Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1609 от
19.11.2020г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, петнадесети състав, на двадесет
и девети октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря Г. Д. и прокурор Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело
номер 1837 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Т.В.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Е.К. *** с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис 309 против Решение № 958/20.07.2020 г., постановено по НАХД № 2286/2020г. по описа на Районен съд Бургас. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № 282-F531221/10.02.2020 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП-гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8) на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева. Съдебното решение се обжалва като неправилно и необосновано. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора чрез процесуалния си представител – адв. Е.К. поддържа жалбата по изложените съображения и формулира искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на направените разноски пред първоинстанционния районен съд.
Ответникът по касация – Заместник директора на ТД на НАП-гр. Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на Т.В.Г. против Наказателно постановление № 282-F531221/10.02.2020 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП-гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8 на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на лицето е наложена глоба в размер на 500 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Бургас е потвърдил атакуваното постановление като е приел, че същото отговаря на изискванията за форма и реквизити, издадено е от компетентен орган при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при спазване на законоустановените срокове, като е обсъдил всички релевирани от жалбоподателя възражения.
Решението на Районен съд Бургас е неправилно
и следва да се отмени.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – гр. Бургас само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана за това, че не е подало в срок до 30.04.2019 год. еднократно данни в ТД на НАП Бургас с декларация образец № 6 за 2018 год. за сумите на дължими осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) и за здравно осигуряване (ЗО). В текста на наказателното постановление е вписано и обстоятелството, че към датата на съставяне на настоящия акт (вероятно се има предвид АУАН), декларацията подадена по Интернет с ПИК на 19.01.2019 год. с вх. № 02000193017509 е отхвърлена и за редовно приета се счита информацията от декларацията, подадена на 13.12.2019 год. и е приета с вх. № 023581909156482.
Анализът на събраните по делото доказателства удостоверява така вписаното в наказателното постановление фактическо обстоятелство. От приложеното по делото потвърждение с подател НАП се установява, че на дата 19.01.2019 год. в 13.40 часа в НАП е получена декларация обр. № 6 за период 01/2018 до 12/2018, като същата е подадена посредством Персонален Идентификационен Код (ПИК) и регистрацията е извършена в Портал за електронни услуги на НАП. Видно от приложения по делото Протокол изх. № 02000193017509/19.01.2019 год. от 13.47 часа, подадения от жалбоподателя файл е бил отхвърлен, тъй като броя на декларациите обр. 6 от файла не отговаря на декларираните в придружителното писмо.
При така установената фактическа обстановка, настоящия касационен състав намира, че в случая определената от административнонаказващия орган правна квалификация не съответства на действителната такава. Както вече се посочи, административнонаказващия орган е приел допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8, съгласно която, декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за: а) дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година; б) задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.
От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че Т.Г. е изпълнил това свое задължение, като на 19.01.2019 год. (в указания срок до 30 април) е подал декларация обр. 6, която обаче не е била приета. В този случай, приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8, която вменява задължение за задълженото лице в 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларации след попълването на необходимите данни, да ги изпрати отново в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. С оглед на това и предвид обстоятелството, че Г. е подал в срок изискуемата се декларация обр. 6, осъщественото от него деяние не съставлява административно нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8.
В сезиращата касационна жалба са развити пространни възражения относно начина на подаване на документи по електронен път в Електронния портал на НАП, начина за тяхното получаване, респ. начина за тяхното отхвърляне и уведомяването за това на деклараторите. Настоящия касационен състав намира така развитите възражения за неотносими към предмета на спора. Дали и кога жалбоподателя е бил уведомен за това, че подадената от него декларация е отхвърлена би имало значение само, ако административнонаказващия орган би приел наличието на административно нарушение по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8, като това обстоятелство би имало значение при изчисляване на 7-дневния срок за подаване на нова декларация с коригирани данни. При положение, че в случая е прието за допуснато административно нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8 – за неподаване на изискуемата се декларация, настоящия състав приема наличието на допуснато съществено процесуално нарушение – неправилно определена правна квалификация на осъщественото деяние, което обосновава незаконосъобразност на наказателното постановление.
Като е приел противното, първоинстанционния районен съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по силата на което да се отмени оспореното наказателно постановление.
По делото е направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените пред първоинстанционния районен съд разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна, нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК указва, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид така цитираните правни норми, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 150,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по НАХД № 2286/2020 год. на БРС договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от това, Административен
съд Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 958/20.07.2020г., постановено по НАХД № 2286/2020г. по описа
на Районен съд Бургас
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 282-F531221/10.02.2020 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП-гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на Т.В.Г. с ЕГН ********** с адрес *** е наложена глоба в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас да заплати на Т.В.Г. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.