№ 114
гр. Варна , 02.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен А. Атанасов Търговско дело
№ 20203100900970 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:16 часа се явиха:
На именно повикване в 14:16 часа, се явиха:
Ищцовото дружество „Юробанк България“ АД – София ,
представлявано от Изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., редовно
уведомено, представлява се от адв. Хр. П., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Ответната страна Ю. Е. Л. и Н. Ю. Л., редовно уведомени, не се
явяват, представляват се от адв. Д. С., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, явява се лично.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 5534/24.03.2020 г. на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, като констатира, че същото е
1
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – счетоводна
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Р. Х. С., 41 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Р.С.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
Адв. П.: Нямам въпроси към експертизата. Моля, да се приеме.
На въпросите на адв. С.:
В. л. С.: Комисионната за ежемесечната такса, която е предвидила
банка е 0.4%. Комисионната, която се дължи върху непогасената главница е
начислявана върху главницата след капитализирането. Т.е. тя винаги е
съотнесена към главницата, която банката отчита след всяко споразумение.
Давам пример: Ако главницата е 100.00 лева, на следващата падежна дата
вноската за главница е 10.00 лева и остават 90.00 лева. Независимо дали тези
10.00 лева са платени или не в срок, банката начислява тази такса върху 90.00
лева. Ако към тези 90.00 лева се капитализира в следващия месец, примерно
още 50.00 лева и главницата стане 140.00 лева, банката начислява върху тези
140.00 лева.
-та-та
В точка 2 от задачите, като се почне от страница 3 до страница 6 на
експертизата, са посочени на коя дата, какви суми са събирани от банката и
съответно за какво са отнасяни тези събрани суми. Ако видим първата от
400евро – тя е на 26.05.2009 годна и се вижда за какво е. Сумата от 11 692
евро е погасената главница от ответника.
В точка 4, на страница 6 от експертизата, в таблицата точно е описано
как е формиран остатъка по главницата. Виждаме, че плащанията по
главницата са 11 692.23 евро и те са показани с „минуси“. Категорично това е
плащане.
2
В точка 14, в която се коментира, че е направено изцяло ново разнасяне
на задълженията по кредита, като няма капитализации, няма включени други
пера и е направено точно както е описано. Всичко идва от математическия
начин на разнасяне на сумите.
В Приложение 7, по първия вариант, в който не се капитализират
лихвите в главниците, ще обясня какво е направено: При първото
споразумение е предвидено облекчено погасяване на кредита, както при това
допълнително споразумение се погасява само част от лихвата, при нисък
процент. Докато по данните в банката, които съм проверил, лихвата
продължава да се натрупва с лихвения процент, който е бил преди
допълнителното споразумение. Накрая на действие на това допълнително
споразумение, разликата между изчислената сумата, която е била на голямата
лихва и споразумението с малката лихва се капитализира. Тъй като задачата е,
че не следват да се капитализират суми към главницата, в Приложение 7 е
представено това нещо. Към датата на първото допълнително споразумение,
което е от 09.06.2009 година, има натрупано голямо задължение, което не се
капитализира към главницата. За да се изчисти това задължение,
продължавам да разнасям платените сумите към най – старите вноски, тъй
като в Допълнително споразумение 1, е предвидено намаляване на лихвата, но
след това тя трябва да се капитализира и също съм приложил високите
лихвени проценти, които банката е предвидила. Оттам нататък, съпоставяйки
всички платени суми, към тези нива и следва да се има предвид следно, че в
началото на погасяване на кредита се погасява по – голяма част лихва от
погасителната вноска и по – малка част главница. По този начин разнасяне
накрая се получава, че със същите погасителни вноски е погасено по – малко
главница, като абсолютна стойност. Като се махнат капитализациите излиза,
че реално дължимата главница е по – малко от тази която е с капитализациите
и платена в по – голям размер.
Погасителният план не се ползва. Ползвам лихвените проценти, такива
каквито са били уговорени. При първото допълнително споразумение не
ползвам ниския процент. Точка 14 е съобразно размерите и лихвите по
договора и съответните анекси. Само, че в анексите има промяна на
лихвените проценти. Аз не мога да тръгна само от погасителния план към
договора. Погасителният план по договора съм го използвал като отправна
3
точка, но след това като има увеличен лихвен процент, аз не съм приемал, че
е следвало да бъде увеличен лихвения процент. След това разнасям платените
суми към новоизчисления погасителен план. В Приложение 7 от 21.06.2009
година до 2011 г. не фигурира нито едно погасяване за главница, защото в
анексите е предвидено да се плаща само лихва и затова съм взел само лихва.
Но лихвеният процент е съобразен.
Адв. С.: Идеята е да махнете капитализираната сума, като главница и да
изчислите как ще се погасяват с внасяните суми, съответно главницата и
лихвата, а не просто да махнете първоначалния лихвен процент. Това по –
късно ще го уточня като въпрос.
На въпросите на адв. С.:
В. л. С.: Посочените лихви в точка 5, които са посочени като дължими
съм ги изчислил върху претендираната с исковата молба. Подробно това съм
го представил в Приложение 6. Там действително не е представена
главницата върху която е изчислена, не съм имал такава задача.
Адв. С.: Целта на моя въпрос е да се изчисли, ако тези капитализации
не бяха направени от банката на дължимите лихви, което аз претендирам, че е
незаконосъобразно и нищожно, с тези суми, които е внасял моят доверител,
как би намалял дълга? Ако се следва първоначалният погасителен план, до
какво погасение биха довели плащанията извършени от моя доверител?
Искам да се изчисли по първоначалния план. Аз исках да разбера и този
вариант, който е направен, но начинът на изчисление не е правилен. От това,
което разбирам аз е, че вещото лице не е прилагало преференциалния лихвен
процент, а е вземал лихвеният процент на банката, който е бил към момента.
На въпросите на адв. С.:
В. л. С.: Вземал съм промените в лихвения процент, които са включени
в съответните анекси. В първия анекс, независимо, че пише, че има
преференциален лихвен процент, накрая на действието на анекса е
капитализираната сумата върху големия лихвен процент, който е прилаган
преди това. Лихвите съм ги смятал по високия лихвен процент, защото след
края на анекса трябва да ги капитализирам. Разликата е между ниския и
високия процент, както е правила банката. Задачата е без да се капитализира,
4
т.е. те са дължими. Затова първите дванадесет вноски към Анекс 1 се вижда,
че те са към високия лихвен процент. Фактически анексът е приложен по
отношение на капитализацията, но не е приложен по отношение размера на
лихвата. Прилагането по отношение на лихвата е траело докато са
извършвани увеличените погасявания и накрая са добавили разликата.
Адв. С.: Аз имах допълнителен въпрос и вещото лице го уточни, че
реално това намаляване на лихва, което прилага банката във всеки един анекс,
всъщност представлява отлагане на част от лихвата, която е натрупана в края
на периода, което не е преференция, а един вид отлагане върху тази сума, а
през цялото време върху главницата продължава да тече лихва, въпреки, че тя
не се плаща.
На въпросите на Съда:
В. л. С.: Не във всички споразумения, но специално в първото
споразумение главницата става дължима накрая на срока на действие на
споразумението. През този облекчен период се плаща част от лихвата, което
се явява облекчения размер.
На въпросите на адв. С.:
В. л. С.: В точка 10 съм цитирал погасителния план приложен към
исковата молба. Тя задачата е така и той е от 01.08.2012 година.
На въпросите на Съда:
В. л. С.: Към договора няма погасителен план.
На страница 10, по точка 13, лихвените проценти – от датата на
договора 21.05.2008 година до датата на допълнителното споразумение има
промяна в лихвените проценти. Промени ли се лихвеният процент се променя
и погасителния план. Едното върви с другото. Променян ли е лихвения
процент, вноските се разминават с погасителния план.
На въпросите на адв. С.:
В. л. С.: Сумата от 11 692.23 евро е главницата, която е отчетена като
платената при ищеца.
5
На въпросите на Съда:
В. л. С.: Това не е сумата, която бих получил ако работя при отчитане
на плащанията към първоначалния погасителен план, без изменение в
облекчени погасявания, размер на лихви и т.н. Категорично не би бил това
размера, ако се разнесат и за реално извършените плащания към
първоначалния погасителен план, със съответно начисляване на наказателна
лихва за периодите на просрочие.
Приложение 7, на страница 2, на дата 23.10.2009 година, първата такса е
2.56 лева, това е за два дена просрочие. След това имаме на 21.09.2011 г. –
това е за над тридесет и един дни просрочие, такава такса 5 евро и 11 евро.
Следващата такса е на 20.01.2010 г.
На въпросите на адв. П.:
В. л. С.: Тези такси не са предвидени по договор. В тарифата на
банката, към сключването на договора, такива такси е нямало.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Р.
Х. С., в размер на 500.00 /петстотин/ лева, от внесения за тази цел депозит
/изд. 2 броя РКО – 300.00 /триста/ лева – 07.01.2021 г. и 200.00 /двеста/
лева – „ЦКБ“ АД от 14.12.2020 г./.
СЪДЪТ, с оглед пълното и правно изясняване на спора от фактическа
страна, следва да бъде допусната допълнителна задача на вещото лице, като
О П Р Е Д Е Л И:
6
ДОПУСКА ДОПЪЛНИТЕЛНА задача към СЪДЕБНО –
СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА изготвена от вещото лице Р. Х. С., като
вещото лице да направи изчисления за погасяване на кредита с фактически
постъпилите плащания от страна на длъжниците при условията на
първоначалния погасителен план, без отчитане на настъпилите в хода на
погасяването изменения, по отношение на главница, лихви и такси.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна, да внесе депозит, в едноседмичен
срок от днес по сметка на Окръжен съд – Варна, в размер общо на 150.00 /сто
и петдесет/ лева, с представяне на доказателства за внасянето в същия срок.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.
Адв. П.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
Адв. С.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ предложи на страните, датата за следващото съдебно заседание
да бъде 13.05.2021 година.
Адв. П.: На тази дата нямам възможност да се явя в съдебно заседание,
тъй като имам дело в СГС.
СЪДЪТ, с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане за 27.05.2021 година от 14:00 часа, за която дата и час, страните
се считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Р. Х. С., след представяне на
доказателства за внесен депозит.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7