№ 56
гр. Каварна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20213240100250 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,
арл.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.10 от ЗПК.
Гражданско дело №250/2021г. е образувано по искова молба с вх.
№710/18.06.2021г., подадена от „“***“ ЕООД, ЕИК 00, с адрес гр.София –
1408, р-н Триадица, ИВ ап.1, представлявано от БИН – управител, чрез
юрк.АЛ. С. ГЮР., съдебен адрес гр.София – 1408, р-н Триадица, ИВ, против
С. М. К. с ЕГН **********, с адрес с.Б
В исковата молба ищецът излага, че между страните е сключен договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 231062 от 02.04.2020г., по силата
на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 2500 лв., срещу
насрещното негово задължение да върне предоставените парични средства
заедно с договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент – 40,15%.
Излага още, че кредитът е е преведен по банковата сметка на ответника в
Банка ДСК.
Излага още, че ответникът платил вноските за периода 02.05.2020г. –
29.09.2020г. общо в размер на 750 лева. Претендира заплащане на цялостната
главница, тъй като тя била обявена за предсрочна изискуемост, общо в размер
на 2250 лева. Посочва, че освен вноските по кредита, клиентът – ответник
трябвало да преведе и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла
1
промяна в размер на 40,15%, като била платена лихва за периода от
02.04.2020г. до 29.09.2020г. Дължима била лихва за периода от 29.09.2020г.
до 28.03.2021г. в размер на 383,64 лева.
Излага още, че след като не могли страните да уредят извънсъдебно
отношенията си, било депозирано заявление по реда на чл.410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д.№151/2021г. по описа на КРС. Длъжникът не бил открит на
посочения адрес, поради което и ищецът е следвало да предяви иск при
условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.47, ал.5 от ГГПК.
Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сумата от 2
250 лева главница по предоставен кредит и 383,64 лева договорна лихва за
периода от 29.09.2020г. до 28.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата за завеждане на исковото производство, до пълното
погасяване на дължимата сума. Претендира разноски в заповедното
производство и в настоящото производство.
В о.с.з., ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозирано е писмено становище, с което се поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозиралписмен отговор на
исковата молба, чрез упълномощен адв.П.Н..
Оспорва начина на разпределение на посочените суми за главница,
лихва и неустойка. Твърди, че ответникът към датата на исковата молба е
погасил главница в размер на 1911,12 лева, като остатъка до 2565 лева се
петендирали от ищеца без основание. Оспорва претенцията на ищеца за
заплащане на сумата в размер на 1088,88 лева дължима главница по договора
от 02.04.2020г., за периода 29.10.2020г. до 23.03.2022г., за разликата до 2250
лева.
На следващо място оспорва настъпването на предсрочната изискуемост
на процесния договор и пълната изискуемост на цялото задължение,
доколкото последната погасителна вноска по кредита била с падеж
23.03.2022г., а предсрочната изискуемост на кредита не била надлежно
обявена пред кредитополучателя.
На следващо място посочва, че между страните били висящи и други
две дела, където ищецът не е посочил, че кредитът е станал предсрочно
изискуем и счита, че е недопустимо да се търси по съдебен ред събиране на
2
сумите по кредита, предвид факта, че последната погасителна вноска била с
падеж 23.03.2022г. Оспорва изцяло претенцията на ищцовото дружество за
заплащане на сумата от 383,64 лева, дължима лихва за периода от
29.09.2020г. до 28.03.2021г., като счита, че договора за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК и ответникът не дължи лихви и
разходи по него. Подробно посочва нарушение на клаузите на ЗПК.
Моли съда да отхвърли ищцовата претенция над размера 1088,88 лева
до претендираните 2250 лева като неоснователна, както и лихва в размер на
383,64 лева. Претендира разноски.
В о.с.з. ответникът, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. В депозирано писмено становище моли за отхвърляна на
ищцовата претенция като неоснователна.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от положеното ч.гр.д. № 151/2021г. на КвРС по заявление по чл.
410 от ГПК, подадено от „“***“ ЕООД, ЕИК 00, с адрес гр.София – 1408, р-н
Триадица, ИВ ап.1, представлявано от БИН – управител е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 25/06.04.2021г., с която длъжникът С.
М. К. е осъден да заплати на заявителя сумата 2250 лева, представляваща
главница по Договор за кредит от разстояние №292277 от 02.04.2020г.,
сумата от 383,64 лева, представляваща договорна лихва за периода от
29.09.2020г. до 28.03.201г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.20221г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 102,67 лева,
представляваща направените по делото разноски, от които 52,67 лева внесена
държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
С разпореждане №89/26.05.2021г. на заявителя е указано, че може да предяви
иск относно вземането си. В указания срок заявителят е предявил настоящия
3
иск срещу длъжника.
По делото е приложен Договор за предоставяне на кредит №292277 от
02.04.2020г., който е сключен между „“***“ ЕООД, ЕИК 00, с адрес гр.София
– 1408, р-н Триадица, ИВ ап.1, представлявано от БИН – управител, като
кредитор и С. М. К. като кредитополучател. Договорът е сключен на
02.04.2020г. и на ответника е предоставена сума в размер на 3000 лева.
Потребителят се задължил да върне предоставената сумата в срок от 720 дни,
при фиксиран годишен лихвен процент от 40.15%. за обезпечаване на
вземанията по кредита потребителят се задължил в срок до пет дни да
предостави следните обезпечения: банкова гаранция в полза на Кредитора за
сумата по чл.2, ал.1, т.4 със срок на валидност 30 дни след кройния срок за
плащане на задълженията по договора и две физически лица – поръчители,
които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка
от работодателя за размера на трудовото си възнаграждение, като нетния им
осигурителен доход е в размер над 1000 лева, да работят по трудов договор
без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за
паричен заем, сключен с „***“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за
последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови
институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да попишат договор
за поръчителство. Уговорено е, че при непредставяне на обезпечение по
кредита, кредитора ще начисли неустойка в размер на 1380 лева, която ще се
заплаща при определен погасителен план. В договора е посочена месечната
вноска при представяне на обезпечение и при непредставяне на обезпечение,
където е видно, че неустойката е 230 лева, а главницата 125 лева, т.е. двойно
колкото е главницата.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е извършил преводи към ищцовото дружество в
размер на 2565 лева. Според счетоводните записвания са погасени главница в
размер на 750 лева, договорна лихва в размер на 533,14 лева и неустойка в
размер на 1282,86 лева. Според вещото лице остатъчната сума по кредита е в
размер на 2 730,78 лева, като в тази сума е включена и неустойката.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
4
парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а
именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по
заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 151/2021 г.
на КвРС, представените писмени документи в настоящото исково
производство, както и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Освен това на съда е служебно известно, че между същите страни са водени
искови производство. Така по гр.д.№448/2020г. по описа на КвРС е
постановено решение, с което „***“ ЕООД е осъдено да заплати на С. М. К.
сумата от 460 лева, представляваща сбор от платени без основание
недължими вноски за неустойка, за непредставяне на обезпечение по сключен
договор №292277. Решението на КвРС е потвърдено с решение
№62/14.03.2022г. на ДОС. И в двете решение е прието, че клаузата на чл.3,
ал.2 от Договора е нищожна.
На следващо място по гр.д.№115/2021г. по описа на РС Каварна, съдът е
осъдил „***“ ЕООД, да заплати на С. М. К. сумата от 193,88 лева като
получена без основание възнаградителна лихва. Първоинстанционният съд е
приел, че клаузата за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в
размер на 40,15 % годишно е нищожна. Според трайната съдебна практика
(Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003 г. на II г. о. на ВКС;
Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. дело № 315/2005 г. на II г. о. на ВКС)
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
противоречи на добрите нрави. Към момента на сключването на договора за
потребителски кредит законната лихва е около 10. 00 %, а уговорената между
страните в настоящото производство договорна лихва от 40,15 % е по-голяма
дори от четирикратния размер на законната лихва. Следователно
договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави и е нищожно. В
този смисъл е и решение №93/11.04.2022г. на ДОС, с което е потвърдено
решението на КвРС.
След като съдът достигна до извод, че клаузите по договора за
договорна лихва и неустойка са нищожни, единствено остава задължението
на ответника да заплати на ищеца остатъкът по главницата. От съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че към 01.04.2021г. (предсрочната
изискуемост на кредита) ответникът е заплатил сумата от 2565 лева.
5
Дължимият остатък по главницата е в размер на 435 лева. До тази сума следва
да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата по заповедното
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца сторените разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, която е в размер на 130,47 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът също има право на
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. С писмена молба вх.
№2206/01.12.2021г. ответникът е представил списък за разноските с приложен
договор за правна помощ, където е отразено, че адвокатският хонорар е в
размер на 3000 лева. С писмена молба-становище вх.№1063/11.04.2022г.,
ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, счита, че
адвокатският хонорар на процесуалният представител на ответника следва да
бъде намален на 1000 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният положителен
установителен иск с правно основание на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК, че С. М.
К. с ЕГН **********, с адрес с.Б дължи на “***“ ЕООД, ЕИК 00, с адрес
гр.София – 1408, р-н Триадица, ИВ ап.1, представлявано от БИН – управител,
чрез юрк.АЛ. С. ГЮР., съдебен адрес гр.София – 1408, р-н Триадица, ИВ,
сумата 435,00 (четиристотин тридесет и пет) лева, представляваща главница
по Договор за предоставяне на кредит №292277 от 02.04.2020г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 05.04.2021, до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска за разликата до претендира сума от 2250 (две хиляди
двеста и петдесет лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „“***“ ЕООД, ЕИК 00, с адрес гр.София –
1408, р-н Триадица, ИВ ап.1, представлявано от БИН – управител, чрез
юрк.АЛ. С. ГЮР., съдебен адрес гр.София – 1408, р-н Триадица, ИВ,
6
установителен иск за признаване на установено, че ответникът С. М. К. с ЕГН
**********, с адрес с.Бдължи сумата от 383,64 (триста осемдесет и три лева и
шестдесет и четири стотинки) лева, представляващ договорна лихва, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. М. К. с ЕГН **********, с адрес с.Б да заплати на “***“
ЕООД, ЕИК 00, с адрес гр.София – 1408, р-н Триадица, ИВ ап.1,
представлявано от БИН – управител, чрез юрк.АЛ. С. ГЮР., съдебен адрес
гр.София – 1408, р-н Триадица, ИВ, сумата от 130,47 (сто и тридесет лева и
четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща направени в
заповедното и в исковото производство разноски.
ОСЪЖДА “***“ ЕООД, ЕИК 00, с адрес гр.София – 1408, р-н Триадица,
ИВ ап.1, представлявано от БИН – управител, чрез юрк.АЛ. С. ГЮР., съдебен
адрес гр.София – 1408, р-н Триадица, ИВ, да заплати на С. М. К. с ЕГН
**********, с адрес с.Б да заплати на “***“ ЕООД, ЕИК 00, с адрес гр.София
– 1408, р-н Триадица, ИВ ап.1, представлявано от БИН – управител, чрез
юрк.АЛ. С. ГЮР., съдебен адрес гр.София – 1408, р-н Триадица, ИВ, сумата
от 1000 (хиляда) лева, за процесуално представителство на един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7