РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч, 4.01.2018 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен съд граждански състав в публично
заседание на осми декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря ДАРИНА
ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия Павлова в.гр.д.№470 по описа за 2017
година, и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
Постановено е съдебно решение №179/9.06.2017
г. по гр.д.№718/16 г. на Троянски районен съд, с което е осъдено Сдружение “Фабриката”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от М. П. - И. да заплати на М.К.К., адрес: ***, ЕГН **********
сумата 9 035,16 – девет хиляди тридесет и пет лева и 16 стотинки, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
периода 01.08.2014 г. – 31.12.2015 г., както и сумата 1 513,23
– хиляда петстотин и тринадесет лева и 23 стотинки, представляваща неизплатена
част от командировъчни по отчети за извършени командировки в чужбина от
16.02.2015 г., 16.06.2015 г., 06.10.2015 г., 01.03.2016 г. и 27.06.2016 г. по
реда на чл. 215 от КТ, вр. чл. 31 ал. І от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
11.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; осъдено е Сдружение
“Фабриката”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от М. П. - И. да заплати на М.К.К., адрес: ***, ЕГН **********
законова лихва за времето на забава, начислена върху дължимата сума на
незаплатените тр. възнаграждения в размер на 1 288,34 – хиляда двеста
осемдесет и осем лева и 34 стотинки, както и законова лихва за времето на
забава, начислена върху дължимата сума на незаплатеното обезщетение за
командировка в размер на 151,17 – сто петдесет и един лева и 17 стотинки;
осъдено е Сдружение “Фабриката”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от М. П. - И. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер на 473,44 –
четиристотин седемдесет и три лева и 44 стотинки, а на ищцата М.К.К., адрес: ***,
ЕГН ********** – 1 040,00 – хиляда и
четиридесет лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№4727/27.06.2017 г. от Сдружение „Фабриката” ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от адв. Р. Д.Н. - ВТАК,
със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: ***, против Решение №
179/09.06.2017 г. по гр.д.№718/2016г. по описа на РС- Троян. Счита решението за
неправилно, немотивирано и необосновано и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения.
На първо място твърди,че
решението е недопустимо. Сочи,че съдът е определил процесуално недопустим срок за обжалване - в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Първа инстанция е приела за
разглеждане исковата молба по общия ред, поради естеството на първоначално
предявените обективно съединени искове по чл. 128 КТ, чл.215 КТ и чл. 86 ЗЗД,
фактически в диспозитива на решението си е указала срок по реда чл.317 във вр.
с чл.315,ал.2 от ГПК - от Гл.25 на ГПК „Бързо производство". С исковата
молба са предявени обективно съединени искове - иск по чл. 310, ал. 1 ГПК
разглеждан по бързото производство и иск, който се разглежда по реда на общия
исков ред, поради което е недопустимо това съединяване. Съдът в последното по
делото заседание, посочва датата на която ще обяви решението си, и като уведоми
страните, че именно от тази дата започва да тече срока за обжалване, което
видно от протокола от 10.05.2017 г. не е направено от съда. Счита за
недопустимо едно съдебно производство да започва по един процесуален ред, а да
приключва по друг. Счита,че допуснатото нарушение води до недопустимост на
решението.
На второ място като основание за
обезсилване на решението сочи обстоятелството,че като ответник е участвало лице
без пасивна легитимация.Счита,че съдът неправилно е приел,че М. Н. П. ,в
качеството й на изпълнителен директор ,въз основа на пълномощно от 12.10.2012г.,е притежавала
правомощия да сключи от името на Сдружението трудов договор с
ищеца.Възразява,че нито в устава,нито в ЗЮЛНЦ е предвидена фигурата на
„изпълнителен директор на сдружение”. Допълва,че неправилно е тълкуван обемът
на представителна власт съгласно
даденото от Председателя на УС на сдружението- Д. П. Д. пълномощно на П.. В
подкрепа излага подробно хронологията на промените в управителните органи на
сдружението,като заключава,че към датата на сключване на трудовия
договор-31.07.2014г.с ищеца, М. П. има само качеството на член на УС на
сдружението.Управителният съвет няма представителни и работодателски правомощия.Това
право е възложено само на Председателя,като представител на работодателя-
сдружението. Според Устава на сдружението органи на управление са ОС на
членовете, УС и Председател на УС. Те не са „работодател" по смисъла на
§1,т.1 ДР КТ. Те са негови органи представители, като особен вид „законни”
представители, които упражняват задължително представителство в трудовите
правоотношения при наемането, сключването, изпълнението и прекратяването на
трудови правоотношения. Развива,че представителната власт на трети лица /извън
кръга, представляващи дружеството по закон/ може да възникне само по силата на
изрично /специално/ упълномощаване. От представеното пълномощно в полза на М. Н.
П.-И. - т.2, не са й делегирани работодателски правомощия. Председателят Д. П. Д.,
представляващ сдружението-работодател, е упълномощил лицето М. Н. П.-И. с
редица права по трите точки, като т.2 касае права по дейността на сдружението,
която е посочена в устава и в удостоверенията за актуално състояние, между
които да представлява дружеството, но не като работодател пред трети лица с
правото да сключва, изменя и прекратява трудовите договори и трудовите
правоотношения с работниците или служителите на сдружението, с право да освобождава
наетите служители и работници съгласно трудовото законодателство на РБ. По
правилото на § 1, ал. 1 от КТ работодател е юридическото лице, което ако се
приеме, че е наело М.К. по трудово правоотношение, е Сдружение "
Фабриката"-Габрово. Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ страни по трудовия
договор са работникът или служителят и работодателят. Физическото лице, което
действа от името на работодателя, е негов представител. Твърди,че член на УС на
сдружението не е негов законов, не е и договорен представител. С оглед на
правно-организационната форма на сдружението и разпоредбата на чл.31, т. 1 от ЗЮЛНЦ УС определя обема на представителната власт на отделни негови членове,
т.е това е колективен орган на управление. Налице е упълномощаване на М. Н. П.-И.,
но то касае съвсем друг вид дейност. Същата е трето лице без работодателска
компетентност. С оглед спецификата на трудовите правоотношения КТ не предвижда
възможност ръководителят/законният представител на работодателя/ да делегира правомощия,
включени в обема на работодателската си правоспособност на други лица или
органи, които да изпълняват правата и задълженията му. Когато е налице
изключение от това правило, то се регламентира изрично, например в хипотезата
на чл. 192 от КТ, какъвто не е процесният случай. Заключава,че представителната
власт на трети лица /извън кръга, представляващи дружеството по закон/ може да
възникне само по силата на изрично /специално/ упълномощаване, което съответно
изисква конкретно посочване на трудовото правоотношение и основанието, на което
то да бъде прекратено, каквото в случая липсва. Цитира съдебна практика -
Решение № 4435 от 19.06.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 17038/2011г. Допълва и
довода, че процесното пълномощно не е изрично такова. Недопустимо е изключения
от специалния закон да се уговарят по пътя на упълномощаването, извън случаите,
в които КТ изрично допуска това. Ограниченото приложно поле на упълномощаването
при упражняване правата на работодателя спрямо наети от него работници и служители,
следва както от специфичния, индивидуален характер на трудовия договор като
правна връзка, така и от уредбата на основанията за нейното прекратяване. Щом в
Кодекса на труда нормативно са изведени условия за формиране волеизявлението на
работодателя и това е въпрос на законосъобразност по прилагането на всяко едно
конкретно трудово правоотношение. След като представителството нее било надлежно учредено,то е неправилен изводът на първоинстанционния
съд,че М. П.- И. е с надлежно делегирани права. Твърди,че е имала обща
представителна власт във връзка с дейността на сдружение,регистрирано в
обществена полза.
Като процесуално нарушение
сочи неприлагането от съда на
разпоредбата на чл.153 от ГПК,като е следвало да задължи ищеца да докаже всички
факти,на които основава иска си. По делото ,въпреки указанията и разпределената
доказателствена тежест,ищецът не е
представила оригинала на трудовата й книжка. Като документ,удостоверяващ
трудово правоотношение е представен единствено трудовият договор,но не и
заповед за прекратяването му. При разпита на св.Г.Т. тя е заявила,че
подписът,положен за Отдел”Човешки ресурси” не е
неин. Позовава се и на установените в първата инстанция и други отстъпления в изискванията за водене на
документооборота в сдружението- така по отношение на издадените РКО. В тази
връзка представя доказателства с твърдение,че по отношение на тях са налице
предпоставките на чл.266 от ГПК,като нововъзникнали такива.Моли да се
приемат като доказателства Удостоверение от РУ -Троян с изх. № 29 от
16.05 2017г. и Отговор от електронно запитване до фирмата „Вега- 33 „ ООД, от
08.06.2017 г. съобразно указанието на производство на емисията на всеки
съответен формуляр. Установяват,че емисията е пусната за пръв път през м. април
Сочи също,че спорът в настоящия
процес не е толкова едностранчив, така както е го е определил
първоинстанционният съд: че е процесният трудов договор е валиден, и че
търсеното обезщетение по реда на чл.215 от КТ е свързано единствено са факта
изплатени ли са дължимите командировъчни суми, тъй като съобразно
гореизложеното решението е постановено, при непълнота на доказателствата.
Развива,че нормата на чл.62 КТ
предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. По делото има
представено копие от трудов договор №2/31.07.2014г., подписан вероятно от М. П.,
както от неоправомощено и ненадлежно лице - Г. Т., като към момента на
сключването му М. П. не е била представляваща работодателя. Съдът не е споделил
възражението и довода, че доколкото представеният трудовия договор е подписан
от лице без представителна власт, както и от неоторизиран, несъществуващ Отдел
„Човешки ресурси" , се обосновава извод за невъзникнало въобще трудово
правоотношение между страните. Като такова трудовото правоотношение не може да
породи права и задължения между страните, съответно и претенции за заплащане на
трудово възнаграждение и затова е без значение че в НАП е регистриран трудов
договор. Такъв не е регистриран в гр. Габрово по седалището на сдружението, а в
гр. Ловеч. Подадените данни до НАП –Ловеч имат единствено декларативен
характер, не и конститутивен. При изложените погрешни констатации съдът е
достигнал до неправилен извод, че на ищцата се дължат претендираните трудови
възнаграждения, при наличие на данни за
заплатени осигуровки.
По изложените съображения моля да
се постанови решение, с което се отмените изцяло Решение № 179/09.06.2017г. по
гр.д.№718/2016г., постановено от РС-Троян и вместо него да постановите друго, с
което исковете се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
В случай, че се приеме за
основателно становището за недопустимо съединяване на бързото производство и
иск, който се разглежда по реда на общия исков ред, както и това за
производство срещу страна - ответник - лице без пасивна легитимация, моли да се обезсили атакуваното решение, като
недопустимо.
Моли да се присъдят направените
по делото разноски, съгласно списък, които ще представи.
Има доказателствени искания да се
задължи ищецът да представи оригинал на трудова книжка по отношение на
процесния Трудов договор №2/31.07.2014 г., тъй като не е била представена,
въпреки искането на съда. Като доказателства по чл.266 от ГПК представя и моли
да се приемат Удостоверение от РУ-Троян с изх.№29/16.05.2017г. и отговор от
електронно запитване до фирма „ВЕГА-33”ООД от 08.06.2017г., две различни копия
от Трудов договор №2/31.07.2014г.,като твърди,че са били узнати като ново
доказателство сред върнатите от РУ-Троян документи.Моли да се приемат и като
сведение и за съпоставка при преценката за валидност на трудовото
правоотношение.
В срока по чл.263 от ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от М.К.,чрез адв.Т.Т.- АК- Габрово, с кантора в
гр.В.Търново, ***. Счита въззивната жалба за неоснователна и необоснована. На
изложените в нея аргументи се противостоят вложените в делото доказателства,
които насочват към правилните и логични изводи на първоинстанционния съд.
Поддържа доводите,които е изложил в представените пред първата инстанция
писмени бележки и моля да се съобразят.
Развива,че по всяко от наведените
от въззивника несъстоятелни твърдения в жалбата са противопоставени писмени и
гласни доказателства. От данните по делото е доказано,че предмета на спора са
незаплатени трудови възнаграждения и обезщетения за командировки. Не приема
довода на въззивника, че несъществува
трудово правоотношение между страните. В решението си първоинстанционния
съд е направил правилните изводи и мотивирано ги е обосновал. Допълва,че
въпросът за действителността на трудовото правоотношение е изложен от ответника
като обстоятелство несвоевременно, едва във второто заседание по делото и то
като защитна теза, противопоставена на доказателствата, установяващи липсата на
плащане на претендираните работни заплати и обезщетенията за командировки.
Счита за недопустимо въвеждането на ново обстоятелство, което е и ново правно
основание след отговора на исковата молба и след приетата без възражение правна
квалификация на съда в първото съд.з-е - чл. 128 и чл. 215 КТ.
Поради това и не е
разпределяна доказателствената тежест по
това твърдение. Производството се е развило само по очертания предмет на спора
с исковата молба и подходът на въззивника определя като „процесуална изненада”
от една страна, а от друга счита,че не отговаря на действителното положение.
Действителността на трудовия договор е в хипотезата на чл.74 КТ, като тук, в
това производство не са налице предпоставките за недействителност -
противоречие на закона или заобикалянето му. Поради и това не е направена
такава правна квалификация и въпросът е извън предмета на спора.
Сочи,че трудовият договор е
сключен с юридическото лице, добросъвестно. Недопустимо е представителят на
работодателя да се ползва от собствените си недостатъци, които иска да използва
като защитна теза в съда. Въпросът е, че М. И. подписва трудовия договор със
съзнанието за представител на работодателя по пълномощие. Позовава се на
съдебната практика,а и правната теория,където се приема,че добросъвестният не
понася неблагоприятни последици като изправна страна - чл.8, ал.2 КТ.
Правата на упълномощената са да
подписва всички документи на сдружението, в т.ч. и трудовия договор , който
също е документ. В тази част няма ограничения в правата. Ако ги е предвиждал,то
пълномощникът би отразил изрично в документа „без трудови договори или заповеди
за прекратяване" или „без учредяване , изменение и прекратяване на трудови
правоотношения. Дори хипотетично да се допусне, че съществува порок, твърди,че
с действията си от възникването до прекратяването на това трудово
правоотношение, И. е потвърждавала и стабилизирала трудовия договор по
правилата на ЗЗД - изпълнявала е публичните си задължения с внасянето на
осигуровки от името на работодателя, обявила е по чл. 62 КТ сключения трудов
договор, внасяла е ДОД, до м. март 2015г. като упълномощена именно с въпросното
пълномощно, а след м. март 2015г. и като председател на сдружението. Счита за
достатъчен фактът на подписване платежните за осигуровките относими за
въззиваемата, за да е спазено изискването за спазена формата предвидена при
упълномощаването. Трудовият договор е породил права и задължения за страните и
те са ги изпълнявали, с изключение на трудовото възнаграждение от страна на
работодателя. В досъдебното производство самата М. И. е признала пред орган на
власт, че М.К. е работила по трудов договор през този период.
На следващо място сочи,че във
въззивната жалба не се оспорва с конкретни аргументи решението в частта за
дължимост на претендираните плащания. Изложените доводи за досъдебно
производство, за наименованието на длъжността /изп.директор или председател/ ,
за разходните касови ордери, за входирането на уведомлението по чл. 62 КТ,
трудовата книжка ,подписите на св. Г. Т., счита за неотносими към спора.
Не се съгласява и довода за
недопустимост поради допуснати процесуални нарушения. Счита,че е без правно
значение какво е наименованието на длъжността на представителя на работодателя,
важно е качеството на законен представител и функциите му във вътрешните и
външни отношения да произтичат от спазения законов ред. Също така плащането на
трудовото възнаграждение се доказва или това да е направено по банков път или
на каса. РКО са важни като съдържание и документ, а не като форма .Документ за
плащане е не само РКО, но и например разписка. Законът не е определил форма за
действителността му. Въпросът е, че ответната страна не е доказала плащане,
каквато е доказателствената и тежест в това производство и какъвто е и
интересът й. Приема,че са без правно значение техническите лица, подписали
договора, каквото в случая е Г. Т.. Законът не определя и не поставя изисквания
за подписване на трудовия договор, освен от страните по него, каквото условие в
случая е спазено.
Счита,че всички представени с
въззивната жалба писмени доказателства са неотносими и недопустими и са извън
предмета на спора. Не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК за приемането
им,поради което и се противопоставя да се уважи това искане. Сочи,че
отговорността за документите е на сдружението и не е имало пречка и след
26.01.17г. да имат информацията. Освен това тези документи са съхранявани в
електронен вариант по седалището и адреса на управление на сдружението и
произтичат от начина на работа. Счита,че в случая,а също и по отношение
ангажимента да се представи личното трудово досие на К., въззивникът иска да се
ползва от собственото си неизпълнение. Оспорва всички твърдения и допускане на
искания на въззивника с всички последващи писмени доказателства.
Доказателствените искания са неотносими към същинското основание на предявения
иск. Несъответстват и на идеята при разпределяне на доказателствената тежест. С
тях се разширява основанието и няма логическа връзка. Исканията не съответстват
и на доказателствата. Въвеждането на нови обстоятелства различни от тези в
исковата молба е несвоевременно и недопустимо.
Развива,че възприетите от съда
фактически изводи, обвързването им с изложените правни доводи, съответстват на
събраните по делото доказателства. Съдът правилно е възприел релевантните за
спора факти и доказателствата, които ги установяват. От тях не се установява
наличието на изложените от жалбоподателя и невъзприети от съда твърдения. В
цялост са обсъдени събраните по делото
доказателства, което е довело да верни крайни изводи за спора. Не споделя
твърдението на въззивника за неправилно, необосновано и постановено в
противоречие с фактическото положение и нарушение на процесуалните правила
решение. Възразява,че след отговора и след срока по ГПК , жалбоподателят си е
позволила несвоевременно да въвежда нови обстоятелства и факти различни от тези
в исковата молба.
Счита,че изложените във
въззивната жалба нови аргументи по същество представляват заявяване на ново
основание- чл. 74 КТ.
Възразява и по разноските,като
сочи,че пълномощникът на ответника не е представял списък на разноските по чл.
80 от ГПК в съдебното заседание, което е видно и от протокола. По този начин е
лишен от възможността да вземе отношение по размера им, каквото право има. Счита,че
разноските са завишени и определени над
минимално определените в Наредбата за адвокатските възнаграждения,не
съответстват и на правната и фактическа сложност на спора. Затова прави
възражение за прекомерност на възнагражденията от минималните такива.
Като доказателствено искане моли
да се приеме Постановление за прекратяване на наказателно производство от
20.07.2017г. на РП гр.Троян,като
нововъзникнало доказателство,получено след приключване на устните
състезания.
Моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна и остави в сила Решение № 179 от 09.06.2017 год. по гр.д.№
718/2016 г. на TPC като правилно и обосновано, като се присъдят и направените
разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание за въззивника се явява адв.адв.Н., която
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде
уважена, като решението на ТРС бъде отменено, а исковете отхвърлени както и да се
присъдят и разноските по делото по представен списък. Представя подробна
писмена защита в подкрепа на твърденията си, че трудов договор не е съществувал
между ищцата и сдружение „Фабриката”, поради което й претенциите за заплащане
на трудово възнаграждение и командировъчни, ведно със претенциите за лихва са
неоснователни.
Въззиваемата лично и чрез адв.Т. оспорва жалбата и счита,
че същата е неоснователна и правилно ТРС е уважил обективно съединените й
искове. Представя писмена защита, в която застъпва становището, че исковете са
основателни и доказани, съществувало е трудово правоотношение и претенциите й
за заплащане на трудово възнаграждение и командировъчни, ведно със лихвите са
основателни и доказани. Моли да й се присъдят и съдебно деловодните разноски за
двете инстанции по представен списък по чл.80 от ГПК.
От представените доказателства по гр.д.№718/16 г. на ТРС,
от удостоверение от 16.07.2017 г. на РУ на МВР-Троян, постановление за
прекратяване на наказателно производство от 20.07.2017 г. по преписка
вх.№1092/16 г. на РП-Троян, бележки по проект
от 30.06.2014 г. на Одит Консулт
Съдебно решение №179/9.06.2017 г. постановено
по гр.д.№718/16 г. на ТРС, предмет на въззивното обжалване е връчено на
въззивника на 27.06.2017 г., а въззивната жалба е подадена на 27.06.2015 г./неч.п.кл./
т.е. в законоустановения срок, следователно въззивното производство е допустимо
и съдът ще следва да се произнесе по същество.
По
делото е представен трудов договор
№ 2/31.07.2014 г., от
който съдът констатира, че М.К. е назначена на
длъжност „Мениджър проекти” в Сдружение
„Фабриката” – гр. Габрово с
уговорено пълно работно време от осем часа от 09.00 до 18.00 часа, уговорено
месечно тр. възнаграждение в размер на 678,00 лева, работно място – дома на
служителя, както и срок на договора – от 01.08.2014 г. до 31.12.2015 г. Този договор е подписан лично от М.К., а за
Сдружение „Фабриката” – гр. Габрово, представлявано от Д. Д. е посочено, че подписа е положен от
М. П. – изп. директор, с пълномощно от 12.10.2012 г. На л.87 от гр.д.№718/16 г. е приложено и самото
пълномощно, от което се установява, че Д. П. Д. в качеството си на
представляващ Сдружение с нестопанска цел „Фабриката” със седалище и адрес на
управление гр.*** упълномощава М. Н. П. И. със следните права: да го
представлява през „ОББ” София с право да закрие конкретна банкова сметка ***,
да подписва от негово име документи, свързани с дейността на сдружението,
включително за изминали периода и да подава и получава всякакви документи и да
го подписва във връзка с горните права, включително и да получава всякаква
информация. От приложения по делото Устав на Сдружението се установява, че съгласно
чл.28 ал.3 Председателят на УС назначава и освобождава длъжностните лица в
Сдружението, освен тези, които са изборни, а в чл.29 т.6 е посочено, че той
утвърждава длъжностното разписание на сдружението, сключва и прекратява
договорите с неговите служители.
От изисканата от въззивната инстанция
информация от НАП-Велико Търново се установява, че данните за сключен срочен
трудов договор на 31.07.2014 г. са подадени на хартиен носител от М.К.К.,
декларирани на 1.08.2014 г. От представеното на въззивната инстанция писмо с
изх.№160/20.11.2017 г. от одиторската фирма „Одит Консулт
От приложеното постановление
за прекратяване на наказателното производство от дата 20.07.2017 г., съдът
установява, че на М.К. е бил предоставен дубликат от печата на Сдружението, а
също така се установява, че на 30.12.2015 г. са били сключени последващи трудов
договор №4 между М.К. и Сдружението, както и трудов договор №5 между същите
страни, но те не са предмет на настоящия спор, който касае само договора от
31.07.2014 г.
В съдебно заседание на
17.10.2017 г. ищцата предоставя на съда за констатация трудовата си книжка
серия Р №738079. В нея е отбелязано, че работодатели на М.К.К. са били
СД”Електрон комерс” и „Дариус”ЕООД.
В съдебно заседание на
6.04.2017 г. на въпроси по чл.176 от ГПК ищцата отговаря, че е получавала парични
суми в аванс, за да се разпорежда за плащане на дейности по проекта и признава,
че част от сумата е получила по банков път, авансово преведени средства, а за
другата част е разписвала ордери и на ръка е получавала парите. Признава, че е
получавала сума от М. П. лично и РКО за тази сума е дала на нея. Твърди, че тя
е била ръководител на едни от проектите на сдружението и е наета за определен
срок по този конкретен проект, който е продължил действието си със същия бюджет
без промяна на обстоятелствата. На въпроси по чл.176 от ГПК представляващата
Сдружението М. П. дава обяснение, че парите за командировка не са изплащани по
банков път, а посредством РКО. Тя заявява, че след като са спечелили проекта са
назначили ръководител, но според нея той е бил на граждански, а не на трудов
договор. Заявява, че всички служители в сдружението са на граждански договор и
само М. П. е на трудов договор с минимално възнаграждение. Заявява, че нямат
ръководители на трудов договор и всички на граждански договори.
ТРС е назначил за правилно
решаване на спора съдебно-икономическа експертиза с конкретно поставени
въпроси. От нейното допълнително заключение се установява, че с вносни бележки М.
П. е внасяла средства по банковата сметка на М.К. за плащане на разходи,
свързани с проекта „ЗС-култура, творчество, промяна. Дневен ред на творческите
градове”, но тъй като не е имала такава поставена задача, не дала информация за
тези средства. Посочила е, че от банковата сметка на ответника по банковата
сметка на ищеца през процесния период от време не са превеждани средства за
заплати. Начислените заплати и осигуровки, както и РКО за изплатените заплати
за м.август
Разпитана като свидетел от
Троянски районен съд е била и Г. Н. Т., която е осчетоводявала проектите и
разходите за тях. Тя заявява, че не е подписвала трудов договор със Сдружението,
а е имала устни договорки с М. П. и М.К. да обслужва двата проекта. Тя
признава, че вероятно подписа на трудов договор №2/31.07.2014 г. за отдел „Човешки
ресурси” е неин. Тя признава, че е изготвяла РКО и ги е изпращала в гр.Габрово,
но първични документи не е виждала.
По делото не е представено трудово досие
на ищцата, тъй като според въззивника такова досие не съществува.
Настоящата инстанция като съобрази
гореизложената фактическа обстановка намира, че е сезирана с четири обективно
съединени иска от ищцата М.К.К. против ответника Сдружение
„Фабриката”-гр.Габрово с правна квалификация чл.128 от КТ, чл.215 от КТ и чл.86
от ЗЗД за заплащане на сумите 9 035,16 – девет хиляди
тридесет и пет лева и 16 ст., представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2014 г. – 31.12.2015 г., както
и сумата 1 513,23 – хиляда петстотин и тринадесет лева и 23 ст.,
представляваща неизплатена част от командировъчни по отчети за извършени
командировки в чужбина от 16.02.2015 г., 16.06.2015 г., 06.10.2015 г.,
01.03.2016 г. и 27.06.2016 г. по реда на чл. 215 от КТ, вр. чл. 31 ал. І от
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 11.10.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, законова лихва за времето на забава, начислена върху
дължимата сума на незаплатените трудови възнаграждения в размер на 1 288,34
– хиляда двеста осемдесет и осем лева и 34 ст., както и законова лихва за
времето на забава, начислена върху дължимата сума на незаплатеното обезщетение
за командировка в размер на 151,17 – сто петдесет и един лева и 17 ст. Ищцата
твърди, че е имала сключен трудов договор №2/31.07.2014 г. със Сдружение
„Фабриката”, което от своя страна възразява в отговора на исковата молба, че
няма действително трудово правоотношение, като твърди, че трудовият договор не
е подписан от упълномощено за тази цел лице от представляващия работодателя Д. Д..
Въззивният съд, след съвкупен
анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства достига до
извода, че между страните са съществувли гражданско-правни отношения по реда на
ЗЗД за извършване на определена работа срещу заплащане, но не и трудово правни
такива. На първо място се установява, че трудов договор №2/31.07.2014 г. е
подписан от пълномощник на работодателя М. П., която обаче не е упълномощена
изрично да сключва и прекратява договорите със служителите на Сдружението.
Видно от съдържанието на нейното пълномощно, тя може само да се разпорежда с
конкретна банкова сметка, ***, свързани с дейността на сдружението и да подава
и получава такива документи, но не и да осъществява работодателски функции. В
ТР №6/11.01.2013 г. на ВКС по т.д.№6/12 г. е дадено разрешението, че е
допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване, но
в случая такава не е налице. Липсва изрично пълномощно от страна на
работодателя да сключва трудови договори. В подкрепа на този извод, че липсва
трудов договор между страните са и останалите писмени доказателства по делото,
а именно липсва съставяне на трудово досие, уведомлението до НАП по реда на
чл.62 ал.3 от КТ не е подадено от работодателя, а лично от М.К. без изрично
упълномощаване, в трудовата й книжка не е вписано, че неин работодател е бил
Сдружение „Фабриката”-гр.Габрово. Самата тя твърди в съдебно заседание, че е
получавала заплащането си с РКО на ръка, както и по нейна банкова сметка, а
това се потвърждава и от показанията на свидетелката Г. Т., както и от
обясненията на представляващата ответното сдружение М. П.. Заявява също и, че
работата й касаела конкретен проект. Безспорно се установи, че счетоводството
на сдружението не е водено редовно, съгласно изискванията на ЗСч, след като
вещото лице и одиторската фирма са установили, че са осчетоводявани РКО без
подписи. Установи се и, че заповедите за командировка също не са подписани от
командироващия.
С оглед гореизложеното настоящата
инстанция счита, че след като между страните не е налице трудово
правоотношение, то и предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение
и изплащане на командировъчни, ведно със законните лихви върху тях с правно
основание чл.128 от КТ, чл.215 от КТ и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Поради несъвпадане на правните
изводи на въззивната инстанция с тези на ТРС, атакуваното съдебно решение №179/9.06.2017
г. постановено по гр.д.№178/16 г. по описа на ТРС следва да бъде отменено
изцяло като неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани предявените от М.К.К., адрес: ***, ЕГН **********
против Сдружение “Фабриката”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от М. П. - И. четири обективно и субективно предявени
искове с
правна квалификация чл.128 от КТ, чл.215 от КТ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумите 9 035,16 – девет хиляди тридесет и пет лева и 16
стотинки, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за периода 01.08.2014 г. – 31.12.2015 г., както
и сумата 1 513,23 – хиляда петстотин и тринадесет лева и 23 стотинки,
представляваща неизплатена част от командировъчни по отчети за извършени
командировки в чужбина от 16.02.2015 г., 16.06.2015 г., 06.10.2015 г.,
01.03.2016 г. и 27.06.2016 г. по реда на чл. 215 от КТ, вр. чл. 31 ал. І от
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 11.10.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, законова лихва за времето на забава, начислена върху
дължимата сума на незаплатените тр. възнаграждения в размер на 1 288,34 –
хиляда двеста осемдесет и осем лева и 34 стотинки, както и законова лихва за
времето на забава, начислена върху дължимата сума на незаплатеното обезщетение
за командировка в размер на 151,17 – сто петдесет и един лева и 17 стотинки.
При този изход от процеса и на основание
чл.359 от КТ М.К. не следва да заплаща такси и разноски в това производство, но
следва на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на ответната страна всички
сторени от нея съдебно деловодни разноски по представен списък по чл.80 от ГПК,
а именно сумата 2 363 лв, представляваща заплатена адвокатски хонорар по
исковото производство-1700 лв. и по производството по обжалване на
обезпечителната мярка-663 лв, съгласно договорите за правна защита от
29.11.2016 г. и 1.11.2016 г. Не се претендират от страната заплатените във
въззивното производство разноски, след като не фигурират изрично в списъка по
чл.80 от ГПК, а и във въззивната жалба и пледоарията по същество не са
упоменати. Направеното възражение от страна на въззиваемата за прекомерност с
правно основание чл.78 ал.5 от ГПК настоящата инстанция счита за неоснователно,
тъй като се касае за предявени четири обективно съединени иска, като три от тях
са над 1000 лева, а четвъртия е до 100 лв. Следователно при съобразяване на
чл.7 ал.2 т.1 и т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение възлиза на 2 118,57
лв. само за исковото производство за една инстанция, а претенцията на
въззивника е в размер на 1700 лв. Сумата от 663 лв. за обезпечителното
производство също не е прекомерна с оглед горните съображения, че се касае за
четири обективно съединени искове, три от които са на стойност на 1000 лв.
Воден от
горните мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно съдебно решение
№179/9.06.2017 г. постановено по гр.д.№178/16 г. по описа на ТРС, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените от М.К.К., адрес: ***, ЕГН **********
против Сдружение “Фабриката”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от М. П. - И. четири обективно и субективно предявени
искове с
правна квалификация чл.128 от КТ, чл.215 от КТ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумите 9 035,16 – девет хиляди тридесет и пет лева и 16
стотинки, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за периода 01.08.2014 г. – 31.12.2015 г., както
и сумата 1 513,23 – хиляда петстотин и тринадесет лева и 23 стотинки,
представляваща неизплатена част от командировъчни по отчети за извършени
командировки в чужбина от 16.02.2015 г., 16.06.2015 г., 06.10.2015 г.,
01.03.2016 г. и 27.06.2016 г. по реда на чл. 215 от КТ, вр. чл. 31 ал. І от
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 11.10.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, законова лихва за времето на забава, начислена върху
дължимата сума на незаплатените трудови възнаграждения в размер на
1 288,34 – хиляда двеста осемдесет и осем лева и 34 стотинки, както и
законова лихва за времето на забава, начислена върху дължимата сума на
незаплатеното обезщетение за командировка в размер на 151,17 – сто петдесет и
един лева и 17 стотинки.
ОСЪЖДА М.К.К., адрес: ***, ЕГН ********** да заплати на Сдружение “Фабриката”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от М.
П. - И. разноски по делото в размер на сумата 2 363 лв./две хиляди триста
шестдесет и три лева./
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението му на
страните пред ВКС само в частта му досежно иска с правно основание чл.128 от ГПК и обусловения от него иск по чл.86
от ЗЗД по цена на исковете, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.