О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№260040/10.II.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Капка Вражилова

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

         С решение №417/28.VII.2020 г. постановено по гражданско дело №71/2020 г. Районен съд-Хасково приема за установено , че М.С.С.,ЕГН ********** *** дължи на А.Д.К.,ЕГН ********** ***,съдебен адрес ***, адв. Ж.Г.; сумата от 10 000 лева, представляваща главница, дължима като платена без правно основание по банков път на 04.06.2019 г. в полза на ответницата приживе от наследодателя на ищцата – Д* Г* П*,ЕГН **********, починал на 20.11.2019 г., като смъртта му е настъпила в рамките на настоящото производство,ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до окончателното изплащане,като отхвърля акцесорният иск за сумата от 389 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 04.06.2019 г. - 21.10.2019 г. за които суми е била издадена заповед № 1492 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.10.2019 г. по ч.гр.дело № 3163/2019 г. на ХРС.

         С решението си съдът осъжда М.С.С. с ЕГН ********** да заплати на А.Д.К.,ЕГН ********** сумата от 1 232,07 лева за деловодни разноски.

 

Обстоятелства по въззива

 

         Недоволна от постановения съдебен акт е останала М.С.С.,която го обжалва като неправилен и незаконосъборазен с искане за отмяната му и отхвърляне на предявената претенция като неоснователна.Според въззивницата били допуснати две групи процесиални нарушения при постановяване на обжалваното решение на първата инстанция.В исковата молба бил посочен постоянният адрес на С.,на който живеела заедно с родителите и брат си,но тя изучавала психология в гр.Пловдив и не била постоянно там. Исковата молба била връчена на баща й и тя своевременно представила отговор на същата. Същевременно до нея имало адресирана призовка за с.К*,на което кметът на селото посочил,че тя отдавна не живее там,а в гр.Х*. При последващо призоваване се отразило,че адреса в гр.Х* е посещаван многократно,че С. не е открита там и,че по сведения на съсед тя е студентка в гр.П*. Неправилно съдът приложил редовност на това призоваване,тъй-като не били налице изискванията на чл.41 ал.II от ГПК-визирания съсед бил анонимен,а тя никога не била напущала адреса си за постоянно.По този начин й било нарушено правото на защита.Излагат се подробни доводи в тази насока.

         Първата инстанция е дала неправилната квалификация на претенцията като такава за връщане на нещо при изначална липса на основание.Сумата била преведена по нейна сметка с ясно посочено основание-за текущи нужди и то никакви други условия.РС-Хасково неправилно разпитал като свидетел А* К*,който бил пряко заинтересуван от хода на делото,предвид че е адресат на останалите парични преводи от дядо си Д* Г* П*.В случая и свидетелските му показания били недопустими предвид чл.164 ал.I т.3 и чл.164 ал.I т.6 от ГПК,предвид ,че сделката е над 5 000 лв.

         В отговора на въззивната жалба А.Д.К. оспорва изцяло доводите изложени в нея и иска потвърждаване на постановеното решение от РС-Хасково.

 

Правни съображения

 

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици.

         Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.

         Постановеното от Районен съд-Хасково решение е правилно и следва да се потвърди.Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са участници в заповедно производство с издадена   заповед №1492/ 22.Х.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3163/2019 г. по описа на Районен съд - Хасково за сумите обект на установителната претенция. По това дело заявител е Д* Г* Петров,а ответник-настоящата въззивница,която представя възражение против заповедта,което предпоставя и предявяването на процесния установителен иск по чл.422 от ГПК.

         Същият е предявен от единствената наследница на заявителя Петров,предвид на настъпилата му смърт след представяне на заявлението и осъществената хипотеза на чл.227 от ГПК на правоприемство в процеса,надлежно установени с представените пред първата инстанция удостоверения за наследници. Ищцата е единствена наследница по закон на баща си Д* Г*П*, починал на 20.ХI.2019 г. в гр. Д*, след като на 21.Х.2019 г. подал процесното  заявление по чл.410 от ГПК и след като на следващия ден съдът е издал заповедта за изпълнение. Всъщност упражнената защита от страна на ответницата пред РС-Хасково касае само процесуални доводи относно активната легитимация на ищцата А.К. обосновани със смъртта на заявителя,които са неоснователни.С. не представя доводи по същество на спора и не прави доказателствени искания.Следователно те са преклудирани. Правилно първата инстанция следователно е решила делото съобразно приетите доказателства по искане на ищцата.   

         Изложените в настоящата въззивна жалба оплаквания са обосновани изцяло с твърдени процесуални нарушения,като отново няма искания за доказателства в режима на чл.266 от ГПК.Тези доводи са неоснователни.С* е надлежно известена за предявената искова молба, видно от призовка на л.20 от делото, приета редовно от баща й и в срок е упражнила правото си на отговор по иска.На същият адрес-гр.Х*,бул. „И*" № * вх.* ет.*ап.*  при многократни посещения за периода 15.V.2020 г. до 22.VI.2020 г. от съответното лице,връчващо съдебни съобщения и книжа,С. не е открита там,нито е имало лице,което да получи съответните книжа и съобщения относно получаване на доклад по делото и призоваване за насроченото първо заседание.В случая РС-Хасково правилно е приложил чл.41 ал.II от ГПК,тъй-като на С. веднъж вече е било надлежно връчено съобщение.Същата е следвало да извести съда ако е в бъдеща невъзможност да получава там съобщения и призовки,но не е сторила това.А че това е адреса на С. е видно от всички нейни последващи действия по получаване на съобщения-връчване на препис от решението на съда,представяне на въззивна жалба,с посочен именно този адрес,призоваване и за съдебното заседание пред въззивния съд. Ирелевантно за случая е неоткриването й в с.Клокотница.

         Разпита на лицето А* К* като свидетел е законосъобразно действие на първата съдебна инстанция.Изложените от него показания са в синхрон с останалите доказателства по делото и извеждат действителната воля за извършения паричен превод от страна на починалия му дядо Димчо Петров-бащата на С. като близък негов роднина да получи 10 000 лв. по банков път,които да предаде на Карагьозов,като негов внук.Тези доказателства не се и оспорват от въззиваемата страна.Очевидно е че посочените „текущи нужди“ в банковите документи не отговарят на действителната воля на Петров,още повече,че и сумата  по инициатива на бащата на ответницата е преведена без знанието и съгласието на наредителя по нейна сметка,което е в пълен разрез с уговорката им краен получател да бъде Карагьозов..Поради това правилно е прието ,че сумата от 10 000 лв. е получена от С. без основание и безспорно дължи връщането й на ищцата,като наследник и процесуален правоприемник на наредителя и Д* П*,съборазно чл.55 от ЗЗД.Следва да се посочи и че свидетелските показания на А* К* са допустимо доказателствено средство ,тъй-като същите не касаят установяване на договор над 5 000 лв. и не служат за опровергаване на изходящ от страната частен документ.Следва да се има предвид и че между страните по делото няма спор относно извършения превод и получаването на сумата от С. по нейна банкова сметка***зи факти.Същото обаче не може да изведе или да презумира основанието за банковия превод.Очевидно е,че вписаното там „за текущи нужди“ е само формално посочено за да премине транзакцията.Не се и спори,че по този начин въпросните 10 000 лв. са получени от С..При наличието на такъв документ за предаване на въпросната сума,останалите елементи от действителното правоотношение няма пречка да се изведат и чрез свидетелски показания.Поради това не са налице ограниченията по чл.164 от ГПК.

         Поради това правилно и първата инстанция е уважила главния иск за връщане на неоснователно получените от С. 10 000 лв.В тази насока са действително установените факти. Приживе и на  04.VI.2019 г. Д* Г* П*, баща на ищцата, е превел на С. за текущи нужди сумата от 10 000 лв., чрез банков превод от сметката си в Банка ДСК ЕАД. В хода на производството пред първоинстанционният и пред въззивниясъд Не се установи ,а и въззивницата не отправя възражения,  за налично правно основание за това плащане в нейна полза. Истинското основание за банковия превод за превода е волята на П* да остави всичките си спестявания на внука си св. Карагьозов от една страна и на неговите деца от друга. Тази воля е обективирана в извършените от Петров  други два банкови превода от 11.VI.2019 г. По отношение на процесния превод на пари се установи,че Петров е решил да процедира по този начин - уговорил се с бащата на ответницата, с когото били роднини - сумата да бъде преведена на него, а той да я предаде на свидетеля. Както се изведе по делото тези 10 000 лв. не са побучени от крейните си адресати,не са и върнати от страна на получателя на Петров докато е бил жив или на ищцата като негова наследница.. Ето защо главният иск за тази сума пари, като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 21.Х.2019 г. до окончателното й изплащане.В тази насока РС-Хасково е изложил много подробни и ясни мотиви,направил е задълбочен и правилен анализ на събраните доказателства,към които настоящия съд на основание чл.272 от ГПК препраща,тъй-като е ненужно да ги преповтаря.

         Предвид на изложеното доводите по въззивната жалба се явяват неоснователни и заявеното субективно право от страна на въззивникът чрез това действие следва да се остави без уважение.Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди,

 Ще следва на основание чл.78 от ГПК и предвид изхода от делото въззивницата да заплати на въззиваемата направените по делото разноски от 600 лв. заплатен адвокатски хонорар.

         Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.II от ГПК,Окръжен съд-Хасково

 

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение №417/28.VII.2020 г. постановено по гражданско дело №71/2020 г. на Районен съд-Хасково.

        ОСЪЖДА М.С.С.,ЕГН ********** ***  да заплати на А.Д.К.,ЕГН **********,*** сумата от 600 лв. разноски по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по касационен ред пред ВКС на РБ в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

         Председател: