№ 4619
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110208219 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Е. Е. П., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № 5184296, издаден от С., с който за нарушение на чл.
21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
отмяната му. Твърдят се редица допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон при издаването на фиша, както и липса на извършено
административно нарушение.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
атакувания електронен фиш. Представя писмени бележки. Претендира разноски в
размер на 400 лева за предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
За АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпили са писмени
бележки от юрк. Симова, с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се
1
юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на
евентуално поискани разноски от другата страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.08.2021 г. в 10:12 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC TFR1 -
M“ № 613 заснела лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** да се движи по
бул. „****“ срещу *** извън населено място след табелата за край на село ***, с
посока от гр. *** към бул. „***“ със скорост – 64 км/ч, при максимално разрешена за
движение извън населено място скорост – 90 км/ч. След проверка за собственост на
лекия автомобил бил издаден от С. електронен фиш серия К № 5184296 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя Е. Е. П. било наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева, в качеството му на собственик на автомобила, като било прието, че
нарушението е извършено в населено място (село ***), където било приложимо
общовалидното ограничение на скоростта за населено място, а именно 50 км/ч.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя Е. Е. П.
за описаното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В хода на съдебното следствие беше
представена като писмено доказателство информация от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Областно пътно управление – София, ведно със снимков материал
и схема на релефа на процесния пътен участък, от които доказателства става ясно, че
участъкът от бул. „****“ срещу ***, с посока на движение от гр. *** към път II-18 ***
София попада след пътен знак Д12 (край на населено място и селищно образувание /с.
***/), като максимално разрешената скорост за движение на това място е 90 км/ч -
общовалидната за извън населено място. Това ясно се вижда и от приложената към
писмото снимка, на която *** на бул. „****“ попада след табелата за край на село *** в
посока от гр. *** към гр. София и преди табелата за началото на село *** при движение
от гр. София към гр. ***, тоест попада извън населеното място. Предвид посочените
доказателства и установените въз основа на тях факти, то става ясно, че ограничението
2
на скоростта на бул. „****“ срещу ***, където е било установено деянието, е 90 км/ч –
общовалидното за извън населено място и след като процесният автомобил се е движил
със скорост от 64 км/ч, то няма превишаване на максимално разрешената скорост за
движение, поради което не е налице извършено нарушение от обективна страна.
Неправилни са изводите на наказващия орган, че управлението на автомобила е било
извършено в населено място (село ***), където се прилагало общовалидното
ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, като в тази връзка не само не се
доказва посоченото от наказващия орган ограничение на скоростта, а не се доказват и
твърденията нарушението да е било извършено в населено място.
След като се установи, че не е налице превишаване на максимално разрешената
скорост за движение, то явно незаконосъобразно е бил наказан жалбоподателят Е. Е.
П., което води на извода за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и
същият следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представения договор за правна
защита и съдействие става ясно, че правната помощ е била предоставена на
жалбоподателя П. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно
чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право
на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В
случая за жалбоподателя П. се твърди да е материално затруднено лице и съгласно
представения договор за правна защита и съдействие адв. Г. го представлява безплатно.
Според чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. Член 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата казва, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован
и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Според цитираната нормативна уредба - чл.36 от
Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то
възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от 400 лева. С оглед
цитираната нормативна уредба, следва да се приеме, че адв. Г. осъществява безплатна
адвокатска помощ по делото и има право на адвокатско възнаграждение в размер не
3
по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който в случая е 400 лева, тоест размерът на адвокатското
възнаграждение не-може да бъде по-нисък от посочената сума и в случая С. следва да
заплати адвокатско възнаграждение на адв. Г. именно в размер на 400 лева, каквото е
посочено и в списъка на разноските.
Мотивиран от горното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 5184296, издаден от С., с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на Е. Е. П.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Столична дирекция на вътрешните работи (С.) да заплати на адв. С. Д. Г. от САК
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4