№ 150743
гр. София, 29.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20231110157633 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 293472/19.10.2023 г. на .........., .........., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Г. А. с ЕГН:
**********, за суми, представляващи регресни суброгационни вземания на заявителя в
качеството му на поръчител на длъжника по Договор за потребителски кредит № 2681494 от
01.12.2022 г., изплатил в полза на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД задълженията на заемателя
по договора за кредит.
Със заявлението се претендира и вземане, основано на договор за предоставяне на
поръчителство, сключен на 01.12.2022г. между заявителя и длъжника, а именно
възнаграждение за предоставеното обезпечение.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за изплатените от поръчителя
вземания за главница, възнаградителна и законна лихва по договора за потребителски
кредит, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, както и за разноските съразмерно с
уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед
за сумата от 16.64 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съдът намира, че в настоящия случай процесните сделки- договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство, следва да бъдат разглеждани като
единен източник на задълженията на потребителя (макар и формално да са обективирани в
различни писмени документи, страни по тях да са различни дружества и да имат различен
предмет), доколкото с оглед несъмнената икономическа и правна свързаност на
дружеството- заявител и заемодателя (последният съгласно вписването в ТР е едноличен
собственик на капитала на ..........), фактически вземанията и по двата договора възникват в
правната сфера на „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно договора за предоставяне на поръчителство
1
и приложение № 1 към него потребителят- длъжник се е задължил да заплаща месечно
възнаграждение в полза на поръчителя, платимо на падежите на погасителните вноски по
договора за кредит. Съгласно приложение № 1 към договора за потребителски кредит
годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.44 %. При съобразяване на
тези уговорки, както и на обстоятелствата, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя е заемодателят по договора за кредит, че възнаграждението в полза на
поръчителя се дължи ежемесечно на падежите по договора за кредит и независимо дали
длъжникът е изправен или не, при това предпочтително пред вземанията на заемодателя по
договора за кредит, съдът намира, че с уговарянето на процесното възнаграждение по
същество се достига до забранен от закона- императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
резултат, а именно уговаряне на годишен процент на разходите, който многократно
надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С това
възнаграждение на практика се достига до значително и необосновано оскъпяване на
предоставения паричен заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на
заемодателя и тези на потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на
коментираната клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Следва да се има предвид, че такова неравновесие се установява и при самостоятелен
анализ на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото отнапред- още със
сключване на договора, се уговаря дължимост на ежемесечно възнаграждение във фиксиран
размер независимо от изправността на длъжника, при което е принципно възможно да се
плати възнаграждение в значителен общ размер, без имуществото на поръчителя да е
фактически засегнато в резултат на учреденото обезпечение. А от друга страна, в случай че
последният плати, интересът и имуществото му са в достатъчна степен обезпечени, тъй като
разполага с възможността да предяви регресните си права чрез иск, респ. чрез заявление,
както и да претендира обезщетение за забава върху изплатените суми.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по отношение на процесните договори
за кредит и договор за предоставяне на поръчителство приложение намират разпоредбите
както на Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г., така и на Закона за защита
на потребителите. Това е така с оглед възприетото от съда единство помежду им, при което
икономически, а и по правната си същност договорът за предоставяне на поръчителство,
имащ за цел постигане на забранен от закона резултат чрез принципно допустими средства,
както и вменените с него парични задължения на потребителя се явяват част от
съдържанието на договора за потребителски кредит, който несъмнено притежава
потребителски характер по смисъла на цитираните закони.
Доколкото съдът намира, че не е налице действително основание за начисляване на
възнаграждение за учреденото обезпечение, заявлението следва да бъде отхвърлено по
отношение на претенцията за присъждане на такова.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 293472/19.10.2023 г. на .........., .........., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Г. А. с ЕГН:
**********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от
16.64 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 01.12.2022г.,
сключен между длъжника и ...........
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3