№ 2681
гр. С., 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110151648 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят разделно сумите 962,26 лв., представляваща дължима главница за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., 110,11 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
15.09.2020 г. до 09.08.2021 г., 8,83 лв., представляваща дължима главница за доставена
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2020 г., и сумата 1,18 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода
08.02.2020 г. - 09.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на иска до окончателното й изплащане, които суми касаят топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., при следните квоти на отговорност:
- М. М. С. отговаря за 4/6 части от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в
общ размер на 721,59 лв., включваща 641,50 лв. - главница за доставена, но неизплатена
топлинна енергия, 73,41 лв. - мораторна лихва, 5,89 лв. - главница за дялово разпределение,
0,79 лв. - мораторна лихва, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите;
- К. К. С. отговаря за 1/6 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в
общ размер на 180,40 лв., включваща 160,38 лв. - главница за доставена, но неизплатена
топлинна енергия, 18,35 лв. - мораторна лихва, 1,47 лв. - главница за дялово разпределение,
0,20 лв. - мораторна законната лихва върху двете главници от датата от датата на депозиране
на иска до окончателното изплащане на сумите;
- А. К. С. отговаря за 1/6 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в
общ размер на 180,40 лв., включваща 160,38 лв. - главница за доставена, но неизплатена
топлинна енергия, 18,35 лв. - мораторна лихва, 1,47 лв. - главница за дялово разпределение,
0,20 лв. - мораторна лихва, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на
депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените в
производството разноски.
1
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е
заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена
система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от публикуване на дължимите суми на
интернет страницата на продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи
и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът А. К. С. не е упражнил правото си на отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК.
Ответниците М. М. С. и К. К. С., представлявани от особен представител адв. К.,
оспорват исковете при твърдението, че не са клиенти на топлинна енергия за битови нужди
и не са в облигационно правоотношение с ищеца, тъй като на тяхно име не е открита
партида в топлопреносното предприятие и липсват доказателства посоченият абонатен
номер да се отнася до процесния имот. Оспорват представените с исковата молба
извлечение от сметки, договор от 20.08.2002 г. между С. и „Б. Б.“ ООД и протокол от ..,
договор, съгласно чл. 138 от ЗЕ за присъединяване на сграда, намираща се на гр. С.,
договор, сключен между „Т.С.“ ЕАД и Б. ООД за предоставяне на услугата дялово
разпределение, договор за продажба на държавен недвижим имот от ... Оспорват Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.
С., да са публикувани в един местен и един централен всекидневник. Оспорват твърдението,
че за процесния период има сключен договор за топлинно счетоводство с лицензирана
фирма за дялово разпределение, тъй като липсват доказателства. Оспорват обстоятелството,
че аб. № ., даден от ищеца, да принадлежи на имот, находящ се гр. С., ., както и общите
условия на ищцовото дружество да са били публикувани в един местен и един централен
всекидневник. Навеждат твърдения, че не са обвързани с приложените съобщения и
извлечение от сметки с абонатен номер № .. Навеждат твърдения за неоснователност на
претендирата главница за дялово разпределение. Навеждат възражение за погасяване на част
от вземанията по давност. Оспорват и акцесорните искове за лихва, както и претендираните
от ищеца разноски. Отправят искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.” ООД не взима становище по
основателността на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и
доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
От съвкупна преценка на представените писмени доказателства се установява за
нуждите на настоящото производство наличието на облигационната връзка между страните
по делото. Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от ... К. А. С. и М. М. С. са придобили собствеността върху процесния
апартамент 93, находящ се в гр. С., .. От представеното удостоверение за наследници изх. №
.. издадено от СО - . се установява, че К. А. С. е починал на 27.11.2020 г. и като законни
наследници е оставил преживяла съпругата - ответника М. М. С. и две деца – ответниците А.
2
К. С. и К. К. С.. Следователно след неговата смърт М. М. С. е придобила 4/6 ид. части от
процесния апартамент /1/2 лична собственост + 1/6 по наследство/, а А. К. С. и К. К. С. са
придобили по наследство по 1/6 ид. части. В качеството на титуляри на правото на
собственост, ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция
след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № ..
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на топлинен
счетоводител с договор от 20.08.2002 г. след решение на общо събрание на етажната
собственост от ..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно
което процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се
намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото разпределение
в етажната собственост се е извършвало от „Б.“ ООД. През процесния период в имота е
имало 3 броя отоплителни тела, щранг-лира в банята и 1 брой водомер за топла вода. На 3
броя отоплителни тела /хол, кухня и стая/ са поставени И.. Технологичните разходи на
топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото
3
количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са
приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба /Наредба № ./2007 г. за топлоснабдяването/. При изчисляване на сумата
за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците,
попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на 1361,43 лв., което надвишава претендираната от ищеца сума 962,26 лв.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 8,84 лв. /съобразно представеното
извлечение от сметки и заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.
61, ал. 1 Наредба ./06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответниците М. М. С. и К. К. С. за
погасяване на претенциите по давност е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно
дело ./2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и
по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.“в” ЗЗД. В Общите условия,
действащи през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито
са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата подаване на
исковата молба/заявлението – 03.09.2018 г., като се отчете обаче, че в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, т.е. преди
28.06.2018 г., или вземането за доставена ТЕ до 30.04.2018 г., каквито в случая не се
претендират.
Ответниците дължат посочените суми с оглед квотите им в съсобствеността, като не
4
представиха доказателства за погасяване им. М. М. С. дължи сумите 641,50 лв. - главница за
доставена, но неизплатена топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. и 5,89
лв. - главница за дялово разпределение през периода 01.01.2020 г. - 30.04.2020 г.
Ответниците А. К. С. и К. К. С. дължат всеки по 160,38 лв. - главница за доставена, но
неизплатена топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 1,47 лв. -
главница за дялово разпределение през периода 01.01.2020 г. - 30.04.2020 г.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на акцесорния иск за лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 12.07.2016 г.,
публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно,
въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите /изравнителни/ фактури.
Тези фактури обаче се издават в края на юли месец /31.07/, а 45 - дневният срок след края на
отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната
година/ изтича на 14.06., т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от
2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди изравнителното
вземане на топлофикационното дружество по общата фактура да е възникнало, както по
основание, така и по размер. Няма как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава
преди за него да е ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от
забавата за него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се
тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 - дневният срок от
издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 09.08.2021 г.
възлиза на 87,95 лв., до който размер предявената акцесорна претенция се явява основателна
и следва да се уважи съобразно квотите на ответниците в съсобствеността, като се отхвърли
за разликата до пълните предявени размери.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл. 78,
5
ал. 1 ГПК ответниците дължат на ищеца разноски в производството съобразно с уважената
част от исковете. Ищецът е сторил разноски в общ размер на 855 лв. – 50 лв. държавна
такса, 300 лв. депозит за вещо лице, 400 лв. депозит за особен представител и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение /определен в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ/. Доколкото разноските се дължат разделно,
то всеки от ответниците следва да понесе разноски съобразно размера на предявения спрямо
него иск и само тези, направени за разглеждане на предявените спрямо него искове. Поради
това, А. К. С. не следва да бъде осъждан да заплаща разноски за депозит за особен
представител, които следва да се понесат от М. М. С. и К. К. С.. А. К. С. следва да бъде
осъден да заплати разноски в общ размер на 74,19 лв. за заплатена държавна такса, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. М. М. С. следва да бъде осъден да заплати
разноски в общ размер на 590,31 лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице,
юрисконсултско възнаграждение и за депозит за назначаване на особен представител. К. К.
С. следва да понесе разноски в общ размер на 172,04 лв. за заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение и за депозит за назначаване на
особен представител.
Ответниците не са сторили разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК . на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 641,50 лв., представляваща дължима главница за
доставена от дружеството до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., абонатен № .,
топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и сумата 5,89 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение през периода 01.01.2020 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2021 г. до плащането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата 58,63 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия
за периода 15.09.2020 г. до 09.08.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
590,31 лв. разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над 58,63 лв. до
пълния предявен размер 73,41 лв., както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата 0,79 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 08.02.2020 г. - 09.08.2021 г.
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК . на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 160,38 лв., представляваща дължима главница за
доставена от дружеството до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., абонатен № .,
топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и сумата 1,47 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение през периода 01.01.2020 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2021 г. до плащането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата 14,66 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия
за периода 15.09.2020 г. до 09.08.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
172,04 лв. разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над 14,66 лв. до
пълния предявен размер 18,35 лв., както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата 0,20 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 08.02.2020 г. - 09.08.2021 г.
ОСЪЖДА А. К. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК . на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 160,38 лв., представляваща дължима главница за
доставена от дружеството до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., абонатен № .,
топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и сумата 1,47 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение през периода 01.01.2020 г. – 30.04.2020
6
г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2021 г. до плащането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата 14,66 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия
за периода 15.09.2020 г. до 09.08.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 74,19
лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над 14,66 лв. до пълния
предявен размер 18,35 лв., както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 0,20 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 08.02.2020 г. - 09.08.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7