата от наказателно преследване за лъжливо свидетелстване.
Данни за такава заинтересованост на коментираните двама свидетели не се и
сочат от никоя от страните.
Очевидно осъдителният извод не е базиран само на показанията на
свид.П., каквато теза се прокарва от адв.З. пред въззивния съд, не се основава
и единствено на твърденията на близки до семейство З. лица. В случая, са
налице кореспондиращите си показания на множество свидетели, а именно В.,
З., Л., П. и А., двама от които не са свързани с абсолютно никакви отношения
с тъжителката или нейни близки, а не са и налице други кредитируеми
доказателства, които да оборват изложените от тях обстоятелства. Ето защо,
прав е бил районният съд да възприеме кореспондиращите си относно
основните елементи от предмета на доказване показания на В., З., Л., П. и А.
за случилото се на процесната дата. Обсъждайки с нужния професионален
усет заявеното от коментираните свидетели, първата инстанция резонно е
отчела, че не може да се очаква абсолютна пунктуална тъждественост на
изложеното от тях за всеки детайл от обстоятелствата, съпътствали
процесната случка. Това е така, предвид немалкия период, отделящ техните
разпити от инкриминираната дата, динамиката на разигралите се събития, а
така също и индивидуалните особености на човешката памет. А както бе
отбелязано, относно основните моменти от случилото се на инкриминираната
дата, очертаващи основните факти от предмета на доказване, изложеното от
въпросните свидетели си кореспондира. А дребните разминавания, като напр.
точното позициониране на свидетелите по време на конфликта, както е приел
и районният съд, не се отразяват на достоверността на техните показания и
съответствието им по основните факти.
Ето защо прав е бил районният съд да не кредитира и твърдението на
подсъдимия, че на процесната дата не е отправил инкриминираните реплики
по адрес на З. и дори не е бил в гр.Пловдив. То не съответства на подробно
осъдената от първата инстанция кредитируема доказателствена съвкупност. А,
както бе посочено, в съзвучие с възприетото от районния съд, показанията на
Х., Й., Х. и Т., поддържащи темпорално алибито на подсъдимия, не
притежават изискуемия процесуален потенциал, който, редом с обясненията
на Д., да разколебае обвинителната теза относно присъствието и участието на
подсъдимия в сторената на 18.04.21г. престъпна деятелност, вменена му със
сезиращата съда тъжба на пострадалата В. З..
Споделим е и походът на първия съд да приеме за достоверна
останалата част от показанията на Х., Й., Х. и Т., а и на обясненията на Д.,
5
невключваща датирането на въпросния градеж на барбекю в гр.Шумен, на
който се твърди да е присъствал непрекъснато и подсъдимият. А това е така,
доколкото по делото не са налични кредитируеми доказателства, които да
опровергават останалата част от показанията на коментираната група
свидетели, но предвид неприсъствието им на инкриминираната случка,
изложеното от тях не допринася за изясняването на релевантната за делото
фактология. Подлежи на възприемане и останалата част от обясненията на Д.,
в които предимно сочи информация за крайно влошените отношения между
семейството му и това на тъжителката, което обстоятелство не се оспорва от
никое от разпитаните по делото лица, потвърждава се и от приобщените вкл. и
от въззивния съд писмени доказателствени средства. А и случилото се на
инкриминираната дата е показателно за тоталния разрив в отношенията на Д.
и З..
Обосновано районният съд не е дал вяра на изложеното от П.Б. за
събития, последващи спрямо инкриминираната дата, доколкото твърдението
му относно повода, по който твърди да е посетил свид.В., е разколебано от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. А щом недостоверно
е заявеното от него за причината, поради която е отишъл при В., то предвид
липсата на кредитируеми доказателства, подкрепящи останалата част от
твърденията му, то не са налице предпоставки да бъдат ценени дори и
частично с доверие същите. От друга страна, Б. не сочи да е присъствал на
процесната случка, а показанията му съдържат предимно твърдения за
разказано му от свидетелката В., поради което и предвид деривативния им
характер, при наличие на преки източници на доказателства /напр.
показанията на самата В./, същите принципно не притежават значима
процесуална стойност за делото. Това е така, предвид принципната забрана за
подмяна на първични доказателства с вторични, при наличие на годни такива
от първия вид. За разлика от районния съд, въззивният не откри свид.В. да
сочи информация за подобно посещение на Б. след процесните събития,
поради което не може да се сподели частичното отхвърляне на показанията й,
както е сторила първата инстанция. Що се отнася до ефекта, който е оказала
процесната случка върху пострадалата, за което се отнася предимно
свидетелстването на Б., то данни в тази насока се сочат от В.В. и М. З.,
изводими са и от показанията на останалите, присъствали на инцидента лица
относно непосредствената реакция на тъжителката.
*
С оглед на тази фактология на инкриминираното събитие
наказателноправното квалифициране се явява законосъобразно. Настоящата
инстанция се съгласява с мнението на първия съд, който в съзвучие с
очертаните в тъжбата обстоятелства е окачествил деянието като престъпление
по престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146 от НК. Изложени са
правилни и споделими разсъждения за обективните съставомерни елементи на
квалифицираната „обида“, произнесена публично. Прав е бил районният съд
да отбележи, че инкриминираните изрази "Ей *****", "И ти си същата *****",
"големи *** сте и двете", "***** на поразия", "не бягай, бе,***", "*****", са
утвърден израз на общовалидна негативна морална оценка и е абсолютно
ненужно да бъдат подлагани на по-подробно професионално езиково
6
тълкуване или оценка. А и същите по естеството си са обективно са годни да
накърнят достойнството на отделната личност, независимо дали се касае за
зряла личност или непълнолетно момиче, както е акцентирал районният съд.
Но няма спор, че принципно по-младата възраст на пострадалата утежнява
обществената опасност и укоримост на стореното от Д..
Споделим е и изводът на първата инстанция, че инкриминираните фрази
са били казани присъствено на техния адресат-пострадалата З., присъствала
на процесната случка, възприети са от нея и са довели до накърняване на
личната й чест и достойнство.
Тези инкриминирани изрази са изречени на открито - на улицата пред
блока на частната тъжителка-т.е.публично-на място, на което са могли, а и са
били възприети от неограничен кръг лица, поради което и стореното от Д. на
процесната дата се субсумира именно под квалифицирания състав на чл. 148,
ал. 1, т. 1 от НК.
Подробно районният съд е очертал разликата между „обидата“ и
„клеветата“, достигайки до обоснования и законосъобразен извод, че
изречените от Д. реплики са именно обидни. Това е така, доколкото със
случилото се на процесната дата, той е изложил не твърдения за факти,
позорни за честта на пострадалата, които да подлежат на преценка в контекста
на тяхната неистинност, което изисква съставът на престъплението „клевета“ в
едната от двете й форми, а е дал своя негативна оценка за личността на
пострадалата З. под формата на епитети, квалификации, сравнения и псувни.
Последните по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата
на същата информация и се обективират с такава цел, поради което и
правилното квалифициране на стореното от Д. предполага субсумирането му
под разпоредбата на чл.146 от НК.
Споделят се и изводите на районния съд за реализиране на субективната
страна на посегателството. Очевиден е прекият умисъл на подсъдимия, който
е съзнавал негативната обществена оценка, с която са изпълнени използваните
от него по адрес на тъжителката епитети, квалификации и сравнения, съзнавал
е, че те ще бъдат възприети от адресата, а и от други лица /предвид мястото,
на което са отправени/, както и че по този начин те ще засегнат нейната чест и
достойнство и пряко е целял именно настъпването на тези общественоопасни
последици. Обобщено казано, всички обективни съставомерни елементи на
престъплението са били отразени в съзнанието на извършителя Д..
Споделими са и разсъжденията на районния съд за неприложение на
чл.78а от НК. Независимо от чистото съдебно минало на дееца към момента
на осъществяване на стореното, както и предвид предвидените в закона
санкции, налице е препятствие за приложение разпоредбата на чл.78а от НК,
поради което и правилно Д. не е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Вярно е, че престъплението по това
дело е извършено преди влизането в сила на решението за налагане на
административното наказание по НЧХД № 10/202г. на ПРС и поначало следва
принципно да са налице предпоставки за прилагането на чл.78а, ал.1 от НК. В
конкретния случай обаче престъплението, предмет на настоящото дело, е
извършено при условията на реална съвкупност с това по НЧХД № 10/202г. на
7
ПРС, а съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, алинеи 1–5 от същата
норма не се прилагат при множество престъпления, което изключва
възможността подс.Д. да бъде освободен за втори път от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Данните за
извършените от подсъдимия две престъпления при реална съвкупност сочат
въобще на невъзможност за прилагането на чл.78а, ал.1 от НК, по отношение
на което и да е от тях. Множество престъпления е особена форма на
осъществяване престъпна дейност. Налице е, когато деецът извърши
едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления,
при които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните
посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните престъпления
да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях, или новото престъпление
да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за
друго предходно престъпление. В този смисъл е Тълкувателно решение №
2/2010г. от 21.10.2010г. по тълкувателно дело № 2/2010г. на ОСНК на ВКС.
Двете престъпления, вменени на Д.-това, за което вече е санкциониран и
процесното представляват „множество престъпления” по смисъла на чл.25,
ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Както е прието в практиката на върховната
инстанция /напр. Решение № 178 от 28.05.2015г. по н. д. № 538/2015г. по описа
на III н. о. на ВКС/, реалната съвкупност от престъпления като една от
проявите на множество престъпления се формира само от предвидените в
закона предпоставки по чл. 23, ал. 1 от НК, които са деецът да е извършил
няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е
от тях. Деянието от съвкупността не престава да губи своята характеристика
на част от множеството престъпления, независимо от това дали са били
реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от
съвкупността. Следователно освобождаването на дееца от наказателна
отговорност по предходното дело на ПОС не променя извода, че двете деяния
са извършени при условията на реална съвкупност /Решение № 493 от
13.02.2015г. по н. д. № 1574/2014г. по описа на I н. о. на ВКС/.
Ето защо и въззивният съд не измени обжалваната присъда с
приложение разпоредбата на чл.78а от НК, за което принципно разполага със
законово овластяване, съгл. чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.4 от НПК, а сподели
наказателното санкциониране, сторено от районния съд.
8
На последния етап от разглеждане на делото в неговата
наказателноосъдителна част, правилно са отчетени критериите за
индивидуализиране на наказателната мяра по чл. 54 НК и правилото по чл. 35,
ал.3 НК за съответствие между деяние и наказание и в последна сметка е
открита най-подходящата кумулативна санкция. Правилно е фиксирането на
размера на основното наказание глоба в санкционната амплитуда от 500 до 10
000 лева, като се явява приложима редакцията на чл.148, ал.1 от НК,
действаща след инкриминирания момент. Последвалото с Д.в. бр.67 от 2023г.
намаляване на санкционния минимум от 3000 на 500 лева се явява по-
благоприятен за дееца закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК, поради което
процесуално редно и поради това споделимо е решението на първата
инстанция да приложи именно тази нормативна редакция.
Коректно са съобразени като смекчаващи обстоятелства чистото
съдебно минало на Д. към инкриминирания момент, неговият установен
социален статус, крайно влошените отношения на двете семейства,
съпътствани от непрекъснати конфликтни ситуации, създаващи очевидно
некомфортни екзистенциални условия и за двете страни. Смекчаващ
отговорността потенциал има и значителният период от време, изтекъл от
процесната дата-през април 2021г., който понастоящем е малко по-кратък от 4
години, което време в контекста на фактическата и правна сложност на делото,
съвсем не е незначително. Отегчаващи обстоятелства са малката възраст на
непълнолетната тогава пострадала, родена през 2006г., както и
многобройността на изречените по неин адрес обидни фрази и упоритостта,
демонстрирана от подсъдимия при отправяне на инкриминираната словесна
тирада.
Сумарното смекчаващо-отегчаващо действие на тези обстоятелства
закономерно е довело първия съд до споделимото заключение, че липсват
предпоставките за извод по смисъла на чл. 55 НК. Посочените смекчаващи
обстоятелства не са многобройни, нито пък е налице изключително такова
измежду тях и в контекста на отегчаващите обстоятелства очертават случай,
който не се различава драстично от типичната тежест, морална укоримост и
наказателноправни характеристики на престъпление от разглеждания вид, а и
на потенциалния му извършител.
Правилна е преценката, че оптималните наказания се явяват
предвиденият специален минимум на основното наказание на комплексната
санкция –глоба от 500 лева и „обществено порицание“ /което да се изпълни
чрез обявяване на настоящата присъда в Кметството по местоживеене-Район
„***“ при Община Пловдив/. И според въззивната инстанция точно тази
9
комбинация на разновидови наказания би постигнала целите по чл. 36 НК.
Коректни и подлежащи на потвърждаване са съдебните изводи и по
въпроса за гражданския иск и относно разноските.
Безспорно гражданската претенция в наказателния процес е с акцесорен
характер, който предопределя нейната зависимост от решаването на
въпросите, свързани с повдигнатото обвинение, поради което гражданският
иск по принцип споделя съдбата на наказателното производство. А в случая не
е налице никое от изключенията, в които гражданската отговорност има
самостоятелна битност от наказателната. Ето защо, с оглед осъждането на
подсъдимия за престъпление, по дефиниция годно да предизвика
нематериална увреда за пострадалия, правилно районният съд е приел
доказаност и на основанията, пораждащи отговорност за причинения деликт.
И според настоящия съдебен състав в конкретния случай са реализирани
всички елементи /съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД/ на претендираната
деликтна отговорност на Д.. От обективна страна са налице: вреда,
противоправно поведение, причинна връзка между тях. Налице е и
субективна съставомерност на сторения деликт.
Що се отнася до размера на дължимото от деликвента Д. обезщетение,
който е определен от районния съд по справедливост според чл.52 от ЗЗД,
същият не се явява завишен и несъответен на причинената реално увреда. И
според настоящата инстанция адекватното остойностяване на
неимуществените вреди, понесени от пострадалата /морални негативи,
емоционални страдания, срам, неудобство/, причинени на гражданския ищец
В. З. от страна на подсъдимия, възлиза на сумата, отмерена от районния съд, а
именно 1000 лева. Обидената е била непълнолетна към инкриминирания
момент, което дефинитивно предполага емоционална незрялост и уязвимост
на пострадалата, а и същата е понесла съвсем немалко изключително груби по
съдържание обиди от мъж на зряла възраст, и то на публично място, поради
което и не се налага намаляване на присъденото обезщетение. А с оглед
липсата на жалба с претенция за завишаване на въпросната сума, всеки
коментар относно нейната достатъчност в контекста на частично отхвърления
граждански иск за първоначално предявената сума до 3000 лева, е
безпредметен и лишен от правно основание.
В обобщение на горното, съдът в настоящия състав при цялостната
10
служебна проверка на атакуваната присъда не откри основания за нейно
изменяне или отмяна.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва да се осъди подс.Д. да заплати
на частната тъжителка В. З. направените от нея деловодни разноски за
процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 1200 лева.
Ето защо и на основание чл.334, т.6, вр. чл. 338 НПК Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 73/03.04.2024 г. по НОХД № 5865/21г. на
ПРС, 3 н.с.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подс. И. Д. да заплати на
частната тъжителка В. З. направените от нея деловодни разноски за
процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 1200 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11