РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500503 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 503/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на И. Ж. В., подадена чрез
адв. Б., против решение № 736/08.06.2022 г., постановено по гр.д. № 88/2022
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което И. Ж. В. e осъден: - да заплати
на Г. Н. Б. и М. Х. Б. сумата от 118 296.53 лева, представляваща сбор от:
сумата 89.35 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на
М. Б. на 06.08.2018 год.; сумата от 97.36 лева, заплатени в резултат на запор
върху банковата сметка на М. Б. на 03.09.2018 год.; сумата от 89.28 лева,
заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М. Б. на 01.10.2018
год.; сумата от 89.52 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата
сметка на М. Б. на 29.10.2018 год.; сумата от 153,00 лева, постъпили на
12.12.2018 год., като заплатени от длъжника Г. Б.; сумата от 6 184.80 лева,
постъпили на 21.01.2019 год. от задатък за публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжниците; сумата 70 684.80 лева , постъпили на
28.01.2019 год. от доплащане за публична продан на недвижим имот,
собственост на длъжниците; сумата от 40 858.42 лева, постъпили на
26.02.2019 год., платени от длъжника М. Б., по изпълнително дело №
20188950400522 на ЧСИ Л.С. с рег.№ 895 на КЧСИ и заплатени от него на
взискателите Д. Х. М., ЕГН: ********** и на А. М. М., ЕГН:**********,
1
обезщетение присъдено с решение № 1561/25.10.2017 год. по гр.д.№ 993/2015
год. по описа на ВОС, потвърдено с решение № 31/16.03.2018 год., по в.гр.д.
№ 38/2018 год. на Апелативен съд Варна и недопуснато до касационно
обжалване с определение № 829/04.12.2018 год., по гр.д.№ 2483/2018 год. на
ВКС, 3-то г.о., представляваща разлика между общо платена сума от 276
563.88 лева по изпълнителното дело и присъдената сума по гр.д.№ 2294/2018
год. по описа на ВОС в размер от 158 267.35 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от 118 296.53 лева, считано от дата на предявяване на
исковата молба в съда 13.01.2022 год. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 54 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; - да заплати на Г. Н. Б. и М. Х. Б.,
сумата от 3 895,93 лева, представляващи направените по делото разноски,
възнаграждение за адвокат защитник, намалено по реда на чл.78 ал.5 от ГПК;
- да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд Варна, сумата от сумата от 4 731,86 лева, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложени
подробни съображения, като е молил за отмяната му, за отхвърляне на
исковете и за присъждане на сторените по делото разноски. Сочил е, че съдът
нарушил правото му на защита и принципа за равенство на страните в чл. 9
ГПК, като не му осигурил равна възможност да упражни правата си и докаже
твърденията си, вкл. и да докаже заявените с отговора на исковата молба
възражения по чл. 223, ал.2 ГПК, както и не спазил чл. 10 ГПК да постанови
решението си при обсъждане на всички доказателства, вкл. и в тяхната
взаимовръзка.
Въззиваемите Г. Н. Б. и М. Х. Б., чрез адв.А.П., са подали писмен
отговор на възивната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за
правилността на обжалваното решение са молили за неговото потвърждаване
и за присъждане на разноските.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, чрез
адв.Н.Б., е поддържал въззивната жалба, а въззиваемите, чрез адв. П. -
отговора на въззивната жалба.Претендирали са за присъждане на сторените
по делото разноски, а адв. П. - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2
ЗАдв.
Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявените
от М. Х. Б. и Г. Н. Б. против И. Ж. В. искове по чл.54 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 118 296.53 лева (като сбор от: 89.35 лева, заплатени в резултат на
запор върху банковата сметка на М. Б. на 06.08.2018 год.; 97.36 лева,
заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М. Б. на 03.09.2018
2
год.; 89.28 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М.
