№ 200
гр. Кърджали, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20245140101467 по описа за 2024 година
Предявени са, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединени искове на
„СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Кърджали, бул. Христо Ботев №46, вх.
А, ет.2, ап.7, представлявано от Л.Б.Ч., чрез адв. С. М., против Община Кърджали, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „България" № 41,
представлявано от Е.Е.М., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 11 460,60 ( единадесет хиляди четиристотини шестдесет лева и 60 ст )
лева – главница по фактура № ********** от 07.03.2022 г., представляваща вземане за
продажна цена за материали по стокова разписка № 9/07.03.2022 г. за кметство ***, общ.
Кърджали, както и сумата в размер на 3406,05 (три хиляди четиристотин и шест лева и 5 ст.
) лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.03.2022 г. до
21.08.2024., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2024 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 534 от 23.08.2024 г. по
гр.д. № 1154/2024 г. на РС-Кърджали, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане №
35/06.01.2025 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД и кметство ***,
община Кърджали е сключен договор за покупко-продажба на стоки, обективиран във
фактура №********** от 07.03.2022 г за сумата в размер на 11 460,60 лв. с ДДС, с предмет
на договора доставка на стоки. Изложено е, че видно от стокова разписка № 9/07.03.2022 г.
стоката е получена от Д. Д. А., кмет на кметство ***, община Кърджали. Твърди се, че
продажната цена не е платена от ответника. Иска се уважаване на предявения иск и
присъждане на разноски.
Ответникът Община Кърджали, чрез адв. Г. Б., в законоустановения едномесечен
срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция и иска нейното
отхвърляне. Оспорва изцяло съществуването на изложените факти и обстоятелства в
исковата молба. Сочи, че липсват доказателства за възлагане от страна на ответника на
доставка па стоката, която е описана в представената фактура. Не са налице доказателства за
място, дата и на кого са доставени процесиите материали не са налице приемо-предавателни
протоколи или други документи, които да доказват извършването на доставката. По
1
отношение на представената фактура се твърди, че същата е подписана от лице, което няма
представителна власт, не е упълномощавано да поръчва и приема доставка на материали.
Дори и да се приеме, че това е подписът на посоченото в исковата молба лице, същото няма
правомощия да поръчва и приема доставка на материали за сметка на Община Кърджали.
Твърди се, че за да бъде сключен посочения в исковата молба договор за ответната община е
налице формална процедура, която следва да бъде спазвана и която започва с докладна от
съответния кмет на населено място до кмета на община Кърджали. След като бъде
разгледана и одобрена, необходимата стока се поръчва именно от община Кърджали и след
съставянето на протокол за предаването й, се пристъпва към плащане. Твърди се, че не са
налице основанията на чл. 301 ТЗ, тъй като непосредствено след узнаване за сделката
ответната община се е противопоставила, като са изложени подробни съображения в тази
насока. Изложено е, че според чл. 14 от ЗМСМА във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗМСМА, кметствата
представляват административно-териториални единици, които нямат юридическа
самостоятелност, нямат собственост и на самостоятелен бюджет, а оттам и юридическа
правосубектност. Тези административни образувания не могат самостоятелно да бъдат
страни по граждански правоотношения, включително и по облигационни такива. Всички
действия, които извършват трябва да бъдат от името и за сметка на общината, съобразно
текстовете на чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА и чл. 46, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Кметът на
кметство няма представителна власт, такава има само кметът на общината. Кметът на
общината може да възложи изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата,
съгласно чл. 44. ал. 1. т. 9 от ЗМСМА, но в случая няма доказателства това да е било сторено
по повод сключване конкретно на процесния договор. Относно представената по делото
фактура ответникът сочи, че оспорва съдържанието на този документ, както и на
приложената стокова разписка и иска да бъде открито производство по оспорване
истинността им по чл.193 от ГПК
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата
претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за
това са следните:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 318 ТЗ, вр. чл.
200, ал. 1 ЗЗД за заплащане на продажната цена по сключен между страните договор за
покупко-продажба на стоки и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото се прие, че в тежест на ищеца е докаже сключване на договора за
покупко-продажба, който е двустранен, консенсуален и неформален договор, като
насрещните права и задължения възникват с постигането на съгласие. Предаването на вещта
не е елемент от сключването на договора, поради което и обстоятелството дали вещите,
предмет на договора за получени от кметството е без правно значение що се отнася до
възникването на задължението за заплащане на продажната цена. Това обстоятелството има
отношение за преценката дали е налице изпълнение на задълженията на ищцовата, които, в
контекста на наведените от ответника възражения, са без правно значение за изхода на
правния спор.
