ОПРЕДЕЛЕНИЕ №671
гр. Варна,30.10.2018г.
Варненският апелативен
съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 535/18г., намира следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД, гр. Варна, подадена чрез
адв. К.Д. ***, срещу решение № 1431/31.07.18г. по гр.д. № 2375/16г. на ВОС, с
което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против В.Г. ***, В.К.Н., Г.Б.Н. *** и „СЕВАР“ ЕООД, гр.
Варна, ул.“Братя Миладинови“ 16, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 1 от ЗЗД,
за прогласяване на нищожност на Договор за доброволна делба от 11.06.2015г.,
вписан под Акт № 46, том V, дело 1744, с вх.рег.№ 13232 с дв.входящ 13066 от
11.06.2016г. по описа на АВ и за прогласяване на нищожност на нот.акт № 82 от
22.06.2015г., вписан под Акт № 195, том ХХХVІ, с вх.рег. с дв.вх. № 14194 по
описа на АВ, поради невъзможен предмет и поради противоречие със закона. Счита се, че решението е необосновано, тъй като е постановено в
противоречие с доказателствения материал по делото. Отправеното искане е
решението да бъде отменено и предявения иск по чл. 26 от ЗЗД да бъде уважен
чрез прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.06.15г. и на
НА № 82 от 22.06.15г., ведно с присъждане на разноските по делото. Сочи се, че
съдът не е съобразил, че одобряването на представения от ответника
инвестиционен проект по чл. 202 от ЗУТ, е постановено при непълнота на
преписката и в противоречие със закона – възложителят В. К. Н. е заблудил
длъжностните лица от общинската администрация, че е собственик на третия
тавански етаж, а освен това не е представил в пълнота решението по гр.д. №
2299/10г. на ВОС. Липсват и пълните проекти, които да са част от инвестиционния
проект. За имота освен това липсва план за реконструкция и преустройство, а с извършената
делба се заобикаля закона, тъй като се променя предназначението на имота. В
преписката на район „Одесос” липсва и самото решение за одобряване на
инвестиционния проект. В представеното пред съда копие от същия липсват и
графичните части на проектите по част електрическа, ВиК, за пожарна безопасност
и конструктивна. По делото е било установена и липсата на съгласие на НИПК при
Министерство на културата. Счита се, че от доказателствата по делото е видна и
целта на част от ответниците – да избегнат извършващата се публична продан на
двуетажната жилищна сграда. Освен това съдебният акт на ВОС противоречи на
нормата на чл. 297 от ГПК, имайки предвид формираната сила на пресъдено нещо с
решението по в.гр.д. № 2299/10г. на ВОС, с което е било установено, че
таванският етаж не може да бъде жилище или ателие (подробно са посочени и
теоретичните постановки относно същността и правните последици на силата на
пресъдено нещо на съдебно решение). Извежда се аргумент за тезата на ищеца
/въззивник/ и от твърдението на ответника В.Н., изложено в исковата му молба,
по която е било образувано и гр.д. № 4746/05г. на ВРС, ХІV с-в, който сам е
признал и е поддържал, че таванският етаж на къщата е обща част и принадлежи
към етаж 1 и етаж 2 от сградата. След като не е взел предвид извънсъдебното
признаване на неизгоден за страната факт, първоинстанционният съд е постановил
акта си в нарушение на процесуалните правила. Освен това обжалваното решение е
постановено и в противоречие на т. 1 от ТР № 34/15.08.1983 г. по гр.д. № 11/83
г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че подпокривното пространство /таванът/ на
сгради, притежавани в режим на ЕС, когато не е изградено като жилища, ателиета,
стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други обекти или сервизни
помещения към такива, е обща част от сградата, какъвто е и конкретния случай.
Изложено е още, че съдът е допуснал процесуално нарушение като без мотиви не е
уважил искането на ищеца за назначаване на тройна СТЕ, поради което и е
отправено доказателствено искане за назначаване на тройна СТЕ, която да
отговори на поставените общо 13 въпроса, както и дали в обекта в момента има
монтирани съоръженията по ел. и ВиК комуникациите, както и противопожарните
предписания, съобразно одобрения инвестиционен проект. Освен това е отправено
искане да се спре настоящото производство до приключването на образуваното по
жалба на въззивното дружество адм.д. № 2434/18г., VІ с-в на Адм.С-Варна, по
което е поискано обявяване на нищожността на административния акт, представляващ
одобряването на инвестиционния проект за делбата от 11.06.15г. по чл. 202 от ЗУТ.
В предвидения срок е депозиран
отговор на въззивната жалба от В.Г.В. чрез процесуалните му представители адв. М.Б.
и адв. Вл. Г., с който жалбата е оспорена като неоснователна и се претендира
обжалваното решение да бъде потвърдено. Оспорва се поддържаното от насрещната
страна твърдение, че придобития от В. недвижим имот не отговаря на изискванията
за самостоятелен обект – ателие, както и основания на това правен извод за
нищожност на правните сделки за неговото придобиване поради противоречието им
на закона и поради невъзможен предмет. Счита се, че въз основа на събрания по
делото доказателствен материал може да се направи противоположния на
поддържанното от насрещната страна извод – процесният тавански етаж отговоря на
нормативните изисквания за ателие и това е признато с одобряването на
инвестиционния проект за делбата, както и попълването на кадастралната карта с този имот. Освен това от изслушаните пред
ВОС заключения се установило еднозначно, че процесното подпокривно пространство
отговаря на нормативните изисквания, предявени за обособяването на ателие.
Поради това и предявените искове са неоснователни. Оспорва се твърдението на въззивника,
че в инвестиционния проект липсват отделните му части по ел., ВиК, проект
пожарна безопасност и технически контрол по СК, тъй като същите са приложени по
делото. Счита се, че макар и да липсва съгласие на НИПК към Министерство на
културата за делбата, то такова не е необходимо, тъй като не са предвидени
никакви изменения по сградата по повод на тази делба. Освен това силата на
пресъдено нещо по предходно дело не обвързва страните по настоящото дело, които
са различни. Противопоставя се на уважаването на отправеното доказателствено
искане за назначаване на тройна СТЕ пред настоящата инстанция, тъй като пред
ВОС са били изготвени 5 отделни заключения от 2 вещи лица, в които е било
отговорено на почти всички и понастоящем формулирани въпроси, а освен това
по-голямата част от тях са неотносими към предмета на делото. Въззиваемият се
противопоставя и на искането за спиране на настоящото производство до
приключването на посоченото дело пред Адм.С-Варна, тъй като същото е било
прекратено като недопустимо с определение от 02.10.18г. /копие от същото
приложено към отговора/, а освен това въпросът за действителността на
одобряването на инвестиционния проект, който е главен по настоящото дело,
следва да се реши от настоящия съд.
Останалите насрещни страни –
въззиваемите В.К.Н., Г.Б.Н. *** не са депозирали отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в
срок, против обжалваем съдебен акт, от страна с правен интерес от обжалването и
при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е
допустима.
Относно искането за спиране на настоящото производство.
Същото съдът намира за
неоснователно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
В действителност към настоящия момент са налице доказателства за висящността на
адм.д. № 2434/18г., чийто предмет е подадена от „Експрес гаранцион комерс”
ЕООД, гр. Варна жалба против Решение за съгласуване на проект за делба по чл.
202 от ЗУТ на гл. архитект на район „Одесос” от 22.05.15г. за сграда, находяща
се на ул. „Братя Миладинови” 16 в гр. Варна
- така от определението от 02.10.18г., представено с отговора на
въззивната жалба. Производството по посоченото административно дело е
прекратено, но няма данни определението за прекратяване да е влязло в сила.
Изхождайки обаче от разясненията,
дадени с ТР № 3/2014г., постановено на 28.06.16г. по т.д. № 3/14 г. на ОСГК, то
наличието или не на одобрен инвестиционен проект по чл. 202 от ЗУТ при
извършване на делбата, не влияе върху действителността на разпоредителния
договор, а се изследва въпроса дали към момента на сключване на сделката,
реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) –
предмет на сделката, могат да бъдат обособени съобразно изискванията в
действащия устройствен закон към този момент. Поради това и посоченото
административно дело няма преюдициален характер спрямо настоящия процес.
Относно допустимостта на исковото производство чрез установяване на правния
интерес на ищеца от предявения иск, за което въззивният съд следи служебно.
Първоинстанционното исково
производство е образувано въз основа на подадения от „Експрес гаранцион комерс”
ЕООД, гр. Варна на 18.10.16г. насрещен
иск по гр.д. № 9350/16г. на ВРС, ХVІІ с-в против В.Г.В., с който е
претендирано съдът да прогласи нищожността на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
(поради невъзможен предмет и поради противоречие на закона) на договор за
доброволна делба от 11.06.15г. и на нотариален акт № 82/22.06.15г. Производството
по насрещния иск е било отделено и е
било образувано по него гр.д. №
13181/16г. на ВРС, ХVІІ с-в, което пък от своя страна е било прекратено и
делото изпратено на ВОС по подсъдност, където е образувано и
първоинстанционното понастоящем гр.д. № 2375/16г.
Посоченото гр.д. № 9350/16г. на
ВРС, ХVІІ е било образувано въз основа на исковата молба на В.Г.В. от
05.08.16г. против „Експрес гаранцион комерс” ЕООД, гр. Варна с предявен
положителен установителен иск за установяване по отношение на ответника правото
му на собственост върху ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1508.120.1.3, находящ се на третия етаж на жилищна сграда в гр. Варна,
ул. „Братя Миладинови”, № 16, с площ от 123.46 кв.м., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът е твърдял, че е придобил описания имот с договор за
покупко-продажба, сключен на 22.06.15г. с продавачи В.К.Н. и Г.Б.Н., а същите
се легитимират като собственици въз основа на сключения на 11.06.15г. договор
за доброволна делба, сключен между тях двамата и „Севар” ЕООД. Твърдял е още,
че по отношение на цялата жилищна сграда на посочения адрес, включително и на
таванския етаж, е било насочено принудително изпълнение от „Токуда банк” АД за
удовлетворяване на паричното му вземане от „Севар” ЕООД, В. и Г. Недялкови,
които на 26.02.2008г. са ипотекирали дворното място и посочената двуетажна
жилищна сграда, изградена в гр. Варна на ул. „Братя Миладинови”, № 16 като
обезпечение на банката по договор за банков кредит от 26.02.08г., сключен с
кредитополучателя „Севар” ЕООД. По изп.д. № 20148070400340 на ЧСИ Н. Д. през 2014г. /когато все още
„Севар” ЕООД е бил съсобственик на ½ ид.ч. от таванския етаж, имащ
характеристиките на ателие/ е била вписана възбрана върху целия имот, вкл. и
върху това ателие /таванския етаж/, а с Постановление от 08.01.16г. ЧСИ е
възложил целия имот на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД, гр. Варна. Копие от
такова постановление е приложено към исковата молба, което не е подписано от
ЧСИ и няма данни да е било вписано в АВ-Варна /л. 12 от гр.д. № 13181/16г. на
ВРС, ХVІІ с-в/.
С отговора на исковата си молба по това дело от 18.10.16г. „Експрес
гаранцион комерс” ЕООД, гр. Варна е твърдяло, че няма валидно издадено и
вписано в АВ Постановление за възлагане по изп.д. № 20148070400340 на ЧСИ Н. Д. и поради това друг е надлежния
ответник на предявения установителен иск за собственост върху посочения имот.
С насрещния иск /представляващ
исковата молба по настоящото производство/ „Експрес гаранцион комерс” ЕООД, гр.
Варна е твърдяло, че е придобило недвижимия имот, представляващ двуетажна
жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови”, № 16 /без да посочва
придобивното си основание/, което право на собственост му дава и правен интерес
да се защитава против В.Г.В., предявявайки исковете си за прогласяване
нищожността на договора за доброволна делба от 11.06.15г. и на нотарилен акт за
покупко-продажба от 22.06.15г. на посочените основания. Към насрещния иск е
представено копие на молбата на дружеството от 18.05.15г., депозирана по изп.д.
№ 20148050400340 на ЧСИ Н. Д., с която последната е уведомена за извършена на 16.03.15г. цесия на
вземането на „Токуда банк” АД в полза на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД. С
разпореждане от същата дата ЧСИ е конституирал като взискател по посоченото
изпълнително дело „Експрес гаранцион комерс” ЕООД.
С молба от 02.02.17г. /л. 12 от
гр.д. № 2375/16г на ВОС/ ищцовото дружество „Експрес гаранцион комерс” ЕООД е
уточнило, че правния му интерес от предявените установителни искове за
прогласяване нищожността на посочената сделка и нотариален акт, произтича от
това, че ответникът В.В.Г. претендира да е собственик на ½ ид.ч. от
описания имот по гр.д. № 9350/16г. на ВРС. Посочил е още, че ответници по иска
му са освен В.Г.В., но и В.К.Н., Г.Б.Н. и „Севар” ЕООД.
С оглед на горното, исковото, а
поради това и настоящото въззивно производство, следва да се остави без
движение и на ищцовото дружество да се даде възможност да обоснове правния си
интерес от така предявените искове, да уточни предявените искове и ответниците
по всеки един от тях. Това се налага, тъй като ищецът не навежда твърдения дали
е придобил собствеността върху цялата жилищна сграда, построена в имота,
находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови” , № 16, вкл. и таванския ѝ
етаж, както и не е посочил придобивното си основание. Ако се поддържа, че ищцовото
дружество е придобило собствеността върху имота и се позовава на Постановление за възлагане от 08.01.16г. по
изп.д. № 20148070400340 на ЧСИ Н. Д., следва да се посочи дали същото е влязло в сила и дали е вписано в
СВ-Варна.
Ако ищецът не твърди да е придобил
собствеността върху процесния по гр.д. № 9350/16г. на ВРС имот /таванския етаж
на къщата, понастоящем с идентификатор № 10135.1508.120.1.3 по КККР на гр.
Варна/ дали обосновава правния си интерес с качеството си на конституиран на
мястото на първоначалния взискател въз основа на договор за цесия от 16.03.15г.
по изп.д. № 20148070400340 на ЧСИ Н. Д. - „Токуда банк” АД, който е насочил изпълнението върху
ипотекиран в полза на цесионера имот за събиране на прехвърленото му вземане, а
ответникът В.Г.В. противопоставя права, изключващи правата на ипотекарните
длъжници в изпълнителното производство относно този имот. В последния случай
следва да се има предвид и какво включва обекта на учредената на 26.02.2008г.
ипотека за обезпечение на задължението на кредитополучателя „Севар” ЕООД, която
предхожда разпоредителните действия, извършени през 2015г. – доброволна делба и
покупко-продажба, респ. да обоснове
правен интерес от предявените искове при
липсата на правно изводима конкуренция на права върху процесния тавански етаж
между ипотекарния кредитор и ипотекарните длъжници, а поради това и спрямо
техния частен правоприемник.
На следващо място ищецът следва
да уточни и дали отправената до съда претенция „да се прогласи нищожността на осн.
чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД /невъзможен предмет и поради противоречие на
закона/ … и на НА № 82 от 22.06.2015г. и вписан под Акт 195, т. ХХХVІ, с вх.
рег. дв. входящ № 14194 по описа на АВ”, всъщност е за прогласяване на
нищожността на договора за покупко-продажба
на имота, оформен с посочения нотариален акт. В тази връзка следва да се
има предвид, че основанията за нищожност на самото нотариално удостоверяване /с
формата на нотариален акт/ са уредени в чл. 576 от ГПК и са различни от
основанията за нищожност на договорите по чл. 26 от ЗЗД.
Ищецът следва да уточни и срещу
кого предявява исковете за прогласяване нищожността съответно на договора за
доброволна делба от 11.06.15г. и на договора за покупко-продажба на имота от
22.06.15г., имайки предвид, че надлежни ответници по всеки един от тези искове
са само съответните страни по всеки от тези договори.
Относно основателността на направеното доказателствено искане от въззивника, съдът ще се произнесе при
насрочване на делото в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД
за спиране на производството по в.гр.д. № 535/18г. на ВАпС на осн. чл. 229, ал.
1, т. 4 от ГПК до приключването с влязъл в сила съдебен акт на адм.д. №
2434/18г. на VІ с-в на Адм.С-Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по исковата
молба и на въззивното производство по в.гр.д. 535/18г. на ВАпС, като дава
възможност на ищеца /въззивник/ „Експрес гаранцион комерс” ЕООД в 1-седмичен
срок от получаване на настоящото определение, със съответен брой преписи за
всяка от насрещните страни, да уточни:
1. Правния
си интерес от предявяване на исковете за прогласяване на процесните
разпоредителни сделки от 11.06.15г. и от 22.06.15г. - дали твърди, че е придобил собствеността върху цялата
жилищна сграда, построена в поземления имот, находящ се на адрес в гр. Варна,
ул. „Братя Миладинови”, № 16, включително и подпокривното пространство
/таванът/, както и да посочи придобивното си основание. Ако се поддържа, че
ищцовото дружество е придобило собствеността върху имота и се позовава на Постановление за възлагане от 08.01.16г. по
изп.д. № 20148070400340 на ЧСИ Н. Д., следва да се посочи дали същото е влязло в сила и дали е вписано в
СВ-Варна, представяйки и доказателства за това.
Ако ищецът не твърди да е
придобил собствеността върху процесния по гр.д. № 9350/16г. на ВРС имот
/таванския етаж на къщата, понастоящем с идентификатор № 10135.1508.120.1.3 по
КККР на гр. Варна/ дали обосновава правния си интерес с качеството си на конституиран
като взискател на мястото на първоначалния взискател „Токуда банк” АД, въз
основа на договор за цесия от 16.03.15г. по изп.д. № 20148070400340 на ЧСИ Н. Д., който е насочил изпълнението
върху ипотекиран в полза на цесионера имот за събиране на прехвърленото му
вземане, а ответникът В.Г.В. противопоставя права, изключващи правата на
ипотекарните длъжници в изпълнителното производство относно този имот. В
последния случай следва да се има предвид и какво включва обекта на учредената
на 26.02.2008г. ипотека за обезпечение на задължението на кредитополучателя
„Севар” ЕООД, която предхожда разпоредителните действия, извършени през 2015г.
– доброволна делба и покупко-продажба, респ.
да обоснове правен интерес от предявените искове при липсата на правно изводима конкуренция на права върху процесния
тавански етаж между ипотекарния кредитор и ипотекарните длъжници, а поради това
и спрямо техния частен правоприемник.
2. Дали отправената до съда
претенция „да се прогласи нищожността на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
/невъзможен предмет и поради противоречие на закона/ … и на НА № 82 от
22.06.2015г. и вписан под Акт 195, т. ХХХVІ, с вх. рег. дв. входящ № 14194 по
описа на АВ”, всъщност е за прогласяване на нищожността на договора за покупко-продажба на имота, оформен с посочения
нотариален акт. В тази връзка следва да се има предвид, че основанията за
нищожност на самото нотариално удостоверяване /с формата на нотариален акт/ са
уредени в чл. 576 от ГПК и са различни от основанията за нищожност на
договорите по чл. 26 от ЗЗД.
Ако се поддържа претенция за
прогласяване нищожност на нотариален акт – да се наведат съответни твърдения
относно факти, представляващи нормативно уредени основания за такава нищожност.
3. Срещу кого ищецът предявява
исковете за прогласяване нищожността съответно на договора за доброволна делба
от 11.06.15г. и на договора за покупко-продажба на имота от 22.06.15г., имайки
предвид, че надлежни ответници по всеки един от тези искове са само съответните
страни по всеки от тези договори.
При неизпълнение в срок, съдът ще обезсили първоинстанционното решение и ще прекрати производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване в никоя от двете му части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: