Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3985 23.10.2019 година град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 19.09.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Елена Лянгова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2733 по описа на съда за 2019г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 109
ЗС.
Ищец Г.П.Ч. с
ЕГН ********** с адрес: *** твърди, че е собствнеик на 7/27 ид.части от ПИ с
идентификатор ***по действащата КК и КР на гр. П. с адрес: ***с площ от 609 кв.м.м,
в който имот е била построена жилищна сграда, която се състои от 12
апартамента, 3 ателиета, 6 магазина и 10 паркоместа. Посочва се, че на ***ищецът
и останалите съсобственици сключили договор за разпределение ползването на паркоместата по силата на който паркомясто
№ *, № * и № * били предоставени за ползване на ищеца.
Ответникът бил собственик на 35.04/610 ид.части от
процесния поземлен имот въз основа на нот.акт № *, том **, от ****. като
правата за ползване паркоместата черпел от праводателя си. Ответникът не се
съобразявал със сключения на ***договор и многократно паркирал МПС на
ползваните от ищеца паркоместа и по този начин препятствал възможността му да
ползва паркомясто № * и № * ответникът пречел на ищеца да ползва и паркомясто №
*. Ищецът многократно уведомявал ответника да преустанови действията с които
ползването на паркоместа с номера *, * и *, както и да преустанови паркирането
на автомобили на места в поземления имот, които не са предназначени за паркиране.
Ето защо се иска ответника да бъде осъден да
преустанови паркирането на МПС в процесния имот на места, които не са
предназначени за паркиране, както и да преустанови паркирането на МПС върху паркоместа № *, * и * подробно
индивидуализирани в сключения на ***договор за разпределяне ползването на паркоместа, неразделна част от който се
явява и приложената схема на паркоместата. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник Р.Ц.Ч. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. С. Ч.оспорва предявения иск.
Заявява и поддържа, че никога не е пречил на ищеца да
паркира на отредените му паркоместа като изложеното не отговаря на истината.
Заявява, че договорът за реалното разпределение на дворното място е
облигационен и като такъв не е обвързващ за него, тъй като страна е неговия
праводател. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК след като взе
предвид становищата на страните намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
От фактическа страна няма спор
между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищец
Г.Ч. е собственик на 7/27 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***по действащата КК и КР на град П., в който е построена и въведена в експлоатация жилищна
сграда с
12
апартамента, 3
ателиета, 3
магазина и 10 паркоместа.
Факт е също така че на ***между сьсобствениците на
дворното място е бил сключен договор за разпределение на реалното ползване на
паркоместата, по силата на който на ищеца са разпределени за ползване
паркоместа
№ *, № * и № ** съобразно схема към одобрен архитектурен проект от ***., съставляваща неразделна част от договора. Този договор
е сключен с праводателя на ответника, което обстоятелство не се оспорва от
ответника, макар по делото да остава неизяснен факта, кой е точно праводателя на
ответника, респ. нито ищеца, нито ответника представят нот.акт № *, том **, от ***. на СВ като поначало в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството по иска с правна квалификация чл.
109 ЗС какво е отношението на пречещия към собствеността. Настоящата инстанция
не споделя становището / с оглед чл. 290, ал. 3 ГПК ред. ДВ бр. 86 от 2017г./ застъпено
в Решение № 299 от 15.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 500/2009г. съгласно, което
договора за реално разпределение ползването обвърва и последващите приобретатели
на съответни ид.части от дворното място, какъвто се явява ответника Ч., тъй
като правната характеристика на този договор предполага, че същият има действие
само между страните, които са го сключили – арг. от чл. 21 ЗЗД, но не и спрямо
техните частни правоприемници. Настоящата инстанция застъпва становището, че
защита срещу действията, които нарушават постигнатото споразумение за
разпределение ползване обаче може да се извърши по иска с правна квалификация
чл. 109 ЗС. Следователно, ищец Ч. може да търси защита на реалното ползване на
процесните паркоместа от всеки собственик на ид.части от дворното място, който
му пречи.
По делото е представен
констативен протокол от ***., който има характер на споразумение относно
обстоятелството за отмяна на договора за реално разпределение на ползването на
паркоместата от ***., но този договор, първо, не отчита каква е площта от
дворното място, която е в режим на обикновена съсобственост, респ. каква е
прилежащата част от дворното място, която е в режим на етажна собственост,
второ не се отчита дали е налице идентичност между етажните собственици и
собствениците на земята досежно тази свободна площ, трето този протокол е
подписан от лица за които по делото няма данни да са собственици на дворното
място – М.С. Б.-М., Р. ООД с ЕИК ********* с представляващ Ц.К. до колкото не
фигурират като такива в представеното извлечение от АГКК на л. 55 от делото и
при липсата на други писмени доказателства в тази насока, респ. за П. С. М.–
няма данни за ид.части съгласно нот.акт № **., няма данни и за притежаваните от
ответника ид.части, четвърто, притежаваните ид.части от подписалите
констативния протокол – В.С.М.притежава 12.5/610 ид.части, М.Г.-К.– 11.27/610 и
6.58/610 ид.части, Г. Ч. 22.54/610 ид.части и
13.5/610 ид.части не формират необходимото мнозинство по смисъла на чл.