Б. на 01.10.2018 год.; 89.52 лева, заплатени в резултат на запор върху
банковата сметка на М. Б. на 29.10.2018 год.; 153,00 лева, постъпили на
12.12.2018год., като заплатени от длъжника Г. Б.; 6184.80 лева, постъпили на
21.01.2019 от задатък за публична продан на недвижим имот, собственост на
длъжниците; 70 684.80 лева, постъпили на 28.01.2019 год. от доплащане за
публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците; 40 858.42
лева, постъпили на 26.02.2019год., платени от длъжника М. Б.), всички суми
принудително събрани от длъжниците М. Х. Б. и Г. Н. Б. по изпълнително
дело № 20188950400522 на ЧСИ Л.С. с рег.№ 895 на КЧСИ и платени на
взискателите Д. Х. М. и А. М. М. като обезщетение, присъдено им на
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД с решение № 1561/25.10.2017 год. по гр.д.№
993/2015 год. по описа на ВОС, потвърдено с решение № 31/16.03.2018 год.
по в.гр.д.№ 38/2018год. на Апелативен съд Варна и недопуснато до
касационно обжалване с определение № 829/04.12.2018год., по гр.д.№
2483/2018 год. на ВКС и представляваща разлика между общо платената от
ищците на взискателите сума от 276 563.88 лева по изпълнителното дело и
присъдената им по реда на чл. 54 ЗЗД сума по гр. д.№ 2294/2018 год. от ВОС
в размер от 158 267.35 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска 13.01.2022 год. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищците М. Х. Б. и Г. Н. Б. са изложили, че с
решение №1561/25.10.2017г., постановено по гр.д. №993/15г. по описа на
ВОС, гр.о. са осъдени да заплатят солидарно на Д. Х. М. и А. М. М. на всеки
от тях сума от по 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - душевни болки и страдания в резултат на смъртта на
сина им М. А. М., роден на 16.05.1986г., починал на 19.10.2012г. в гр.Варна,
настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа по
монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение,
прилежащо към апартамент №16 на адрес: гр.Варна, ул.„Цар Асен“ №72,
възложена от тях на трето лице - И. Ж. В., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19.10.2012г. до окончателното изплащане, на осн. чл.49 от
ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД. Д. и А. М. се снабдили с изпълнителен лист и
образували срещу ищците изпълнително дело №20188950400522 по описа на
ЧСИ Л.С., по което били събрани суми в общ размер от 276 563.88 лева. от
продажбата на собствените на длъжниците апартамент и гараж в гр.Варна
(апартамент №27 с адм.адрес гр.Варна, ул.“Васил Друмев“№15, вх.Д, ет.10 за
сумата от 128 167, 20лв. и гараж №8, находящ се в гр.Варна, зад блоковете в
ляво на ул.“Найден Геров“, между бул.“8-ми Приморски полк“ и ул.“Цар
Асен“, казармен район 8.4, за сумата от 28 537лв.), от внесени от тях суми, от
наложени запори и от задатък – всички платени на взискателите М. Х. Б. и Г.
Н. Б.ов. За част от тази сума, в размер на 158 267,35 лева, Д. Х. М. и А. М.
завели иск по чл. 54 от ЗЗД срещу настоящия ответник И. Ж. В. и той бил
уважен с решение № 260041/15.04.2021 год. постановено по гр. д.№ 2294/2018
год. по описа на ВОС, потвърдено с Решение №102/09.11.2021 год.
3
постановено по в. гр. д.№ 389/2021 год. по описа на Апелативен съд Варна,
като понастоящем претендират разликата от 118 296.53 лева, включваща
конкретно посочените плащания след завеждането на гр. д.№ 2294/2018 год.
по описа на ВОС (предходното дело по чл. 54 ЗЗД). Сочили са, че ответникът
– пряк причинител на вредата е бил привлечен като трето лице – помагач по
гр. д.№ 993/2015 год. по описа на ВОС, поради което постановеното решение
по гр.д.№993/2015год. по описа на BOС, с което те са осъдени да заплатят
обезщетението на родителите на пострадалия го обвързва с действието по чл.
223 ГПК. Реализираната тяхна отговорност по чл.49 от ЗЗД е
гаранционно[1]обезпечителна (като възложители на работата) и като платили
обезщетението на пострадалите имат право на регресен иск против И. Ж. В. -
причинителя на вредата.
Ответникът И. Ж. В. е оспорил иска и е молил за присъждане на
разноските. По съображения, че смъртта на М.М. не се дължи на
некачествената му работа по монтажа и свързването на бойлера в
помещението на ищците на 06.01.2012 г., а на инцидент с друг бойлер – стар и
амортизиран такъв, с който бил подменен след монтажа в периода от януари
до май 2012 г. свързания от него и за чийто монтаж и технически
характеристики той не следва да отговаря, е молил за отхвърляне на иска. По
образуваното срещу него наказателно дело по чл.223 от НК за причинената
смърт по непредпазливост, той вече бил оправдан с присъда № 22/22.05.2020
год. по НОХД № 1203/2019 год., по описа на ВОС, т.е. липсвала вина, като
такава не била доказана по силата на решението по гр.д. № 993/2015 г. на
ВОС.
Установено е със събраните по делото доказателства, а и не е било
спорно между страните, че с решение №1561/25.10.2017г., постановено по
гр.д. №993/15г. по описа на ВОС, влязло в сила в тази му част на 04.12.2018г.
(определение №829/04.12.2018г. по гр.д. №2483/18г. по описа на ВКС, III
гр.о.) настоящите ищци М. Х. Б. и Г. Н. Б. са осъдени да заплатят солидарно
на Д. Х. М. и А. М. М. на всеки от тях сумата от по 80 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди - душевни болки и
страдания в резултат на смъртта на сина им М. А. М. на 19.10.2012г. ,
настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа по
монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение,
прилежащо към апартамент №16 на адрес: гр. Варна, ул.„Цар Асен“№72,
възложена от М. Х. Б. и Г. Н. Б. на трето лице - И. Ж. В., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 19.10.2012г. до окончателното изплащане, на
осн. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД. Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на М. Х. Б. и Г. Н. Б. - И. Ж. В. – ответник
по настоящото дело. Д. Х. М. и А. М. М. са се снабдили с изпълнителен лист
(№ 19/21.03.2018 год.), и образували срещу Б. и Б. изпълнително дело за
събиране на вземането си - изп.д. № 20188950400522 по описа на ЧСИ Л.С., с
рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС. По това изпълнително дело Б.
и Б. са заплатили на взискателите М. общо сумата от 276 563.88 лева, видно
4
от удостоверение 3626/12.03.2019 г. на ЧСИ, събрани от продажбата на
собствените им недвижими имоти - апартамент №27 и гараж №8, от запори
по банкови сметки, от внесени от тях суми и от задатъци на публична продан.
За част от така платените суми в размер от 158 267.35 лева (включваща: от
запор на банкови сметки - 416, 50лв. /на 15.05.2018г./, сумата от 967, 80лв./на
04.07.2018г./ и сумата от 178, 35лв./ на 10.07.2018г./, а от проведена публична
продан на апартамент №27 сумата от 8 583, 60лв.-задатък/на 23.08.2018г./ и
сумата от 119583,60лв.-доплащане за публична продан /на 10.09.2018г./, както
и от проведена публична продан на гараж сумата от 1 588-задатък /на
27.08.2018г./ и сумата от 26 999лв.-доплащане за публична продан/ на
03.09.2018г.), Б. са завели срещу деликвента И. В. регресен иск по чл. 54 от
ЗЗД, гр.дело № 2294/2018 год. по описа на ВОС, който е уважен с решение №
260041/15.04.2021 год., потвърдено от апелативния съд с решението по в. гр.
д.№ 389/2021 год. Разликата над 158 267.35 лева до 276 563.88 лева
представлява и настоящата претенция от 118 296.53 лева, включваща
останалите суми, събрани от длъжниците – настоящи ищци и платени на
взискателите по изпълнителното дело (видно от приложеното удостоверение
на ЧСИ): - 89.35 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка
на М. Б. на 06.08.2018 год.; сумата от 97.36 лева, заплатени в резултат на
запор върху банковата сметка на М. Б. на 03.09.2018 год.; сумата от 89.28
лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М. Б. на
01.10.2018 год.; сумата от 89.52 лева, заплатени в резултат на запор върху
банковата сметка на М. Б. на 29.10.2018 год.; сумата от 153,00 лева,
постъпили на 12.12.2018 год., като заплатени от длъжника Г. Б.; сумата от 6
184.80 лева, постъпили на 21.01.2019 год. от задатък за публична продан на
недвижим имот, собственост на длъжниците; сумата 70 684.80 лева ,
постъпили на 28.01.2019 год. от доплащане за публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжниците; сумата от 40 858.42 лева, постъпили на
26.02.2019 год., платени от длъжника М. Б.. След погасяване на дълга,
съдебният изпълнител е приключил изпълнителното дело (съобщение изх.
№3193/01.03.2019г.).
Междувременно, на 28.07.2022 г. в хода на настоящото производство, е
влязла в сила постановената спрямо ответника оправдателна присъда №
22/22.05.2020 г. по НОХД №1203/19г. по описа на ВОС, потвърдена с
решение №108 от 04.07.2022 г. по в.н.д. № 438/2021 г. по описа на ВАпС, с
която И. В. е признат за невиновен по обвинението, че на 18/19.10.2012 г. в
гр.Варна, причинил другиму, на М. А. М. смърт поради изпълнение на
действия, които спадат към дейност източник на повишена опасност, а
именно електротехническа дейност, при свързване на бойлер електрически
битов, като нарушил посочените разпоредби – престъпление по чл. 123, ал.2
от НК.
Съгласно чл. 54 от ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени
виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. В случая
ищците като възложители по чл.49 от ЗЗД, изплатили обезщетение на
5
пострадалите за вредите, причинени от ответника, са легитимирани на осн.
чл.54 от ЗЗД да претендират от него така изплатеното от тях.
В случая, с влязлото в сила съдебно решение №1561/25.10.2017г.,
постановено по гр.д. №993/15г. по описа на ВОС (в сила от 04.12.2018г.), е
ангажирана обективната обезпечително-гаранционна отговорност на
настоящите ищци Г. Н. Б. и М. Х. Б. по чл.49 от ЗЗД в качеството им на
възложители на изпълнителя И. Ж. В. на работата по монтиране на
електрическия бойлер, от чието неправилно и некачествено изпълнение са
причинени неимуществени вреди на М., като решението е постановено при
участието на деликвента И. Ж. В. като трето лице помагач на ответниците Г.
Б. и М. Б..
Именно поради обвързващата сила на мотивите по влязлото в сила
решение по гр.д. №993/15г. по описа на ВОС в отношенията между страните в
настоящото производство (били са ответници и помагач, а сега ищци и
ответник), съдът е длъжен да приеме, че бойлерът е бил монтиран в избеното
помещение през м.01.2012г., че свързването му с електропреносната мрежа е
извършено от И. Ж. В., че това свързване е станало при нарушаване на
изискванията за безопасност, предвидени в посочената в решението
нормативна уредба, че нарушаването на изискванията за безопасно монтиране
на електрическия уред е довело до това, че зануляването на електическата
верига при липса на трети проводник, който да държи бойлера заземен, се е
случило през тялото на пострадалия М. М. да протече ток, което е довело до
смъртта му, като посочените в мотивите на решентието пропуски по монтажа
на бойлера са резултат от работата на лицето, на което тя е била възложена-И.
В.. В съответствие с разпоредбатна на чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.
Затова, съдът е длъжен да зачете тази обвързваща сила на мотивите по
влязлото в сила съдебно решение, включително и установеното там: че
бойлерът е бил монтиран в избеното помещение през м.януари 2012г., а
свързването му с електропреносната мрежа е извършено от И. Ж. В.
/правоспособен електромеханик/, за извършването на която услуга той е бил
помолен от тях; че по делото не е било установено (във връзка с
възражението на третото лрице), че този бойлер е бил подменян или
ремонтиран от друго лице до смъртта на М. М. на 19.10.2012г., в това число и
от него самия в деня на инцидента; че инцидентът е настъпил в резултат на
офазяването на този бойлер; че свързването от В. на бойлера с
електропреносната мрежа е станало при нарушаване на изискванията за
безопасност, предвидени в Наредба № 3/09.06.2004г. за устройство на
електрическите уредби и електропроводните линии действаща към момента
на монтажа /2012г./, изразяващо се в неправилното му свързването към
захранващото табло по двупроводна система - два проводника фаза 0 и фаза,
при липса на третия защитен проводник, явяващо се нарушение на чл.1753,
ал.1 от цитираната наредба, при монтиране на нулевия проводник на
6
захранващия кабел така, че същият да преминава през комутиращ елемент -
ключа във външното бойлерно табло, в нарушение на чл.1739, ал.4 от
Наредбата, както и при използването на мостов проводник с лоша изолация,
неподходящ за употреба при досег с външна среда - вода, влага и др.; че
липсата на изградена трипроводна система, гарантираща безопасност на
електрическото съоръжение в съответствие с нормативните изисквания на
Наредба 3/2004г., в случай на компрометиране на негов елемент - пробив в
изолацията, изгаряне на нагревателя, предизвикващи късо съединение, е
довела до преминаване на тока през контакта на ключа на външното ел.табло,
изгаряне на предпазителя, прекъсване на нулевия проводник и като крайно
следствие офазяване на бойлера и прилежащите му метални части - душ и
слушалка; че нарушаването на изискванията за безопасно монтиране на
електрическия уред е довело до това, че зануляването на електическата верига
при липса на трети проводник, който да държи бойлера заземен, се е случило
през тялото на пострадалия М. М., което е довело до почти мигновенната му
смърт, като цитираните пропуски по монтажа на бойлера са резултат от
работата на лицето, на което тя е била възложена - И. В.; и че И. В. е
отговорен за причинените от него вреди.
В случая, по настоящия иск по чл. 54 ЗЗД е без значение постановената
оправдателна присъда по отношентие на ответника, доколкото обвързващото
го по см. на чл.223, ал.2 от ГПК решение №1561/25.10.2017г., постановено по
гр.д. №993/15г. по описа на ВОС е в сила (оправдателната присъда сама по
себе си не заличава обвързващата сила по чл.223 от ГПК) и по реда на 303
ГПК не е постановена неговата отмяна. Затова не се налага и друг извод от
данните за подадената от ответника пред ВКС молба по чл. 303 ГПК за
отмяна на влязлото в сила решение, по която към момента на приключване на
делото в настоящата инстанция не е образувано производство. Привличането
на трето лице - помагач в процеса е средство за защита и право на
привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу
противната страна с помощта на привлеченото лице и при неблагоприятен за
нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила
на мотивите, а конституирането на трето лице - помагач има за цел да
обвърже третото лице - помагач в отношенията му със страната, на която
помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на
решението /чл.223, ал.2 от ГПК/.Затова при регресен иск по чл.54 от ЗЗД на
платилия (по силата на чл. 49 ЗЗД) обезщетението възложител срещу
деликвента, последният не може да прави възражение за липсата на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Въпросът за
неговата отговорност е разрешен с решението по гражданското дело, в което
той и отговорното по чл.49 от ЗЗД лице са участвали (в този смисъл ППВС
№7/1959 г.).
Предвид обвързаността на страните по настоящото дело със сила на
пресъдено нещо от мотивите към решението (на основание чл.223 ГПК) по
иска по чл. 49 ЗЗД (Г. Б. и М. Б. като ответници, а И. В. като техен помагач),
7
настоящият съд е длъжен да зачете тази обвързваща сила на мотивите по
влязлото в сила съдебно решение. Затова и неоснователни са оплакванията на
въззивника в жалбата му пред настоящата инстанция за липсата на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, в т.ч. на виновно поведение
и връзка с претендираните вреди.
Установеното по делото, че ищците като възложители по чл.49 от ЗЗД
са изплатили обезщетението на пострадалите за вредите, причинени от
ответника –деликвент, обоснова правото им да получат от последния
платеното по реда на чл. 54 ЗЗД в размер на сумата от 118 296.53 лева.
Предявените искове са основателни и те следва да бъдат уважени. До същия
правен извод и по подобни съображения е достигнал и окръжния съд в
обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
С оглед постановения резултат, отговорността за разноските пред
първата инстанция не се променя. За въззивното производство, на осн. чл. 78,
ал.2 ГПК въззиваемите претендират присъждане на разноски по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА по договор за правна защита и съдействие за оказана безплатна
адвокатска помощ на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, като по приложения списък
по чл.81 от ГПК претендират сумата от 4 000лв. Определено по реда на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, претендираното възнаграждение е под
предвиденото минимално такова и следва да бъде присъдено в този размер.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 736/08.06.2022 г., постановено по гр.д. №
88/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Ж. В., ЕГН **********, адрес гр.Варна, кв.“Аспарухово“,
ул.“Искър“№31, да заплати на адвокат А. П. от ВАК, ЛНА **********,
сумата от 4 000 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ на ищците М. Х. Б. и Г. Н. Б. пред въззивна инстанция, на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8