Заповед по дело №1914/2018 на Районен съд - Видин

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 504

                                          гр. В., 25.09.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

В.ският районен съд,   гражданска колегия, 3- ти състав  в публичното заседание на осемнадесети септември през  две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                            Председател :  Милена С.а

 

при секретаря    П. Йорданова  като разгледа докладваното от  съдия  С.а   гр.дело     №  1914  по описа за 2018год. и за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по Глава втора от Закона за защита  от домашното насилие /ЗЗДН/.

 Образувано е по молба на Д.И.М. *** против  В.А.В. *** с  правна квалификация чл. 2, във вр. с  чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

Посочва се в молбата, че молителката е живяла на семейни начала с ответника 15 години и имат две деца А. и И., съответно на 13г. и 11г. Поддържа, че на 20.06.2018г. ответникът е нанесъл побой на молителката като я е удрял с юмруци в корема, седял е върху нея и й е запушвал устата, удрял я е с точилка в бедрата, опрял й нож в шията. Посочва също, че е пристигнала полиция и тя е успяла да избяга като от месец живее при познати, а ответникът е останал да живее в нейния апартамент като не я допуска в жилището и няма контакт с децата. Откакто я е изгонил, продължава да я заплашва чрез познати, че отново ще я бие. Твърди, че се страхува за живота си.

Моли съдът да наложи мерки за защита по ЗЗДН спрямо ответника.

В съдебно заседание молителката поддържа молбата и ангажира гласни доказателства.

Ответникът в съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител оспорва молбата,  ангажира гласни доказателства и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Посочва, че работи като международен шофьор. Когато се е прибрал в Б. жена му е била с него четири дни, преди това не са се разделяли. На 16.06.2018г. се скарали, Д. излязла навън и се върнала след четири дни на 20.06.2018г. Ответникът я е попитал къде е била. Първоначално отказала да му каже, но след това го накарала да набере телефонен номер, от който ответникът  чул мъжки глас. Ответникът разбрал, че молителката е била  и е  живяла при този мъж, при когото e и до момента. Много се е ядосал и се е обадил на баща й, за да му каже какво върши дъщеря му. Баща й много се притеснил. Ответникът отрича да е удрял молителката.

 Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

 Молителката и ответникът са били във фактическо съжителство, от което имат две родени малолетни деца.  От 20.06.2018г.  са се разделили, като молителката е напуснала общото им жилище и е заживяла на друг адрес при друг мъж.

По делото е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Д.И.М., в която същата декларира, че на 20.06.2018г. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от страна на ответника.

По делото е представена справка за съдимост на ответника, от която  е видно, че същият е неосъждан, както и е представено медицинско свидетелство от Психиатрично отделение при МБАЛ „Св. П.“АД – В., от което е видно, че ответникът не се лекуван в отделението и няма налична медицинска документация.

От представената по делото преписка рег. № 1786р-15371/ 13.07.2018г. по описа на РУ – В., се установява, че са заведени докладни записки от С. Й. – пол.РУ- В. и Ал. К. – мл.екс. РУ – В.  за това, че на 21.06.2018г. към 02.10ч. са изпратени на адрес в гр. В., ж.к. Ал. С. бл. 6, вх. Г, ап. 82, като на място е установено, че е възникнал семеен скандал между молителката, ответникът и лицето Ст. С..

От докладните записки се установява, че на 21.06.2018г. в 02.08ч. на тел. 112 е постъпил сигнал от лицето И. Б., който е заявил, че  дъщеря му Д.И.М. му позвънила като му казала, че се намира при съпруга си В.В. на посочения по-горе адрес с двама мъже, които да  нанесат побой на В.. Б. заявил, че не знае какво се случва и дали има пострадали, но в жилището има деца и се притеснява.

Полицейските служители са посетили адреса около 02.15ч. като на място са били молителката и ответникът. Установили са следната фактическа обстановка: Лицата живеят на семейни начала от 15г. и  имат две деца. На 20.06.2018г. вечерта около 23.00ч. молителката Д. се прибрала у дома си и тъй като излязла преди няколко дни, без да се обади на ответника В., и без да му каже къде отива, последният се опитвал да разбере къде е била през това време. Двамата се скарали, Д. заявила на В., че се среща с друг мъж и  поискала двамата да се разделят, след което се обадила на другия мъж  и му казала да дойде да я прибере. Около 02.00ч. другият мъж  позвънил на вратата на апартамента им, при което ответникът му отворил и му казал, че няма работа там и трябва да си ходи, след което затворил вратата и продължили да се карат с Д.. При пристигане на полицейските служители, другият мъж не е бил установен на адреса.  Д.  М. заявила, че ще нощува при родителите си, а В.В. е заявил, че ще нощува на адреса. Същевременно лицето С. П. С. се е явил в РУ и заявил, че Д.М. му е приятелка и по – рано през нощта е посетил адреса, на който живее съпруга й. При тази среща ответникът В.В.  бил агресивен, държал е дърво като е прибрал жена си навътре в апартамента. С. е допуснал, че  на Д. й е нанесен побой.

Установява се също от докладните записки, че пред полицейските служители Д.М. е отрекла да й е бил нанесен побой. Молителката и ответникът са заявили, че няма да живеят заедно, но имат спор за жилището.

Както на молителката, така и на ответника е съставен Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.

Свидетелите П. Ц. Б.а и И. М. Б. – родители на молителката, посочват, че ответникът им се е обадил по телефона и им казал, че новият приятел на дъщеря им ще дойде да го бие. Тогава св. Б. се обадил на полицията. Св. Б.а посочва, че знае, че дъщеря й живее с друг мъж на име С..  И двамата свидетели посочват, че ответникът тормози дъщеря им от много време, но не установяват конкретни факти и обстоятелства в такава насока. И двамата свидетели посочват, че след 20.06.2018г. не е имало прояви на насилие, заплахи, побоища и обиди.

Свидетелят С. П. С., който е във фактическо съжителство с молителката, посочва, че я познава от м. януари 2018г. В средата на м. юни  Д. му се  обадила  по телефона и му казала, че отива при него, защото имала проблеми с мъжа си. Свидетелят установява, че молителката отишла при него след 22:00часа и била разстроена, като останала три дни. След това се прибрала. В 1:30ч. през  нощта свидетелят получил обаждане по телефона от ответника, но затворил телефона, след това получил още  едно обаждане, на което не отговорил. При третото позвъняване ответникът казал на свидетеля, че Д. имала нужда от него. Свидетелят П. посочва, че се поколебал дали да тръгне, но чул, че молителката го молела за помощ и тръгнал към дома им. Когато отишъл, му отворил ответника, който му казал, че не трябва да влиза в неговия дом. Молителката тръгнала да излиза, но ответникът  я дръпнал за чантата, като е държал  точилка в дясната ръка, но не я използвал, а кимал с нея заплашително. Хванал  Д. за лявата ръка и й казал да се връща вкъщи и затворил вратата. Свидетелят предполага, че ответникът е започнал да  бие молителката, защото тя крещяла да престане, че я боли и започнала да вика за помощ.  Свидетелят тръгнал  към полицията, но го държали там до четири часа сутринта, когато дошъл патрул и му казал, че Д. е тръгнала към неговия дом. Свидетелят посочва, че когато  стигнал до дома си, Д. е била пред входа му. От тогава тя  живее при него и от тогава  до сега молителката и ответникът  не поддържат контакти.

Свидетелят Богомил Недялков Кирилов  не установява конкретни факти и обстоятелства във връзка с твърдяното домашно насилие. Същият посочва, че са били нормално семейство, че молителката гледала децата, а ответникът издържал семейството.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта на молбата за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН.

 Съдът намира молбата  за допустима. Ответникът е бил във фактическо съжителство с молителката, което  означава, че е от кръга на лицата, посочени в  чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, един месец, считано от извършването на твърдения в нея акт на домашно насилие.

II. По основателността на молбата по ЗЗДН.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат страните по делото.

 За да се проведе успешно доказване на твърденията за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие, молителката  следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че спрямо нея чрез действие/бездействие от ответника е реализирано домашно насилие, изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие. Анализирайки събрания в хода на делото доказателствен материал, съдът намира, че не е установено по безспорен и непротиворечив начин осъществяването на изложения в молбата  акт на домашно насилие.

 В хода на настоящото производство, съдът намира, че не бяха ангажирани достатъчно доказателства, от които да се установява извършването от ответника на твърдения в  молбата акт на домашно насилие. След съвкупен и задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав, приема, че молителката не успя да проведат пълно и главно доказване относно това, че на  20.06.2018г. ответникът й е нанесъл побой като я е удрял с юмруци в корема, седял е върху нея и й е запушвал устата, удрял я е с точилка в бедрата, опрял й нож в шията.

Както от обясненията на страните, така и от събраните писмени и гласни доказателства, се установява, че преди твърдения акт на домашно насилие, молителката внезапно е напуснала жилището, в което живеели с децата и ответникът. Прибрала се вечерта на 20.06.2018г. и при опит на ответника да разбере къде е била през това време, се скарали, при което молителката признала, че е живяла при друг мъж, като дори е накарала ответникът да разговаря с него.

Безспорно се установява, че идването на полицейските служители на адреса, не е заради сигнал за осъществен акт на насилие от страна на ответника по отношение на молителката, а заради подаден сигнал от св. Б. – баща на молителката, че на адреса с дъщеря му има двама мъже, които да нанесат побой на ответника. Нито един от разпитаните свидетели не е  бил пряк очевидец и  не е установил по категоричен и безспорен начин  ответникът да е упражнил твърдяното от молителката домашно насилие. Дори напротив, от приложената по делото полицейска преписка, се установява, че полицейските служители при пристигането си на адреса, са разговаряли с Д.М., но същата е отрекла да й е бил нанесен побой, а  спорът бил за жилището.

При преценка на достоверността на показанията на свидетелите, съдът отчита факта на близката родствена връзка на молителката с първите двама, които са нейни родители, както и факта, че последният свидетел се намира във фактическо съжителство с  молителката и е един от участниците в конфликта, който конфликт е провокиран именно от нея -същата внезапно напуска семейното  жилището, без да уведоми ответника, прибира се след четири дни и заявява, че е живяла при друг мъж.

Съдът не  кредитира изказаните от свидетелите предположения за осъществено домашно насилие от ответника, тъй като същите не се подкрепят по никакъв начин дори и с косвени доказателства – нито един свидетел не установи по молителката  да е имало видими наранявания непосредствено след конфликта на 20.06./ 21.06.2018г. или да са събрани данни в такава насока.

Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в случая, не е достатъчно доказателство, за да се приеме от съда по безспорен и категоричен начин, че на посочената дата и на посоченото място е осъществено спрямо нея твърдяното домашно насилие. При положение, че по делото са ангажирани и други доказателства, съдът  ще следва да  ги цени в съвкупност с декларацията.  Декларацията по чл. 9 от ЗЗДН има безспорна доказателствена стойност само и единствено в случай, че не са ангажирани други доказателства по делото.

Други актове на домашно насилие не бяха установени и доказани в настоящото производство- а именно, че ответникът посещава или е в близост до  жилището, където живее молителката, местоработата и  и местата за социални контакти и отдих  във връзка с искането й за мерките за защита, но и липсват такива твърдения.

От събраните доказателства може да се направи извод, че дори поведението на ответника към молителката  да е създало негативни емоции у нея,  същото не може да се квалифицира като домашно насилие и да обуслови по отношение на ответника да се използва държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН.

Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни  и имотни спорове.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

 Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди молителката да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25.00 лева.

Воден от горното, Съдът

 

 

             Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.И.М. с ЕГН ********** с адрес: *** за издаване на заповед за съдебна защита срещу В.А.В. *** като неоснователна и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

 ОСЪЖДА  Д.И.М. с ЕГН ********** с адрес: ***  да заплати в полза на РС – В.  на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН сумата от 25.00 лева - дължима държавна такса за разглеждане на подадената молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН.

ОБЕЗСИЛВА  издадената по делото Заповед за незабавна защита от 03.08.2018г. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред В.ски окръжен съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните – 25.09.2018г.

След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати  за сведение на РУ - В..

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: