РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100500388 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от “Вариа Ком-БГ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Кестен“№10, представлявано
от С.Г.С., действащо чрез адв.П. Т. /И./, със съдебен адрес: гр.Търговище, бул.“Владислав
Варненчик” №81, ет.1, офис 2А, против Решение №4108/18.11.2024г., постановено по гр.д.
№20233110106317 по описа на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против “Енерджи Инвест Варна“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ №16, ет.3, офис 34а, представлявано от
К.В.Ц., искове за установяване съществуването на задължения, за които е издадена Заповед
№295/24.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№762/2023г. по описа на Районен съд Варна, а именно дължимостта на сумата от 3600лв.,
представляваща заплатено възнаграждение по Договор за изработка, сключен на 15.10.2020г.
и на сумата от 812.19лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
05.11.2020г. до 22.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.01.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
В подадената въззивна жалба се излага, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че изводите на съда за недоказаност на
1
възникнала между страните облигационна връзка, съответно на размера на претенцията, са
неправилни и в резултат от погрешно интерпретирана фактическа обстановка, тъй като не е
отчетен факта, че сключването на договор за изработка е безспорен факт, предвид че
ответното дружество не оспорва това обстоятелство. Поддържа се още, че поради липсата на
писмен договор между страните, за ищцовото дружество не е възникнало задължението да
уведомява писмено изпълнителя за установените дефекти в извършените СМР. Наред с това
се излага, че въззивникът търпи вреди от липсата на действия от ответника за отстраняване
на дефектите в извършените СМР, които са довели до появата на мухъл, плесен и течове,
които увреждат имота на възложителя. Сочи се, че реакция от страна на ответника не е
налице, макар същият да е уведомен за недостатъците по телефона на 20.07.2022г.,
евентуално с връчване на Заповедта по чл.410 от ГПК. Твърди се, че между страните не е
уговаряно частично приемане на изпълнени СМР, а заплащането на договореното
възнаграждение не може да се счита за приемане на извършената работа, поради което се
претендира връщането целият размер заплатен от възложителя. Наред с изложеното, се
поддържа, че за ответника отдавна е изтекъл визираният в ЗЗД “подходящ срок“, в който да
се отстранят дефектите в изпълнените СМР. Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена в цялост.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
С Определение №1365 от 14.03.2025г. при извършена по реда на чл.267 от ГПК
служебна проверка за допустимост на производството и констатация за непълнота на
дадената от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото и в решението му,
правна квалификация на предявения иск, по аргумент от т.2 от Тълкувателно решение
№1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е извършил съответната корекция, а
имено че предявената претенция е за реституция в условията на неоснователно обогатяване
при отпаднало основание. В контекста на изложеното е прието, че се претендира връщане на
заплатено от ищеца възнаграждение по договор за изработка, в резултат на разваляне на
договора в хипотезата на настъпили недостатъци в изработеното, правещи го негодно да
изпълнява предназначението си, респективно че пълната и правилна правна квалификация
на иска е чл.415, ал.4 от ГПК вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.265, ал.2, пр.2 от ЗЗД, и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД в частта за претендираната мораторна лихва.
Във връзка с подвеждането на фактите по делото под коригираната правна
квалификация и охрана интересите на страните, въззивният съд е извършил ново
разпределение на доказателствената тежест, като е указал на страните, че ищецът следва да
установи сключването на процесното облигационно правоотношение-договор за изработка,
с твърдените от него права и задължения, плащане на възнаграждение на изпълнителя, както
и че договора е развален с едностранно волеизявление от възложителя, поради негодност на
изработеното да се ползва по предназначение. В тежест на ответника е да докаже
изправността си като изпълнител по договора, в това число срочно и точно извършване на
възложеното.
2
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът “Вариа Ком-БГ“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, излага че по делото са събрани достатъчно доказателства,
които въпреки направената преквалификация на спора, установяват основателността на
иска. Сочи се, че пасивното поведение на ответника, които не ангажира доказателства, също
подкрепя становището за основателност на иска. Моли се за отмяна на постановеното
първоинстанционно решение и за присъждане на сторените разноски по делото.
Въззиваемият, не се представя в о.с.з. и не взема становище.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.415, ал.1 вр. с ал.4 от ГПК и чл.265, ал.2, пр.2 от ЗЗД от
“Вариа Ком-БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, против “Енерджи Инвест Варна“ ЕООД, с ЕИК
*********, за установяване съществуването на задължения, за които е издадена Заповед
№295/24.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело№762/2023г. по описа на Районен съд Варна, а именно на сумата от 3600лв.,
представляваща заплатено възнаграждение по Договор за изработка сключен на 15.10.2020г.,
който е развален от възложителя, поради негодност на изпълненото да се ползва по
предназначение и на сумата от 812.19лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 05.11.2020г. до 22.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.01.2023г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2020г. между страните е сключен договор за
изработка, с предмет ремонт /полагане на хидроизолация/ на покрив на промишлена
/търговска/ сграда с идентификатор 72709.501.900.1, находяща се в с.Тополи, обл.Варна,
ул.“Кестен“ №10, която е собственост на ищцовото дружеството. Сочи се, че е договорената
цена за извършване на ремонта в размер на 3600лв., която е платима от ищеца качеството на
възложител, както и че работата следва да бъде извършена с материали на изпълнителя-
ответник. Твърди се, че е договорено авансово плащане на 60% от стойността на ремонта,
което възложителя платил на 19.10.2020г. с банков превод в размер на 2160лв., за което
ответника е издал Фактура №41/19.10.2020г. Твърди се, че на 05.11.2020г. ищеца е заплатил
по банков път остатъка от възнаграждението в размер от 1440лв., с което е изпълнил изцяло
задълженията си по договора. Сочи се, че във връзка с второто плащане, ответното
дружество е издало Фактура №42/06.11.2020г. Поддържа се, че при приключване на
ремонтните дейности, между страните не е съставен приемо-предавателен протокол.
Поддържа се още, че извършеното по договора страда от съществени недостатъци, които са
се проявили още след първия дъжд. Твърди се, че положената хидроизолация се е отлепила
по протежение на цялата ремонтирана покривна площ, като нейното състояние се е влошило
допълнително след зимният сезон. Твърди се, че във връзка с некачествено свършената
работа, са правени опити за връзка с ответното дружеството, като в телефонен разговор
проведен на 20.07.2022г. с представляващия дружеството, последният е поканен от
възложителя да извърши гаранционна поправка или да възстанови платената цена от 3600лв.
3
Сочи се, че макар изпълнителя да е обещал поправка на положената изолация, действия по
отстраняване на възникналите дефекти не са предприети. Твърди се, че по обекта,
собственост на ищцовото дружество, са настъпили значителни вреди, които са пряка
последица от некачествено изпълнените от ответника СМР по покривната плоча /открита
тераса/, а именно некачествено полагане на хидроизолация. В резултат от това покривните
води, са се просмукали през хидроизолацията, което е довело до компрометиране на тавана,
намокряне и поява на влага и мухъл в помещенията под покривната плоча. Поддържа се, че
към момента на подаване на исковата молба ответникът не е извършил ремонтни действия
по повредената покривна изолация и не е върнал претендираната от ищеца сума. Оспорват
се като неверни и целящи изграждане на защитна теза, доводите на ответника изложени в
подаденото от него възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.
Сочи се, че между страните не е уговорен нарочен ред за уведомяване при възникнали
недостатъци на извършените CMP, в частност писмено уведомяване. Освен това св
поддържа, че най-късната дата, на която ответното дружеството е уведомено за дефектите, е
датата на връчване на Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№20233110100762 по описа на РС
Варна, като до момента на депозиране на исковата молба, не са предприети каквито и да
било действия за отстраняване на възникналите недостатъци. Поддържа се, че положената
хидроизолация на покривната плоча, е компрометирана до степен, налагаща същата да бъде
отстранена изцяло и да бъде положена нова такава.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба, но в
съответствие с приетото в мотивите по т.11, б.“а“ на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.
по т.д.№4/2013г. на ОСГТК, при разглеждане на предявен иск по чл.415, ал.1 от ГПК,
направените оспорвания от длъжника във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК подлежат на
разглеждане, като същите са приравнени по правни последици на отговор на исковата молба.
Ето защо в случая следва да се вземат под внимание изложените от ответника във
възражението му по чл.414 от ГПК доводи, а имено, че обектът е приет от ищеца с Протокол
образец №19 и Приемо-предавателен протокол от 2020г. Също така, че ответното
дружеството не е уведомено писмено, по надлежния ред за недостатъци на ремонтните
дейности, като от изпълнителя се предлага гаранционно отстраняване на възникналите
проблеми, още повече, че за изпълнение на възложеното са разходвани 2450лв. за
строителни материали.
По делото е представен препис от Фактура №41/19.10.2020г., издадена от ответното
дружество, с посочено основание-Авансово плащане по договор за текущ ремонт в размер
на 2160лв., която е сума е платима от ищцовото дружество по банков път. Също така и
препис от Фактура №42/06.11.2020г. издадена от ответника с посочено основание-
Окончателно плащане по договор за текущ ремонт в размер на 1440лв., която е сума е
платима от ищеца банков път. И двете фактури носят подпис на представляващия ответното
дружество и печат на дружеството.
От представените два броя Платежни нареждания от 19.10.2020г. и от 05.11.2020г., се
установява, че сумите по-гореописаните фактури са преведени по банков път от ищеца в
4
полза ответника.
В показанията си разпитания по инициатива на ищеца свидетел Г.В.К., сочи, че
понастоящем е служител на ищцовото дружество, но към датата на процесните СМР не се е
намирал в служебни отношения със страната. Сочи, че към момента на ремонта, често е
посещавал обекта, защото са приятели със собственика на сградата. Сочи още, че му е
известно за сключеният между страните договор за извършване на СМР от ответника по
покрива на ищеца, като е присъствал на започването на работата, а впоследствие е
констатирал и некачественото й извършване. По думите на свидетеля положената от
ответника хидроизолация се е подула и станала на мехури, което е довело отлепянето й и
течове в складовата част на сградата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглежданият случай
оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния
съд за недоказаност на съществувала между страните облигационна връзка, съответно за
отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, чрез присъждане
на претендираната сума, които оспорвания не съставляват новонаведени възражения или
фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Както вече се посочи по-горе от изложените от ищеца фактически твърдения и
петитум, се налага извод, че e предявената претенция е за връщане на заплатено
възнаграждение по договор за изработка, поради разваляне на договора в хипотезата на
настъпили недостатъци в изработеното, правещи го негодно да изпълнява предназначението
си. Ето защо в тежест на ищеца е на първо място да установи наличието на обвързваща
страните облигационна връзка, с посочените от страната права и задължения, а именно
сключване на договор за изработка с предмет ремонт на покрив, чрез полагане на
хидроизолация, по силата на който ответника има задължението да извърши ремонтни
дейности със свои материали на сграда с идентификатор 72709.501.900.1, находяща се в
с.Тополи, ул.“Кестен“ №10, която е собственост на ищцовото дружеството. Наред с това
ищеца следва да устави, че е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил задължението
5
си да заплати договорената цена в сроковете и размерите предвидени в договора. На
последно място, следва да докаже настъпването на предпоставките за възникване на
вземането си и по-конкретно, че е развалил надлежно договора в хипотезата на виновно
неизпълнение на ответника, в следствие, от което е възникнало правото на кредитора да
получи обратно платеното. От своя страна ответникът, следва да установи изправността си
като изпълнител по договора, в това число срочно и точно извършване на възложеното, и
правоизключващите си възражения за приемане от ищеца на извършената работа, с приемо-
предавателен протокол.
Договора за изработка, по правната си същност е консенсуален, двустранен,
възмезден и неформален договор. Няма колебания в правната доктрина и в съдебната
практика, че договорът за изработка се счита за сключен от момента на постигане на
съгласие между страните, относно присъщите на съдържанието му съществени елементи-
работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета
работа. Съгласно чл.258, ал.1 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава да
извърши нещо на свой риск, съгласно поръчката на възложителя, а последния се задължава
да заплати възнаграждение за изработено. Писмената форма не е условие за действителност,
а само форма за доказване на договора, поради което няма пречка условията на същия да
бъдат предложени от изпълнителя устно до възложителя и договорът да бъде сключен, чрез
приемане на отправеното предложение с конклудентни действия от поръчващия. Такъв тип
действия са изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на срок за
завършване на работите, предоставяне на материали или на техническа документация,
необходима за извършване на работите, предварително заплащане на част или на цялото
възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя и т.н. За да заместят изричното
писмено волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за
сключване на договора, конклудентните действия на насрещната страна, следва да са от
такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за
СМР при предложените в офертата на изпълнителя условия.
На първо място следва да се има предвид, че в разглежданият казус липсва спор
относно факта, че страните са обвързани от договор за изработка, с предмет извършване на
СМР за ремонт на покрив на собствена на ищеца сграда. В подаденото от ответника
възражение по чл.414 от ГПК се излага, че за изпълнение на възложеното са разходвани
2450лв. за строителни материали, като работата е приета от ищеца с Протокол образец №19
и Приемо-предавателен протокол от 2020г. и се предлага гаранционно отстраняване на
възникналите проблеми. Наред с това от съдържанието на горекоментираните Фактура
№41/19.10.2020г. и Фактура №42/06.11.2020г., в качеството им на частни свидетелстващи
документи, които носят подпис на представляващия ответното дружество дружеството,
установяват облигационната обвързаност на страните от договор за текущ ремонт, на
стойност 3600лв. Като от неоспорените от ответника преводни нареждания, се установява,
че договореното възнаграждение е заплатено по банков от възложителя ищец, в полза на
6
изпълнителя.
Предвид на изложеното първоинстанционния съд неправилно е възприел, че липсата
на яснота относно отделните уговорки между страните за извършване на ремонт, обуславя
невъзможност да се направи извод за съществуването на договор за направа на
хидроизолация, съответно какво е възложено и прието от възложителя. Напротив от
становищата на страните и ангажираните доказателства се установява сключването на
договор за изработка с предмет полагане на хидроизолация на покрив на процесната сграда,
при уговорена цена за извършване на ремонта е в размер на 3600лв., от която 60 % или
сумата от 2160лв. е заплатена авансово от възложителя, а остатъка в размер на 1440лв. е
платен при свършване на работата. При липса на твърдения за различна уговорка, следва да
се приеме, че отношенията между страните се регулират от разпоредбата на чл.259 от ЗЗД,
съответно че изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. На
основание чл.261, ал.1 и ал.2 от ЗЗД изпълнителят е задължен да изпълни работата така, че
тя да бъде годна за обикновеното й предназначение. Съгласно разпоредбата на чл.265 от ЗЗД
при наличие на недостатъци в изработеното поръчващият може да иска отстраняването им в
подходящ срок, разходите за поправка или намаляване на възнаграждението, а когато
недостатъците правят изработеното негодно за употреба, възложителят може да развали
договора и да иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като
при строителни работи това право може да се упражни в 5 годишен срок.
В контекста на изложеното за да възникне претендираното спорно материално право,
следва възложителят да е изправна страна, т.е. да е заплатил на изпълнителя уговореното
възнаграждение и договорът да е надлежно развален, поради виновно неизпълнение на
насрещното задължение от страна на ответника, т.е. недостатъците на работата да са толкова
съществени, че изработеното да е негодно за ползване съобразно договорно или обикновено
предназначение.
В настоящия случай няма спор, че ищецът е платил уговореното възнаграждение от
3600лв., като от неопроверганите свидетелски показания се установи, че положената
хидроизолация е напълно компрометирана и се налага подмяната й за да се преустанови
увреждането на имота на ищеца. Освен това установяването на качественото изпълнение на
възложеното е в тежест на ответника, който не е ангажирал никакви доказателства в тази
посока. Ето защо следва да се приеме, че са налице недостатъци по смисъла на чл.265, ал.2
от ЗЗД.
Изрично изявление за разваляне на договора не е необходимо да се доказва от
поръчващия, тъй като се счита за направено, когато последният заяви претенция за
последиците от развалянето, а именно връщане на даденото /в този смисъл Решение №452
от 16.11.2011г. на ВКС по гр.д.№ 621/2010г., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
В конкретния случай изявлението за разваляне на договора е достигнало до
ответника, с връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК на 10.04.2023г. или
най-късно с връчването на исковата молба на 01.08.2024г. Във всички случаи обаче е
извършено преди изтичането на петгодишния срок по чл.265, ал.3 от ЗЗД.
7
Развалянето на договора води до прекратяване на процесното облигационното
правоотношение с обратна сила и има за последица възникване на задължение за всяка от
страните да върне това, което е получила по договора, поради отпадане на основанието за
получаването му.
С оглед на изложено иска за връщане на сумата от 3600лв. се явява основателен и
следва да бъде уважен, респективно атакуваното решение следва да бъде отменено в тази му
част, като неправилно и незаконосъобразно.
Като законна последица от уважаване на претенцията за главницата, следва да се
уважи и искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда.
Претенцията за мораторна лихва се явява неоснователна, тъй като няма законно
определен срок по отношение задължението за връщане на парична сума, при отпаднало
основание. Когато се касае за безсрочно задължение, съгласно чл.82, ал.2 от ЗЗД за да
изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен от кредитора. Вярно е, че ищеца
твърди отправена покана до ответника в телефонен разговор, но както страната е посочила,
тази покана е алтернативна-да се направи гаранционен ремонт или да се върне
възнаграждението, като няма ясно определен падеж за връщане на платеното. Ето защо не
може да се приеме, че ответника е поставен в забава от конкретно определен момент,
респективно претенцията за мораторна лихва върху главницата за периода от 05.11.2020г. до
22.01.2023г. в размер на 812.19лв., подлежи на отхвърляне като неоснователна.
С оглед изложеното съдът намира, че частта от първоинстанционното решение, с
което е отхвърлен иска за мораторна лихва, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и предвид задължителните указания дадени с т.12 на ТР
№4/2013г. на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се дължат деловодни разноски
за заповедното производство, съразмерно с уважената част на иска и доказателствата за
извършването им. Изчислени по посоченият начин размера на разноските възлиза на сумата
от 392.72лв. В съответствие с направеното искане, в полза на ищецът се дължат и деловодни
разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от иска и съобразно с
представените доказателствата по делото за извършването на такива в двете инстанции,
Изчислени по описаният начин дължимите в полза на ищецът разноски възлизат общо на
899.76лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4108 от 18.11.2024г., постановено по гр.д.№20233110106317
по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на “Вариа Ком-БГ“
ЕООД, с ЕИК ********* за установяване на съществуването на задължение на
8
“Енерджи Инвест Варна“ ЕООД, с ЕИК *********, в размер на 3600лв., представляваща
заплатено възнаграждение по развален Договор за изработка от 15.10.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
22.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено, че “Енерджи Инвест Варна“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ №16, ет.3, офис 34а,
представлявано от К.В.Ц., дължи на “Вариа Ком-БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Кестен“№10, представлявано от С.Г.С.,
сумата от 3600лв., представляваща подлежащо на връщане възнаграждение платено по
Договор за изработка, сключен на 15.10.2020г., който е развален от възложителя, поради
негодност на изпълненото да се ползва по предназначение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 от ГПК-
22.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед
№295/24.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№762/2023г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “Енерджи Инвест Варна“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ №16, ет.3, офис 34а, представлявано от
К.В.Ц. да заплати на “Вариа Ком-БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Кестен“№10, представлявано от С.Г.С., сумата от 392.72лв.,
представляваща деловодни разноски за заповедното производство и сумата от 899.76лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски за исковото производство, пред двете
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4108/18.11.2024г., постановено по гр.д.
№20233110106317 по описа на Районен съд Варна, в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлен иска на “Вариа Ком-БГ“ ЕООД, с ЕИК ********* за установяване на
съществуване на задължение на “Енерджи Инвест Варна“ ЕООД, с ЕИК *********, в
размер на 812.19лв., представляващи лихва за забава върху главницата от 3600лв. за
периода от 05.11.2020г. до 22.01.2023г., за която сума е издадена Заповед №295/24.01.2023г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№762/2023г. по описа на
Районен съд Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9