№ 2938
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110111042 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Ц. И. Станьова срещу „Кредисимо“ ЕАД,
която е редовна и предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил насрещен иск
срещу Ц. И. Станьова, който също е процесуално допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищцата е подала отговор на исковата молба по
насрещния иск.
Насрещните искове произтичат от същото правоотношение, предмет на
първоначалните искове и са предявени в срок, поради което следва да бъдат приети за
съвместно разглеждане.
Насрещната искова молба следва да бъде оставена без движение в частта по
евентуалния иск по чл. 23 ЗПК, тъй като ищецът сочи, че ответницата била извършвала
плащания на първите две вноски по кредита и част от третата, но същевременно претендира
плащане на целия размер на главницата по договора от 2000 лева, без да отчита плащанията.
Налице е противоречие в твърденията, което следва да бъде отстранено от ищеца по
насрещния иск.
С исковата молба ищецът, а с отговора на исковата молба-ответникът е представил
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на „Кредисимо“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението, да уточни с
писмена молба с препис за насрещната страна претенцията си по евентуалния насрещен иск,
а именно:
1. Каква е общата сума, заплатена от Ц. И. Станьова по договора за кредит;
2. Какъв е размерът на претендираната чиста стойност на кредита след приспадане на
платеното;
3. В случай че чистата стойност на кредита след плащанията е различна от 2000 лева,
1
да коригира петитума на исковата си молба в частта по евентуалния иск.
При неизпълнение на указанията, исковата молба по евентуалния насрещен иск
ще бъде върната.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от „Кредисимо“ ЕАД срещу Ц. И.
Станьова насрещни искове.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.02.2023г. от 11.30 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ответника
„Кредисимо“ ЕАД – препис от отговора на исковата молба по насрещния иск.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника – с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са следните искове:
Ц. И. Станьова е предявила срещу „Кредисимо“ ЕАД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения
между страните Договор за потребителски кредит № 2466286 от 02.11.2021г. При условията
на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
„Кредисимо“ ЕАД е предявил срещу Ц. И. Станьова осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 392,36 лева, представляваща неплатено вноски по главницата за периода от 11.01.2022г.
до 10.06.2022г. по Договор за потребителски кредит № 2466286 от 02.11.2021г., ведно със
законната лихва считано от 04.07.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 212,02 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2022г. до 10.06.2022г. и сумата от 11,51
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.01.2022г. до 04.07.2022г.
В условията на евентуалност, в случай че договорът бъде прогласен за нищожен,
„Кредисимо“ ЕАД е предявил срещу Ц. И. Станьова осъдителен иск с правно основание чл.
23 ЗПК за сумата 2000 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за
потребителски кредит № 2466286 от 02.11.2021г., ведно със законната лихва считано от
04.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата Ц. И. Станьова твърди, че между нея и ответника бил сключен процесиният
договор за потребителски кредит за главница от 2000 лева при ГПР от 47,80%, ГЛП от
39,71% и срок на погасяване 18 месеца. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че
ищцата следвало да сключи договор за гаранция с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД за
обезпечение на вземанията по договора, като следвало да заплати на поръчителя
възнаграждение в размер на 2716,74 лева. Счита, че договорът е нищожен на основание чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент. Не
било посочено и какъв е общият размер на кредита ведно с таксата за гаранция и лихвения
процент. Договорът не отговарял на изислването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като
погасителният план не съдържал необходимата информация. Договорът противоречал на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният процент
на разходите и какво е включено в него, освен това в ГПР не била включена дължимата от
ищцата сума по договора за предоставяне на поръчителство, която била елемент от общия
разход на потребителя по кредита, тъй като била пряко свързана с договора за
потребителски кредит. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора е нищожна, тъй като водела до нееквивалентност на престациите на страните,
респ. до накърняване на добрите нрави, а също така и като неравноправна, тъй като не била
формулирана по ясен и недвусмислен начин и не позволявана на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Моли съдът да уважи предявения
2
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че при подаване
на заявлението за кредит, кредитоискателят имал възможност да избере необезпечен кредит,
да предостави банкова гаранция или да обезпечи вземанията като осигури поръчителството
на одобрено от ответника юридическо лице. Предоставянето на обезпечение не било
задължително условие за сключване на договора и ищцата могла да избере и необезпечен
кредит. Договорът за кредит бил сключен преди договора за поръчителство, поради което
последният не бил условие за сключването му и за ответника липсвала яснота дали ищеца
действително ще сключи договора за поръчителство. Договорът за поръчителство бил
съвсем отделен договор, сключен с трето лице, поради което нямал отношение към
валидността на договора за кредит. Счита, че ищцата могла да се запознае със съдържанието
на договора и приложенито към него и те съдържали ясно изразени действителни уговорки
между страните. След получаване на преддоговорната информация и запознаване с всички
условия, ищцата била декларирала, че е получила екземпляр от договора, общите условия и
стандартния европейски формуляр по електронен път. Не били налице поддържаните от
ищцата основания за нищожност на договора поради липса на представена информация.
Моли съдът да отхвърли предявения иск.
В исковата молба по насрещния иск „Кредисимо“ ЕАД сочи, че между страните бил
сключен процесният договор за кредит от разстояние, като кредитополучателят бил получил
екземпляр от него, от ОУ и от СЕФ по електронната поща. Договорът бил за главница в
размер на 2000 лева, при лихвен процент от 39,71%, ГПР от 47,80% и срок за погасяване –
18 месеца. Ищцата по първоначалния иск била заплатила първите две гогасителни вноски
по договора и част от третата погасителна вноска. Към датата на исковата молба по
насрещния иск били падежирали следващите пет погасителни вноски за периода от
11.01.2022г. до 10.06.2022г. които ответницата не била заплатила. Ответницата дължала и
обезщетение за забава на основание чл. 2, раздел 10 от ОУ. С оглед на това претендира
плащане на незаплатените вноски и обезщетението за забава. Сочи, че дори договорът за
кредит да бъдел прогласен за нищожен, на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят
дължал въщане на чистата стойност на кредита. Моли съдът да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Ц. И. Станьова е подала отговор на исковата молба по
насрещните искове, с който счита същите за допустими, но неоснователни. Счита, че
договора за кредит бил нищожен на изложените в първоначалната искова молба основания,
поради което не дължала никакви плащания по него. Моли съдът да отхвърли насрещните
искове. Претендира разноски.
По първоначалния иск в доказателствена тежест на ищцата е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и съдържанието на уговорката на чл. 4, ал. 1 от него.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора е индивидуално уговорена.
Ответникът не сочи доказателства че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора е
индивидуално уговорена.
По насрещните искове в доказателствена тежест на ищеца „Кредисимо“ ЕАД е да
докаже сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит;
предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за
главница и договорна лихва; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на
обезщетение за забава. По евентуалния иск, в тежест на ищеца е да докаже размера на
3
чистата стойност на кредита.
Ищецът „Кредисимо“ ЕАД не сочи доказателства за размера на неплатените вземания
за главница, договорна лихва и мораторна лихва, както и за размера на чистата стойност на
кредита.
В доказателствена тежест на ответника Ц. И. Станьова е да докаже изпълнение на
договорните задължения за плащане. За това обстоятелство ответникът не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: 1) че на 02.11.2021г. между тях е сключен договор за потребителски кредит
№ 2466286 за главница от 2000 лева, с ГПР от 47,80% и ГЛП от 39,71 % с краен срок на
плащане 30.04.2023г.; 2) че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от
кредитополучателя; 3) че кредитополучателят е заплатил изцяло първите две погасителни
вноски по кредита и част от третата погасителна вноска.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4