О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр. Плевен, 17.01.2023г.
Административен съд Плевен, седми административен
състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
съдия Габриела Христова
като разгледа докладваното от съдия Христова
административно дело №50/2023г. по описа на Административен съд Плевен, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Административното
дело е образувано по жалба на „Еврохим Агро България” ЕООД с ЕИК и седалище и адрес на управление гр. П., Мусала
Бизнес център „Г.” №, офис , представлявано от З.С. – управител, чрез адв. Н.Б.-САК,
срещу мълчалив отказ на Зам.-министъра на финансите – Председател на Координационната
група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз и национален
координатор по прилагането на ограничителните мерки на ЕС по Регламент (ЕС) №
269/2014г., по молба вх.№ 22ПР-3775/10.10.2022г.
Жалбата е била подадена чрез административния орган до
Върховния административен съд, като с Разпореждане по вх.№ 18343/19.12.2022г.
на председателя на Осмо отделение на ВАС същата е била изпратена по
компетентност на Административен съд София-град. Пред последния съд е било
образувано адм. дело № 10/2023г., по което в нарушение на чл.135, ал.7 от АПК с
Определение № 110/05.01.2023г. докладчикът е прекратил производството и е
изпратил делото по подсъдност на АдмС Плевен поради седалището на адресата на
акта в гр. Плевен, вместо да повдигне спор за подсъдност пред състава по
чл.135, ал.4 от АПК. Делото е разпределено на настоящия съдия на 16.01.2023г.
Административен съд Плевен, седми административен
състав, след като се запозна с предмета на делото, приложените в същото
доказателства и съобрази приложимите европейски и национални законови норми,
намира, че не е родово компетентен да се произнесе по спора. Аргументите за
това са следните:
Съгласно чл.132, ал.2, предл. първо от АПК, на
Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския
съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите,
издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и
осъществяване на държавното управление. В случая се оспорва мълчалив отказ на
заместник-министъра на финансите – Председател на Координационната група по
прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз (ЕС) и национален
координатор по прилагането на ограничителните мерки на ЕС по молба, подадена от
дружеството на 10.10.2022г.
Координационната група е създадена с Решение №
789/20.10.2022г. на Министерски съвет, с което са определени нейните
правомощия. Със същото решение председателят на координационната група е
определен за национален координатор по прилагането на ограничителните мерки на
ЕС. В съответствие с горното, молбата на „Еврохим Агро България” ЕООД рег.№
22ПР-3775/10.10.2022г. е била препратена от Министерството на външните работи
по компетентност на националния координатор по прилагането на ограничителните
мерки на ЕС, на 31.10.2022г.
По силата на чл.1, б.”в” от Регламент (ЕС) № 269/2014г.
на съвета от 17 март 2014г. относно ограничителни мерки по отношение на
действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и
независимостта на Украйна (Регламента), „компетентни органи” за прилагане на
Регламента означава компетентните органи на държавите членки, както са посочени
в уебсайтовете, изброени в приложение II. Съгласно чл.16, §1 от регламента, държавите
членки определят компетентните органи за целите на настоящия регламент и ги
посочват на уебсайтовете, изброени в приложение II. В Приложение II „Уебсайтове
за информация относно компетентните органи в държавите членки и адрес за
изпращане на уведомления до Европейската Комисия”, за България като компетентен
орган е определено Министерство на финансите с посочен интернет адрес
https://www.mfa.bg/en/EU-sanctions.
С Регламента е определен компетентният орган на
държавата-членка (в случая Република България) по ръководене и осъществяване на политиката на РБ като държава-членка на
ЕС в областта на прилагането на ограничителните мерки на ЕС, приети на
основание чл.215 от Договора за функционирането на ЕС. Прилагането на
цитираните мерки (включително предоставяне или отказ за предоставяне на
разрешения за освобождаване от действието на мерките, каквото е поискано от
жалбоподателя), е проявление на
осъществяване на държавната политика в тази област.
Компетенциите на ВАС по чл.125, ал.2 от Конституцията на
Република България са били предмет на конституционно дело № 13/2017г. на Конституционния
съд. В Решение №8/23.04.2018г. на КС е прието, че разпоредбата на чл.125, ал.2,
предложение първо от КРБ задължава Върховния административен съд да се
произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните
актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на
конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В
случая сме изправени именно пред тази хипотеза – министерството на финансите
чрез ръководителя си е определено с Регламента (т.е. с нормативен акт на ЕС) да
отговаря за прилагането му, а министерският съвет е възложил на определен от
него колективен орган, председателстван от зам.-министъра на финансите, да
разглежда въпросите, свързани с установяването на обхвата, съдържанието,
действието и позицията на страната по ограничителните мерки. В случая не е
приложима хипотезата на чл.135, ал.2, изр. второ на АПК, тъй като министерският
съвет не е делегирал правомощията си на съответните длъжностни лица – на първо
място компетентен орган съгласно Регламента е Министерство на финансите, и на
следващо – министерският съвет е създал Координационно звено, но без да му
делегира правомощия да предоставя или отказва да предостави разрешения за
освобождаване от действието на ограничителни мерки на ЕС.
Настоящият състав намира за безспорно, че налагането на
ограничителни мерки по Регламента, както и издаването на разрешения за
освобождаване от действието на ограничителните мерки по Регламент (ЕС) №
269/2014г. на съвета от 17.03.2014г., е израз на проявление на европейската и националната
държавна политика в областта на прилагането на ограничителните мерки на ЕС. В
мотивите на цитираното ТР №8/23.04.2018г. на КС изрично е посочено, че „В кръга на актовете по чл.125, ал.2, предл.
първо от Конституцията се включват тези актове, които притежават белезите на
административни актове и които са издадени от Министерския съвет и от
министрите в изпълнение на функциите и правомощията им по ръководството и
осъществяването на управлението на държавната власт. Тези актове не са
обикновени административни актове. Те са правни актове, чрез които
Министерският съвет и министрите осъществяват възложените им от Конституцията и
детайлизирани в закони функции. Идеята на конституционния законодател е
Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като
първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и на
министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са
израз на политическите им концепции за управление. Това са актовете, издавани
при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените
им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да
засягат както публичния интерес, така също и права, свободи или законни
интереси на отделни граждани или организации”.
След като правото на ЕС е с примат над националното
право и след като с регламент на ЕС, задължителен за националните юрисдикции и
другите държавни органи, е определена компетентността на съответното
министерство на РБ да осъществява европейската (респ. националната) политика в
областта на прилагането на ограничителните мерки на ЕС, то актовете, издадени (или
мълчаливо отказани) в тази връзка, в съответствие с решението на Конституционния
съд на РБ представляват административни актове, издадени в изпълнение на
функциите и правомощията на съответния държавен орган по чл.125, ал.2 от КРБ по
ръководството и осъществяването на управлението на държавната власт. Издаването
на разрешения за освобождаване от действието на ограничителните мерки по Регламент
(ЕС) № 269/2014г. на съвета от 17.03.2014г. (или откази за такова
освобождаване, какъвто е предмета на настоящия спор) са именно от категорията
на горните административни актове, проявление на реализацията на политиката в
съответната област на държавното управление и подсъдни на ВАС в съответствие с
чл.125, ал.2 от КРБ във вр. с чл.132, ал.1 от АПК във вр. с Решение №8/23.04.2018г.
по конституционно дело № 13/2017г. на КС.
В подкрепа на изводите на съда е и проекта на
Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на
ограничителните мерки на ЕС и за отмяна на Решение № 789 на МС от 2022г. за
създаване на Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС
– публикуван на интернет страницата на МС за обществено обсъждане https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7253
на 17.11.2022г. с дата на приключване 17.12.2022г. В проекта е разписано, че
Министерският съвет ръководи и
осъществява политиката на РБ като държава членка на ЕС в областта на
прилагането на ограничителни мерки на ЕС, приети на основание чл.215 от
Договора за функционирането на Европейския съюз. В проекта изрично е
предвидено, че МС с решение предоставя или отказва да предостави разрешения за
освобождаване от действието на ограничителни мерки, като е регламентирана и процедурата
по издаването и обжалването на тези решения. Видно от цитирания проект на решение,
предоставянето или отказа за предоставяне на разрешения за освобождаване от
действието на ограничителни мерки (какъвто е предмета на настоящия спор) е
израз на политика на управление на държавата и е в изпълнение на функциите и
правомощията по ръководството и осъществяването на управлението на държавната
власт в съответната област.
По изложените съображения настоящият състав намира, че
родово компетентен да се произнесе по жалбата на „Еврохим Агро България” ЕООД гр.
Плевен против мълчалив отказ по депозирано от дружеството искане за
предоставяне на разрешение за освобождаване от действието на наложени му ограничителни
мерки, е Върховният административен съд. Горното налага настоящото производство
да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на основание чл.135, ал.6 вр. с
ал.4 от АПК на ВАС за определяне на подсъдността по спора.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по адм. дело № 50/2023г. по
описа на Административен съд Плевен.
Изпраща адм. дело № 50/2023г. по описа на
Административен съд Плевен на състава от Върховния административен съд по чл.135,
ал.4 от АПК за определяне на подсъдността.
Определението не подлежи на обжалване като
непреграждащо по-нататъшния ход на делото.
Административен съдия: /п/