Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 90
гр. Севлиево, 12.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание
на
осемнадесети май
през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при
секретаря ВИКТОРИЯ ДРАГОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА
гр.д. № 1258 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за допускане съдебна делба на недвижим имот.
В исковата молба ищцата твърди, че заедно с ответницата са преки и законни
наследници на покойните си родители М.И.М..,***, починал на *** година и Е.Д.М..,***,
починала на **** година, които след смъртта си са им оставили в наследство
процесния имот. Моли съда да допусне делбата му при два равни дяла – по един за
всяко от страните.
Ответницата не е представила отговор на исковата молба. В първото по делото
заседание същата не оспори предявения иск, но в последствие заяви чрез
процесуалния си представител, че апартаментът е лична нейна собственост и че
притежава нотариален акт за собственост, който обаче не може да намери, за да
представи. В тази връзка заявява, че още приживе баща ѝ е „поделил“
притежаваните от него и съпругата му имоти, като е заявил, че апартаментът
остава за ответницата, а сестра ѝ – ищцата става собственик на къща с
дворно място в гр. Севлиево. Ответницата твърди още, че помни как баща ѝ
ѝ казал, че процесният апартамент ще остане за нея, ако поеме задължение
да гледа майка си и баща си докато са живи. И.И. се е съгласила, след което, по
нейни спомени, е отишла с баща си в Община Севлиево и е получила Договор за
покупко – продажба на апартамента, оформен на нейно име, който договор баща
ѝ и майка ѝ укрили, като заявили,че няма да ѝ го дадат,
докато не ги отгледа. Преди повече от 20 години обаче същата се омъжва и отива
да живее в село Селище, община Севлиево. Към настоящия момент ответницата не
може да представи нотариалния акт за апартамента, който твърди, че притежава,
тъй като бил укрит от майка ѝ преди да почине и тя не може да го намери.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
Процесният имот представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65927.501.4711.1.34 по кадастралната карта на гр. Севлиево с адрес: ***, на
втори етаж в сграда с идентификатор ****, брой надземни етажи: 5,
предназначение – многофамилна жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор ***
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, АПАРТАМЕНТ със застроена площ
61,80 кв.м., състоящ се от коридор, кухня с остъклена тераса, дневна с тераса,
спалня, две сервизни помещения, с прилежаща МАЗА с площ 3,60 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:***, под обекта:
65927.501.4711.1.31, над обекта: ***.
За имота е представено Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, в което като собственици на имота са вписани М.М.И. и И.М.И.. По делото
няма спор, че същите са наследници на родителите си М.И.М.., починал на ***
година, и Е.Д.М.., починала на **** година, за удостоверяване на което са
представени техни удостоверения за наследници.
По делото е представена Схема № 15-1019476-11.11.2019г. на самостоятелен
обект в сграда, в която е отразено, че няма данни за собственици на имота.
Представено е и Удостоверение, издадено от Дирекция „Териториално и селищно
устройство“ при Община Севлиево, в който са дадени характеристиките на
процесния имот.
В хода на производството от Община Севлиево бяха представени Извлечение от
програмен продукт на Дирекция ПМДТ в Община Севлиево от данъчна декларация по
чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 7640/29.04.1998 година и Заверено копие на Данъчна
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 2169/09.09.2019 година, както и копие на
Удостоверение за наследници № ДД-1-А-07.2307 от 09.09.2019 година.
От първата декларация е видно, че на 29.04.1998 година бащата на ищцата и
ответницата – М.И.М.., е декларирал процесния имот, като е посочил, че собственици
на имота са той и съпругата му Е.Д.М.. и че са придобили същия чрез покупка, за
което е издаден документ за собственост – Протокол. При Описание на обектите в
сградата е посочено, че обектът е построен през 1974 година, че РЗП е 61,8
кв.м., че РЗП на мазата е 3,6 кв.м., но не е посочена датата на придобиването
му. Видно от декларацията, служител в Община Севлиево е направил заверка на
същата, че е с изтекъл срок на съхранение на хартиен носител.
Втората представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ е подадена от ищцата М.М.И.,
като същата е посочила в нея, че е придобила имота заедно със сестра си –
ответницата, по наследство от майка си Е.Д.М... Към декларацията са приложени и
Удостоверения за наследници на М.И.М.. и Е.Д.М...
По искане на ответницата съдът допусна до разпит двама свидетели – Т.С. и Н.Н..
Първата свидетелка обясни, че е съученичка на ищцата М.И. и че познава и
двете страни по делото много отдавна. Същата е живяла в съседство с тях и знае,
че процесният апартамент е бил ведомствен и родителите на ищцата и ответницата
са живели под наем в него, след което през 1978 – 79 година било разрешено тези
ведомствени апартаменти да бъдат закупени. Тогава свидетелката обясни, че
родителите на страните по делото са решили, за да може двете сестри да са
равнопоставени, апартаментът да закупят за И., а за М. да бъде дадена една
къща, намираща се до „Топливо“ в гр. Севлиево.
Т.С. каза, че знае, че процесният апартамент е „предписан“ на И., че е
имало нотариален акт на нейно име и че помни, че баща ѝ на И. *** да иска
нотариалния акт, но не му го дали, тъй като бил на името на И.. Свидетелката
заяви, че знае за това от майката на страните Екатерина М..
Свидетелката каза, че в имота от дълги години живеят сина на ответницата И.И.
заедно със семейството си и че И. от 15 – 20 години живее в село Селище, община
Севлиево.
Свидетелят Н.Н. обясни, че познава И. и М., както и семействата им, от
много години, тъй като майка им и баща им работили заедно с неговите родители.
Свидетелят Н. каза, че през 1979 – 1980 година бай М. /** на М. и И./ споделил
на **му, че бил решил да остави апартамента за И., а къщата да даде на М.. В
тази връзка го били посъветвали да не „пише на свое име“ апартамента при
покупката му, а да го „пише“ на И., за да не се карат двете сестри. Свидетелят
каза още, че знае, че бай М. е платил лично апартамента в Общината в брой „с
данните на името на И.“, като имало условие, че апартаментът е за нея, ако тя
поеме задължение да гледа него и майка си до последно.
От съвкупната преценка на описаните по – горе писмени и гласни
доказателства съдът намира за доказано, че процесният апартамент е останал в наследство
от покойните родители на страните - наследодателите М.И.М.., починал през 2008
г. и неговата съпруга Е.Д.М.., починала през 2016 г. В хода на делото ответната страна
не представи писмен отговор. В първото по делото заседание същата не оспори и
исковата претенция, включително не направи и възражение относно принадлежността
на имота към наследствената маса и относно неговия наследствен характер.
Спецификата на делото е свързана с обстоятелството, че документът за
собственост, за който всички данни сочат, че представлява договор, сключен с тогавашния
Градски общински народен съвет през 70-те години на миналия век, не може да
бъде представен по делото. По отношение на този документ ответницата И.М.И. в
първото по дело с.з., провело се на 20.02.2020 г,. заяви, че същият се намира
при нея и ще го представи в следващото по делото заседание. Тогава обаче същата
отказа да представи въпросния документ, като заяви чрез процесуалния си
представител, че е загубен. За сметка на това направи възражение, че имотът
нямал наследствен характер, тъй като документът за собственост бил оформен на
нейно име, т.е., че тя е единствен собственик на имота, тъй като такава била
волята на родителите ѝ – тя да стане собственик на апартамента, а * –
ищцата – собственик на къща в гр. Севлиево. За доказване на това си твърдение
ответницата ангажира показанията на свидетелите, които бяха подробно описани по
– горе. При преценката им съдът следва да отбележи, че от същите не може да се
направи категоричен извод за твърдяните от ответницата обстоятелства във връзка
с притежаването като изключителен и единствен собственик на процесния
апартамент и респективно за владението му като такъв. Напротив, от писмените
доказателства, изхождащи от Община Севлиево, недвусмислено се установява, че
процесният имот е останал в наследство от посочените наследодатели. Представена
е на първо място Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. номер 7640, с която на
29.04.1998 г. наследодателят М.И.М.. лично е декларирал като свой собствен
процесния недвижим имот, включвайки в обстоятелствата по подадената декларация
начин на придобиване: покупка, и посочвайки вид на документа за собственост -
Протокол.
На второ
място място наследодателят М. е посочил имената на всички съсобственици и по - конкретно е вписал, че собственици на
имота са той М. М. и съпругата му Е.Д.М... Посочил е, че двамата имат за свой
постоянен адрес, адреса на процесния имот.
На
следващо място наследодателят е посочил, че жилището е построено през 1974 г.
Посочил е и идеалните части на съсобственост ½ за Е.Д.М.. и ½ за М.
М.. Въз основа на тази декларация ясно и недвусмислено се установява, че и до момента
на деклариране на имота, както и впоследствие, наследодателят М.И.М.. по никакъв
начин не е изгубил нито съсобствеността,
нито владението на имота. От показанията на разпитаните свидетели следва
да се направи и извода и че след смъртта му другата наследодателка – съпругата
му Екатерина също е продължила да владее
имота до своята смърт през 2016 г. Тези твърдения, които се навеждат от
ответницата и се интерпретират от двамата свидетели, са един преразказ на
нейните твърдения, които и от обективна страна няма как да бъдат верни, тъй
като през периода когато е станало закупуването, придобиването на имота от
Градския съвет в края на 70-те години, въпросната дъщеря И.М. е била още
ученичка. Тя е била непълнолетна и не е могла да поема никакви задължения. Не е
имало пречка тези отношения, за които се твърди, че са съществували, и че
наследодателят М. М. е имал такива намерения /И.И. да стане собственик на процесния
апартамент/ да ги осъществи по обичайния начин чрез нотариален акт. Ако имаше
такъв обаче, същият дори и да е бил изгубен, както се твърди от ответницата,
нямаше пречка и следваше да бъде
представен в заверено копие от Службата по вписвания. Липсата на подобни
доказателства води до извода, че възражението на ответницата И.И., че
процесният имот няма и продължава да няма наследствен характер и като такъв не следва
да бъде предмет на исканата делба, остава недоказано. В подкрепа на това
становище е и представеното копие на Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ на ищцата,
в която процесният имот е посочен като придобит по наследство също от родителите
на страните и като съсобственици са посочени двете сестри, страни по настоящото
дело. Процесуалният представител на ответницата направи възражение в тази
връзка, че същата не е декларирала имота като наследствен, което обстоятелство
не трябвало да се тълкува в нейна вреда, тъй като всеки можел да подаде
декларация, в която да декларира който си поиска като наследник и съсобственик.
Съдът приема това възражение за несъстоятелно, тъй като счита, че ако
ответницата има претенции, че е единствен собственик на имота, то същата
следваше да представи декларацията, с която е декларирала пред Община Севлиево
процесния имот. В случая това не бе направено, така че съдът намира за
недоказано това твърдение на ответницата.
Освен
това следва да се отбележи, че по делото са налице данни, а и самата ответница И.
не оспори тези обстоятелства, че същата фактически от 15-20 години, както посочиха
свидетелите, не живее в имота и той се ползва от нейния **** и неговото
семейство. На практика няма пречка за това, но този факт обаче не може да
доведе до извода, че ответната страна е установила някакво самостоятелно
владение на процесния имот, в резултат на което да е придобила собственост върху
него, респективно, че родителите - наследодатели са изгубили правото на собственост
върху този имот.
Преценявайки
изложеното по – горе съдът намира, че предявеният иск за делба е
основателен и доказан и че следва да се уважи, като имота се подели като
наследствен от М.И.М.. и Е.Д.М.., като от целия имот се образуват два равни
дяла, от които един дял за М.М.И. и един дял за И.М.И..
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА
съдебна делба между М.М.И., ЕГН: **********,***, и И.М.И., ЕГН: **********,***
за следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **** по
кадастралната карта на гр. Севлиево с адрес: ***, на втори етаж в сграда с
идентификатор ***, брой надземни етажи: 5, предназначение – многофамилна
жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, АПАРТАМЕНТ със застроена площ
61,80 кв.м., състоящ се от коридор, кухня с остъклена тераса, дневна с тераса,
спалня, две сервизни помещения, с прилежаща МАЗА с площ 3,60 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:****, под обекта: ****, над
обекта: ****.
Делбата да се извърши, като от имота се образуват 2 /два/ равни дяла, от
които 1 /един/ дял за М.М.И. и 1 /един/ дял за И.М.И..
Делбата да се извърши с помощта на техническа експертиза, със задача:
реалната поделяемост и средната пазарна оценка на имота.
Експертът да се определи и призове, ако в 7-дневен срок след влизане в сила
на решението страните внесат по набирателната сметка на Районен съд Севлиево общ депозит в размер на 250 лв.,
разпределен съобразно квотите им: ищцата – 125 лв., ответницата – 125 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: