О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТО, VІ-13 състав в закрито заседание на 18.9.2020 г. в състав: Владимир Вълков – съдия-докладчик, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1385/20 г. по описа на състава констатира следното:
Производството е образувано по препратено дело от Административен съд – София град, който е бил сезиран от „Н.О.К.“ ООД с искане да бъде установено срещу Столична община отдел „Красно село“ Дирекция ПАМДТ, че задължения, установени с Акт по чл. 106/107 от ДОПК № 9/02.09.2013 г. са погасени по давност. Твърди се, че ищецът се е позовал на давността пред служители на Столична община отдел „Красно село“ Дирекция ПАМДТ, но получил отказ да бъде зачетено погасяване на това основание. Иска се да бъде установено, че не дължи сумите поради изтекла погасителна давност и пълно заплащане на местните данъци.
За да препрати делото сезираният съд приема, че доколкото за вземането на общината е започнало производство по ГПК, компетентен да се произнесе дали вземането съществува е гражданският съд.
Според настоящия състав правораздавателната компетентност произтича от характеристиката на правоотношението, обуславящо предявения за защита интерес. В случая ищецът оспорва да съществува публично общинско вземане – за данък вържу недвижим имот – чл. 162 ал. 2 т. 1 ДОПК и такса за битови отпадъци, чието основание е установено със закон (чл. 6 б. „а“ ЗМДТ) – чл. 162 ал. 2 т. 3 ДОПК. Данъчното правоотношение е публично по своя характер и регулаторният му режим е основан на власт и подчинение, придаващ административен характер на спора, което от своя страна предпоставя разрешаването му в рамките на административно дело. По силата на чл. 89 ал. 1 ЗСВ административните дела са подсъдни на административните съдилища.
Макар и предметът да не засяга възникването на правото, а неговото изпълнение, публичният характер на правоотношението, от което произтича овластява имено административния съд да реши дали подлежи на изпълнение – чл. 292 АПК.
По силата на чл. 14 ал. 1 ГПК на общите съдилища са подсъдни граждански дела, провокирани от спорно правоотношение, основано на принципа на равнопоставеност на страните. Нормата на чл. 163 ал. 4 ДОПК овластява публичния взискател да пристъпи към събиране на публични вземания по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тази норма, предвид и заглавието на текста, е призвана да определи реда за събиране на вземанията и не засяга тяхното съдържание. В рамките на принудителното изпълнение компетентността на гражданския съд е ограничена до контрол за законност върху действията на съдебния изпълнител и извън тях остава въпросът за съществуване на изпълняемото право, който именно поставя ищецът с довод да е погасено по давност. Настоящият състав приема, че както систематичното място, така и буквата на чл. 439 ал. 1 ГПК навежда на извод, че касае удостоверено в изпълнително основание притезание, произтичащо от гражданско правоотношение. Няма основание да се счита, че предприетият ред за събиране на вземането въздейства върху естеството на правоотношението. След като оспореното задължение произтича от публично правоотношение настоящият състав приема, че и спорът по изпълнението му следва да бъде решен от административния съд и не попада в компетентността на общия граждански съд.
Мотивиран от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118 ал. 1 ГПК производството по т.д. № 1385/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ с Административен съд – София-град, Първо отделение 47 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: