О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 22.04.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и втори април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 770 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на М.Д.А. срещу Решение № 2508 от 06.06.2019г. по гр.д. № 14590/2018г. по
описа на ВРС, ХLVI-ти
състав, с коeто на основание чл. 55, ал.
1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Е.А.З. с ЕГН ********** и с адрес: *** иск за
осъждане на ответницата да й заплати сумата от 24 000 лева, като
получена от последната при начална липса на основание, ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 27.09.2018г.
до окончателно изплащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила и явна необоснованост на обжалваното решение. Изложените доводи, че
независимо от установената имуществена престация и нейният размер от ищцата, по
делото не е доказано валидно юридическо основание, оправдаващо предаването и
получаването на исковата сума от ответницата. Между страните не е съществувало
договорно правоотношение или друго основание за предаване на исковата сума,
преведена по банкова сметка ***. Тази сума не е предадена на сина на
въззивницата – Милчо Георгиев Милчев, за когото всъщност е била предназначена.
Влошените отношения между въззиваемата и сина на въззивницата възпрепятствали
намерението на последната. Ето защо ответницата получила сумата без основание,
с която се е обогатила неоснователно. Дори да се приеме, че продажбата на
недвижимия имот в с. Константиново е основание за извършения превод, то без
основание е преведена половината от исковата сума, доколкото имотът е бил
съсобствен между Е.З. и Милчо Милчев. Неправилен в тази връзка е правният
извод, че ищцата е предала сумата на ответницата като цена от продажбата на
собствения на Е.З. имот в с. Константиново. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
бъде уважен с извод за основателност.
В отговор на жалбата, Е.З. оспорва
доводите в нея, като неподкрепени от събраните по делото доказателства и
установените обстоятелства. Поддържа като безспорно установено по делото, че
ответницата и синът на въззивницата Милчо Милчев са били във фактическо съжителство
от края на 2007г. до м. юни 2018г., от което имат роден син – Адриан Милчев. Исковата
сума е преведена по сметка на въззиваемата от въззивницата – майка на Милчев на
20.08.2014г. Твърдението, че с преведената й сума въззиваемата е закупила
недвижим имот на свое име е опровергано с представените по делото доказателства
за придобиване право на собственост от З. и движението по банковите й сметки.
Същевременно е установено, че Милчев е длъжник по договор за кредит към
финансови институции, както и по образувано изп.д. по описа на ЧСИ Надежда
Денчева; че ПИ № 159 е придобит от Милчев и З. на основание договор по НА №
188/12.02.2008г.; на 24.06.2009г. Милчев продал собствената си ид.ч. от имота
на баща си Георги Александров, а на 28.03.2012г. З. и Александров прехвърлили
имота на малолетното дете на З. и Милчев – Адриан Милчев; на 25.06.2014г.
последният прехвърлил ПИ № 159 на баба си М.А., която на 20.08.2014г. продала
имота на трети за семейството лица за сумата от 24 000 лв. Всички
прехвърлителни сделки, предхождащи последната, извършени между роднини са за
цена, равна на данъчната оценка на прехвърленото право и са привидни, целящи да
прикрият по отношение на трети лица действителния собственик на ½ ид.ч.
от ПИ № 159 – Милчо Милчев. Документите, обективиращи тези сделки правят
вероятна привидността и съставляват „непълни обратни писма“, като условие за
допустимост на гласните доказателства, от които се установяват спорните факти.
Преведената сума по сметка на З. е разходвана за покриване на ежедневни разходи
в периода на фактическо съжителство на З. и Милчев. В този смисъл основание на
превода е изпълнение на нравствен дълг на ищцата по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД – желание за подпомагане на сина й Милчо Милчев, а превода е извършен по
сметка на ответницата, за да не бъде секвестирана сумата за паричните дългове
на Милчев. Отделно – сумата е преведена като получена продажна цена на имот,
който в отношенията между страните е считан за собствен на З. и Милчев. Така е
установената причината за превода, който не е лишен от основание. Обжалваното
решение е правилно, поради което отправила искане да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при
служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
15.06.2020г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.