№ 1546
гр. Варна, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
************ по описа за ** година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „П.И.Б.“ АД срещу Д.
Д. Д. за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№249/20.01.**г., издадена по ч.гр.д. №542/**г. по описа на ВРС, 25с. в полза
на ищеца вземания, произтичащи Договор за предоставяне на банков кредит
№**/25.02.**г. : в размер на 23 676.41 лева –дължима главница, в размер на
3523.67 лева- договорна лихва съгласно Раздел II,т.4.1-4.4 от договора за
периода 12.12.**г. до 17.01.**г. вкл., в размер на 1346.78 лева- наказателна
лихва, съгласно Раздел II, т.10 от договора за периода 25.04.2019г. до
12.03.2020г. вкл. и от 14.05.2020г. до 17.01.**г. вкл. , в размер на 6.58 лева –
законна лихва за периода 18.01.**г. до 19.01.**г.; в размер на 30 лева –
разноски за връчване на покана чрез ЧСИ, за законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.01.**г.,
до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „ПИБ“ АД бил
сключен Договор за предоставяне на банков кредит №**/25.02.**г., по силата
на който банката предоставила банков кредит в размер на 30 000 лева.
Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно т.3 от договора бил
12.02.2025г. съгласно т.4.1 от договора за периода от отпускане на кредита до
12.02.**г. ответницата дължала на банката годишна лихва в размер на 8.70 %.
След изтичането на този срок за остатъчния срок и размер на кредита банката
прилагала годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на
спестяванията /СЛП/на банката за лева, увеличен с надбавка от 5.7 пункта.
Лихвата по т.4.1 била договорена съобразно декларираното от
кредитополучателя трудово правоотношение и при изпълнение на
1
задължението да получава работната си заплата по разплащателна сметка в
банката, по която има издадена дебитна карта. При нарушаване на условията
по т.4.1 банката прилагал годишна лихва при условията на т.4.2, 4.2 или 4.4
от договора, като в тези случаи се изменял погасителния план, като се
променял размера на месечната погасителна вноска съобразно приложимата
лихва, за което банката уведомявала кредитополучателя и му изпращала
новия погасителен план. Към датата на сключване на договор СЛП за лева,
прилаган от банката бил в размер на 3% годишно. Плащания, дължими по
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с
договорения лихвен процент по раздел II, т.4.1 -4.4 от договора плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
работен ден. Твърди се, че кредит бил усвоен изцяло на 26.02.**г. по сметката
на ответницата в банката. Кредитът бил в просрочие, считано от 12.02.**г. –
общо 1437 дни към 19.01.**г. Поради неплащане в срок на задълженията по
договора на основание т.10.1 вр. т., 10.1.2., б.“а“ от ОУ на банката за кредити
на физически лица, банката обявила кредита за предсрочно изискуем като
уведомила надлежно ответницата чрез покана с изх.№263-620/01.10**г.,
връчена лично на 16.11**г. чрез ЧСИ№807-Надежда Денчева. Кредитът бил
обявен за изцяло предсрочно изискуем на 18.01.**г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска. Оспорва се
действителността на договора за кредит с твърдения, че същият е нищожен,
поради неспазване на предвидената в закона форма. Сочи се, че шрифтът не
отговаря на задължителното изискване „да не бъде по-малък от 12“. Не било
спазено изискването за прилагане на еднакъв шрифт към клаузите на
договора и ОУ. Разминаването в шрифта по вид и размер водело до
съществено объркване при цялостното възприемане на правата и
задълженията по договора. оспорва се истинността на приложения с исковата
молба договор и се отправя искане за задължаването на ищеца да представи
същия в оригинал.
Твърди се наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.
Сочи се, че договорът бил типов и не съобразен с индивидуалните нужди на
клиента и при сключването той като потребител не могъл да окаже влияние. В
т.5 от договора била въведена общо дължима сума в размер на 45 126.97 лева
без да е определен ясно механизъм за изчисляването й. едностранното
определяне на тази сума от страна на кредитора представлявало нарушение на
общото правило за равнопоставеност и добросъвестност съгласно ЗПК и
чл.143 ЗЗП, поради което тази клауза била неравноправна и недействителна.
Оспорва се дължимостта на всички начислени такси и комисионни поради
липса на ясен механизъм за определяне на техния размер. В договора се
цитирало прилагане на обща тарифа, с която ответницата не била запозната и
не била приела към датата на подписване на договора. така се въвеждали
2
общи и неясни задължения за кредитополучателя. Чл.58, ал.2 ЗКИ указвал, че
разходите по кредита следва да бъдат определени изрично и изчерпателно
каквото определяне липсвало в настоящия случай. Чл.114,ал.2 изисквал
промяната на лихвения процент да бъде осъществена едностранно, само ако е
налице основателна причина, а на потребителя било обезпечено право да
изрази несъгласие чрез едностранно прекратяване на договорната връзка.
Твърди се, че ответницата е била лишена от възможността да влияе върху
сключването на договора за кредит и се сочи, че т.11 от договора също се
явява неравноправна.
Оспорва се дължимостта на договорната лихва. Излага, че същата
следва да е начислена до датата на предсрочната изискуемост, която с оглед
връчване на поканата била 16.11**., а не както претендирала банката
17.01.**г.
На следващо място се отправя възражение за погасяване на вземането за
лихви по давност за периода от датата на последното плащане до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че е неясен въпросът
по формулираната наказателна лихва двата периода. Отправя се искане за
отхвърляне на иска.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда
на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно Договор №OLS-R-OO**/25.02.**г. „П.И.Б.“ АД е
предоставила на Д. Д. Д. в размер на 30 000. Срокът за издължаване на
кредита е до 12.02.2025г. Съгласно чл.4.1, б.“а“ за периода от отпускането на
кредита до 12.02.**г. кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на 8.7 %, а съгласно б.“б“ след изтичането на този срок, за остатъчния
срок и размер на кредита банката прилага годишна лихва в размер на
лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за лева, увеличен с
надбавка от 5.7 пункта. Посочено е, че уговорените лихвени процентни се
прилагат съобразно декларираното от кредитополучателя трудово
правоотношение и при прекратяването му размерът на дължимия лихвен
процент се определя съобразно правилата на чл.4.2 от договора. Съгласно
чл.10 от договора неизвършените в срок плащания се отнасят в просрочие и
се олихвяват с договорените в чл.4.1-4.4 лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в работен
ден, като при наличие на просрочени плащания банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.5 кредитополучателят дължи на
банката такси и комисионни за откриване и обслужване на банковата сметка,
по която се обслужва кредита съгласно Тарифата на банката. Чл.13
предвижда всички разходи, произтичащи от евентуално неизпълнение на
договора от страна на кредитополучателя – държавни и нотариални такси,
такси за принудително изпълнение и съдебни разноски да се поемат от
кредитополучателя. С чл.4.3 е въведено условие кредитополучателят да
3
получава работната си заплата , като при неизпълнение на това условие
годишната лихва е в размер: за периода от отпускането на кредита до
12.02.**г. в размер на 9.7 пункта, след изтичане на този срок за остатъчни
срок и размер лихвен процент, базиран на спестяванията на банката за лева,
увеличен с надбавка 6.7 пункта.
Представени са и погасителен план и Общите условия за и при
прекратяването м предоставяне на потребителски кредит на банката, както и
Методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по
смисъла на ЗПК.
Изпратено е уведомление от „ПИБ“АД до Д. Д. Д. изх.№263-
471/18.04.**г., , с което последната е уведомена, че на основание Раздел II,
т.4.3 от Договор №OLS-R-OO**/25.02.**г., считано от 16.04.**г. банката
едностранно променя размера на договорената в т.4.1, б.“б“ лихва, както
следва: от лихвен размер, базиран на спестяванията на банката за лева,
увеличен с надбавка от 5.7 пункта на лихвен процент, базиран на
спестяванията на банката за лева, увеличен с надбавка 6.7 пункта. Приложен е
нов погасителен плана съобразно сочената промяна,
Изпратена е покана от „ПИБ“АД до Д. Д. Д. изх.№263-260/01.10**г. за
доброволно плащане на задълженията по Договор №OLS-R-OO**/25.02.**г.,
за което е предоставен петдневен срок. Отправено е изявление, че при липса
на доброволно изпълнение в предоставения срок банката ще счете вземанията
по договора за предсрочно изискуеми и ще пристъпи към тяхното
принудително удовлетворяване. Съгласно отбелязването върху поканата
ответницата е получила същата на 16.11**г. Връчването е извършено чрез
ЧСИ №807-Надежда Денчева, за което е начислена такса в размер на 30 лева,
за която са представени доказателства за заплащане- платежно нареждане от
19.01.**г.
Представени са извлечения от кредитната сметка на ответницата, обслужваща
процесния кредит .
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената по делото ССчЕ
процесният кредит се установява следното : общият размер на усвоения
кредит, отпуснат по банковата сметка на ответника на 26.02.2018г. е 30 000
лева. Главницата в размер на 30 000.00 лева е отпусната по банкова сметка с
IBAN BG79 FINV 9150 1015 9192 80 на 26.02.** г. Общият размер на
извършените плащания е 16 918.39 лева, като по отделни елементи сумите са
представени в табличен вид в констативно-съобразителната част на ССЕ.
Плащанията по кредита са преустановени на 28.09**г., като към тази дата
същите са отнесени за погасяване на 6 132.61 лева – главница; 8170.57 лева-
договорна лихва и 2 615.21 лева – наказателна лихва. Към 19.01**г.
задължението е както следва : Главница - 23 867.39 лева, от които:
Падежирала към 18.01.** г. - 12 220.22 лева; Непадежирала към 18.01.** г. -
11 647.17 лева; Редовна договорна лихва за периода от 12.08.2017 г. до
17.01.** г. - 3 773.63 лева; Наказателна лихва върху падежирала главница за
периода от 12.03** г. до 17.01.**г. - 1 346.78 лева; Законна лихва върху
главница 23 676.41 лева за 18.01.** г. - 6.58 лева; Разноски за връчване на
4
покана за доброволно изпълнение - 30.00 лева. Размерът на наказателната
лихва е определен съобразно чл.10 от договора – размера на договорната
лихва, увеличен с размера на законната лихва. Дължимата договорна лихва за
процесния период е изчислена от вещото лице в размер на 3 523.67 лева.
По искането на ответника е проведена допълнителна ССчЕ. От
заключението по нея се установява, че в периода 13.03.2020г. до 17.17.2020г.
е начислявана наказателна лихва, която възлиза в размер на 378.35 лева.
Съобразно представените банкови извлечения от ответницата на 23.10.2017г.
е удържана сумата от 249.96 лева за лихва, която не е включена към
счетоводните записвания на банката. При съобразяване на това удържане
договорната лихва, която е следвало да начисли банката за периода
12.08.2017г. до 17.01.**г. възлиза в размер на 3 523.67 лева. Сумата от 400
лева, внесена на 17.08.**г. е отчетена от банката. На 18.08.**г. от тази сума са
събрани автоматично 157.90 лева за погасяване на главница по погасителна
вноска с падеж 12.08.**г.; 217.03 лева за редовна договорна лихва с падеж
12.08.**г. , като е била дължима 217.95 лева и разликата в размер на 0.92
лева е събрана на 18.08.205г. на 18.08.**г. е събрана наказателна лихва в
размер на 0.49 лева. Съобразно извлечението, представено от ответника
постъпилите суми по кредита са в размер на 51 744. 89 лева. Установява се
също, че с исковата молба се претендира по-малък размер главница от реално
дължимата с разлика от 190.89 лева, която е неплатена главница по
падежирала вноска с падежна дата 12.09.2017г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
Дефиницията за договор за банков кредит е уредена от разпоредбата на чл.
430 ТЗ, съобразно която с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока, като се задължава да плаща
лихва по кредита, уговорена с банката.
От представените по делото доказателства се установява, че на
25.12.2015г. ответницата е сключила договор за потребителски кредит с
„П.И.Б.“АД. Договорът съдържа всички предвидени реквизити в ЗПК –
размер на отпуснатата главница, размер на възнаградителната лихва, срок за
издължаване и други, поради и което съдът намира същият за валиден, като
възраженията на ответницата в тази връзка съдът счита за несъстоятелни.
Възражението за нищожността на договора поради неспазване на
предвидената в закона форма, а именно съставянето му със шрифт не по-
малък от 12 е оттеглено.
Представен е погасителен план по договора, съобразно първоначалните
договорки и условия, както и последващ такъв с изменен размер на лихвения
процент, поради неспазени клаузи на договора от страната на ответницата, за
което е същата е уведомена, респ. била е запозната с новия погасителен план.
Начинът на определяне на размера на приложимия лихвен процент е
5
разбираем, ясен. Представената е и методика за определянето му, с която
ответницата е запозната.
Следващото възражение е, че договорът не отговаря на изискванията на
чл.143 ЗЗП, която визира хипотезите на неравноправност на договорните
клаузи. Това възражение е бланкетно при липса на всякаква конкретика
относно клаузите, които се твърдят да са неравноправни, поради и което
съдът е в невъзможност да го обсъди.
Съгласно заключението по ССчЕ сумата от 30000 лева е отпусната по
банковата сметка на ответницата. Срокът за издължаване на задълженията по
договора е 12.02.2025г.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички
вноски по кредита съобразно предпоставките на т.10.1 вр. т., 10.1.2., б.“а“ от
ОУ, според които банката има право да обяви за изискуемо преди срока,
определен в договора за кредит, цялото кредитно задължение, когато
кредитополучателят е изпаднал в забава при издължаване на главницата или
лихвите по кредита. От експертизата по делото се установява, че
ответницата е преустановила плащанията по кредита на 28.09**г.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 ЗКИ не
настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а
необходимо нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва
да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване на
предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск по чл.422
ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС. По
делото са налице доказателства, че изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита е връчено редовно на ответницата чрез
покана, връчена лично на 16.11**г. чрез ЧСИ №807-Надежда Денчева. След
изтичане на петдневния срок за доброволно изпълнение предсрочната
изискуемост е настъпила на 22.11**г., а не на сочената от банката дата
17.01.**г.
Размерът на дължимата главница, съобразно заключението на вещото лице
по ССчЕ възлиза в размер на 23 867.39 лева, от които: Падежирала към
18.01.** г. - 12 220.22 лева; Непадежирала към 18.01.** г. - 11 647.17 лева;
По отношение на периода на дължимост на възнаградителната лихва съдът
намира претенцията за доказана за периода 12.12.**г. - 22.11**г. За краен
момент на дължимост на възнаградителна лихва следва да се определи датата
на предсрочната изискуемост – 22.11**г., когато е изтекъл 5-дневеният срок
доброволно изпълнение. Уговорената в договора лихва представлява
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
6
определен период, съобразно чл.430,ал.2 ТЗ, но тъй като кредиторът след
настъпване на предсрочната изискуемост променя първоначално договорения
краен срок за изплащане на главницата, уговореното възнаграждение за
ползването й отпада. На тези съображения от претендианата сума следва да се
приспадне начислената от кредитора възнаградителна лихва с падежни дати
12.12**г. в размер на 69.18 лева и 12.01.**г. в размер на 13.18 лева.
Възражението за погасяване по давност за възнаградителна лихва е частично
основателно. По отношение на възнаградителните лихви съобразно
съответните им падежи се прилага кратката тригодишна погасителна давност/
в този смисъл Решение №147/10.03**г. по т.д. №2356/2019г. ,ВКС II т.о./ Така
съобразно датата на подаване на заявлението в съда 19.01.**г. погасени по
давност са вземанията на ищеца за възнаградителна лихва с падежна дата
12.12.**г. в размер на 228.94 лева и с падежна дата 12.01.2019г. в размер на
226.12 лева. Съобразно всичко изложено претенцията за възнаградителна
лихва е основателна за размера от 2985.62 лева за периода 12.02.2019г. до
12.11**г. и следва да се уважи в тази част и да се отхвърли за разликата до
3 523.67 лева и за периодите 12.12.**г.-12.01.2019г. и 12.12**г. -12.01.**г.
Претенцията за присъждане на наказателна лихва по чл.11 от договора е
изцяло неоснователна и следва да се отхвърли в цялост. В настоящия случай
са приложими нормите на Закона за потребителския кредит като съгласно
нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от този закон при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Договора неизвършените
плащания в срок се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в р.ІІ 4
лихвен процент плюс законната лихва (основен лихвен процент + 10 пункта),
т.е. начисляването на такъв размер на санкциониращата лихва противоречи на
забраната н а чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК обезщетението за забава да не
надвишава размера на законната лихва. Така уговорената клауза е
неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал.2 т.5 от ЗЗП, приложим съгласно
нормата на чл. 24 от ЗПК/В този смисъл Решение №76/ 22.07.2020г. по т.д.
№1011-2019г. ВКС, I т.о.; Решение №109//09.06.**г. по гр.д. №3307**г., ВКС,
III г.о./
Заплащането на разноските на банката е уговорено в чл.13 т договора,
7
който предвижда всички разходи, произтичащи от евентуално неизпълнение
на договора от страна на кредитополучателя – държавни и нотариални такси,
такси за принудително изпълнение и съдебни разноски да се поемат от
кредитополучателя. Налице е неизпълнено договорно задължение от страна
на кредитополучателя, поради което същият дължи сумата от 30 лева,
заплатена от банката при връчването на поканата за доброволно изпълнение и
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на ЧСИ Надежда Денчева.
На основание чл.86 ЗЗД ответницата дължи законна лихва за забава в
размер на законната лихва, считано датата на обявяване на предсрочната
изискуемост.
С оглед на горните изводи и съобразно заключението на вещото лице по
ССчЕ съдът намира, че са налице неизпълнени задължения на ответника по
процесния договор за кредит в следните размери : 23 867.39 лева, от които:
падежирала към 18.01.** г. - 12 220.22 лева; непадежирала към 18.01.** г. -
11 647.17 лева; 2985.62 лева за периода 12.02.2019г. до 12.11**г.; в размер на
6.58 лева – законна лихва за периода 18.01.**г. до 19.01.**г.; в размер на 30
лева – разноски за връчване на покана чрез ЧСИ. В останалата й част
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото съобразно уважената част от
иска, на основание чл.78,ал.1 ГПК както следва : сумата от 626 лева
заплатена държавна такса, 373.60 лева за депозит за ССчЕ, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 280.20 лева и 580.64 лева –разноски в
заповедното производство.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответницата се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска : 85.72 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение; 19.78 лева за депозит за ССчЕ и 46.16 лева за разноски в
заповедното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТНОВЕНО по отношение на „П.И.Б.“ АД, ЕИК:**
8
със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.“**“ №37 ,
че Д. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ 40, вх.2, ет.2,ап.20
дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№249/20.01.**г., издадена по ч.гр.д. №542/**г. по описа на ВРС, 25с. в полза
на ищеца вземания, произтичащи Договор за предоставяне на банков кредит
№**/25.02.**г. : в размер на 23 676.41 /двадесет и три хиляди шестстотин
седемдесет и шест лева и четиридесет и една ст./лева –дължима главница,
в размер на 2 985.62/две хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и
шестдесет и две ст. лева- договорна лихва съгласно Раздел II,т.4.1-4.4 от
договора за периода 12.02.2019г. до 12.11**г.; в размер на 6.58 /шест лева и
петдесет и осем ст./лева – законна лихва за периода 18.01.**г. до 19.01.**г.;
в размер на 30/тридесет/ лева – разноски за връчване на покана чрез ЧСИ, за
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.01.**г., до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на договорната лихва за разликата до 3523.67
лева и за периоди 12.12.**г.-12.01.2019г. и 12.12**г. -12.01.**г.; както и иска
за установяване дължимостта на сумата от 1346.78 лева- наказателна лихва,
съгласно Раздел II, т.10 от договора за периода 25.04.2019г. до 12.03.2020г.
вкл. и от 14.05.2020г. до 17.01.**г. вкл.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ 40, вх.2,
ет.2,ап.20 да заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК:** със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул.“**“ №37 сумата от 1279.80/
хиляда двеста седемдесет и девет лева и осемдесет ст./лева,
представляваща реализирани разноски в производството по делото и сумата
от 580.64/петстотин и осемдесет лева и шестдесет и четири ст./ лева –
разноски в заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, ЕИК:** със седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, бул.“**“ №37 да заплати на Д. Д. Д., ЕГН: **********
с адрес гр.Варна, ул.“**“ 40, вх.2, ет.2,ап.20 сумата от 105.50/ сто и пет лева
и петдесет ст./лева, представляваща реализирани разноски в
производството по делото и сумата от 46.16/четиридесет и шест лева и
шестнадесет ст./ лева – разноски в заповедното производство, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10