32 ЗС – решение на съсобствениците, които притежават повече от половината
съсобствена вещ. Ето и защо представения от ответника констативен протокол не
може да отмени действието на договора за разпределение ползването на дворното
място от *** В тази връзка незастроената част от
процесния имот представлява обикновена съсобственост само ако е налице
идентичност между етажните собственици и собствениците на земята /в този смисъл - Решение N 28 от 01.02.2012 г. на ВКС по Г.Д. N 331/2011 г., II г.о.; Решение N 54 от 20.06.2016 г. на ВКС по Г.Д. N 4977/2015 г., I г.о./, а
прилежащата част от дворното място към построената в същия имот сграда е в
режим на етажна собственост, поради което начинът на ползването му следва да се
решава от Общото събрание на етажните собственици.
В случая, за да може констативния
протокол да дерогира действието на договора от *** е необходимо да бъдат
съобразени горните обстоятелства като до приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция това не е сторено.
От особено значение при преценка
поведението на ответника е дали последният е бил наясно с обстоятелството, кои
паркоместа са именно ползвани от ищеца и респ. за под № *, * и **. От една
страна като частен правоприемник ответникът е бил наясно с договора за
разпределение ползването на дворното място от ***, неразделна част от който се
явява и приложената схема, от друга страна, фактически се установява, че
паркоместата не са номерирани – показанията на св. Л.К.и св. Р.Т.. Доказано е че
на таблото в жилищната кооперация има поставена схема с паркоместа –
показанията на св. Л.К.. Свидетелят заявява, че е виждал някой от колите на
ищеца да са запушени от ответника, както и че самият свидетел ползва
паркоместата, които няколко пъти са били заети от автомобили на ответника.
Такова изявление прави и св. Т., който си спомня, че автомобили управлявани от
ответника са паркирали на паркоместа № *, * и ***. Ето и защо съдът възприема,
че ответникът е бил наясно кои са точно паркоместа № *, * и **, както и че е
бил наясно, че техен ползвател по силата на договора за реално разпределение е
именно Ч..
Свидетелят Ч. не е виждал
ответника да спира на паркоместата ползвани от ищеца, а и нямало как да спре,
защото Ч. веднага си слагал неговите коли. Съдът не възприема показанията на
св. Ч., тъй като се отчита евентуалната му заинтересованост от изхода на спора
по делото, до колкото този свидетел е бил ответник по гр.д. № 16713/2016г. по
описа на РС – Пловдив с идентичен с настоящето производство предмет, по което
дело Ч. е осъден да преустанови преченето на ищеца относно процесните
паркоместа. Отчита се и обстоятелството, че между този свидетел и ищеца
отношенията са обтегнати и са свързани с редица спорове по повод на ползването
на процесното дворно място и разбирането на св. Ч., че ид.части не дават право
на реално ползване на точно определени паркоместа.
Същевременно показанията на св.К.
и Т. са непротиворечиви, последователни и логични, отразяват лични впечатления
на свидетелите и следва да се кредитират с доверие.
Предвид на гореизложеното доказва
се, че ответник Ч. е предприел действия по паркиране на моторни превозни
средства върху разпределените на ищеца паркоместа № *, * и **, както и върху части от
имота, който не са предназначени за паркиране, с което е създал на ищеца пречки
да упражнява правото си на собственост върху имота и в частност - върху реалните части от
същия, които са му разпределени за ползване.
Ето и защо предявения иск следва
да се уважи.
На основание чл. 78 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от
380 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.Ц.Ч. с ЕГН **********
с адрес: *** ДА ПРЕУСТАНОВИ действията си с които пречи на Г.П.Ч. с ЕГН **********
с адрес: *** да упражнява притежаваните от него 7/27 ид.части от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор ***по действащата КК и КР на
гр. П. с прпаркирането на моторни
превозни средства поземлен имот с адрес:
***с площ от 609 кв.м. като преустанови паркирането на моторни превозни
средства върху частите от дворното място, които не са предназначени за
паркиране, както и върху разпределените с договор от ***за реално ползване на Г.П.Ч.
паркоместа с № *, * и *** съгласно схема, неразделна част от договора.
ОСЪЖДА Р.Ц.Ч. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г.П.Ч. с ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 380 лева разноски за настоящата инстанция с оглед изхода
на спора по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.