Решение по дело №642/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е във връзка с Решение № 3587/25.03.2024г., постановено по адм. дело № 8758/2023г. по описа на ВАС, Осмо отделение, с което е отменено Решение № 1284/05.07.2023г., постановено по адм. дело № 3021/2022г. по описа на Административен съд – [област] и делото е върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Във връзка с дадените от ВАС указания, настоящият състав на съда следва да установи „пазарната цена“ на недвижимите имоти, собственост на „Фил Суийтс“ ООД, по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в §1, т.8 от ДР на ДОПК и по методите, дефинирани в §1, т.10 от ДОПК, към релевантните за данъчното облагане дати и при съвкупен анализ на доказателствения материал по делото да изследва правилно ли е ангажирана отговорността по чл. 19, ал.1 от ДОПК на Г. Р. за задължения на „Фил Суийтс“ ООД.

При новото разглеждане на делото и съобразно указанията на ВАС, изложени в отменителното решение, се констатира, че предмет на настоящото производство е жалбата на Г. А. Р., [ЕГН] от [населено място], [улица], [адрес], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. В, ет. 5, ап. 17, против Ревизионен акт № Р-16001622001552-091-001/01.09.2022г., издаден от С. А. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц. С. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 537/02.11.2022г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) [населено място] относно установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за данъчни задължения на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД, ЕИК *********, както следва:

-за корпоративен данък за периода от 01.01.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 2 468,54лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 340,18лв.;

-за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 16 869,11лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 7 830,03лв.;

-за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 1 753,14лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 003,98лв.;

-за вноски за държавно обществено осигуряване - за осигурители периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 43 636,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 20 842,31лв.;

-за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 19 547,04лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 085,49лв.;

-за вноски за универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 6 744,25лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 296,38лв.

Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Твърденията най-общо се свеждат до обстоятелството, че в случая не се констатира наличието на фактите, възведени в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Поддържа се, също така, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на управителя на дружеството и невъзможността за събиране на задълженията за данъци. Иска се присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – [област], чрез процесуален представител юриск. Я., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в депозирана по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - [област], Първо отделение, ХVIII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622001552-020-001/29.03.2022г. на началник сектор при ТД на НАП – [област] за установяване на отговорност на Г. А. Р., [ЕГН] за задължения на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД, ЕИК ********* за следните видове задължения по периоди, както следва: Отговорност за корпоративен данък за периода от 01.02.2016г. до 04.09.2019г.; Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г.; Отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г.; Отговорност за ДОО – за осигурители за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г.; Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г.; Отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. Определен е краен срок на ревизията до 3 месеца, считано от връчването на ЗВР, което е направено надлежно по електронен път на 12.04.2022г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16001622001552-092-001/26.07.2022г. Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е депозирано възражение вх. № 94-00-5125/19.08.2022г., без представени към него допълнително писмени доказателства. Въз основа на РД, и след обсъждане на направеното възражение, в срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е съставен оспореният РА № 16001622001552-091-001/01.09.2022г., с който на жалбоподателя са определени посочените по-горе публични задължения.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” – [област] при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 537/02.11.2022г., с което го е потвърдил изцяло.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП - [област]. Представени са и удостоверения за валидни електронни подписи на органите по приходите, възложили ревизията и издали РД и РА.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

В хода на ревизионното производство е установено следното: Г. А. Р. е осигуряван като управител на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД. Същият притежава 375 дяла на стойност 3 750 лв. или 75% от капитала на дружеството и е вписан като негов управител от 09.03.2009г. до 04.09.2019г.

По отношение на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД, в хода на ревизията е констатирано, че основната дейност на дружеството е производство и реализация (както на вътрешния пазар, така и в чужбина - основно за Румъния) на захарни и тестени изделия, като дейността му се е осъществявала в собствена производствена база, находяща се в [населено място], м. „Чифлика“, кв.31, №92. Връчени са ИПДПОЗЛ до Г. А. Р. и ИПДПОТЛ до П. инвестиционна банка АД, Търговска банка Д АД, Банка ДСК АД, Юробанк България АД, с които от лицата е изискано представяне на определени документи и писмени обяснения по повод извършената на задълженото лице ревизия по ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК.

По отношение на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД са били установени публични задължения за периода 01.01.2016г. до 04.09.2019г., формирани по декларации по чл.92 ЗКПО, по справки-декларации по ЗДДС, по декларации обр.6 за данъчни и осигурителни вноски на наети по трудови правоотношения лица. За този период на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД не е била извършвана ревизия, като така формираните публични задължения не са били внесени в определените срокове по бюджетните сметки. В тази връзка са били предприети редица действия по принудителното им събиране, което е било свързано с налагането на редица обезпечителни мерки. Образувано е и ИД № *********/2016г. по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП - [област]. Ревизиращият екип е установил, че дружеството не е извършвало разпореждане с имуществото си и не са предоставяни финансови средства на управителя или на трети лица. Извършена е продажба на МПС, отразена счетоводно. Разплащанията с контрагентите на дружеството са извършвани от оперативните счетоводители. Не са извършвани плащания в натура. Оперирането с банковите сметки на „ФИЛ СУИЙТС” ООД е извършвано от управителя и заместник - управителя, а в периода, в който Г. Р. е бил управител на дружеството, не е извършвано разпределение на печалбата.

От страна на публичен изпълнител е извършено категоризиране на задълженото лице, като е посочено, че на база събраните доказателства за имущественото състояние на „ФИЛ СУИЙТС" ЕООД е установено, че длъжникът не се отзовава на поканите на публичните изпълнители, не погасява задълженията си, притежава банкови сметки, в които липсват авоари, притежава недвижими имоти и движими вещи, които са послужили за обезпечаване на публичните вземания, но са с вписана ипотека и особен залог в полза на други кредитори.

Относно наложените обезпечителни мерки: запор на МПС – 5 бр., подробно описани в РД, е посочено че всички запорирани автомобили са с предходно наложени запори от частни и съдебни изпълнители. Прието е, че публичния изпълнител не знае местоположението и състоянието на същите, както и че дружеството не е представило подобни данни. По информация, предоставена на ревизиращите органи от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, въпросните моторни превозни средства нямат актуален и валиден годишен технически преглед. Въз основа на издадени Удостоверение № 7115, 7116, 7118, 7119/ 10.12.2020г., застрахователната стойност на автомобилите е в размер на 13 800 лв.

Що се отнася до възбрана на недвижими имоти – ПИ с идентификатор 66915.31.48, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята при неполивни условия: 3, площ 4 050кв.м, находящ се в [населено място], м.Чифлика; - производствена /промишлена/ сграда, идент. 66915.31.92.1, „Цех за производство на кроасани“, който представлява втори етап от обект „Предприятие за производство на захарни изделия“, площ 606кв.м, находящ се в [населено място], м.Чифлика се сочи от страна на приходните органи, че е налице вписана ипотека (за земята и за сградата) като в производството по принудително изпълнение и двамата обезпечени кредитори са присъединени. Общият размер на присъединеното вземане възлиза на 556 986,10лв., а данъчната оценка на имота възлиза на 25 150,80лв.

Относно запора на банковите сметки, находящи се в ТБ „ОББ“ АД, ТБ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ТБ „ЦКБ“ АД и Търговска банка „Д“ АД, е посочено, че няма авоари, които да покрият публичното вземане на длъжника.

За запора на движими вещи - опаковъчна машина, стопански инвентар - фургон, линия за производство на тестени изделия, фурна за изпичане на кроасани е установено, че по отношение на запора на опаковъчната машина, стопански инвентар - фургон, фурна за изпичане на кроасани - върху същите е вписан особен залог, като в производството по принудително изпълнение са присъединени двама обезпечени кредитори - търговска банка и „КАМ-919“ ЕООД при общ размер на присъединеното вземане - 556 986,10лв.

Що се отнася до линията за производство на тестени изделия, длъжникът е предоставил като обезпечаване на вземанията движима вещ - линия за производство на тестени изделия. На 14.06.2017г. от публични изпълнители е извършен опис на движима вещ, собственост на дружеството - линия за производство на тестени изделия [Марка], Bakery and Pastry equipment - Италия, модел Т.СА I, фабричен номер 11670701 А, мощност 400 V, 50 HZ, 0.37 KW, производство 2008г., състояща се от три елемента: 1. Подготвителен етап на многолистно тесто; 2. Формовъчен елемент; 3. Пълнене и оформяне на продукта. Прието е от приходните органи, че в последствие така описаната вещ е била укрита, с което от страна на управителя на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД е възпрепятстван процесът по изготвянето на оценка и предлагането ѝ за продажба чрез търг с тайно наддаване. Сочи се, че въпреки посещенията на адреса на производствената сграда, където се е намирала производствена линия и след срещи в ТД на НАП - [област] с управителя и връчване на искане за писмени обяснения за нейно местонахождение, длъжникът не е предоставил движимата вещ за оценка на публичните изпълнители. Производствената сграда е била недостъпна. За гореописаните обстоятелства към ревизията са приобщени следните документи от публичен изпълнител: Молба от Г. Р. изх.№ [рег. номер]-000-0397883/13.06.2017г. с приложени счетоводен баланс, инвентарна книга и счетоводен амортизационен план; Протокол за опис от 14.06.2017г. изх.№ [рег. номер]-028-0001231/14.06.2017г.; Съобщение за насрочване на опис изх.№ [рег. номер]-110-0001578/14.06.2017г.; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ [рег. номер]-022-0034066/14.06.2017г.; Протокол № [рег. номер]-026-0001737/25.01.2019г.; ИПДПОЗЛ № [рег. номер]-007-0000272/28.01.19г. и Протокол № [рег. номер]-026-0009037/20.03.19г. Предприетите действия са описани в Протокол изх.№ [рег. номер]-026-0065022/22.12.2020г. на публичен изпълнител.

От страна на ревизиращите органи е посочено също, че вземания от клиенти и доставчици - в актива на баланса към 31.12.2019г. дружеството е декларирало, че има вземания от клиенти в размер на 243 000 лв., но не е предоставило информация кои са те, въпреки изричното изискване на такава от страна на приходната администрация. Установено е още от страна на приходните органи, че дружеството, към момента на ревизията, не е осъществявало дейност и е нямало назначени работници и служители, осигурено било само едно лице. По искане на публичен изпълнител е извършена дерегистрация по ЗДДС на 08.05.2019г. За 2020г. оборотите по ЗДДС са в размер на 0,00 лв.

С оглед горната фактическа обстановка ревизиращите са приели, че са налице предпоставките по чл. 19 от ДОПК за ангажиране отговорността на Р. в качеството си на съдружник и управител на „ФИЛ СУИЙТС” ООД, за задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Изтъкнато е, че ревизираното лице е укрило факти и обстоятелства, които е било длъжно да обяви. Причината за това е, че след многократни опити и посещения на адреса на производствената сграда, където се е намирала линия за производство на тестени изделия [Марка], Bakery and Pastry equipment, след срещи в ТД на НАП - [област] с управителя, както и след връчване на искане за писмени обяснения за нейно местонахождение, длъжникът не я е предоставил за оценка на публичните изпълнители, с което е възпрепятствал процеса по изготвянето на оценка и предлагане за продажба чрез търг с тайно наддаване.

При първоначалното разглеждане на делото, в качеството на свидетел, е разпитан А. Г. Р., баща на жалбоподателя. От неговите показания се установява, че същият е бил управител на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД от 2019г., а преди това е бил заместник-управител, съгласно трудов договори и имал издадено пълномощно от сина му от 2016г. Свидетелят посочва, че за обезпечаване задълженията на дружеството са предоставили налична в цеха технологична машина, която била описана. Освен нея в цеха е имало и други 9 бр. машини. Според свид. Р. от страна на дружеството са осъществявани контакти с НАП - поне 19 пъти и в периода от 2017 год. до момента не е отказвано на органите по приходите извършване на действия. Дружеството притежава около 13 800 кв. м. промишлена земя – два парцела, водонапоителен канал и хале. По отношение на земята, свидетелят посочва, че 4,5 дка са собственост на дружеството, а останалите 9,3 дка са на сина му, който е преотстъпил право на строеж на фирмата. По отношение на процесната машина, на която е направен опис през 2017г., свидетелят посочва, че след описа са констатирали, че цялата електроника вътре по нея в следствие на годините от влагата е тотално невъзстановяема и е неработеща. Според свидетеля от страна на органите на НАП не е искана оценка на машината, съставен е опис и след като е констатирано, че същата трябва да напусне халето от органите на НАП е бил извършен опис на 2 бр. технологични фурни и машина, която произвежда крем, които и към момента се сочат като налични в цеха.

Отново при първоначалното разглеждане на делото, от страна на ответника са представени под опис постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № № [рег. номер]-023-0001483/09.05.2019г. и [рег. номер]-139-0001568/22.07.2019г. и разпореждания за присъединяване на публичен взискател по изп. дело № *********/2016г. по описа на ТД на НАП [област], съобщение за доброволно изпълнение с № [рег. номер]-149-0000126/22.02.2016г. Представени са също така и годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД за 2016г. и 2017г. и разпечатки от ИС на НАП и справка за приемане на подадени по електронен път: декларации Образец № 6 Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД за период на задължението от м.12/2016г. до м. 08/2019г.; справки-декларации за ДДС на дружеството за м.12/2016г., м.01/2017г., м.03/2017г., м.04/2017г., от м.08/2017г. до м.12/2017г., м.03/2018г., м.04/2018г., от м.06/2018г. до м.12/2018г. и от м.02/2020г. до м.04/2020г.

При новото разглеждане на делото от настоящата инстанция, както и с оглед на дадените задължителни указания от касационната инстанция, се прие и изслуша нова съдебно-оценъчна експертиза изготвена от вещото лице Б. Н., която ще бъде обсъдена по-подробно по-долу - в частта относно правните изводи на съда. Съдът кредитира експертното заключение като компетентно дадено от лице, притежаващо съответните специални знания по отношение на оценяването на недвижими имоти и отговорило изчерпателно на поставените му задачи.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

По делото не се спори по фактическите обстоятелства, изложени в оспорвания РА. Спорът е правен и е свързан с решаването на въпроса дали правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК в качеството му на управител, представляващ „ФИЛ СУИЙТС“ ООД.

В разпоредбите на чл.19, чл.20 и чл.21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи на управление или управители на задължено лице по чл.14, ал.1 и 2 от ДОПК. Нормите на чл.19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК регламентират самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав.

В настоящия случай, предмет на съдебната проверка е наличието или липсата на предпоставките на лична имуществена отговорност в хипотезата на ал. 1.

За ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е необходимо кумулативно да бъдат удовлетворени следните условия: 1) лицето, чиято лична имуществена отговорност се ангажира, да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения; 2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3) да съществува причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на публичните вземания; 4) да е налице обективна невъзможност за събиране на публични вземания. Отговорността в тази хипотеза е ограничена до размера на несъбраното задължение.

От гледна точка на разпределяне на доказателствената тежест, досежно всички елементи от фактическия състав на разпоредбата, същата е на органа по приходите, който следва да докаже всички елементи съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.При доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че по отношение на ревизираното лице безспорно се установява първата предпоставка на чл. 19, ал. 1 и от ДОПК – качеството на съдружник и управител на задължено лице към момента на възникване на задълженията.

В конкретния случай е безспорно, че ревизираното лице е знаело за всички изискуеми данъчни и осигурителни задължения, тъй като те са формирани от подписани и подадени от упълномощено от него лице /чрез КЕП/ СД по ЗДДС, ГДД и Декларации обр. 6. Същото е потвърдено и от самия Р., в подадената от него жалба.

Спорът се концентрира върху наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

В настоящия случай обосновано следва да се приеме, че целта на изброените по-горе

Правилно органите по приходите са приели, че жалбоподателят е възпрепятствал изготвянето на оценка на предоставеното от дружеството обезпечение под формата на движима вещ, вследствие на което по отношение на същата да бъде осъществено принудително изпълнение за събиране на задълженията на дружеството. В разпоредбата на чл. 213 от ДОПК са лимитативно изброени изключенията, които законодателят е определил като секвестируемо имущество или доход на длъжник. Общото правило е, че цялото имущество на длъжника подлежи на принудително изпълнение, освен посочените във въпросната законова разпоредба хипотези. Конкретно машината, за която е прието че е укрита, е извън обхвата на посечената правна норма. Ревизиращият екип безспорно е установил, че след извършения на 14.06.2017г. опис на машината, е възпрепятствана последващата нейна продажба. За да се извърши публична продан на движима вещ е необходимо длъжникът да осигури достъп на вещо лице за да се направи оценка на нейната стойност. Назначеният пазач на вещта трябва да я съхранява по начин гарантиращ, че няма да се намали нейната стойност, както и да се осигури последващ достъп на евентуалните купувачи в хода на тръжната процедира. В настоящия случай обосновано следва да се приеме, че целта на ревизираното лице е избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, като умишлено Р. е възпрепятствал публичния изпълнител, като не е предоставил за оценка и публична продан запорираната вещ. Действията на публичните изпълнители са подробно описани в Протокол изх. № [рег. номер]-026-0065022/22.12.2020г. на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - [област]. От опитите за събиране на публичните задължения реализацията на активите на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД е безспорно, че причината за невъзможността задълженията към фиска да бъдат погасени е поведението на Г. Р., което е трайно и последователно насочено именно към постигането на този резултат.

До извод в обратна посока не мога да доведат и свидетелските показания, дадени от бащата на жалбоподателя при първоначалното разглеждане на делото. От показанията на изслушания по делото свидетел, в действителност не се посочват данни машината, предмет на извършен от публичен изпълнител опис на движими вещи и съоръжения, да е предоставена и налична на място, за да се реализира по отношение на нея евентуална публична продан за принудително събиране на вземането на длъжника. Освен това обстоятелство, свидетелят изрично посочва, че въпросната машина след описа е повредена и неработеща, вследствие на което е станала невъзстановяема. Тези твърдения не са подкрепени от каквито и да било писмени доказателства, включително протокол за настъпило природно бедствие, протокол за извършен оглед или за извършен ремонт и/или протокол за бракуване. В съставения от публичния изпълнител протокол от 25.01.2019г. /л.110/ са обективирани съвсем различни факти и обстоятелства, по-конкретно, че вещта не се намира в производственото помещение на дружеството и не е предоставена към датата на съставяне на протокола, за да бъде оценена, в какъвто смисъл е поет ангажимент от страна на управителя на дружеството. Посредством свидетелските показания на лице, пряко заинтересовано от изхода на делото, се прави опит да бъдат оспорени именно констатираните факти и обстоятелства в посочения по-горе протокол, но тези показания са изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал и не следва да бъдат кредитирани като достоверни.

Също така не са ангажирани и доказателства за опровергаване на констатацията, че към 25.01.2019г. машината не се намира в държане на лицето, на което е предоставена за отговорно пазене. В тази връзка, може да се направи предположение, че това лице е извършило фактическо разпореждане с нея под някаква форма /продажба, дарение, бракуване или друго действие/, за което не са съставени надлежни документи и вследствие на това действие е препятствало публичния изпълнител да упражни правомощията си съгласно ДОПК да проведе публична продан на запорираната вещ и да извърши последователно всички етапи от нея.

По отношение констатациите в приетото по делото заключение на вещото лице по назначената СОцЕ, съдът намира, че изготвената в настоящото съдебно производство пазарна оценка на недвижимите имоти – собственост на дружеството не внася промяна в констатациите на ревизиращите органи по приходите и няма как да има отношение към преценката дали правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно чл.214 от ДОПК длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ, или да бъде извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи. По делото липсват данни „ФИЛ СУИЙТС“ ООД да е правило искане за замяна на наложеното обезпечение пред публичния изпълнител. Тук е мястото да се посочи, че ревизиращият екип дори да е приел, че възражението направено в ревизионното производство представлява подобно предложение, следва да се съобрази, че това имущество е обременено с тежест и не може да се приеме, че дори и при негова продажба задълженията на дружеството към НАП ще се погасят. Казано с други думи, в случая несъмнено следва да се отчете и обстоятелството, че преди наложеното обезпечение на органа по приходите, е вписана ипотека и особен залог в полза на други кредитори - на обща стойност – 556 986,10лв., които се явяват привилегировани по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. В тази насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, заложния кредитор е привилегирован кредитор, като съгласно чл. 194 от ДОПК се смята и за присъединен взискател, ползващ се с право на предпочитателно удовлетворяване, преди вземанията на Държавата (чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД). При това положение, и предвид установената привилегия по смисъла на чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД, се налага извода, че наличието на вписана ипотека и особен залог, предхождащ налагането на запора от публичния изпълнител, в случая значително ще затрудни и може дори да доведе до невъзможност за събирането на публичните вземания, ако се стигне до изпълнение върху запорираните банкови сметки. До извод в обратна насока не води и извършеното от ВЛ изчисление на за пазарната стойност на недвижими имоти – ПИ с идентификатор 66915.31.48, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята при неполивни условия: 3, площ 4 050кв.м, находящ се в [населено място], м.Чифлика; - производствена /промишлена/ сграда, идент. 66915.31.92.1, „Цех за производство на кроасани“, който представлява втори етап от обект „Предприятие за производство на захарни изделия“, площ 606кв.м, находящ се в [населено място], м.Чифлика. Същата е изчислена към три дати, но меродавно в случая е датата към която дългът по ИД № *********/2016г. е категоризиран като несъбираем, а именно 18.02.2021г. Определената пазарна стойност е в общ размер на 611 149лв., като за ПИ е в размер на 53 265лв., а на производствената /промишлена/ сграда в размер на 557 844лв. Т.е. дори и при негова продажба задълженията на дружеството към НАП, в размер на 134 416,65лв. няма да се погасят, с оглед на вписана ипотека и особен залог върху имота.

По така изложените аргументи, жалбата е неоснователна, съответно обжалваният РА правилен и законосъобразен.

При този изход на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 100 000 до 500 000 лв. възнаграждението е в размер на 8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. С оглед цитираната разпоредба и при материален интерес от 134 416,65лв. на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 10 026,67лв. за първата съдебна инстанция (адм. дело № 3021/2022 г. по описа на Административен съд - гр. [област]). При първоначалното разглеждане на делото са проведени общо три открити съдебни заседания с призоваване на страните, прието и изслушано е заключение на СОцЕ, като процесуалният представител на ответника е проявил активност, явил се е във всички заседания, представил е допълнителни доказателства, депозирал е писмено становище, молби, писмени бележки.

Следва да се посочи приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС, в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 от ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 - т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 от ДФЕС.

Оттук следва да се приеме, че предвид решението на СЕС по дело С-438/22 и предвид обема на защита, проведена от процесуалния представител на ответника при разглеждане на делото пред касационната инстанция и повторното му разглеждане от Административен съд – гр. [област], възнаграждение в размер на 10 026,66лв. е прекомерно. Въпреки високият материален интерес, следва да се съобрази количеството на извършените процесуални действия в производството пред ВАС, както и по адм. дело № 642/2024г. по описа на Административен съд – гр. [област]. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за възлагане в тежест на жалбоподателя на възнаграждение в пълен размер по адм. дело № 642/2024г. по описа на Административен съд – гр. [област] и адм. дело № 8758/2023г. по описа на ВАС. Няма пречка съдът служебно да намали размера на възнаграждението, като определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г.

Ето защо, на ответника следва да се определи възнаграждение в размер от по 2 000лв. за двете съдебни инстанции, както и направените разноски за държавна такса в размер на 1 075,33лв. /В този смисъл Решение № 5054 от 24.04.2024 г. по адм. дело № 258/2024 г. на ВАС; Решение № 7631 от 19.06.2024 г. по адм. дело № 4138/2024 г. на ВАС; Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. дело № 2438/2024 г. на ВАС/.

Предвид всичко изложено на основание чл. 161, изр. 3 от ДОПК вр. чл. 226, ал. 3 от АПК на Дирекция ОДОП следва да се присъдят разноски в общ размер на 15 101,99лв., в т. ч. 1 075,33лв. за заплатена държавна такса и 14 026,66лв. юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. А. Р., [ЕГН] от [населено място], [улица], [адрес], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. В, ет. 5, ап. 17, против Ревизионен акт № Р-16001622001552-091-001/01.09.2022г. издаден от С. А. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц. С. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 537/02.11.2022г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) [населено място] относно установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за данъчни задължения на „ФИЛ СУИЙТС“ ООД, ЕИК *********, както следва:

-за корпоративен данък за периода от 01.01.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 2 468,54лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 340,18лв.;

-за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 16 869,11лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 7 830,03лв.;

-за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 1 753,14лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 003,98лв.;

-за вноски за държавно обществено осигуряване - за осигурители периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 43 636,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 20 842,31лв.;

-за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 19 547,04лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 085,49лв.;

-за вноски за универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.12.2016г. до 04.09.2019г. в размер на 6 744,25лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 296,38лв.

ОСЪЖДА Г. А. Р., [ЕГН] от [населено място], [улица], [адрес] да заплати на Национална агенция по приходите – [населено място] сумата от 15 101,99 лв. (петнадесет хиляди сто и един лева и шестдесет и деветдесет и девет стотинки) в т. ч. 1 075,33 лв. за заплатена държавна такса и 14 026,66 лв. възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.