Прие се, че основното наведеното от ответника възражение е, че договорът е сключен
от лице без представителна власт, поради което е недействителен – възражение по чл. 42, ал.
2 ЗЗД, както и че тъй като общините не са търговци, то чл. 301 ТЗ не може да намери
приложение. С оглед наведеното от ответника възражение, се прие, че в тежест на ищеца е
установи или че е доварял с лице, което има представителна власт, или че сключеният
договор е потвърден.
По отношение искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 ГПК
що се отнася до приложените по делото фактура и стокова разписка, следва да се посочи, че
същото е неоснователно. Посочените документи са части документи, като същите не се
2
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в тях фактически
положения, поради което и оспорването на истинността им, т.е. верността им, по реда на чл.
193 ГПК, е недопустимо.
Установява се от представената по делото в оригинал фактура (л. 88), че между
страните е сключен договор за покупко-продажба на стоки. Фактурата е подписана от
бившия кмет на общ. Кърджали Х. А., който, разпитан в съдебно заседание, заяви, че
подписът е негов. Фактурата обективира договор за покупко-продажба, сключен от
законния представител на ответната община, а именно кметът. В тази връзка неоснователни
са възраженията на ответника по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е налице договаряне с лице,
което не разполага с представителна власт. Възраженията, че кметствата не са
правосубектни нямат отношение към изхода на делото, тъй като не кореспондират с
фактическата обстановка. Същите биха имали значение, ако по делото бе установено, че
фактурата е подписана от кмета на съответното кметство, а не от кмета на общината,
какъвто не е случаят.
Ответникът не твърди и доказва изпълнение на задължението си за заплащане на
дължимата продажна цена. От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира, се
установява, че процесната фактура е осчетоводена от ответната община, както и че размерът
на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответства на исковата претенция.
Следва да се посочи, че от разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът
кредитира изцяло, се установява, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване на
стоките, предмет на процесния договор. При доставката е подписана и стокова разписка от
кмета на кметството, която удостоверява този факт. Без правно значение за изхода на делото
е какви са вътрешните правила в ответната община що се отнася до сключването на подобен
вид договори и спазени ли са същите, доколкото правилата касаят вътрешноорганизационни
процеси, във връзка с контрола, отчетността и документооборота. Правилата не са известни
на третите лица, които договарят с общината и за тях са без правна стойност. Стойността на
процесния договор е такава, че по аргумент от чл. 20 ЗОП, че не е било необходимо
провеждането на процедура по ЗОП, поради което и договорът е действителен.
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски за исковото и
заповедното производства, както следва: 297,32 лева – държавна такса за заповедното
производството и 2300 лева – адвокатско възнаграждение; 297,32 лева – държавна такса за
исковото производството; 250 лева – за вещото лице, 30 лева – депозит за свидетел и 2500
лева – разноски за адвокат за исковото производство.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Община Кърджали,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „България" № 41,
представлявана от кмета Е.Е.М., дължи на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК *********, адрес:
гр. Кърджали, бул. Христо Ботев №46, вх. А, ет.2, ап.7, представлявано от Л.Б.Ч., на
основание чл. 318 ТЗ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 11 460,60 (
единадесет хиляди четиристотин и шестдесет лева и 60 ст ) лева – главница по фактура №
********** от 07.03.2022 г., представляваща вземане за продажна цена за материали по
стокова разписка № 9/07.03.2022 г. за кметство ***, общ. Кърджали, както и сумата в размер
на 3406,05 (три хиляди четиристотин и шест лева и 5 ст. ) лева обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 07.03.2022 г. до 21.08.2024., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.08.2024 г. – датата на депозиране на заявлението в
3
съда до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 534 от 23.08.2024 г. по гр.д. № 1154/2024 г. на
РС-Кърджали, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 35/06.01.2025 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Кърджали, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „България" № 41, представлявана от
кмета Е.Е.М., да заплати на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Кърджали,
бул. Христо Ботев №46, вх. А, ет.2, ап.7, представлявано от Л.Б.Ч. сумата 5 674,64 ( пет
хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и 64 ст. ) лева – разноски за исковото и
заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4