Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 963 Година
2021, 13.05. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
08.02.2021 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: С. С.
при
присъствието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА и като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2392 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е искова молба от Б.И.Я. *** чрез адв.Д.,
срещу Областна Дирекция /ОД/ на МВР – Пловдив с адрес на призоваване
гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди” №7 за присъждане на обезщетение в размер на 7
000 лева, представляващо причинени неимуществени вреди, изразяващи се съобразно
уточнението в допълнителна молба вх.№15963/09.10.2020г. по описа на
Административен съд - Пловдив, в лишаване от правото на свобода и свободно
придвижване за времето на задържането, негативни емоционални преживявания,
поради безсилието от неоправданата полицейска репресия, чувство на безпомощност
и липса на защита от органите, призвани да защитават основните човешки права,
свободи и достойнство, унижение, стрес, безпокойство и безсъние, дискомфорт и
неудобство, притеснение, вследствие на отменена като незаконосъобразна с
Решение №2/11.02.2020г., постановено по адм. дело №22/2019г. по описа на
Районен съд – Пловдив, І гр. състав, потвърдено с Решение
№1501/10.08. 2020г., постановено по КАД №1135/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХIХ състав, Заповед за полицейско задържане на лице
рег.№438зз-196/02.11.2019г., издадена от Р.М.С.– разузнавач в група 02, сектор
„Криминална полиция“ при Трето РУ на ОД на МВР – Пловдив в качеството му на
полицейски орган. Претендира се присъждане и на законни лихви от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,а така също
и на разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени
в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив оспорва така
заявената исковата претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ както по основание, така и по размер, в
т.ч. се иска прилагане разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Допълнителни
съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за недоказаност на исковата претенция, алтернативно прави искане за
присъждане на обезщетение при спазване разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна.
Не
е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че с влязло в сила на 10.08.2020г. съдебно решение №2/11.02.
2020г., постановено по адм. дело №22/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив,
І гр. състав, е отменена Заповед за
полицейско задържане на лице рег.№438зз-196/02.11.2019г., издадена от Р.М.С.–
разузнавач в група 02, сектор „Криминална полиция“ при Трето РУ на ОД на МВР –
Пловдив в качеството му на полицейски орган, с която на основание чл.72
ал.1 т.1 ЗМВР е заповядано задържане на Б.И.Я. в помещението за временно
задържане на Трето РУ-Пловдив, ул.“Брезовска“№33. Видно от въпросната заповед, Я.
е бил задържан в 14,00 часа на 02.11.2019г., съответно освободен на следващия
ден в 11,00 часа.
Установява
се също така от приложената по делото Прокурорска преписка №9482/2019г. по
описа на Районна прокуратура - Пловдив, че с Постановление от 11.11.2019г. е
прекратено наказателното производство по БП №576/2019г. по описа на 03 РУ-ОДМВР
– Пловдив, образувано срещу Б.И.Я., за това, че на 02.11.2019г. в гр.Пловдив е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325 ал.1 НК.
Като
свидетели по делото са разпитани Р.А.К. и П.Я.М..
От
разпита на свидетелката К., с която ищецът е във фактическо съжителство, се
установява, че за случая е разбрала от баща си, а с него са се свързали от
Трето РУ на МВР. Той от своя страна се е обадил на Я., който е отишъл на място
в районното управление и се е обадил по телефона на свидетелката, че го
задържат и я е помолил да му занесе нещо за ядене. Впоследствие К. е разбрала
за случката на пътя. Заявява, че вечерта е отишла в районното управление, като
се е наложило да се разкарва доста пъти, за да занесе на ищеца ядене и пиене,
който е бил много притеснен и разстроен. Посочва също така, че всички са се
чувствали безсилни, тъй като нищо не са могли да направят, но не уточнява кои
са били тези „всички“. Съгласно показанията на К., Я. е бил освободен на
следващия ден около 10-11 часа, като свидетелката го е прибрала и по нейни
наблюдения е бил в недобро психическо състояние, цяла нощ не е бил спал, а тя
също не е била спала и отново заявява, че всички са били много притеснени.
Викали са ги отново в петък, тъй като ищецът е трябвало да дава показания,
поради което се е наложило да затваря заведението и игрището, които стопанисва.
Впоследствие, според свидетелката, така създалата се ситуация е оказала много
негативно влияние в отношенията в семейството. След като е излязъл Я. е бил
много изнервен, започнал е да не спи, получавал е сърцебиене, започнал е да
вдига кръвно, ходили са няколко пъти на психолог, съветвали са се и с личен
приятел – лекар, който ги е посъветвал какви лекарства да взима за кръвното,
което е вдигал и за други неща.
На
следващо място свидетелката посочва, че има репродуктивни проблеми и ходят на
прегледи и са в процедура, тъй като се опитват да имат дете с ищеца, като след
задържането той е спрял да иска да правят опити за дете. Не са ходили на
преглед, а ищецът се е свързал с негов приятел – лекар, който му е казал какви
лекарства да пие. К. не знае и не й е известно, когато са го задържали дали са
му правили преглед и какво е констатирано, не знае също така и да е претърпял
нещо конкретно силно травмиращо и да са го третирали при задържането, но самата
ситуация е била много стресираща за всички. След като е отишла в районното управление
са се видели за малко, разбрала е за възникналата ситуация, но не е разбрала за
какво и срещу кого е образувано досъдебното производство, не е разбрала в какво
качество са се явили, но са ги третирали като някакви престъпници, не знае дали
му е било повдигнато обвинение, не е знаела къде да отиде и какво да направи,
той не е казал, че има нужда от адвокат, но тя е отишла с адвокат по собствена
инициатива. След две седмици са получили прекратителното постановление, но
стресът не е отпаднал, доста дълго време след това ищецът е останал в това
депресивно състояние, като свидетелката не може да определи конкретен период.
От
показанията на свидетеля М. се установява, че същият познава ищеца повече от
пет години и стопанисва заведение с футболно игрище в квартала, в който живее
свидетелят. За ареста е разбрал на следващия ден, след като това се е случило,
тъй като е минал през заведението и го е попитал защо не е бил на работа
предния ден и тогава ищецът му е разказал как е бил задържан. Бил е много притеснен
и депресиран и е казал, че всичко е било много унизително, депресиращо и
потискащо, но с подробности не е обяснил за здравословното си състояние, но
свидетелят го е виждал, че пие хапчета, като за целта се отделял от компанията,
когато са се събирали вечер. Свидетелят не знае какви хапчета пие Я., но знае,
че са успокоителни, тъй като от време на време страдал от сърцебиене, безсъние
и притеснение. Ищецът му е разказал, че е бил задържан неправомерно и е било
много унизително и е бил много стресиран. Няма спомен да му е казвал, че са го
обвинили в нещо, само е разбрал, че е било за нещо, което се е случило на пътя,
но не знае как е приключила самата случка и самото задържане. След обяд на
другия ден, когато са се видели, ищецът е бил отворил заведението и същото е
работило. Не знае на какъв лекар е ходил, но знае, че е ходил и са му изписани
лекарства, които предполага, че са успокоителни. Виждал го е през деня да пие
лекарства и му е казвал, че му помагат да се успокои и вечер да спи, не го е
наблюдавал колко време е взимал тези лекарства, но над пет пъти го е виждал да
взима лекарства, като преди това не го е виждал да пие лекарства. Свидетелят не
знае да има образувано досъдебно производство.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като същите ще бъдат коментирани при
необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Други
доказателства в хода на настоящото производство не са ангажирани от страните,
въпреки дадените на страните указания за подлежащите на установяване факти и
последиците от недоказването.
След
анализ на така изложените фактически обстоятелства, съдът намира следното от
правна страна.
Съгласно новелата на чл.203 АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Според чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът
са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така,
защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице
с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е ОД на МВР – Пловдив,
който съобразно новелата на чл.37 ал.2 от Закона за министерство на вътрешните
работи/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря/да
е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от
последния закон искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а
съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо
лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/
2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
От изложеното следва, че както ищецът, така и
ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали
същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на
отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния
спор.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо
място, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо
наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена
вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата
вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Както
вече се посочи, не е спорно между страните, че с влязло в сила на 10.08.2020г.
съдебно решение №2/11.02.2020г., постановено по адм. дело №22/ 2019г. по описа
на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, е отменена Заповед за полицейско задържане на лице рег.№438зз-196/02.11.2019г.,
издадена от Р.С.– разузнавач в група 02, сектор „Криминална полиция“ при Трето
РУ на ОД на МВР гр.Пловдив в качеството му на полицейски орган, с която на
основание чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е заповядано задържане на Б.И.Я. в помещението
за временно задържане на Трето РУ-Пловдив, ул.“Брезовска“№33. Или, налице е единият от елементите на
фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ – отменен по съответния ред
административен акт.
Следователно, дължима е преценка установяват ли се
от доказателствената съвкупност по делото претърпени неимуществени вреди
и при положителен отговор на този
въпрос – намират ли се неимуществените вреди в пряка причинна обусловеност от
отменения административен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са
налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл.1 ЗОДОВ във
връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменен по съответния
ред административен акт, като съображенията за това са следните:
Терминът „вреди“ е легално установен предвид
използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е
дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и
съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на
защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване
на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество,
права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно
вредите се делят на имуществени и неимуществени.
Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди,
ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални
блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането
на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото,
неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от
действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на
естетическите му чувства.
Въз основа на свидетелските показания, изслушани в
хода на съдебното производство, настоящият съдебен състав приема, че в периода
на действие на отменената като незаконосъобразна Заповед за полицейско
задържане на лице рег.№438зз-196/02.11.2019г., издадена от Р.М.С.– разузнавач в
група 02, сектор „Криминална полиция“ при Трето РУ на ОД на МВР – Пловдив в
качеството му на полицейски орган, а именно от 14,00 часа на 02.11.2019г.,
когато е бил задържан до 11,00 часа на 03.11.2019г., когато е бил освободен,
ищецът е преживял негативни емоции - създаден у него психически дискомфорт и
чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх от извършения полицейски
произвол, довели до уронване на човешкото му достойнство, които следва да бъдат
квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедлив
размер за тяхното обезщетяване.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно
чл.4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Цитираната правна норма сочи, че следва да се
установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния
административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който
възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на
ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените
неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е
налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и
във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния
акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски
показания. Отново следва да се подчертае, че с показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни преживявания, в резултат на издадения
незаконосъобразен акт. Вредите, които са му причинени са по повод и във връзка
със Заповед за полицейско задържане на лице рег.№438зз-196/02.11.2019г.,
издадена от Р.М.С.– разузнавач в група 02, сектор „Криминална полиция“ при
Трето РУ на ОД на МВР гр.Пловдив в качеството му на полицейски орган, с която на основание чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е заповядано задържане на Б.И.Я.
в помещението за временно задържане на Трето РУ-Пловдив, ул.“Брезовска“№33.
В случая свидетелските показания в достатъчна степен
установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че
същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед. Казано
с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Ето защо, следва да се приеме, че
неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди,
съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, фактът на осъждането сам
по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразния административен акт
се е отразил на увреденото лице.
При преценка времетраенето на претърпените вредни
последици, следва да бъде отчетен фактът, че задържането по реда на чл.72 ал.1,
т.1 ЗМВР е вид принудителна административна мярка с определен срок на действие
– в случая 24 часа, или ограничаването на свободата на движение на ищеца не би
могло да бъде повече от 24 часа, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.27 ал.1
от Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи, уреждаща, че задържаните лица незабавно се
освобождават след отпадане на основанието за задържане, но не по-късно от
изтичането на 24-часовия срок за задържане по реда на ЗМВР. В конкретния
случай, както вече се посочи, правото на свободно предвижване на ищеца е било
ограничено в рамките на 21 часа - от 14,00 часа на 02.11.2019г., когато е бил
задържан до 11,00 часа на 03.11.2019г., когато е бил освободен. При това
положение следва да се приеме, че ищецът е търпял твърдяните вреди единствено и
само в този период, а именно от 14,00 часа на 02.11.2019г. до 11,00 часа на
03.11.2019г., тъй като след този период заповедта е прекратила действието си.
По отношение на наведените твърдения след този
период, в каквато насока са и част от показанията на разпитаните по делото
свидетели, когато са били в ход наказателно производство по пр. пр. №9482/2019г.
по описа на РП – Пловдив и досъдебно производство №576/2019г. по описа на Трето
РУ при ОД на МВР Пловдив, следва да се посочи на първо място, че е извън срока
на действие на отменената като незаконосъобразна заповед. Отделно от това, тук
вече не се касае за административна дейност, нито за действия на
административни органи или техни длъжностни лица. Това е така, защото съгласно чл.148 ЗСВ следствените органи - Националната следствена служба, окръжните следствени
отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната
прокуратура са органи на съдебната власт, а процесуално-следствените действия
на разследващите, извършени по реда на НПК не са административна дейност,
поради което не може да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на
чл.1 ал.1 ЗОДОВ, тъй като съгласно чл.2 ал.1 от с.з. искът за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, се
разглежда по реда на ГПК, съгласно ал.3 на текста.
С други думи казано, ищецът разполага с правото да
заведе иск по реда на чл.2 ал.1 ЗОДОВ в случай, че прецени, че правата му са
били накърнени по някакъв начин от действията, респ. бездействията на
посочените по-горе длъжностни лица.
Съдът намира също така, че интензитетът на
породените негативни емоционални преживявания у ищеца е нисък, изразени са като
състояние на страдание, без белези на дълбоки и трайни увреждания у психиката
на ищеца. До извод в обратната насока не водят показанията на свидетелите в
частта им, касаеща успокоителните медикаменти. Това е така, защото наличието на
състояние, обуславящо необходимост от приемането на такива медикаменти и
тяхното предписване, може да се установи надлежно единствено от компетентни
медицински органи, каквито доказателства по делото не са ангажирани, а свидетелите
не твърдят, че са лица с медицинско образование.
Отчитайки посочените до тук обстоятелства и периода
на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените негативни
преживявания, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен
при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 550
лева за посочения период от 14,00 часа на 02.11.2019г. до 11,00 часа
на 03.11.2019г./21 часа/,
при съобразяване с актуалната практика на ВАС по казуси като процесния/така
напр. с Решение №13233/26.10.2020г., постановено по адм. дело №783/2020г. по
описа на ВАС на РБ, III-то отд./.
Според този съд именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
Във връзка с възражението на ответника за
освобождаване от отговорност на основание
чл.5 ЗОДОВ следва да се посочи, че отговорността на Дирекцията не би
могла да се ангажира, ако увреждането е причинено по изключителна вина на Я.,
каквато в настоящия случай не се установява. Предвид приетото за установено по
делото, не се установяват и предпоставките за намаляване на обезщетението по
причина, че той е допринесъл за увреждането.
Крайният извод, който се налага е, че предявеният
иск за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди на ищеца, е частично
основателен, като ще следва да бъде уважен за сумата от 550 лева, а за
разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 7 000 лева, следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Основателна при това положение се явява и
претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва,
считано от 24.09.2020г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното и
изплащане.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на ищеца са дължат
направените в това съдебно производство разноски. Преди съдът да се произнесе
относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено
възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение.
В конкретния случай по делото са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер общо на 1 000
лева/л.7 и л.47/. Материалният интерес в случая е в размер на 7 000 лева,
съответно възнаграждението за един адвокат, изчислено по правилата на чл.8 ал.1,
т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 680 лева, поради което и при съобразяване с
фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че процесуалното
представителство на адв.Д. се изразява в изготвяне на искова молба, лично
явяване в две о.с.з., ангажиране на доказателства, в т.ч. и разпит на
свидетели, както и изготвяне на писмена защита, настоящият съдебен състав
преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 1 000
лева като неоснователно.
С оглед изложеното, разноските в
производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в
размер на 78,57 лева - адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от иска. От страна на ищеца е заплатена и държавна такса, такава обаче със
списъка на разноските не се претендира, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
На ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК във връзка с § 1 от ЗР ЗОДОВ и чл.144 АПК, в съответствие
с изхода на спора. Според настоящия съдебен състав, юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 150 лева на основание
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл.37 ал.1
от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност
на делото, а изчислено по съразмерност възлиза на 139,29 лева и именно тази
сума следва да бъде присъдена на ответника.
Или по компенсация на ответника се дължат
разноски от страна на ищеца в размер на 60,72 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди”№7 да
заплати на Б.И.Я. ***,
сумата от 550/петстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразен административен
акт – Заповед за
полицейско задържане на лице рег.№438зз-196/02.11.2019г., издадена от Р.С.–
разузнавач в група 02, сектор „Криминална полиция“ при Трето РУ на ОД на МВР –
Пловдив в качеството му на полицейски орган, отменена като незаконосъобразна с
Решение №2/11.02.2020г., постановено по адм. дело №22/2019г. по описа на
Районен съд – Пловдив, І гр. състав, потвърдено с Решение
№1501/10.08.2020г., постановено по КАД №1135/2020г. по описа на Административен
съд – Пловдив, ХIХ състав,
за периода от 14,00 часа на 02.11. 2019г. до 11,00 часа на 03.11.2019г., ведно
със законната лихва върху посочената главница, начиная от 24.09.2020г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния и предявен размер от 7 000 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Б.И.Я. *** да заплати на Областна
Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз
Богориди”№7, сумата от 60,72/шестдесет лева и седемдесет и две стотинки/ разноски за това съдебно производство по съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: