Р Е Ш Е Н И Е
№ 52 / 30.6.2020г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На първи юни две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ГАЛИНА МИЛКОВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ……….…………
А Н Х дело номер.........47............по описа
за...............2020................година
Производството
по настоящото дело е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по подадената жалба от ЗК Житен край, със седалище и
адрес на управление село Екзарх Антимово, Община Карнобат, вписана в търговския
регистър с ЕИК *********, представлявана от Р.И.Р.- председател против наказателно постановление № 470682 - F 491164 от 16. 10. 2019 година
на Началник отдел Оперативни
дейности – Бургас в Централно управление
на Национална агенция за приходите, с което на горепосочения
жалбоподател, за извършено от него административно нарушение по чл. 39,
ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13. 12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. .
Жалбоподателят,
чрез представителя си е останал
недоволен от така наложеното му административно наказание и в жалбата си твърди,
че не оспорва установената от АНО фактическа обстановка и възраженията му се
свеждат до правната страна на спора. Не оспорва задължението на
представляваната от него кооперация да разпечатва дневния финансов отчет с
нулиране и запис във фискалното устройство, което не е било сторено поради незнание на служителката в обекта, но счита, че
е допуснато нарушение на материалния закон при ангажиране на АНО на
кооперацията, водещо до опорочаване на НП и ограничаване на правото на защита
на нарушителя. Според него е налице пълна неяснота досежно волята на АНО по отношение на това какво нарушение е приел
за извършено от кооперацията, съответно за какво нарушение е наложена
санкцията. Твърди, че е нарушен принципа за пропорционалност между деянието,
последиците от същото и предвидената санкция, произтичащ от чл. 35, ал. 3 от НК, 36 от НК и чл. 93, т. 9 от НК. Също така се твърди, не наказващият орган не
е изпълнил задълженията си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като не е изложил мотивирана преценка относно липсата за
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Излага твърдения в подкрепа на тези
обстоятелства обосноваващи според него незаконосъобразността на обжалваното НП и моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява лично, явява се процесуален представител, който поддържа жалбата за цялостна
отмяна на наказателното постановление и не взема допълнително становище
по същата.
За административнонаказващият орган редовно
призован се явява неговия процесуален
представител, същият взема становище по
така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като
счита същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, още повече, че жалбоподателя не
оспорва установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от представителя
на ЗК Житен край, село Екзарх Антимово наказателно постановление № 470682 - F
491164 от 16. 10. 2019 година на Началник отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите е издадено
въз основа на АУАН сер. № F 491164 от 07. 06. 2019 година съставен от
свидетелят Д.И.У. на длъжност инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП в
присъствието на един свидетел, срещу ЗК
ЖИТЕН КРАЙ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Екзарх
Антимово, ул. Първи май № 83, представлявана от Р.И.Р., с който се констатира
установено административно нарушение на дата 05. 06. 2019 година, изразяващо се в това, че на 05. 06. 2019 г. в 10, 55 часа при извършена
проверка в обект– ведомствена бензиностанция „Житен край“ находяща се в село Екзарх Антимово, Община Карнобат, ул. Първи
май № 1 – стопански двор, стопанисван от ЗК Житен край с ЕИК по БУЛСТАТ *********
се установи, че за дата – 29. 05. 2019 г. няма отпечатан пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден в който в ЕСФП са регистрирани зареждания
на течни горива. Отпечатан е КЛЕН
за периода от 16. 05. 2019 г. до 31. 05. 2019 г. от който е видно, че за горепосочената дата 29.
05. 2019 г. има отпечатани фискални касови бележки
за извършено зареждане на
дизелово гориво, но няма отпечатан дневен
финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет за всеки ден
в който е имало регистрирани зареждания на течни горива. В обекта има
Електронна система с фискална памет/ЕСФП/ модел ОЙЛ СИС 2.0 Д-KL с инв. № OS005064
и ИН на ФП № 58005064. С извършеното са
нарушени разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12. 2006 г. на МФ
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
От събраните по делото писмени доказателства: протокол
за извършена проверка сер. АА № 0348392
от 05. 06. 2019 година, ведно с
приложенията към него- контролна лента за електронен носител, служебни бонове, фискални
бонове, декларация от лице
работещо по трудово правоотношение от 05. 06. 2019 г., дневен финансов отчет,
както и от гласните доказателства- показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетел Д.И.У.- актосъставител
и Х.Д.Г. свидетел на съставянето на акта, както и двамата свидетели са извършили
проверката на 05. 06. 2019 г. в ЗК Житен край с. Екзарх Антимово и лично
констатирали описаните в Протокол за извършена проверка сер. АА №0348392 нарушения от жалбоподателя, се доказва, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение посочено в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него обжалвано наказателно постановление.
Както беше отбелязано по горе жалбоподателят не
оспорва факта на извършеното и установено административно нарушение, което е
отразено и в жалбата му срещу процесното наказателно постановление.
По делото не се събраха други
доказателства, които да сочат,
че жалбоподателят не е извършил горепосоченото
адм. нарушение, напротив събраха се само доказателства водещи до несъмнен
извод, че същият е извършител на адм. нарушение, което му се приписва.
Преценявайки възраженията на жалбоподателя визирани в
жалбата му за незаконосъобразност на процесното обжалвано наказателно постановление,
както и изложените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения в
представените писмени бележки, съдът намира че същата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
административен орган с териториална и материална компетентност, в предписаната
от закона форма, съдържа необходимите реквизити и е издадено въз основа на Констативен
протокол и АУАН съставени по предписаната форма, съдържание и от компетентен за
това орган. При съставянето на АУАН са спазени разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС. Както в АУАН, така
и обжалваното наказателно постановление правилно са посочени мястото на
извършване на нарушението, начина на извършването му, както и законовите норми,
които са нарушени. Извършването на посоченото в КП, АУАН и НП административно
нарушение не се опровергава от никакви доказателства и от събраните по
настоящото дело доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят
е извършил приписваното му административно нарушение по ЗДДС, за което му е
наложено и посоченото в НП административно наказание. Поради посочените причини
съдът счита, че не е налице твърдяното от жалбоподателя несъответствие между фактическото описание на
нарушението и приложената правна норма,
поради което АУАН и издаденото въз основа на него НП се явяват законосъобразни спрямо процесуалния и
материалния закони.
Съдът намира, че съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.1
и ал. 2 от ЗАНН деянието обявено за адм. нарушение, е виновно когато е извършено умишлено или
непредпазливо и непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от
закона случаи. В случая деянието извършено от жалбоподателя е умишлено и същото е наказуемо, като административно наказващия орган правилно е процедирал и в изпълнение на ЗАНН
и ЗДДС му е наложил наказание по чл. 185,
ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС.
Соченото в писмените бележки изменение на нормата на чл. 39, ал.1 от
Наредба № Н – 18 / 2006 г. , и изразената претенция, че в случая е налице по
благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба, която следва да се приложи на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира, че e неоснователна. Даже и
при последвалата промяна на нормата на чл. 39, ал.1 от Наредбата, публикувана в
ДВ. бр. 52 от 02. 07. 2019 г. изисква отпечатването на пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, в който в електронната система
с фискална памет са регистрирани зареждания
на течни горива. Поради което така посоченото основание за отмяна на наказателно
постановление се явява незаконосъобразно.
Незаконосъобразно се явява и твърдението за
несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложената
материална норма. Съдът счита, че правната норма е приложена правилно. Никъде в
НП или АУАН, наказващият орган не е твърдял, че констатираното нарушение е
довело до неотразяване на приходи, точно обратното и именно поради това
обстоятелство е наложено минималното наказание посочено в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Цитираната съдебна практика некоректно е отнесена към настоящия случай.
Същата не само не подкрепя тезата развита в писмените бележки на процесуалния
представител на жалбоподателя, а точно обратното- сочи на обоснованост на
приложената правна норма и отмерено точното наказание, както по основание така
и по размер, поради което съдът счита за законосъобразно.
Относно твърденията на процесуалния представител на жалбоподателят
относно липсата на пропорционалност на извършеното нарушение и съответно
наложеното наказание в светлината на цитираните норми от НК, както и относно
твърдението, че извършеното от него деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и след като АНО не е изложил
мотивирана преценка за липса на
основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е нарушил закона и на това основание се претендира отмяна на
наказателното постановление. Съдът намира, че следва да разгледа и това
направено възражение от жалбоподателя.
Съдът намира, че преценката на АНО
за „маловажност „ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното
от жалбоподателя се прави по
законосъобразност и съответно подлежи на
съдебен контрол. Преценката относно дали случая е маловажен следва да се
извърши съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която доколкото в
ЗАНН, не се предвижда друго, се прилагат нормите на Общата част на НК, относно
въпросите за вината, обстоятелствата изключващи отговорността и др.. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" е дадена в чл. 93, т. 9 от НК, като такъв е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
вината обстоятелства представляват по– ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните
по делото не може да се направи изводът, че от деянието липсват вредни
последици и същото е с по– ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от съответния вид. Предвид събраните доказателства по делото, съдът
счита, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като същия не е маловажен. Извършеното
административно нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК
във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като се касае интереси защитени от правото и свързани
с данъчната политика и цялостния правов ред на Държавата. В случая законът е
постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя бездействие в определения
от закона срок е достатъчно за
извършването на административно нарушение, вследствие на което да възникне
съответната административнонаказателна отговорност. По посочените причини съдът намира, че
извършеното от жалбоподателя е административно нарушение и същото не е маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил преписваното
му административно нарушение, както заключението за това се подкрепя от всички
събрани по делото доказателства- писмени
и гласни и не се опровергава от каквито и да било доказателства. Затова съдът намира, че жалбоподателят е извършител
на административно нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н –
18 от 13. 12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във
връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като в случая административно наказващия орган
му е наложил административно наказание за
извършено от него административно нарушение на основание чл. 185, ал. 2 изр. второ от ЗДДС във връзка
с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, имуществена
санкция в размер от 500 лв., което е в минималния определен от
закона размер.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са
налице твърдените от жалбоподателя незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление поради което същото се явява напълно законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление №
470682- F 491164 от 16. 10. 2019
година издадено от Началник на Отдел
Оперативни дейности – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите против ЗК Житен край с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
село Екзарх Антимово, Община Карнобат, обл. Бургас ул. Първи май № 83 представляван от Р.И.Р. с ЕГН **********
– председател, с което за установено
извършено от него административно нарушение на дата 29. 05. 2019 г. на
разпоредбата на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13. 12. 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2 изр.
второ от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание– имуществена
санкция в размер на 500 лева, като напълно законосъобразно .
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: