О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. С-я НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело №
486 по описа за 2020 год.,
взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Н.А.Н.,
ЕГН **********, срещу определение №2037/03.02.2020г. по гр.д. №5760/19г. по
описа на ВРС, ХХV-ти с-в, с което са отхвърлени молбите за задържане на
разчетно- платежните ведомости. В жалбата се излага, че искането е такова за
обезпечаване на доказателства, а именно оригиналите на разчетно платежните
ведомости, тъй като може да се изменят или унищожат. Твърди се, че вещото лице
следва да работи по оригиналите, а не по представените по делото копия.
Навеждат се и твърдения във връзка с оспорване на доказателствата и искания за
събиране на други доказателства, които за извън компетентността на настоящата
инстанция. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на
ново, с което да бъде обезпечено събирането на оригиналите на цитираните
ведомости.
Ответникът
по жалбата „Трейдхо“ ЕООД не е изразил становище.
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице и срещу изрично предвиден подлежащ на обжалване п
акт, поради което е и допустима.
По
същество същата е неоснователно, поради следното:
Искането на ищеца, обективирано в молбите
от 24.01. и 31.01. 2020г. е за „задържане“ от съда на представените разчетни
ведомости за месеците от октомври 2016г. до май 2017г. Твърденията са, че
доказателствата може да се изменят или изгубят. По характера си искането може
да бъде квалифицирано като такова по чл.207 ГПК за обезпечаване на
доказателства, каквато правна квалификация му е дадена и от ВРС.
Цитираната норма сочи, че когато съществува
опасност едно доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни,
страната може да поиска събирането му предварително. Тълкуването на нормата
води до извод, че се предвижда предварително събиране на доказателства в две
хипотези- когато предстои да бъде заведен иска, по което ще се представи
доказателството, което обезпечаване се иска, и
когато вече е образувано производството, но е на по-ранен етап,
предхождащ събиране на доказателства, а последното налага спешност. В случая
обаче не е налице нито една от двете хипотези. Производството е образувано и
цитираните платежни ведомости са представени от ответника. Същите са копия, но
са заверени за вярност. Приети са с изрично определение на съда от о.с.з. на
25.09.2019г. Респективно, ведомостите вече са станали част от доказателствения
материал по делото. Същите подлежат на унищожаване ведно с делото след изтичане
на предвидения по чл. 65 ПАС срок. Следва да се отбележи и че предвид характера
на доказателствата, оригиналните такива имат срок на съхранение съобразно чл.12 ЗСч 50 години, поради което и
опасенията на ищеца за унищожаването им, е неоснователен. Предвид факта, че
ведомостите са представени от ответника и същият е заверил за вярност
съответствието на съдържанието на копията с оригиналите, съставът намира, че
неоснователни са и опасенията за изменение съдържанието на приложените
доказателства.
По изложените съображения и доколкото не е
налице основание по чл.207 ГПК за обезпечаване на приетите вече в кориците на
делото ведомости, то и молбата на Н.Н. се явява неоснователна. Определението на
ВРС, с което същата е оставена без уважение, е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2037/03.02.2020г. по гр.д.
№5760/19г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.