№ 223
гр. Пловдив , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария И. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330200359 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. Л. М. от *** в качеството му на
законен представител на Блу Еър БГ ЕООД против Електронен фиш за
налагане на глоба серия К №4144607, с който на жалбоподателя за нарушение
на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата/ ЗДвП/ на
основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. С жалбата се моли ел.
фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на
жалбоподателя, в което се излагат подробни съображения, според които
ел.фиш е незаконосъобразен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което процедурата по издаване на ел.
фиш е спазена и ел.фиш като законосъобразен следва да бъде потвърден.
Претендират се разноски.
1
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 13.10.2020 г. в 15:20 ч. в гр.Пловдив, бул.Северен №77 при въведено
ограничение на скоростта 40 км/ч с пътен знак В 26 и след отчетен толеранс
от минус 3 км/ч с АТСС № MD1196 в посока на движение бул. България било
установено движение на МПС т.а. Мицубиши Л 200, с рег.№ *** със скорост
73 км/ч. За превишението на скоростта от 33 км/ч на управителя на
юридическото лице, чиято собственост било управляваното МПС, бил
издаден обжалваният ел. фиш.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – копие на протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за дата 13.10.2020 г. с рег.
№ 1030р-32699/14.10.2020 г., копие на сертификат за успешно завършен курс
на обучение с техническо средство, копие на протокол от проверка № 10-
СИСИС/21.02.2020 г, както и веществени доказателствени средста по смисъла
на чл.189, ал.15 от ЗДвП –клип от13.10.2020 г., съдържащ, дата, час,
географски координати, измерена скорост на управление, рег. № на МПС .
Издаденият ел. фиш съдържа предвидените в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП реквизити - отразява териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на клипа. В него е описано нарушението по
време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между
скоростта, която се сочи като измерена по данните от снимката и възприетата
като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 км/час, която е отчетена в полза на
нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП, както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Нарушението е установено с АТСС Cordon M 2 № MD1196, което
представлява мобилно средство за измерване по смисъла на §6 т.65 б. „б“ от
2
ДР на ЗДвП. Процесното техническото средство е одобрен тип средство за
измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е
било технически изправно. Редовността на техническото средство за
измерване се установява от приложените копие на протокол от проверка №
10-СИСИС/21.02.2020 г. от Български институт по метрология, главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди”, отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер” на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип „Cordon M2” , както и писмо № АУ-000029-
33913/09.07.2018 г. на БИМ. От приложените документи става ясно, че
средството за измерване е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № В-46 и е преминало първоначална
проверка на 21.02.2020 г., като малко след тази дата е установено
нарушението, във връзка с което е издаден и обжалваният ел. фиш. Съгласно
чл. 39, ал.2 от Закона за измерванията, първоначалната проверка на средства
за измерване има срок на валидност до края на календарната година, следваща
годината на проверката, освен ако в наредбата по чл. 28 от закона е определен
друг срок. В случая нарушението е установено в срока на валидност на
първоначалната проверка. Възражението, направено в жалбата, касаещо
годността на техническото средство, поради липса на необходимите
маркировки, съдът намира за неоснователно. Знаците по чл. 35, ал. 1 и чл. 39,
ал. 1 от ЗИ касаят само и единствено, че техническото средство е от одобрен
тип и е преминало първоначална проверка, а това обстоятелство се доказва от
приложените по делото копие на протокол от проверка № 10-
СИСИС/21.02.2020 г., удостоверяващ преминала първоначална проверка.
Към материалите от административнонакаателната преписка е
приложена и снимка на разположението на уреда, с който е заснето
нарушението. Тъй като техническото средство, с което е установено
нарушението, представлява мобилно средство за измерване по смисъла на § 6
т.65 б. „б“ от ДР на ЗДвП, неговото разположение е удостоверено със снимка,
което е в съответствие с чл.10, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
въвеждаща такова изискване само за временно разположените АТСС, какъвто
е настоящият случай. В жалбата е направено оплакване, че при поставянето
на АТСС не е спазено изискването, предвидено в чл.6 от Наредба № 8121з-
3
532 от 12.05.2015 г., според която автоматизираните технически средства и
системи се използват съгласно инструкцията на производителя и
изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип. Това възражение
съдът намира също за неоснователно. Към материалите от
административнонаказателната преписка е приложен протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г, в който е отразено, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя, което обстоятелство е удостоверено с подписа на служителя,
поставил началото и края на работния процес на АТСС. Към преписката е
приложено и удостоверение за преминат курс на обучение за работа с АТСС
от същия служител.
Видно от съдържанието на чл. 14 ал. 1 и ал. 2 т.3 от Наредба № 18 oт.
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и
другите средства за сигнализиране трябва да са видими от разстояние, което
позволява на водача своевременно да предприеме действия за осигуряване
безопасността на движението, като минималното разстояние за видимост на
пътния знак в процесния участък от пътя, което разстояние при ограничение
на сокростта до 50 км/ч скоростта на движение, следва да е 100 метра. В
протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г, е посочено, че
разстоянието от пътния знак, с който е въведено нарушеното ограничение на
скоростта до измервателното устройство е 150 м, т.е. не е налице твърдяното
нарушение на чл.14 , ал.2 т.3 от Наредба №18 от 23.07.2001 г. за
сигнализацията на пътищата с пътни знаци.
Протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е
официален удостоверителен документ. Наличието на задължително и
нормативно установени реквизити в него е доказателство, че са спазени
законовите изисквания, предвидени за начина на експлоатиране на АТСС и за
правилното му позициониране. В случая приложеният по делото протокол по
чл.10 съдържа всички необходими реквизити, което не го лишава от
характеристиките му на официален удостоверителен документ.
В жалбата е направено и оплакване, че липсва доказателство за
поставяне на пътен знак Е 24, предвидено като изискване в чл.133а от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. Предвид това, че и към датата на нарушението
4
посочената разпоредба е действаща, то независимо от измененията в ЗДвП, а
също и от отмяната на разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., според жалбоподателя следвало и мястото за видеоконтрол да
бъде обозначено с пътен знак. На това възражение следва да бъде отговорено,
че съобразно изискването на чл.7 от Наредба № 8121з - 532 от 12 май 2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, /преди отмяната й
с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г./местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с
пътен знак Е 24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на МВР, като пътният знак Е 24 се поставя преди
мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните
технически средства и системи, но с изменението на ЗДвП, влязло в сила
преди извършване на нарушението, с оглед превенцията и ефективност на
мерките по преустановяването на движение на МПС с превишена скорост,
поставянето на такъв знак не е задължително. Независимо че поставянето на
пътен знак Е24 съществува като изискване в Наредба № 18 от 23.07.2001 г.,
предвид отпадането на разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. /ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г./ непоставянето на
пътен знак Е24 не опорочава процедурата по издаване на ел. фиш.
В процесния случай отговорността за нарушението правилно е
ангажирана в лицето на жалбоподателя като законен представител на
собственика на автомобила, съгласно справката от КАТ във връзка с
регламентацията по чл.188 от ЗДвП. Справката не е оспорена от нарушителя,
поради което е доказано извършено деяние с МПС, собственост на
юридическо лице. Оспорващият представител на юридическото лице не се е
възползвал от възможността по 189, ал.5 от ЗДвП, т.е. не е декларирал
предоставяне управлението на автомобила на друго лице. Налице е правилно
приложение на материалния закон и на съоветната на нарушението
санкционна разпоредба. Наложеното на жалбоподателя наказание е във
фиксиран размер съобразно чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП, а именно 400 лв.
Предвид всичко изложено обжалваният ел. фиш като правилно и
законосъобразно издаден следва да бъде потвърден.
5
С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна
следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски. Следва в тежест
на жалбоподателя да бъдат присъдени и претендираните от въззиваемата
страна разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 лева, предвид факта, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и прозесуалното представителство по делото е
осъществено посредством депозиране на становище в писмен вид.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
4144607, с който на А. Л. М. от ***, ЕГН ********** в качеството му на
законен представител на Блу Еър БГ ЕООД ЕИК ********* за нарушение на
чл.21, ал.2 вр.ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189,
ал.4 вр.чл.182, ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА А. Л. М. от ***, ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-
Пловдив сумата от 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6