гр. Стара Загора, 18.02.2019 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 3104 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ВИАС“ ЕООД твърди чрез своя
процесуален представител, че между него
и дружеството ответник имало дългогодишни търговски отношения по комисионен
договор до м.януари 2013 г. Поради прекратяване на отношенията се извършило
броене от съвместна комисия и обратно предаване на непродадена стока от склада
на ответното дружество, в която като представител на ответника участвал И.
Кертиков. След предаване на стоката и уреждане на отношенията по комисионния
договор останали неуредени отношения по няколко складови разписки, по които
комисионерът /извършващ и дейност по производство на дограма/ е взел материали
от склада за дейността си, без да ги плати.
Страните се уговорили да се заплатят
тези стоки до края на м.март 2013 г. по издадените пет фактури.
Реално „ВИАС”
ЕООД е
доставил на ответника стока по пет данъчни фактури, като задълженията си по
договорите ищецът бил изпълнил, като е предал преди деня на издаване на
фактурите стоката - ПВЦ профили и аксесоар, като издадените от дружеството
данъчни фактури и продадените стоки не били заплатени изцяло от ответника.Ответникът
е взел стока от склада, която му е била поверена на друго основание като
комисионер за себе си, но не я е заплатил и страните се уговорили тези стоки да
са предмет на договор за продажба.
Същите пет фактури били включени в
дневника за продажби и декларацията по ЗДДС за съответния данъчен период.
Данъчните фактури били отразени
счетоводно при ищеца, като главницата по фактурите била осчетоводена в размер
от 12 254,68 лева и фактурите били предадени на ответника,като това
обстоятелство ще установят със свидетелски показания.
По договори за продажба на стоки,
сключени с ответника, били доставили стока. Стоката била ПВЦ профили и
аксесоари, като същата била доставена преди деня на издаване на фактурата от
„ВИАС" ЕООД и получателят е приел стоката без забележки.
Издадените фактури били : данъчна
фактура № **********/ 04.03.2013 г., на стойност 785,75 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/ 04.03.2013 г. на стойност 2717,60 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/ 04.03.2013 г. на стойност 5676,60 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/04.03.2013 г. на стойност 1258,90 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/04.03.2013 г. на стойност 1815,83 лева с ДДС.
Главницата е 12 254,68 лева, като
претендират и законната лихва от деня на предявяване на заявлението върху
главниците 12 254,68 лева до окончателното им изплащане.
За фактурите било договорено между
страните да се платят с платежно нареждане на деня,следващ деня на издаването
им по банков път.
Въпреки отправените му покани до
деня на предявяване на настоящата молба ответникът не бил изпълнил задължението
си да заплати окончателно цената по договора за доставка на стоки.
Искането е да се постанови решение,
по силата на което да се установи, че ответникът дължи на "ВИАС" ООД:
1. главници
12 254,68 лева - вземане по данъчна фактура № **********/04.03.2013 г. на
стойност 785,75 лева с ДДС,данъчна фактура № **********/ 04.03.2013 г. на
стойност 2717,60 лева с ДДС,данъчна фактура № **********/ 04.03.2013 г. на
стойност 5676,60 лева с ДДС,данъчна фактура № **********/04.03.2013 г. на
стойност 1258,90 лева с ДДС,данъчна фактура № **********/04.03.2013 г. на
стойност 1815,83 лева с ДДС;
2.
законната лихва върху главницата 12 254,68 лева от деня на предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК до деня на окончателното заплащане на главницата
включително,
Както и да се осъди
ответника да заплати на "ВИАС" ЕООД всички деловодни разноски в
исковото производство, съобразно уважената част от иска и разноските, извършени
в заповедното производство по чл.410 ГПК в размер на 695,10 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, в който исковата молба се оспорва като
нередовна, респективно като неоснователна.
Оспорват се твърденията на ищеца, че
между страните са сключени твърдените в исковата молба търговски сделки.
Оспорва твърдението на ищеца, че
след прекратяването на търговските отношения, било извършено броене от
съвместна комисия и обратно предаване на непродадената стока от склада на
„ВИКТОРИЯ - ПЛАСТ" ЕООД, в която като представител на ответното дружество
е участвал И. Кертиков.
Оспорва твърденията, че между
страните изобщо има предаване на стока, както и че между страните са останали
неуредени отношения по складови разписки.
Ответникът е получавал материали от
склада на ищеца за дейността си, но преди да се прекратят отношенията между
търговците и винаги е плащал своите задължения.
