Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 29.03.2021 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на първи
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 12/ 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.13, ал.6 от Закон за социално подпомагане, във връзка с
чл.4, ал.5 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Образувано е по жалба на Л. Ш. Ю. от ***
срещу Заповед № ЗСП/ Д-К/ 4784/ 19.11.2020 г. на директора на дирекция
„Социално подпомагане”, град Кърджали, потвърдено с Решение № 09-РД04-0637/
22.12.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”, град
Кърджали. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на
оспорената заповед поради издаването й в противоречие с материалния закон,
съществени процесуални нарушения и неспазване на изискването в чл.35 от АПК.
Искането е да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се
присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от Л.
Ш. и надлежно упълномощен адвокат. В писмена защита на пълномощника са изложени
доводи за незаконосъобразност на заповедта.
Ответникът – Директор на Дирекция „Социално
подпомагане”, град Кърджали, писмено становище навежда доводи за
неоснователност на жалбата. Посочва, че оспорената заповед е законосъобразна,
като постановена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон и
изясняване на всички факти от значение за случая. Представя справка от Държавен
фонд „Земеделие” за получени субсидии от жалбоподателя; справка от Агенция по
вписванията за извършени прехвърляния на правото на собственост. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление-декларация, вх. № ***/ *** г. Л.
Ш. Ю. е поискал отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво.
Съгласно с чл. 27,
ал. 1 от ППЗСП и в срока по ал. 1 социален работник е извършил социална анкета
и изготвил социален доклад, приет като доказателство по спора. В социалния
доклад е записано, че е направена справка в база данни в ДСП, RegiX на 11.11.2020 г.
Отразено е също, че поради обявената извънредна епидемична обстановка в
страната, данните данните за семейството са получени
чрез наличната служебна информация. Заявителите живеят на посочения настоящ
адрес. При извършена проверка в Служба по вписванията е установено, че
притежават земя в размер на 8018 дка, която е източник на допълнителни доходи.
В съответствие с чл.
27, ал. 3 от ППЗСП в доклада по ал. 1 социалният работник е направил
предложение за отказ за отпускане на месечна социална помощ на жалбоподателя,
тъй като не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 на МТСП,
във връзка са чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП – притежават земеделска земя, която е
източник на допълнителни доходи.
Направеното предложение
в социалния доклад е възприето от директора на ДСП – Кърджали и е издадена
оспорваната в настоящото производство заповед, с която, отказано отпускането на
целева помощ за отопление.
В съответствие с чл.
13, ал. 5 от ЗСП заповедта е обжалвана по административен ред пред директора на
РДСП – Кърджали, който с решение № № 09-РД04-0637/ 22.12.2020 г. е отхвърлил
жалбата.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване административен
акт, след като е изчерпана възможността за обжалване по административен ред и е
допустима.
По същество, същата е
основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен
контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е
Заповед № ЗСП/ Д-К/ 4784/ 19.11.2020 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане”, град Кърджали, потвърдена с Решение № 09-РД04-0637/ 22.12.2020 г.
на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”, град Кърджали.
Оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган, но без да
са изяснени всички обстоятелства от значение за случая.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗСП
социални помощи се отпускат въз основа на молба-декларация, подадена от
нуждаещия се или от упълномощено от него лице. В процесния
случай е налице подадена молба-декларация, по която, съобразно чл. 13, ал. 2 от ЗСП,
се е произнесъл директорът на ДСП – Кърджали. Същият се е произнесъл след
изготвен социален доклад по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП. В съответствие с чл. 27,
ал. 2 от ППЗСП при извършване на социалната анкета са взети предвид и всички
други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер,
отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по
закон да осигуряват издръжка.
Условията и редът за
отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния
сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда
и социалната политика, като целевата помощ за отопление се отпуска след
преценка на правото на кандидатстващите за всеки отоплителен сезон. Съгласно чл.
2, ал. 1 от наредбата право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните
6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от
диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и
11 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1 от ППЗСП са посочени условията, при наличието на
които се отпуска месечна помощ на лица или семейства, като съгласно чл. 10, ал.
1, т. 4 от ППЗСП лицата следва да не притежават движима и недвижима собственост
и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да
бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно
потребление на лицето или семейството. Видно от представените по делото
доказателства жалбоподателят е собственик на недвижима собственост,
обстоятелство, което той не оспорва. Необходимо е, обаче изследване и
обосновано заключение по въпроса дали имотът може да бъде източник на доходи и
дали не е вещ за обичайно потребление по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните
разпоредби на ППЗСП. Само наличието на недвижима собственост не е достатъчно
условие да се откаже отпускане на социална помощ, заложеното от законодателя
допълнително условие е - тя да бъде източник на доходи и да не се касае за
вещи, служещи за обичайно потребление на лицето. В § 1 от Допълнителните
разпоредби на ППЗСП е разяснен смисъла на някои от заложените в правилника
понятия, като според т. 7 вещи за обичайно потребление са: земеделска земя,
дребен земеделски инвентар, битови вещи, занаятчийски инструменти и
селскостопански животни, когато доходите от тях служат за задоволяване на
ежедневните жизнени потребности на лицата и семействата. Както в мотивите на
обжалваната заповед, така и в решението на решаващия административен орган се
констатира неизясняване от страна на административния орган точно на този
съществен въпрос - дали притежаваната от жалбоподателя земеделска земя не служи
за обичайно потребление, което да е пречка за употребата му като източник за
реализиране на допълнителни доходи. Като не е изследвал това обстоятелство
административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и оспорваната
заповед на директора на ДСП – Кърджали следва да бъде отменена като
незаконосъобразна. (в този смисъл е Решение № 7291 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12783/2011 г., VI о.).
С писменото становище
на ответника по делото е представена справка от система СЕБРА, от Държавен фонд
„Земеделие”, за получавани от Л. Ш. Ю. суми по схеми и мерки за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Наличието на такива суми не е
обсъждано от директора на ДСП – Кърджали в оспорената заповед, нито от
директора на РДСП – Кърджали. Изплащането на суми по програми, финансирани от
ДФЗ е основание за отказ на поискана помощ за отопление, предвидено в чл.10,
ал.1, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Такова
правно основание не е посочено в обжалваната заповед, както и в решението на горестоящия административен орган, липсват и фактически
констатации в този смисъл, поради което представеното доказателство не следва
да бъде взето предвид от съда. Законосъобразността на оспорената заповед следва
да бъде преценена съобразно установените в административното производство
факти, въз основа на които административният орган е направил своите правни
изводи, за да откаже отпускането на исканата целева помощ за отопление. От
изложеното следва, че заповедта на директора на ДСП – Кърджали, като
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Предвид обстоятелството,
че естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество, съдът
следва да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за
издаването на законосъобразен административен акт при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Независимо
от изхода на правния спор, не може да бъде уважена претенцията на жалбоподателя
за присъждане на деловодни разноски. Това е така, защото от приложени ДПЗС с
дата 01.03.2021 г. и ДПЗС без дата и година не се установява дали договореното
възнаграждение е реално изплатено. В посочените договори за правна защита и
съдействие е вписано: Договорено възнаграждение – 380 лв., съответно – 90 лв.,
платена сума – 380 лв., съответно – 90 лв., като на ред – от които в брои, по
сметка, не е записана никаква сума. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието, че в договора
следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В случая, договорите за правна защита и съдействие не съдържат
уговорка за начина на извършеното плащане и поради това не установяват това
обстоятелство. От изложеното следва, че претендираните
разноски не са доказани и искането за присъждането им следва да се остави без
уважение.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.173, ал.2, предл. 3-то АС –
Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № ЗСП/ Д-К/
4784/ 19.11.2020 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”, град
Кърджали, потвърдена с Решение № 09-РД04-0637/ 22.12.2020 г. на директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане”, град Кърджали.
Изпраща преписката на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали за издаване на
административен акт при съобразяване със задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Оставя
без уважение искането
на Л. Ш. Ю. за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно – чл.13, ал.6 от ЗСП.
В частта, с която е оставено без уважение искането на Л. Ш. Ю. за присъждане на
адвокатски хонорар, решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
уведомяването на страната.
Съдия: