Определение по дело №427/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N45/25.09.2014г., постановено по Г.д.N 613/2014г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от З. И. О. от Г.К. против О. „., Г.К., иск за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”, наложено със Заповед №39/30.04.2014г., като неоснователен и недоказан.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката З. И. О., която го атакува чрез процесуалния си представител като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за това, че изводите на съда за допуснати от ищцата нарушения на разпоредбите на чл.187, т.1 и т.3 от КТ са неправилни. Счита, че срещите й с нейни колежки, свидетели по делото, продължавали не повече от две минути, което означавало, че времето, през което разговаряла с тях, било не повече от 10 минути. Неправилен бил изводът на съда, че ищцата не уплътнила работното си време, тъй като била на работа през цялата работна смяна от 07 до 13 часа, и това се установявало от попълненатÓ материална книга, както и от свидетелските показания. Неоснователно съдът приел, че О. нарушила задължението си да бъде на работното си място до края на работното си време и да го използва за изпълнение на възложената й работа, както и че работно място на З. О. е помещението на втора градинска група, намиращо се на втория етаж в западното крило на сградата, а от събраните по делото доказателства се установявало, че в този период групите били сборни и не винаги били в тази занималня на втория етаж. Мястото на работа и работното място можело да се определят в трудов договор, длъжностна характеристика, в заповед на работодателя. Според трудовия договор на ищцата, като място на работа на старши учител З. О. било записано „О. „., Г.К., ул."К." № 22". Това бил единственият писмен документ, който посочвал териториално определеното пространство, където З. О. предоставяла труда си. По делото нямало събрани доказателства за напускане от нея на това териториално определено пространство, и то в рамките на един час. Не бил правилен и извода, че в рамките на 10 минути, в които З. О. разговаряла с колежките си, е допуснала неизпълнение на служебните си задължения като непровеждане на образователно-възпитателна работа с децата от поверената й група. От представените по делото правилници за работата в детската градина било видно, че в периода 12.00ч. до 12.30ч. се застъпвали смените на учителите, децата се подготвят за следобедна почивка, но не било време, в което се провеждали възпитателно-образователни дейности. На последно място сочи, че първоинстанционният не е обсъдил субективните признаци на нарушението, което се претендирало, че е извършено; не била посочена формата на вината, при която наказаното лице действало.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение „в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.357, ал.1 от КТ във вр. с чл.358, ал.1, т.1 от КТ”. В съдебно заседание въззивницата не се явява, представлява се от упълномощен адвокат. Поддържа въззивната жалба. Уточнява, че обжалва решението изцяло.

Ответникът по жалбата - О. „., Г.К., се представлява от пълномощник. Оспорва жалбата с отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, който поддържа и в съдебно заседание. Претендира съдебни разноски.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото от фактическа страна се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от З. И. О., в която ищцата сочи, че работи по трудов договор в О. „. - К., на длъжността „старши учител”. Твърди, че със Заповед №37/30.04.2014г. й било наложено дисциплинарно наказание “забележка” по смисъла на чл.188, т.1 от КТ и чл.187, т.1, 3, 5 и 10 от КТ. Счита така издадената заповед за незаконосъобразна, като излага съображения, че не е извършила визираните в чл.187, т.1, т.3, т.5 и т.10 на КТ нарушения на трудовата дисциплина. Релевира доводи, че заповедта е немотивирана, тъй като липсвали конкретни факти и обстоятелства, които да потвърждават извършването на посочените в нея нарушения на трудовата дисциплина. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №37/30.04.2014г. на Директора на О. „. – К. като незаконосъобразна, и да отмени наложеното с нея дисциплинарно наказание “забележка”.

Не е спорно по делото, че ищцата О. работи в ответното детско заведение на длъжността „старши учител”. Безспорно е също и това, че с процесната Заповед №39/30.04.2014г., издадена от Директора на О. „. Г.К., й е наложено дисциплинарно наказание ”забележка”. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 01.04.2014г. „по време на първа работна смяна, с работно време от 07.00ч. до 13.00 ч., се е отклонила от служебните си задължения, съгласно длъжностната си характеристика, напуснала е работното ±и място - втора сборна градинска група на О. „., Г.К. за времето от 12 до 13ч. и е осъществявала политическа агитация сред персонала на детското заведение, като е убеждавала колеги да положат подписа си в подписка, в подкрепа на определена политическа партия, за нейната регистрация като европейска партия”. Тези действия работодателят е преценил като неизпълнение на трудовите задължения и нарушение на трудовия ред и дисциплина, произтичащи от КТ, Правилник за вътрешния трудов ред в О. „., Правилника за дейността на детското заведение, Правилника за осигуряване на безопасни и здравословни условия за възпитание, обучение и труд в О. „., и т.6 от Длъжностната характеристика на О., и ги е подвел под нормите на чл.187, т.1, т.3, т.5, т.8, т.10 от КТ. Преди издаването на заповедта са изискани писмени обяснения от ищцата, която на 04.04.2014г. е изложила в писмен вид становището си, заявявайки, че на 01.04.2014г. не се е отклонила от служебните си задължения и не е извършвала политическа агитация в детското заведение.

Събрани са писмени и гласни доказателства, от които се установява, че на 01.04.2014г. в О. „. в периода между 12.00ч. и 12.30ч., О. се е срещнала с всяка една от свидетелките С.Я., Р. Х., П. Ч., З. Х. и Г.К., и им е предоставила подписка с молба да запишат имената си и ЕГН, и положат подписа си в подкрепа на регистрацията на партия „ГЕРБ”, като на предоставения им лист било поставено логото на тази партия. Ищцата обяснила, че действията им не водят до поемането на ангажименти, при което те се вписали в подписката и положили подписа си. Установява се, че със св.Я.ищцата се видяла в групата на Я., 10-15мин. след 12ч.; на св. Р.Х. ищцата занесла подписката в сборна група на втория етаж в лявото крило по време, когато Х. отишла на работа /в показанията си свидетелката посочва, че на 01.04.2014г. била втора смяна на работа, от 12 до 18ч./; на св.Ч.занесла подписката в 12, 20ч. в офиса, където последната миела чинии; на св.З. Х. - също в 12, 20ч. в коридора, пред кабинета й; св.К. била повикана да се впише в подписката по време на обедната й почивка /която продължавала от 12 до 12,30ч./ в съблекалнята на втория етаж, заден корпус, а работното място на О. било на втори етаж, преден корпус.

При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, като напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение. Същите са подробни, обективни, обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Поради това и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му. Намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Доколкото въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, то следва да се отбележи още и следното: Безспорно се установява от свидетелските показания, че в посочените от свидетелите периоди от време, попадащи изцяло в рамките на работната й смяна, и по-конкретно в периода между 12 и 13ч., ищцата е разговаряла с тях извън помещението, където са се намирали децата от втора сборна група /в която тя работела към този момент/, и по въпроси, нямащи никакво отношение към трудовия процес и вменените й служебни задължения. Напълно ирелевантно за спора е това дали разговорите на О. с колежките й продължили общо не повече от 10 мин., както се твърди във въззивната жалба, тъй като е налице доказано отклонение в работно време от работното й място, и то е било за дейност, нямаща общо със задълженията й на старши учител в детското заведение. Т.е., не може да се направи извод, различен от този, който е направил и първоинстанционния съд за това, че с тези си действия ищцата е допуснала неуплътняване на работното си време, и е напуснала работното си място така, както е посочено и в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

С оглед последното оплакване във въззивната жалба, следва да се има предвид и това, че нарушението на трудовата дисциплина е конкретно деяние – действие или бездействие, което следва да бъде описано по своите обективни и субективни признаци, за да може да бъде подведено под съответната правна норма. Нарушението следва да бъде достатъчно индивидуализирано в заповедта съгласно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, с описание на обективните му и субективни елементи и времеизвършването му, което именно е и сторено в процесната заповед. Вината е съществен елемент на нарушението на трудовата дисциплина. Тя е елемент от фактическия състав на всяко нарушение и формата й е от съществено значение за индивидуализиране и диференциране на нарушителя и нарушението, и за определяне на наказанието. Без вина при неизпълнение на трудовите задължения няма нарушение на трудовата дисциплина, съответно - няма и основание за налагане на дисциплинарно наказание. В конкретния случай обаче, с оглед безспорно установеното по делото поведение на ищцата на процесната дата, не може да се направи извод за безвиновно нейно поведение. Обратното – няма как неумишлено тя да е напуснала помещението, където е работела, тъй като целта й е била да се срещне с колежки, работещи в други помещения в градината, и да ги агитира да се впишат в подписката.

Или, в обобщение, атакуваната заповед е законосъобразна, а исковата молба – неоснователна. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди.

При този изход на делото, с оглед претенциите на въззиваемата страна за разноски, направени във въззивното производство, такива й се следват в размер на 355, 93лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 45/25.09.2014г., постановено по Г.д.N 613/2014г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА З. И. О., с ЕГН*, с адрес за призоваване Г.К., ул. „М.”№, вх., .1, ап., да заплати на О. „., Г.К., ул.”К.” №, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 355, 93лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.