Оспорва твърдението на ищеца от
исковата молба, че страните са се договорили стоките да се заплатят до края на
м.март 2013 г. по издадените пет фактури. Ответникът не е бил страна по такива
уговорки с ищеца, нито е поемал такива задължения.
Оспорва твърдението, че ищецът е
доставил на „ВИКТОРИЯ - ПЛАСТ" ЕООД стока по пет данъчни фактури, като
преди деня на издаването им е предал стоката - ПВЦ и аксесоари. Оспорва
твърденията, че е взел от склада на ищеца стока, която му е била поверена на
друго основание като комисионер за себе си, но не я е заплатил и страните се
уговорили тази стока да е предмет на договор за продажба.
Оспорва твърдението, че ответникът е
знаел и са му били известни, съставени и връчени и изобщо са му били предадени
процесните фактури.
Оспорва твърдението, че по силата на
договор за продажба, ищецът е доставил на ответника стока, която последният е
приел без забележки и за което били издадени 5 бр. данъчни фактури. Това
твърдение на ищеца било невярно, тъй като ответното дружество няма финансови
задължения към ищеца, видно от представените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че било налице пълно противоречие между вида,
артикула, бройката и цената на предадената и фактурирана впоследствие стока,
която ищецът претендирал ответникът да заплати.
Твърди, че „ВИКТОРИЯ – ПЛАСТ“ ЕООД
няма незаплатени стоки, услуги или материали, получени от ищеца. Към датата на
прекратяване на отношенията между двете дружества, всички задължения между тях
са били окончателно уредени. От тогава до сега „ВИКТОРИЯ - ПЛАСТ" ЕООД
няма непогасени задължения към ищеца „ВИАС" ЕООД. Оспорва представения
приемо-предавателен протокол, тъй като в него не било отразено кога и по какъв
повод е съставен, кой е съставителя му, на коя дата е съставен и кои лица и в
какво качество са го подписали и кога и как е получена от ответника твърдяната
стока.
Оспорва истинността на представените
от ищеца с исковата молба данъчни фактури № ********** от 04.03.2013г., №
********** от 04.03.2013г., № ********** от 04.03.2013г., № ********** от
04.03.2013г. и № ********** от 04.03.2013г., тъй като същите не отразявали
реална търговска сделка, съставени били за нуждите на делото, не отразявали
предаване на стока или услуга, която да е получена от ответното дружество и не
носят подписите на получателя и съставителя, няма данни ответника да е знаел за
тяхното издаване, тъй като липсва правно основание за съставянето им от ищеца.
Не оспорва, че по силата на договор
за търговско представителство ответното търговско дружество, като търговски
представител се задължило по договор за търговско представителство от
24.01.2009г. да осъществява сътрудничество при извършване на търговската
дейност на ищеца на територията на област Стара Загора, област Пловдив, област
Хасково и област Сливен, като реализира продукцията му ПВЦ профили за прозорци,
врати, аксесоари и други подобни ПВЦ изделия. Договорът бил прекратен по
взаимно съгласие на 17.03.2013 г. с допълнително споразумение, неразделна част
от договора, като отношенията били приключени и за двете страни. Съгласно т.2
от същото допълнително споразумение от 17.01.2013 г. никоя от страните нямала и
не можела да има за вбъдеще имуществени претенции към другата страна след
подписване на споразумението, тъй като към датата на подписване на
допълнителното споразумение от 17.01.2013 г. всички отношения между страните
били изцяло уредени. Всички установени налични стоки преди да бъде подписано споразумението
били или върнати на ищеца или са заплатени в уговорения срок. Нямало
представена констатация от ревизия или друг задължаващ ответника писмен
документ, който да ангажира неговата отговорност за плащане.
С уточнителна молба от 28.09.2018 г.
ищецът пояснява, че страните били в дългогодишни търговски отношения по Договор
за търговско представителство, сключен на 24.01.2009 г. и прекратен на
17.01.2013 г. Останали неуредени отношение и страните се съгласили да се
издадат фактури за търговска продажба и да се заплатят от ответника.
Претенцията се основавала на договори за търговска продажба с приложени данъчни
фактури.
В становище по уточнителната молба ответникът
отрича да е сключвал договори за продажба, както и да е получавал стока по
процесните фактури, както и твърди, че не е знаел въобще за издадените фактури.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ във връзка с чл. 422 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже сключени договори за
търговска продажба, по които е предал стоките и същите са приети без
възражение, както и размера на дължимата сума.
В тежест на ответника е да докаже плащане или
насрещните си възражения за недължимост.
Страните не спорят, че са били в
търговски взаимоотношения по Договор за търговско представителство от 2009 г.
до началото на 2013 г. Това се доказва и от представения по делото от ответника
Договор за търговско представителство от 24.01.2009 г. По силата на този
Договор ищецът „Виас“ ЕООД в качеството му на търговец е възложил, а ответникът
„Виктория пласт“ ЕООД е приел в качеството му на търговски представител да
„осъществява сътрудничество като изключителен търговски представител за област
Стара Загора при извършване на търговската му дейност като реализира
продукцията му ПВЦ профили за прозорци, врати, аксесоари и други подобни ПВЦ
изделия от името и за сметка на търговеца“. Договорът е сключен за неопределен
срок и срещу получаване на възнаграждение за търговския представител в размер
на процент от реализираната продукция. С две Допълнителни споразумения към
Договора за търговско представителство е разширена областта на търговско
представителство за ответника.
От гореизложеното се установява, че
между страните действително е налице търговско представителство по смисъла на
чл. 32 – чл. 48 от Търговския закон, като по силата на този договор ответникът
е получавал определено количество продукция, произведена от ищцовото дружество
със задължение да я продава срещу възнаграждение т.е. получаването на
продукцията не е на основание покупко-продажба (както по договора за
дистрибуция например) и е на риск за търговеца.
На 17.01.2013 г. е сключено
Допълнително споразумение между страните, в което същите се уговарят да
прекратят действието на Договора за търговско представителство т.е. съгласно
клаузите на Договора (чл. 23 предл. второ) неговото действие е прекратено по
взаимно съгласие считано от датата на подписването му 17.01.2013 г.
С подписването на това Споразумение
страните са уредили всичките си претенции по Договора за търговски
представителство – в точка 2 от Споразумението е записано следното: „След
подписване на настоящото споразумение никоя от страните няма и не може да има
за вбъдеще имуществени претенции към другата страна по договор за търговско
представителство от 24.01.2009 г.“
Подписите под това Споразумение не
се оспорват. Всъщност ищецът твърди, че действително са уредили всички
взаимоотношения по „комисионния договор“, както го нарича, като са останали
неуредени отношенията по няколко складови разписки за стоки, за които се твърди
че са получени от ответника и с които той е реализирал собствената си дейност
по производство на алуминиева дограма. По отношение на тези стоки страните се били
договорили да се изплатят по издадени фактури за покупко – продажба т.е. по
същество ищецът твърди, че задължението по Договора за търговско
представителство по отношение на стоките по процесните фактури е новирано с
такова по Договор за покупко-продажба, поради което следваше да докаже пълно и
главно новацията или както е указал съда сключването на договор за
покупко-продажба.
Към исковата молба са представени
процесните фактури с номера № ********** от 04.03.2013г., № ********** от
04.03.2013г., № ********** от 04.03.2013г., № ********** от 04.03.2013г. и №
********** от 04.03.2013г. – всички на обща стойност 12 254, 68 лева.
Те не са подписани от нито една от страните,
а освен това от тяхното съдържание не се разбира, че се касае за Договор за
покупко – продажба между страните т.е. не могат да бъдат приети като
доказателство за сключването на такъв.
Представени са извлечения от
счетоводните записвания на ищеца, от които е видно, че в счетоводството на
„Виас“ ЕООД процесните фактури са осчетоводени като неплатени от страна на
ответника. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 55 ал. 1 от ТЗ редовно
водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. В случая
счетоводните записвания на ищеца са едностранни изявления в негова полза, които
не обвързват съда. По делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице е изследвало въпросите дали са осчетоводени процесните
фактури в счетоводствата и на двете дружества, отразени ли са сделките в
дневниците за покупки/продажби по ЗЗДС, ползвал ли е данъчен кредит по тези
фактури ответникът. След проверка вещото лице е отговорило, че процесните
фактури са намерили отражение само в счетоводството на ищеца, като съответно
ответникът не ги е осчетоводил и декларирал в дневниците за покупки и по тях не
е ползван данъчен кредит. Всъщност те не присъстват физически като документи
при „Виктория пласт“ ЕООД.
По делото са представени към
исковата молба Приемо – предавателен протокол без дата, двустранно подписан от
представители на ищеца и ответника, от който е видно, че „Виктория пласт“ ЕООД
е предала, а „Виас“ ЕООД са приели стоки – профили и аксесоари за алуминиева
дограма.
По делото е представена и справка на
л. 13 от делото, от която е видно, че към 16.01.2013 г. ответното дружество е
имало задължения в качеството си на партньор от продажба на продукция на ищеца
в размер на 10 438, 83 лева. Справката е двустранно подписана. Представена
е и справка плащания по документи, с отбелязване на ръка „задължение на склад
гр. Стара Загора към 17.01.2013 г.“ Съгласно тази справка задълженията на „Виктория
пласт“ ЕООД са в размер на 1815, 82 лева към тази дата.
Споразумението за прекратяване на
търговските взаимоотношения между двете страни и уреждане на имуществените им
взаимоотношения е подписано на 17.01.2013 г. към която дата и двете страни са заявили,
че нямат никакви имуществени претенции по Договора за търговско
представителство. В този смисъл представените справки за задължения по никакъв
начин не могат да бъдат отнесени като стоящи извън прекратителното споразумение,
тъй като хронологически са издадени в деня преди (16.01.2013 г.) и в деня на
подписване на споразумението (17.01.2013 г.)
В съдебно заседания бяха разпитани
трима свидетели – на страната на ищеца И. Колев Андреев и Дончо Петров Тодоров
(и двамата на длъжност търговски представител при ищцовото дружество), а на
страната на ответника И. Георгиев Кертиков (съпруг на управителя на ответното
дружество).
От показанията на свидетеля Андреев
се установява, че двете дружества са прекратили взаимоотношения, тъй като
според ищеца „Виктория пласт“ имала нелоялна търговска практика. Твърди, че от
една страна препродавали профили за дограма като представители на „Виас“ и
получавали възнаграждение, а от друга използвали профилите в собствения си цех
за производство на готови прозорци и врати и ги продавали на по-ниски цени. След
като страните се уговорили да приключат взаимоотношенията си, се извършило
предаване на наличната стока от складовете на ответника към ищеца. Казва, че
той лично бил предал процесните фактури на ответника един или два месеца след преброяването
и предаване на стоките, по нататък уточнява, че това е било март 2013 г. и
според него същите отразявали липсваща стока, взета за тяхна (на Виктория
пласт) консумация за производство на прозорци, която не била заплатена към настоящия
момент.
Свидетелят Тодоров казва, че е
присъствал през цялото време при предаване на стоките от ответника към ищеца
след прекратяване на взаимоотношенията помежду им. Установили се липси за
сумата от 12 000 лева. От дружеството ищец разполагали със стокови разписки,
че са напуснали техния склад, но после не били намерени в склада на Виктория
пласт. Според свидетеля И. Кертиков говорил по телефона със собственика на Виас
и се разбрали тази сума да бъде платена от ответника.
В съдебно заседание свидетеля
Кертиков не отрича, че е подписал справка за задължение по склад гр. Стара
Загора към 16.01.2013 г. Всъщност свидетелят казва, че точно на 16 януари е
била извършена и ревизията в склада им. Служителите на Виас преброили техни
материали в склада, налични към същия ден и отразили липси в техен протокол по
данни от тяхна програма. Това според свидетеля обаче не били липси, тъй като
били приспаднати стоките, които са продадени и които били отчетени и така на 17
януари страните приключили взаимоотношенията си, без да имат претенции един към
друг. Свидетелят отрича да е получавал процесните фактури. Твърди, че цялата
наличност, която не била реализирана на пазара е върната и няма задължения към
ищеца. Не твърди да има задължение по Договор за покупко-продажба или че има
такава уговорка за предоговаряне на задължения по Договора за търговско
представителство.
Свидетелските показания не променят
горното заключение, че страните видно и от изричните им волеизявления в
Споразумение от 17.01.2013 г. нямат задължения един към друг, както и не се
доказа, че задължения по стоки, предадени по Договора за търговско
представителство са новирани в такива по Договор за търговска продажба.
Единственото твърдение в тази насока беше изявлението на свидетеля Тодоров, че чул
разговор между съпруга на Управителя на Виктория пласт със собственика на Виас
„тези 12 000 лева да бъдат платени“. Тези показания са твърде лаконични, а
освен това и представени от заинтересован свидетел и от тях категорично не може
да се изведе заключение за сключен договор за търговска продажба, въз основа на
който се претендира заплащането на стоките.
По делото бяха представени голям
брой стокови разписки, за които ищецът твърди, че са били заприходени в
неговото счетоводство и за част от които са издадени процесните 5 броя фактури.
По делото беше изготвена допълнителна съдебно – счетоводна експертиза по искане
на самия ищец за доказване на факта, че едностранно издадените от него стокови
разписки отговарят на издадените от него процесни фактури. Вещото лице даде
положителен отговор на този въпрос, който макар и относим и допустим по
процеса, няма материална доказателствена стойност т.е. съдът може да приеме за
установено кой е автора на тези изявления, но не и че същите са обвързващи
относно съдържанието им, а именно че действително точно тези стоки са излезли
от склада на Виас и доставени на ответника във връзка с договорните им
отношения.
В заключение съдът намира, че искът
на ищеца за заплащане на главница в размер на 12 254, 68 лева по 5 бр. фактури,
издадени въз основа на Договор за търговска продажба между страните е
неоснователен и недоказан. Не се доказа да е сключен такъв договор между
страните. Съгласно чл. 107 от ЗЗД едно задължение може да се поднови, когато се
замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на
старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се
съгласят за това.
В настоящия случай имаше твърдения
за настъпила обективна новация, при която има промяна в основанието на сделката.
Ищецът не отрича, че по Договор за търговско представителство е доставял на
ответника стоки, без да му ги продава и е възлагал на ответника да реализира
тези стоки на пазара в посочения му регион, като след това отчита сделките. Не
отрича и че по силата на този Договор е доставил и описаните в процесните
фактури стоки, които не са му били предадени при приключване на отношенията,
както и не са му били отчетени. Поради това новирал задължението за плащане
като такова по Договор за търговска продажба между страните. Това съглашение за
новиране, което по същество в настоящия случай представлява договор за
търговска продажба не беше доказано по делото. По отношение на него съдът
намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 164 от ГПК предвид
размера на сумата (над 5000 лева), макар и в теорията да има мнения, че същото
има несамостоятелен характер, а именно и сключването му не може да бъде
доказано само със свидетелски показания, а следва да има писмен документ като
форма за доказване. Такъв документ би могъл да бъде фактурата, ако същата
съдържаше подписи и основните елементи на търговската продажба. Всички тези
твърдения по делото останаха недоказани. За същността на новационното
съглашение - Решение №69/30.03.2017 по дело №602/2016 на ВКС, ТК, II т.о.
Не следва да се обсъждат представените по делото
разпечатки от електронна кореспонденция, които бяха представени по делото,
доколкото същите не съдържат съществена за делото информация, а само
едностранни изявления на ищеца, представляващи покана за потвърждение и плащане
на процесните фактури. Отговор има само по един от имейлите, в който
представител на Виктория пласт заявява, че няма информация за процесните
фактури, както и не признава съществуване на такова задължение.
Ето защо съдът намира, че следва да отхвърли изцяло
предявения иск.
По разноските.
По делото ответникът е сторил разноски за адвокат в
размер на 450 лева за заповедното производство и в размер на 1000 лева за
исковото производство. По делото са налице доказателства за плащането им и
същите са поискани своевременно.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят
разноски в размер на 1450 лева в полза на ответника. Съдът намира, че
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Съгласно
чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар е случая се равнява
на 897, 64 лева. Предвид правната и фактическа сложност на делото, а именно
извършени две експертизи и голям брой писмени доказателства, съдът намира, че
сумата от 1000 лева не се явява прекомерна. Сумата в заповедното производство
също не се явява прекомерна – същата отговаря на минималния размер по чл. 7 ал.
7 от Наредбата. Възражението, че право на възнаграждение за адвокат има само
заявителя, защото така било определено в същата тази Наредба, е неоснователно.
Наредбата определя само минималния размер, под който съдът не може да намали
при възражение хонорара на адвоката съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК. Право на
възнаграждение има всеки адвокат при осъществяване (и не само) на процесуално
представителство, а при спорните искови производства същите следва да се
заплатят от загубилата спора страна.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ВИАС" ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. „Ришки проход“ № 68а с Управител
Веско Василев иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване, че „Виктория
пласт“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, бул. „Славянски“ № 2 вх. Г, ет. 6, ап. 83 с Управител Д.К. дължи на "ВИАС"
ООД следните суми:
1. главници 12 254,68 лева - вземане по данъчна
фактура № **********/04.03.2013 г. на стойност 785,75 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/ 04.03.2013 г. на стойност 2717,60 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/ 04.03.2013 г. на стойност 5676,60 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/04.03.2013 г. на стойност 1258,90 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/04.03.2013 г. на стойност 1815,83 лева с ДДС;
2. законната лихва върху главницата 12 254,68 лева от
деня на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК до деня на окончателното
заплащане на главницата включително, за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 711 от 09.03.2018 г. по ч.гр.д. 1098/2018 г.
по описа на РС Стара загора.
ОСЪЖДА „ВИАС“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, бул. „Ришки проход“ № 68а с Управител Веско Василев да
заплати на „Виктория пласт“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, бул. „Славянски“ № 2 вх. Г, ет. 6, ап. 83 с
Управител Д.К. сумата от 1450 лева разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: