Мотиви към присъда по НЧХД № 1829/2015г. по описа на ШРС
Делото е
образувано на основание постъпила в съда тъжба от С.Н.С. срещу подсъдимите Н.В.М., ЕГН **********, роден на
***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с висше образование, работещ
като охрана в Шуменски университет, женен, неосъждан и Б.Н.М., ЕГН **********,
роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно-специално
образование, работещ като продавач - консултант, женен, неосъждан за извършено
от тях престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК. В диспозитивната
част на тъжбата е посочено, че всеки един от подсъдимите в съучастие помежду си
като съизвършители на 15.07.2015г. в гр.Шумен причинили на С.Н.С. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пострадалото
лице с тъжбата предявява и граждански иск солидарно срещу всеки един от подсъдимите
за сумата от 15 000 лева, представляваща претенция за обезщетение на причинени
неимуществени щети в резултат на извършеното от подсъдимите престъпление чл.130, ал.1 от НК, във вр.
чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно
заседание преди даване ход на съдебното следствие процесуалния представител на
тъжителката поддържа солидарно предявеният граждански иск и моли доверителят му
да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявеният от него граждански иск за
причинените му неимуществени вреди. Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане в настоящото
наказателно производство, а пострадалото лице е конституирано като граждански
ищец по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на частният
тъжител поддържа така възведеното обвинение, както и гражданският иск и
предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото с частната
тъжба обвинение, както и да бъде уважен гражданският иск в предявеният размер,
като в пледоарията си излага подробни мотиви в тази насока.
Разпитани в
съдебно заседание подсъдимите Н.В.М. и Б.Н.М. не се признават за виновни по
повдигнатото им обвинения, но по същество признават, че отношенията му с
частният тъжител са влошени, тъй като им създавал постоянно проблеми от
различно естество. По отношение на повдигнатото обвинение в хода на съдебното
следствие дават обяснения. Категорично отричат на въпросният ден да са нанесли
травматични увреждания на частният тъжител, излагайки твърдения, че последния
се е самонаранил.
Процесуалният
представители на подсъдимите моли съда да оневини подзащитните му на основание
чл.304 от НПК, тъй като деянието по чл.130, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК не било доказано по безспорен начин, като излага мотиви в тази насока. Също
така моли да бъде оставен без уважение претендираният граждански иск, както и
да им бъдат заплатени направените разноски.
Двамата подсъдими се присъединяват към предложението на
защитника си, като в последната си дума молят съда за оправдателна присъда. По отношение на
предявеният граждански иск не изразяват становище.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Частният
тъжител С.Н.С. и подсъдимите Н.В.М. и Б.Н.М. през инкриминирания период живеели
в гр.Шумен. Подсъдимите Н.В.М. и Б.Н.М. са баща и син. Подсъдимият Н.В.М. и тъжителят
С.Н.С. били съсобственици на недвижим имот – дворно място от 14 кв. м. с
идентификатор 83510.664.230 по кадастралната карта на гр.Шумен, находящо се на
ул.“Университетска“ № 27, като отношенията им били влошени по повод ползването
на съсобствения имот. Поради различни конфликти, възникнали във връзка с
ползването на дворното място между подсъдимия Н.В.М. от една страна и тъжителят
от друга страна, последният многократно сигнализирал органите на Община Шумен, „Водоснабдяване
и канализация - Шумен” ООД и “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД.
Тъжителят С.С.
също така притежавал апартамент, находящ се на посочения по-горе адрес. Поради
влошените взаимоотношения с подсъдимият Н.М., тъжителят бил принуден да захрани с ток под земята апартамента си. За тази цел, на 15.07.2015г.
- преди обяд около 9.00 часа, частният тъжител С.Н.С. заедно с наетия от него
работник – свидетеля Е.М.М. придвижвайки се с управлявания от тъжителя
автомобил посетили посоченото дворно място. Там свидетелят М. започнал да
прокопава дупка в тротоара. По това време в близост до обекта бил и наетия от
подсъдимите работник за изграждането на новия им магазин - свидетеля В.А.Ц.. Тъй
като в този момент двамата
подсъдими били в собствения си магазин за авточасти „Автошаш“, находящ се наблизо,
а именно на ул.“Университетска“ № 21, свидетелят Ц. отишъл при тях и ги
уведомил за случващото се в близост до обекта. Виждайки това двамата подсъдими се придвижили до мястото, където наетия от
тъжителя работник прокопавал дупка. Тогава подсъдимия Н.М. попитал тъжителя и свидетеля
Е.М. какво точно правят, след което помолил работника да спре да копае и да се
отдръпне. Между двамата подсъдими и тъжителят С. възникнал словесен конфликт. В
този момент последвал и физически сблъсък, при който тъжителят С. нанесъл с
намиращата се наблизо метална шина удар по външната част на седалището вляво на подсъдимия Б.М., след което последният
предпазвайки се с крак и ръка успял да отблъсне последващи удари. След това
подсъдимия Б.М. ритнал с крак бедрото на
левия крак на тъжителя и му нанесъл удар с юмрук в областта на брадичката. Впоследствие се намесил и подсъдимият Н.В.М., който
хванал с двете си ръце тъжителя отзад през раменете, а подсъдимия Б.М.
продължил да му нанася удари с юмрук в областта на лицето и гърдите. След като
успял да се отскубне тъжителят незабавно позвънил за съдействие на приятеля си
- автомонтьор на име Д., с неустановена по делото самоличност, който по това
време бил зает, поради което изпратил брат си – свидетеля Х.С.Х. заедно със
съпругата му – свидетелката Р.И.К. при тъжителя. Непосредствено след случая
тъжителят, заедно със свидетелката Р.К. с управляваното от нея МПС отишли в
Спешно отделение на “МБАЛ-Шумен” АД, където бил насочен към „Съдебна медицина“.
Понеже отделение „Съдебна медицина“ работило с пациенти до 9.30 часа, на
следващия ден – 16.07.2016г. тъжителят отново посетил отделението и бил прегледан от съдебен лекар.
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: част от обясненията
на подсъдимите Н.В.М. и Б.Н.М., които в съдебно заседание дават подробни
обяснения в своя защита, като не се признават за виновни и не признават, че са
нанесли удари на тъжителят С.Н.С., от
разпитаните в съдебно заседание свидетели – Е.М.М., Х.С.Х. и Р.И.К.,
както и на част от показанията на В.А. Ц., Г.В.М. и Б.Д.М., а също и от
събраните в хода на съдебното производство доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 28/2016г., която дава заключение, че на тъжителят С.Н.С. са
били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата – една
разкъсноконтузна рана на долната устна вляво лигавично, до левия устен ъгъл;
множество кръвонасядания в областта на лицето около входа на устната кухина
вляво – външно и лигавично; леко изразен травматичен оток на лявата скула;
петнисто кръвонасядане на предната гръдна стена вляво; десет кожни драскотини
по предната и задна страна на дясната предмишница; едно ивицовидно
кръвонасядане по предната страна на лявото бедро средна степен, като вещото
лице дава заключение, че описаните травматичните увреждания са причинили на тъжителя
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице дава
заключение, че описаните по-горе травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, а доколкото
травматичните удари с невъоръжена ръка или крак имат характеристика на такива
от твърди тъпи предмети приема, че същите могат да бъдат получени по начин
отразен в тъжбата. Освен това, вещото лице сочи, че установеното частично
счупване на режещ ръб на първи зъб горе вляво, доколкото се касае за изкуствена
корона, не подлежи на медикобиологична квалификация.
Според
представената от тъжителя медицинска документация са се развили усложнения –
посттравмена цебрастения. С оглед на
непълнотата в тази част на обсъдената по-горе съдебномедицинска експертиза по
писмени данни и становището на вещото лице, че за останалите
данни, доколкото са свързани с психиката на тъжителя, следва заключение да даде
съдебен психиатър, в хода на съдебното следствие бе назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза на тъжителя С.Н.С.. Вещото лице дава
заключение, че в процесния случай към момента на събитието от 15.07.2015г.
тъжителят е преживял остър стрес, последван от разстройство в адаптацията със
смесено нарушение на емоциите и поведението, което се характеризира с
неустойчиво настроение, емоционална лабилност, „умствено предъвкване“ на
станалото, тревожност, известно емоционално оттегляне и ограничаване в
контактите, симптоми, нарушаващи в лека степен социалното функциониране на
тъжителя. Вещото лице дава заключение, че продължителността
на състоянието повече от шест месеца дава основание за диагностициране на
протрахирана адаптационна реакция, което състояние е в причинна връзка и в
последица от инцидента на 15.07.2015г. Освен това, вещото лице сочи, че към момента на изготвяне
на съдено-психиатричната експертиза оплакванията са в процес на редуциране, а
част от тях са отпаднали, както и че добрата семейна среда и подкрепата на
обкръжението са протектиращи фактори, способстващи за възвръщането му към
обичайното за него психично състояние и нормално социално функциониране. Също така, разпитан експертът в съдебно заседание заяви,
че всички оплаквания, които са описани по отделните
консултативни прегледи до голяма степен са изводими от сериозните съпътстващи
заболявания, които тъжителят /освидетелстваният/ има преди инцидента – артериална
хипертония, захарен диабет, застой на сърдечната недостатъчност, които имат
отношение въобще към психичната дейност.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че
между подсъдимите и частният тъжител са налице влошени отношения, които имат
траен характер. Между двамата подсъдими и тъжителят възниквали проблеми, във
връзка с ползването на съсобствен недвижим имот – дворно място от 14 кв. м. с
идентификатор 83510.664.230 по кадастралната карта на гр.Шумен, находящ се на
ул.“Университетска“ № 27, които са се наслагвали с години. Съдът кредитира показанията на
подсъдимите в частта им относно обстоятелството за влошени отношения между тях
и тъжителят, както и тъжителят С. е нанесъл с намиращата се наблизо метална
шина удар
по външната част на седалището вляво на
подсъдимия Б.М.. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите и
показанията на свидетелите В. Ц., Г.М. и Б.М., относно обстоятелството, че
двамата подсъдими не са нанесли удари на тъжителят С.Н.С., тъй като същите се
опровергават
от заключението на съдебно - медицинска експертиза. Свидетелите
Г.М., Б.М. и В. Ц. са съответно в
роднински и приятелски отношения с подсъдимите. Недостоверни
в основната си част се явяват
показанията на посочените
свидетели - на първо място защото същите, като близки на извършителите са силно
заинтересуван от изхода на делото, а на следващо място - защото се опровергават от посочените
по-горе достоверни доказателства по делото. Съдът намира, че
има индиция за тяхната заинтересованост, поради което показанията им следва да
се преценяват, само доколкото кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
От значение за изясняването на
фактическата обстановка са показанията на свидетелят Е.М.,
който непосредствено е възприел действията на подсъдимите в началото на възникването на конфликта.
Посоченото лице е незаинтересувано от изхода на делото и непредубедено, поради което и не е налице
основание за съмнение в дадените от него показания и липсват
основания да не бъдат кредитирани показанията на посочения свидетел.
Съдът също така кредитира показанията на свидетелите Х.Х. и Р.К., относно състоянието на частният тъжител след инцидента.
По време на деянието те не са присъствали, поради което съдът като косвени
доказателства възприема данните съдържащи се в техните показания относно
разказаното им за инцидента от тъжителят. Показанията на тези свидетели съдът
кредитира изцяло, тъй като
същите подкрепят събраните по делото писмени доказателства,
не са противоречиви и няма индиция за тяхната заинтеросованост.
Показанията
на всички посочени свидетели в основни линии потвърждават приетата от съда
фактическа обстановка, като налагат извода за достоверността на сочените от тъжителя твърдения в
тъжбата относно действията на подсъдимите и начина на получаване на процесните
увреждания. От решаващо значение за формирането на този извод
обаче са данните от съдебно-медицинските удостоверения и съдебно-медицинската експертиза.
Съдържащите се в тях данни са напълно обективни, не зависят
от субективната преценка на никой от участниците в производството и
кореспондират на твърденията
на тъжителят. Именно в светлината на тези обективни данни следва да се преценява
и достоверността на обясненията на подсъдимите. Подсъдимият
Н.М. твърди, че само е дърпал от
ръцете на тъжителя С. металната пръчка /шина/ и
след като я пуснал тъжителят се самонаранил.
В тази насока са и обясненията на подсъдимия Б.М.. От
съдебно-медицинското удостоверение и съдебно-медицинската
експертиза обаче е видно, че тъжителят е получили множество различни увреждания,
които по никакъв начин не намират обяснение в твърденията на подсъдимите. Твърденията на последните се подкрепят единствено от показанията
на свидетелите Г.М., Б.М. и В. Ц.. Както беше посочено по-горе обаче, невъзможно
е обясненията на подсъдимите
относно действията им при
пристигането до мястото, където наетия от тъжителя работник прокопавал
дупка,
да отговарят на истината, тъй като се опровергават по категоричен начин от
данните от медицинските изследвания и експертизи. При това
положение единственият възможен извод е, че показанията на посочените трима
свидетели също не пресъздават обективно случилото се и се явяват изцяло
недостоверни.
Поначало
липсват данни свидетелят В.Т. изобщо да е присъствал на мястото на
произшествието. Твърдения в обратна
насока се съдържат не само в обясненията
на подсъдимите, но и в приложеното по делото писмо с Изх. № РД
06/10-19.02.2016г. от Управителя на
„Студентски столове и общежития“ ЕАД, клон Шумен, от което категорично става
ясно, че работното време за клиенти на Студенски стол № 1 на дата 15.07.2016г.
е от 11.00 часа до 14.00 часа, както и на тази дата стола е работил с клиенти
по горепосоченото работно време. Не би могло да
се подмине без внимание и обстоятелството, че пенсионер, живеещ в
централната част на града ежедневно закусва в стол, намиращ се в края на града
и на значително растояние от жилището му. Още повече, ноторно известен е на настоящия съдебен
състав факта, че с Определение от 29.06.2015г., постановено по НОХД №
952/2015г. по описа на ШРС, образувано по постъпил в Районен
съд – гр.Шумен обвинителен акт, в който е посочено, че В.Д.Т. е извършил престъпление по чл.206, ал.3 от НК, във вр. чл.206, ал.1 от НК, съдът по реда на чл.73, ал.2 от НПК е допуснал
обезпечение на
бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален кодекс чрез налагане на
възбрана върху недвижими имоти, собственост на В.Д.Т. съгласно Справка по лице в Служба по
вписванията – гр.Шумен за периода от 01.01.1992г. до 01.03.2015г., по
персонална партида № 42 900 на недвижимите имоти на Т., т.е. последният едва ли е разполагал с финансови
средства да посещава ежедневно студенски стол при това с такси според
твърденията на свидетеля Т.. Още повече,
нормално и обичайно е свидетел-очевидец, който познава отпреди тъжителя, виждайки го окървавен
да отиде при него и да го попита какво му има /в случай, че действително е бил там/, което е допълнителна индиция за
недостоверността на дадените от него показания.
Следва да се отбележи, че изложеното не представлява предположение,
а извод, основан на това, което обикновено става. В
практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия процес при
обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не
само не изключват, но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и
натрупания социален опит /в т. см.Решение
№ 678/2005г. на ВКС, ІІІ н.о./.
Заключението на съдебно - медицинската експертиза по
безспорен начин доказва твърденията на тъжителят за нанесени множество удари.
Потвърждава се и механизма, посочен от тъжителят за причиняване на
травматичните увреждания, а именно удари с твърди тъпи предмети, което
потвърждава и твърдението му, относно начина, по който подсъдимите са нанесли
ударите, а именно – с невъоръжена ръка или крак. От анализа на събраните по
делото доказателства, съдът намира че са налице
доказателства установяващи виновността на подсъдимите – това са
показанията на свидетелите Е.М., Х.Х. и Р.К., които следва да се кредитиран в пълен
обем, поради обстоятелствата посочени по – горе. Същите се подкрепят и от
съдебно – медицинската експертиза.
При
анализа на достоверността на събраните гласни доказателства съдът се основава
не само на тяхната последователност и логичност, както и на наличието или
липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност.
От решаващо значение е съответствието на дадените показания
или обяснения със събраните напълно обективни и достоверни доказателства по
делото. В настоящия случай това на първо място е издаденото съдебно-медицинско удостоверение № 204/16.07.2015г., които са използвани и при
формирането на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза на тъжителя С.С.. Съдебният лекар е прегледал пострадалия
тъжител С.С. и е констатирал множество
травматични увреждания – една разкъсноконтузна рана на долната устна вляво
лигавично, до левия устен ъгъл; множество кръвонасядания в областта на лицето
около входа на устната кухина вляво – външно и лигавично; леко изразен
травматичен оток на лявата скула; петнисто кръвонасядане на предната гръдна
стена вляво; десет кожни драскотини по предната и задна страна на дясната
предмишница; едно ивицовидно кръвонасядане по предната страна на лявото бедро
средна степен. В посоченото съдебно-медицинско
удостоверение са закрепени
действителните находки по тялото на пострадалия - тъжител, които поради естеството си са неповлияеми от някакъв
субективизъм. Всички тези увреждания не биха могли да възникнат без
нанасяне на удари, нито могат да се обяснят с едно „бутане”, а още по-малко
могат да се счетат за някакви „самонаранявания“ в резултат от падане на „асфалта“. Очевидно е,
че на данните от съдебно-медицинските удостоверения, закрепили обективно
констатираните увреждания, причинени на тъжителя С.С.,
кореспондират единствено с
изложеното от последния в
тъжбата и тези на свидетелите Х.Х. и Р.К., което е решаващото основание
същите да бъдат кредитирани изцяло.
Характерът
и механизмът на причиняване на травматичните увреждания на тъжителя се установява в най-голяма степен
от заключението
на назначената
съдебномедицинска експертиза. От съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 28/2016г., е видно, че тъжителят С.Н.С.
е получил следните травматични увреждания: контузия на главата – една
разкъсноконтузна рана на долната устна вляво лигавично, до левия устен ъгъл;
множество кръвонасядания в областта на лицето около входа на устната кухина
вляво – външно и лигавично; леко изразен травматичен оток на лявата скула; петнисто
кръвонасядане на предната гръдна стена вляво; десет кожни драскотини по
предната и задна страна на дясната предмишница; едно ивицовидно кръвонасядане
по предната страна на лявото бедро средна степен. Вещото лице сочи, че посочените травматични увреждания са причинили
на тъжителя временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Заключението
на посочената експертиза е прието като пълно, обосновано и компетентно дадено,
каквото становище са изразили всички страни. Заключението е подробно мотивирано, като е съобразена цялата
медицинска документация по случая и относимите свидетелски показания. В съдебно заседание вещото лице дава изчерпателни и категорични
разяснения по поставените му
въпроси, като потвърждава изцяло заключението. При
това положение липсват каквито и да било основания за съмнение в правилността
на посоченото заключение, поради
което съдът основава правните си изводи именно на заключението на
посочената експертиза.
Няма
съмнение на следващо място, че описаните увреждания са причинени именно от двамата подсъдими. Данни в
тази насока се съдържат не само в показанията на кредитираните от съда
свидетели, но се извеждат и от самата обстановка около инцидента, която
изключва възможността процесните телесни повреди да са били причинени от друго
лице или от самонараняване на тъжителя.
Предвид
гореизложеното съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата
подсъдимите са причинили на тъжителя
С.С. множество увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Неоснователни са доводите за
недоказаност на авторството на деянието, а именно - че не е установено, че
именно двамата подсъдими са нанесли удара, довели временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на С.. От
показанията на свидетелят - очевидец Е.М.
се установява, че подсъдимите са поставили началото на инцидента, като
първоначално двамата подсъдими са започнали да се карат с тъжителя С..
Няма данни удари в тези
конкретни области
да са му били нанасяни и от други лица, като такива обстоятелства не се сочат и
от самия тъжител. Ако такива удари са му били нанесени и от
друго лице, трудно биха могли да се намерят основания тъжителят С. да не съобщи за това. Отделно от изложеното следва да се
отбележи, че според константната практика на ВКС налице е съизвършителство и
общност на умисъла, когато съучастниците нанасят побой заедно - едновременно
или поотделно, или единият в отсъствие на другия, но с последващо продължение
на съвместните действия, при което видът на пострадалия ясно е показвал какво
му е сторено до този момент /в т. смисъл Решение № 352/1994г. на ВКС, І н.о., НК; Решение № 545/2011г. на
ВКС, ІІ н.о., НК и др./. По делото не са налице данни, че посочените
травматични увреждания са
причинени впоследствие от други лица или от самонараняване, но
дори и в тази насока да е било възможно да се съберат достатъчно и убедителни
доказателства, това не би довело до отпадане на наказателната отговорност на
подсъдимите - деяние, квалифицирано като извършено в съучастие. В тези случаи също така дори не е необходимо да се детайлизират
поотделно действията на всеки един от съучастниците /арг. от Решение № 356/2011г. на ВКС, І
н.о./, като всички отговарят за общия съставомерен резултат, като е достатъчно резултатът да е в причинна
връзка с виновното поведение на дееца /в т. см. Решение №
59/1975г. на ОСНК на ВС и др./. По този начин не са нарушени процесуалните права на подсъдимите,
тъй като съдебната практика приема, че обвинението за съучастие под формата на
съизвършителство с по - широк кръг
лица е обстоятелство, което отегчава наказателната отговорност и е релевантно
при индивидуализацията на наказанието /в т. см. Решение
№ 356/2011г. на ВКС, І н.о./. По изложените съображения съдът приема, че подсъдимите следва да
понесат наказателна отговорност за причиненото на тъжителя увреждане, изразяващо се в временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Освен
това, от приложената по делото
медицинска документация за проведено изследване на подсъдимия Б.М. – копие на Съдебно-медицинско удостоверение № 205/2015г.; Лист за
преглед на пациент в Спешно отделение на МБАЛ – Шумен“ АД №
13029/15.07.2016г. и Резултати от образно изследване от 23.09.2015г. е
видно, че от данните в медицинската документация на подсъдимия Б.М. са били причинени следните травматични
увреждания: плитко забелване на епидермиса, с кожна драскотина в
центъра на вътрешната страна на левия лакът, кръвонасядане и леко изразен
травматичен оток по външната страна на лявата пета, палпаторна болезненост от
външната страна на седалището вляво, без видими травматични увреждания.
Съдебния лекар дава заключение, че посочените
травматични увреждания са причинили на подсъдимия болка и страдание и че същите
са причинени по време и начин, съобщен от подсъдимия – „малък инцидент с комшии“ в
процесният ден –
15.07.2015г.
Налице са достатъчно и категорични доказателства, че
подсъдимите са осъществили състава на чл.130, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2
от НК. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни
съображения:
Като прецени
всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимите Н.В.М. и Б.Н.М.
са извършили възведеното с частната тъжба обвинение и на 15.07.2015г.
в гр.Шумен в съучастие като съизвършители са причинили на С.Н.С. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, с което
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от
частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, във вр. чл.20 ал.2 от НК,
защото:
Обект на
престъплението са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна
страна подсъдимите чрез своите действия са въздействали на организма на частният
тъжител, което е довело до изменение в отделни тъкани и системи на частния
тъжител, вследствие на което на пострадалия са причинени травматични
увреждания, които са причинили разстройство на здравето, неопасно за живота,
което по смисъла на чл.130, ал.1 от НК следва да бъде квалифицирано като лека
телесна повреда съобразно заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза на пострадалият С.Н.С..
От
субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл,
като всеки един от подсъдимите е предвиждал, че нанасяйки удара в областта на
главата и тялото на пострадалия може да предизвика определени травматични
увреждания, съзнавал е общественоопасните последици от това деяние и е допуснал
настъпването им.
Квалификацията по чл.20, ал.2 от НК е налице по отношение и на
двамата подсъдими, тъй като деянието е извършено от две лица, които са участвали пряко в
самото изпълнение на престъплението - и двамата са участвали в осъществяване на изпълнителното деяние,
т.е. всеки един от двамата се явява съизвършител по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Според
правната теория и константната практика на ВКС, налице е съизвършителство и
общност на умисъла, когато съучастниците нанасят побой заедно - едновременно
или поотделно, или единият в отсъствие на другия, но с последващо продължение
на съвместните действия, при което видът на пострадалия ясно е показвал какво
му е сторено до този момент /в т. см. Решение № 352/1994г.
на ВКС, І н.о., НК; Решение № 545/2011г. на ВКС, ІІ н.о., НК и др./. По делото
безспорно са налице данни и доказателства, че в инцидента са взели участие и
двамата подсъдими, което води до квалифициране на деянието като извършено в
съучастие. В тези случаи също така дори не е
необходимо да се детайлизират поотделно действията на всеки един от
съучастниците /в т. см. Решение № 356/2011г. на ВКС, І н.о., НК/, като всички отговарят за общия
съставомерен резултат, при което е правно ирелевантно кой точно е нанесъл ударите,
които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на тъжителя.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяване и незачитане на обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността, както и ниската правна култура.
При
определяне на наказанието на подсъдимите
за извършеното
от тях престъпление, съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на
конкретното деяние, която съдът преценява като невисока – касае се
за деяние, изразяващо се в разстройство на здравето, неопасно за живота, което от своя страна обуславят невисока степен на
обществена опасност на самото деяние.
- степента
на обществена опасност на всеки един от подсъдимите, която съдът преценява с оглед данните за личността
им. В тази връзка следва да се отбележи, че към датата на извършване на
деянията и двамата подсъдими са били с чисто съдебно минало.
- както и подбудите за извършване на престъпленията – незачитане на обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на телесна неприкосновеност на личността и трайно влошените отношения между подсъдимите и тъжителят.
Обсъждайки
личността на подсъдимите Н.В.М. и Б.Н.М. съдът взе предвид обстоятелството, че
същите са с чисто съдебно минало, което следва да се тълкува като смекчаващо
вината обстоятелство. Като такова следва да се тълкува и наличието на трайно
влошените отношения между подсъдимите и тъжителят. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът възприема и изказаното от тяхна страна съжаление за
случилото се, както и обстоятелството, че тъжителят С. с намиращата се наблизо
метална шина първоначално
е нанесъл удар по тялото на подсъдимия Б.М. и е провокирал
случилото се впоследствие. Същевременно липсват отегчаващи вината обстоятелства.
Изложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите Н.В.М. и Б.Н.М.,
като наказанието бъде определено при отчитане на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК за всяко престъпление
се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. За
престъплението по чл.130, ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и
понастоящем законодателят e предвидил наказание „лишаване от свобода“ до 2 /две/
години или “пробация”. Съобразно разпоредбата на чл.78а от НК, в сила към
момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание
“глоба” в размер от 1 000 /хиляда/ лв. до 5 000 /пет хиляди/ лв.,
когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване
от свобода” до 3 /три/ години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени. В настоящия случай за престъплението извършено от подсъдимите се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 2 /две/ години или “пробация”.
Освен това, видно от справката за съдимост на подсъдимите, те не са неосъждани
и няма отбелязани налагани мерки по чл.78а от НК, а от деянието няма преки и
съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице
предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1
от НК и да освободи подсъдимите от наказателна отговорност, като им наложи
административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение
съдът счита, че подсъдимите следва да бъдат освободени от наказателна
отговорност и намира за справедливо да им бъде наложено административно
наказание „глоба“ в размер на по 1 200 /хиляда и двеста/ лв. на всеки един
от подсъдимите Н.В.М. и Б.Н.М.. Така определените наказания и така определения
размер на наказанията, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдените. Освен това, съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им се отнеме
възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
По отношение
на предявения граждански иск, предявен от страна на тъжителя С.С. за претърпените от последния
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, във вр. чл.20
ал.2 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени
в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да
не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени
вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за
пострадалия тъжител, при наличието на които възниква разглежданата отговорност.
Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/.
Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимите Н.М. и Б.М., в
резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна
връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието на
подсъдимите, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да
се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да
се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото
на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на
обезщетението е подчинено на справедливостта /арг. от т.13 от Постановление №
7/1959г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършено то, интензитета на
нанесените на пострадалия удари и допълнителните последствия за здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр. /в т. см. Постановление №
4/1968г. на Пленума на ВС/. Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът констатира следното – в резултат на деянието са
били причинени болки и страдания на пострадалият тъжител С.С., в областта на долната устна, по лицето, по предната гръдна стена, както
и кожни драскотини по дясната предмишница и кръвонасядане на лявото бедро /видно от съдебно-медицинската експертиза/, тъжителят е
преживял остър стрес, последван от разстройство в адаптацията със смесено
нарушение на емоциите и поведението - неустойчиво настроение, емоционална лабилност,
„умствено предъвкване“ на станалото, тревожност, известно емоционално оттегляне
и ограничаване в контактите, симптоми, нарушаващи в лека степен социалното
функциониране на тъжителя, отзвучала значително, тъй като към момента
на изготвяне на съдено-психиатричната експертиза оплакванията са били в процес
на редуциране, а част от тях са били отпаднали, както и че добрата семейна
среда и подкрепата на обкръжението са протектиращи фактори, способстващи за
възвръщането му към обичайното за него психично състояние и нормално социално
функциониране /видно от заключението на съдебно-психиатричната
експертиза/, както и факта, че всички
оплаквания на тъжителя, които са описани по отделните консултативни прегледи до
голяма степен са изводими от сериозните съпътстващи заболявания, които
тъжителят /освидетелстваният/ има преди инцидента – артериална хипертония,
захарен диабет, застой на сърдечната недостатъчност, които имат отношение
въобще към психичната дейност. Съдът също така съобрази и начина на
извършване на престъплението, характеризиращ се с открито незачитане на
човешката личност и действията, предприети от двамата подсъдимия, както и
условията и обстановката, при които е осъществено причиняването на
травматичните увреждания, довели да временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на тъжителя. Предвид на
това и във връзка с претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, съдът на
основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански
иск за неимуществени вреди да бъде уважен до размер 1 000 /хиляда/ лева, като
взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените
травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимите и причинната
връзка между тях. В останалата си част до пълния предявен размер съдът счете, че
гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Вредите от
непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От
този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично
задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена от
Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Поради това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а
именно – 15.07.2015г. до окончателното изплащане на тази сума.
На основание
чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимите Н.В.М. и Б.Н.М. да
заплатят държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 /петдесет/
лева.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Н.В.М. да заплати на тъжителят С.Н.С.
сумата от 648.93 лева /шестстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща деловодни разноски и адвокатско възнаграждение и 5
/пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Б.Н.М. да заплати на тъжителят С.Н.С.
сумата от 648.93 лева /шестстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща деловодни разноски и адвокатско възнаграждение и 5
/пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Н.В.М. да заплати в полза на държавата направените
деловодни разноски в размер на 61.94 /шестдесет и един лева и деветдесет и
четири стотинки/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Б.Н.М. да заплати в полза на държавата направените
деловодни разноски в размер на 61.94 /шестдесет и един лева и деветдесет и
четири стотинки/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: