Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря И. Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 10584 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК.
Образувано е по искове на А. Н.Д. и В.Д.Д.,
предявени както следва:
- срещу ЗК „Б.И.“ АД, за присъждане на сумата общо 400000.00лв. или за всеки
по 200000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на ПТП настъпило на 24.08.2016г., около 04.30ч., на третокласен път
№ 1306, пътна отсечка с.Гъбаре, обл.Враца
– с.Сухаче, обл.Плевен, на 2616м преди пътния разклон
за с.Сухаче, причинено виновно от Б.И., при управление на л.а. марка „Опел“,
модел „Астра“, без регистрационна табела, с рама № WOL000051N2737978, който нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки
автомобила с несъобразена с конкретните пътнии
условия и законови ограничения скорост, като не контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, в резултат на което загубил контрол над него, л.а.
се отклонил вдясно от платното за движение, навлязъл върху десния банкет, водачът се опитал неуспешно да го върне на
платното за движение чрез завъртане на волана наляво, автомобила продължил
напред и надясно и се блъснал челно в масивно крайпътно дърво, вследствие което
настъпила смъртта на пътуващата като пътник на предна, дясна седалка до шофора Г.А.Д. – дъщеря на ищците, както и на водача, чиято
отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска
отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/116001346925, валидна от 09,05,2016г. до
08,05,2017г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на
увреждането - 24.08.2016г., до окончателното им изплащане;
- в евентуалност срещу КЗ „Г. ФОНД“ за присъждане на същите суми, на
основания идентични с изложените по главният иск в случай, че се приеме, че по
отношение л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, без
регистрационна табела, с рама № WOL000051N2737978, управляван от Б.И., няма сключена валидна към датата на ПТП
застраховка Гражданска отговорност.
В исковата молба ищците твърдят, че внезапната смърт на дъщеря им им
причинила болки и страдания с изключително висок интензитет. В нейно лице
изгубили емоционално присъствие и опора в живота си, и надежда за сигурност на
бъдещето си. Между тях съществували дълбоки и взаимни чувства на обич, доверие
и дълбока привързаност. След смъртта и изпитвали дълбока скръб, непрекъснато
плачели, загубили интерес към живота, самоизолирали
се в собствената си мъка.
За ПТП бил съставен КП и образувано СП № ЗМ-400/2016г. на РУП гр.Червен
бряг и пр.пр. № 3102/2016г по описа на ОП Плевен.
Депозирали пред застрахователя ЗК „Б.И.“ АД извънсъдебна претенция за
обезщетение на неимуществени вреди на 06,10,2016г., но получили отказ за изплащане
на обезщетение. След полученият отказ, на 10.05.2017г. депозирали извънсъдебна
претенция за обезщетение и към КЗ „Г. ФОНД“, каквото твърдят, че е дължимо в
случай, че се приеме, че за МПС не е налице валидна застраховка Гражданска
отговорност към датата на ПТП, т.к. ПТП е настъпило на територията на РБългария, причинено е от незастрахован л.а., обичайно находящ се на територията на страната.
В отговора на исковата молба ЗК „Б.И.“ АД оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по отношение л.а. марка „Опел“, модел „Астра“,
без регистрационна табела, с рама № WOL000051N2737978. Твърдят, че задължение за сключване на застраховка Гражданска
отговорност съществува само за МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение. За останалите не е
налице „застрахователен интерес“ и полицата ако има сключена такава се
прекратява.
Не оспорват факта на настъпване и механизма на ПТП.
Възразява, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата Г.А.Д. – дъщеря на ищците, т.к. е
пътувала без поставен обезопасителен колан и се е
качила в автомобил управляван от неправоспособен и упетребил
алкохол водач, с което сама се поставила в превишен спрямо нормалния риск.
Излагат и, че починалата и водача на л.а. Б.И. са живеели на семейни начала и
имат 4 деца, ПТП е в ранните часове на деня и двамата са тръгнали заедно,
поради което починалата е знаела или при полагане на елементарни усилия е могла
да узнае съпричиняващите факти, поставящи я в повишен
риск.
Ответникът по евентуалният иск КЗ „Г. ФОНД“ възразява, че не са налице предпоставките за изплащане на
обезщетение на ищците по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ, т.к. МПС станало причина за
ПТП е идентифицирано, т.е. известно, и по отношение него е налице валидна към
датата на ПТП задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД,
с ВG/02/116001346925, валидна от 09,05,2016г. до 08,05,2017г.
Не оспорва факта и механизма на настъпилото ПТП.
В отношение на евентуалност оспорва исковете по размер. Оспорва и
претенцията за законна лихва по отношение началният момент, от който се
претендира. Счита, че същата се дължи от изтичане на срока за произнасяне на
фонда по извънсъдебната претенция за обезщетение.
Третото лице помагач на страната на ответниците В.А.В., наследник по
закон на Б.И., оспорва исковете и изразява становище за тяхната
неоснователност.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по приетата САТЕ се установява следното:
На 24.08.2016г., около 04.30ч., на третокласен път № 1306, пътна отсечка с.Гъбаре, обл.Враца – с.Сухаче, обл.Плевен, на 2616м преди пътния разклон за с.Сухаче,
управляваният с около 112км/ч от Б.И. л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, без регистрационна табела, с рама № WOL000051N2737978, без ясна причина се отклонил вдясно от платното за движение,
навлязъл върху десния банкет, водачът се
опитал неуспешно да го върне на платното за движение чрез завъртане на волана
наляво, автомобила продължил напред и надясно и се блъснал челно в масивно
крайпътно дърво със скорост 102км/ч, вследствие което настъпила смъртта на
пътуващата като пътник на предна, дясна седалка до шофора
Г.А.Д. – дъщеря на ищците, както и на водача.
Основна причина за невъзможността на водача да овладее автомобила и го
върне на платното за движение чрез завъртане на волана е била високата скорост
и сътоянието на пътя – относително големият напречен
наклон на банкета от 10%.
Съгласно заключението причина за ПТП е: високата скорост на движение –
112км/ч при позволена на място 90км/ч или с 22км/ч над позволените; съдържание
на алкохол в кръвта на водача от 0.9 промила; ограничена видимост поради
движение в тъмната част на денонощието; лошо състояние на пътната настилка –
износена, с пукнатини, чието заобикаляне често принуждава водачите да
предприемат опасни маневри; напречен наклон на платното за движение в права –
4.17%, което оказва негатимно влияние върху курсовата
устойчивост на автомобила, като това се проявява в склонност към завиване в
посока на по ниската част на платното за движение, което в случая се явява
именно десният банкет, при допустими граници на наклона от 2.00 до 3.00%;
напречен наклон на банкета – 10%, който надвишава максимално допустимия от 6%.
Съгласно заключението причините за настъпване на ПТП са изцяло в действията
на водача. Той е имал възможност да предотврати ПТП в случай, че се е движел с
по ниска скорост, както и в случай, че не е употребил алкохол, т.к. употребата
му води до грешни преценки, неадекватни и забавени реакции.
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
Вследствие ПТП Г.А.Д. е пълучила съчетана травма
– висока шийна травма, прекъснат гръбначен стълб
между първи шиен прешлен и черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
закрита гръдна травма, контузия на белите дробове, кръвонасядане
на средностението, счупена дясна ключица и първо
дясно ребро, закрита коремна травма, разкъсана слезка,
бременност 3.7л.м. Смъртта и е настъпила вследствие високата шийна травма с несъвместимо с живота прекъсване на
гръбначният стълб между първи шиен прешлен и черепа. Настъпила е бързо, почти
мигновено и е била неизбежна, като пряка и непосредствена последица от ПТП.
Описаната в аутопсионния протокол на Б.И.
концентрация на алкохол в кръвта е 0.9 промила, което отговаря на стойността на
алкохола в момента на смъртта. Тази концентрация отговаря на лека степен на
алкохолно опиване. Характеризира се с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието,
съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения,
вегетативни смущения. В тази степен с оглед индивидуалната поносимост
към алкохола, която е различна при отделните индивиди, главно значение за
определяне повлияването от поетия алкохол има клиничното изследване. Съгласно
заключението проявите на алкохолно опиване при установената у водача
концентрация са били видими при една трета от повлияните изследвани лица.
Съгласно заключението смъртта на Б.И. е настъпила определен период от време след ПТП, вече в
лечебното заведение, в което е приведен, поради което стойностите на алкохол в
кръвта към момента на смъртта са намалели с времето до смъртта, в стадиите на
елиминация на алкохола.
От заключението по КСАТСМЕ се установява следното:
Към момента на настъпване на ПТП Г.А.Д. е била с поставен обезопасителен колан. Носенето на такъв не я е предпазило
от получените травми, включително част от травмите получени от нея са
вследствие носенето на обезопасителен колан.
При удара колана е удържал тялото да не излезе през предното стъкло, но не
го е предпазил от камшичния удар в шията, при който
гръбначният стълб в областта на шията се е прекъснал напълно.
Съгласно заключението деформаците на автомобила
съответстват напълно на механизма на ПТП.
Относно съдържанието на алкохол в кръвта на водача, степента на алкохолно
опиване и проявните форми на същото заключенията по
КСАТСМЕ са идентични с тези по СМЕ.
Съгласно КСАТСМЕ проявите при лета степен на опиване не винаги са явни и
забележими от околните, т.к. тези прояви зависят от много други фактори: пол,
възраст, телесно тегло, кога е приет алкохола – преди или след храна, моментно
състояние на организма, придружаващи заболявания и др. Ако пациентът често
употребява алкохол в по-големи количества появите за опиване са по-невидими и
често те се пропускат и не се забелязват от околните, които са били с него.
От заключението по приетата СПЕ се установява следното:
Двамата ищци са получили вследствие смъртта на дъщеря си остра реакцияна стрес, без данни за психични заболявания. Острата
реакция протича с емоционални и физиологични симптоми в рамките на часове до
няколко дни. Двамата са преживели нормална психологична реакция след смъртта на
дъщеря им, която представлява тежка загуба.
От показанията на св.И.Б.М.се установява, че е съсед на починалата в
гр.Роман. Познавал я от дете – нея и родителите и. Тя се оженила в с.Гъбаре и живеела със съпруга сиА.там,
но се преместила в гр.Роман при дядо си и баба си, защото там нямало кой да и
помага. С родителите си била в добри отношения, не се карали. Като научили за
смъртта и родителите и много се разстроили. Викали линейка за майката, а бащата
едва стоял на краката си. До сега не можели да преживеят загубата. През седмица
ходели на гробища. Никъде не излизали. Преди били весели, сега не. Гледали
четирите деца. Много им било мъчно за починалите.
От показанията на св.А.Р.Р.се установява, че от 6
години е снаха на А. и В.Д.. Познавала Г., защото била от с.Гъбаре,
а тя била женена в същото село. Г. поддържала много добри отношения с
родителите си. Много си помагали. Г. живеела с мъжа сиА.в
гр.Роман, защото в с.Гъбаре нямало кой да и помага. А.
и В. тежко преживели вестта за смъртта на дъщеря си. Викали линейка за в..
Много им било трудно и още не го били преживяли. Все се сещали за нея. През
седмица ходели на гробища. Навсякъде наслагали нейни снимки. Сега станали
затворени, а преди били весели.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният главен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
във връзка с чл. 45 от ЗЗД е допустим. На 06,10,2016г. ищецът е предявил
извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ
ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение, след което е предявен
настоящият иск.
Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това в тежест на ищеца е
да установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
От представената по делото справка от Г. фонд се установява, че л.а. марка
„Опел“, модел „Астра“, без регистрационна табела, с
рама № WOL000051N2737978, към датата на настъпване на застрахователното събитие –
24.08.2016г. е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/116001346925, валидна
от 09,05,2016г. до 08,05,2017г. при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/116001346925, валидна
от 09,05,2016г. до 08,05,2017г. при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/116001346925, валидна
от 09,05,2016г. до 08,05,2017г. Регистрацията е прекратена на 08.09.2016г, т.е.
след датата на ПТП. Справката от Информационния център на Г. фонд до доказване
на противното удостоверява факта на наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Тази презумпция не е оборена от ответника. Че
регистрацията на автомобила е прекратена на 07.09.2016г., т.е. след датата на
ПТП се установява и от Справката от 15.01.2019г. издадена от ОД на МВР Враца,
Сектор „Пътна полиция“. В същата е отбелязано, че автомобилът е бил собственост
на Ц.Й.за периода от 26.05.2016г. до 07.09.2016г., когато регистрацията е
прекратена, а не предходно прекратяване – на 26.05.2016г., преди това от
07.09.2016г. Дали автомобила е бил или не с регистрационни табели към момента
на ПТП, при наличието на номер на рама е без значение по отношение валидност на
застраховката „Гражданска отговорност.
Поради изложеното съдът приема, че наличието на първата от горепосочените
предпоставки за основателност на иска - към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, е установено.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено и наличието
на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда.
Съдът намира заключенията по приетие експертизи
за обективни и компетентно дадени и като съответстващи на останалите
доказателства по делото им дава вяра изцяло. Въз основа тях и останалите
доказателства по делото приема за установено, че с поведението си водачът И.С.Б.е
нарушил разпоредбите на чл. 179, ал. 2, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като е управлявал л.а. с несъобразена скорост с климатичните условия и
състоянието на пътя и допуснал приплъзване на
автомобила и загуба на напречна устойчивост на пътен участък. В резултат на
това е настъпил челен удар на автомобила и смъртта на Г.А.Д. – дъщеря на
ищците.
Възражението за наличие на принос от страна на починалата е останало
недоказано. Установено е, че е пътувала с обезопасителен
колан. С оглед обективно установената концентрация на алкохол в кръвта на
водача, респ. степента на алкохолно опиянение към момента на смъртта му – лека
степен на алкохолно опиянение намира, че ответникът не установил главно и
пълно, че починалата е знаела или при полагане на необходима грижа е могла да
узнае, че водачът е употребил алкохол качвайки се в автомобила. От
непротиворечивите заключения на вещите лица се установява, че при такава степен
на алкохолно опиянение външното проявление не е закономерно очевидно за
околните лица. От друга страна дори да се приеме, че към момента на ПТП
концентрацията на алкохол в кръвта на водача е могла да е по висока от
отчетената към момента на смъртта му, това не е установено и не би могло да
бъде установено безпротиворечиво, главно и пълно,
поради което и изводът за липса на принос изразяващ се в знание у починалата,
че водачът е употребил алкохол е останал недоказан.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други. Въз основа тях и
заключението по приетата СПЕ приема за установено, че ищците, които са живеели
със семейството на дъщеря си, питаели са взаимно чувства на обич, привързаност,
взаимопомощ, са претърпели от внезапната смърт на дъщеря си болки и страдания с
висок интензитет. В нейно лице са изгубили опора в живота и надежда за
сигурност на бъдещето си. След смъртта и изпитвали дълбока скръб, непрекъснато
плачели, загубили интерес към живота, самоизолирали
се в собствената си мъка.
Поради изложеното предявените искове са доказани по основание.
По отношение размера на предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищците неимуществени вреди Съдът определя в размер на
сумата от по 80 000,00лв. за всеки един от ищците, поради което и
предявените искове за сумата от по 120000,00лв., която е разлика над
присъдените по 80 000,00лв. до пълния претендиран
размер от по 200000,00лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищците болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от тях отрицателни емоции, а именно: починалата на възраст 26
години е дъщеря на ищците, като между тях са установени близки, топли
взаимоотношения, с изградена трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се
с обич, привързаност и взаимопомощ. Живели заедно, в едно домакинство помагали са
си един на друг. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на
дете от родител, с което е установена дълбока и трайна емоционална връзка, е
много тежка загуба, неоценима в пари. Ищците са загубили опората си в
настоящето и надеждата за такава в бъдеще.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Такава следва да се присъди съгласно направеното искане и предвид липсата на
насрещно възражение считано от датата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на главниците.
Поради изхода от спора по главният иск предявеният в евентуалност не
подлежи на разглеждане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, но са внесли депозит в размер на 160.00лв. за
разпит на свидетели по делегация, който следва да бъде възмезден.
АД „Ч., П.И И.“
в качеството на процесуални представители на ищците претендират
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата в размер на 13272.00лв. с включен ДДС.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 24775,00лв., формирани от платен за
защита от адвокат хонорар и разноски за вещи лица.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на АД „Ч., П.И И.“ в качеството на
процесуален представител на ищците сумата 5309.00лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, с включен ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците съобразно уважената
част от исковете, сумата 64.00лв., представляваща сторените в производството
разноски за разпит на свидетели по делегация.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника сумата 14865,00лв., представляваща възнаграждение за
защита от адвокат и разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
6400,00лв., съобразно уважената част от иска и сумата от 800,00лв. за заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважената част от
исковете.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на А. Н.Д., ЕГН ********** и
В.Д.Д., ЕГН ************,***, представлявани от АД „Ч.,
П.И И.“, БУЛСТАТ ********, на всеки по 80000,00 /осемдесет хиляди/лв. или
общо 160000.00 /сто и шестдесет хиляди/лв., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП настъпило на
24.08.2016г., около 04.30ч., на третокласен път № 1306, пътна отсечка с.Гъбаре, обл.Враца – с.Сухаче, обл.Плевен, на 2616м преди пътния разклон за с.Сухаче,
причинено виновно от Б.И., при управление на л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, без регистрационна табела, с рама № WOL000051N2737978, който нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки
автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения
скорост, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, вследствие
което настъпила смъртта на пътуващата като пътник на предна, дясна седалка до шофора Г.А.Д. – дъщеря на ищците, както и на водача, чиято
отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска
отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/116001346925, валидна от 09,05,2016г. до
08,05,2017г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на
увреждането - 24.08.2016г., до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на неимуществени вреди – болки
и страдания за всеки от ищците за сумата
120000,00 /сто и двадесет хиляди/лв. или общо за сумата 240000.00 /двеста и
четирдесет хиляди/лв., която е горница над присъдените за всеки от ищците по 80000.00
/осемдесет хиляди/лв. или общо 160000.00 /сто и шестдесет хиляди/лв., до пълно претендираните от всеки от ищците по 200000.00 /двеста
хиляди/лв. или общо 400000.00 /четиристотин хиляди/лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на А. Н.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д.,
ЕГН ************,***, представлявани от АД „Ч., П.И И.“,
сумата 64.00 /шестдесет и четири/лв., представляваща
сторените в производството разноски за разпит на свидетели по делегация.
ОСЪЖДА А. Н.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН ************,***,
представлявани от АД „Ч., П.И И.“ ДА ЗАПЛАТЯТ на З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К. сумата 14865,00 /четиринадесет хиляди
осемстотин шестдесет и пет/лв., представляваща възнаграждение за защита от
адвокат и разноски в производството.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 6400,00 /шест хиляди и четиристотин/лв., представляваща
държавна такса върху уваженият размер на иска, както и сумата 800,00 /осемстотин/лв., представляваща заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: