РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Царево, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Д.
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200174 по описа за 2022 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от М. Б. Д., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 22-0302-000041 от 29.04.2022 год. на
Началника на РУП- Царево, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, на М. Б. Д., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400,00 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата се излагат съображения за процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че
жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение. Поради изложените
причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Пледира се за
отмяна на атакуваното НП.
Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитан е
и актосъставителя.
1
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.04.2022 год. била извършена проверка на жалбоподателя, по
повод управлявано от него МПС. При проверката било установено, че към
датата на управление на автомобила, същия е бил без сключена застраховка
ГО. На място, в присъствието на жалбоподателя, актосъставителя- служител в
РУП- Царево- като приел, че има извършено нарушение, съставил акт за
установяване на административно нарушение № 541866 от 20.04.2022 год. в
който било описано извършеното нарушение ясно, точно и изчерпателно.
АУАН бил връчен редовно на жалбоподателя. Наказващият орган- Началника
на РУП- Царево, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление, в което административното нарушение е описано
по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано и санкционирано
по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля като логични, последователни и напълно кореспондиращи на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания,
да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля,
при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са
дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за
тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма
основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и
кредитира същите като истинни.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение, за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
2
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.
Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно
отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и
ППВС № 10/ 1973 г.). Това означава, че в тежест на административно
наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има
извършено именно от жалбоподателя административно нарушение. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя-
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни
органи- в настоящият случай, актът за установяване на нарушението е
съставен от служители на РУП- Царево, а атакуваното наказателно
постановление е издадено от Началник РУП- Царево, т.е. в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН- и в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административно наказателно
производство, са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
3
жалбоподателя.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава,
т.е. в случая не са налице, формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда, оспорва фактическите
констатации по акта, но твърди, че при издаване на НП, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Възраженията са основателни.
Така възприетата и отразена в АУАН и НП фактическа обстановка не
кореспондира със събрания писмен доказателствен материал. По делото не се
оспорва, че процесното МПС на името на съпругата на жалбоподателя. Видно
от представените към жалбата, дала повод за образуване на настоящото
производство, копие на удостоверение за сключен граждански брак, към
датата на нарушението, лицето не чието име е регистрирано процесното МПС
управлявано от жалбоподателя, се намира с него в граждански брак, т.е.
процесното МПС е придобито по време на брака им. Тъй като по делото са
ангажирани доказателства- в насока вида режим на имуществени отношения,
който следва да се прилага спрямо жалбоподателя и съпругата му- и
съобразно общите правила на СК, то съдът приема, че в процесния случай е
приложим законовият режим на СИО, т.е. за вещните права върху всяко
придобито по време на брака имущество, следва да се прилага режим на
съпружеска имуществена общност, поради което и управляваното от
4
жалбоподателя МПС, се явява съсобствено между съпрузите. Предвид това,
то неправилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са
преценили, че изключителен собственик на МПС е жалбоподателя. Както бе
посочено и по- горе, МПС е в режим на съпружеска имуществена общност
между жалбоподателя и неговата съпруга. Това несъответствие във
фактическата обстановка рефлектира и върху правната страна на
нарушението, доколкото жалбоподателя се явява съсобственик на процесното
МПС, а не само негов ползвател, т.е. неправилно е отговорността му да бъде
ангажирана по реда на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В контекста на установеното, съдебният състав следва да посочи, че в
случая актосъставителят не може да бъде укорен относно правилността и
обосноваността на направената констатация за нарушение- същата е била
изцяло законосъобразна, формирана след цялостна оценка на фактите и
тяхното значение. Изводите му са базирани на официален свидетелстващ
документ, какъвто е свидетелството за регистрация на МПС. Същият
съставлява доказателство относно съдържащите се в него изявления,
включително и относно собственика на съответното ППС. В допълнение,
следва да бъде съобразено, че актосъставителя /за разлика от АНО/ няма
правомощие и задължение, да установява права на съсобственост върху МПС,
с което и извършено административното нарушение /режими на СИО, режим
на разделност, брачни договори, трансформация на лично имущество и т.н./.
По смисъла на ЗДвП, моторното превозно средство е собственост на лицето,
на чието име е регистрирано в създадените нарочни регистри за регистрация
на ППС /чл. 143 от ЗДвП/. В този смисъл, към датата на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, актосъставителят е възприел
именно тази обвързваща го откъм достоверност информация относно
собственика на автомобила и доколкото като такъв не е бил отразен
жалбоподателя, който го е управлявал, законосъобразно е квалифицирал
деянието като нарушение на нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Не така стои обаче въпроса по отношение на АНО. Същия- преди да
състави НП- е следвало да извърши допълнителна доказателствена дейност в
насоченост установяване собствеността върху процесното МПС. За
установяване на собствеността върху процесното МПС, наказващият орган е
следвало да упражни правомощията си, разписани в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и
да предприеме допълнителни действия по събиране и проверка на
5
доказателствен материал, преди да се произнесе по изпратената му преписка.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на лице което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е спряно от движение, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
налага глоба от 250,00 лева, а съгласно ал. 3 лице, което не е собственик и
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00 лв.
В случая, неправилно на жалбоподателя е наложена глобата
предвидена в нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, след като от събраните по
делото доказателства се установява, че той е съсобственик на управляваното
МПС. Този автомобил е регистриран като собственост на съпругата му, с
която е сключил граждански брак и след като лекият автомобил е закупен по
време на брака (обстоятелство, което безспорно се установява), съгласно
нормата на чл. 21, ал. 1 от СК, той е съпружеска имуществена общност,
независимо на чие име е придобит. Ето защо, след като жалбоподателя е
съсобственик на МПС, който е управляван без сключена застраховка
гражданска отговорност, то неправилно е санкциониран на основание чл. 638,
ал. 3 от КЗ, вместо по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Доколкото в двете санкционни
норми са предвидени административни наказания за две различни
нарушения, с две различни форми на изпълнителното деяние (в алинея 1 – не
изпълни задължението да сключи застраховка, а в алинея 2 - управлява МПС
без застраховка), то в хода на съдебното производство не би могла да бъде
извършена преквалификация, тъй като се променят фактите, и на лицето да
бъде наложена санкцията предвидената за собственик на МПС, който не е
изпълнил задължението си да сключи изискващата се задължителна
застраховка. При съществуващата законодателна уредба и разграничението на
собственик и водач, в настоящия случай санкционираното лице има
качеството на собственик, спрямо който е приложима хипотезата на алинея 1
на чл. 638 от КЗ, а не хипотезата на ал. 3.
Ето защо, наказателното постановление- като незаконосъобразен акт-
следва да бъде отменено изцяло
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0302-000041 от 29.04.2022
год. на Началника на РУП- Царево, с което на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането, на М. Б. Д., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400,00 лв. за нарушение на
чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7