Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ………….
гр. Карлово, 22.05.2017 г.
по НОХД № 247/2017г. по описа на КРС
Днес, 22.05.2017 г., съдията -
докладчик на трети наказателен състав при Карловския районен съд – Гюрай Мурадов,
в разпоредително заседание, в изпълнение на задълженията си по чл.248 от НПК,
след като се запознах с материалите по НОХД № 247/2017г. по описа на КРС,
намирам, че не са налице условията за насрочването му за разглеждане в публично
съдебно заседание, поради следното:
Съдебното производство по делото е образувано
въз основа на внесен от РП Карлово обвинителен акт по досъдебно производство №
661/2016г. по описа на РУ на МВР гр. Карлово, като е повдигнато обвинение срещу
Г.Х.Г., ЕГН: ********** *** за престъпления по чл.235, ал.1 от НК; чл.216,
ал.4, във вр. с ал.1 от НК и чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
След запознаване с обвинението, съдията - докладчик намира, че делото е
подсъдно на КРС. С оглед повдигнатите обвинения, съдът притежава материална
компетентност за разглеждането на делото по правилата на родовата подсъдност,
съобразно чл.35 ал.1 от НК. Обвиненията са за престъпления, извършено в района
на РС- гр. Карлово, поради което и същият съд се явява компетентен да разгледа
делото, според нормата на чл.36 ал.1 от НПК.
При проверката по реда на чл.248, ал.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.249,
ал.2 и ал.3 от НПК, както и съблюдавайки задължителните указания на
Тълкувателно решение № 2 по т.н.д. № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС на РБ, съдията
- докладчик констатира следното:
В хода на досъдебното производство по делото са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правата на обвиняемия. Съобразно Тълкувателно решение
№ 2 по т.н.д. № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС на РБ процесуалните права са винаги
ограничени при неизвършване на действията
по повдигане и предявяване на обвинението, предявяване на следствието и
изготвяне на обвинителния акт, както и при липса на изискуемата от закона
процесуална форма или некомпетентност на съответния орган за тяхното
извършване. Съгласно т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
на ВКС, относно нарушаването на процесуални правила, даващи основание за
връщане на делото на прокурора, се посочва, че „в обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които
обуславят обективните и субективни признаци на престъплението”.
Запознавайки се с постъпилия обвинителен акт, съдът констатира, че обстоятелствената му част не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК, съгласно който в същата следва да се посочат престъплението извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите. В обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието, както и участието на обвиняемия в него. Обвинителният акт очертава рамките на обвинението, като посочените в него обстоятелства определят както предмета на доказване, така и дават възможност за адекватна защита на обвиняемия именно по изложените от прокурора факти.
За да направи тези свои изводи, настоящия съдебен състав взе предвид, следното:
В обстоятелствената част на изготвения и внесен в РС Карлово обвинителен акт не са надлежно отразени фактите, касаещи повдигнатото спрямо Г. обвинение и за трите престъпления. В обвинителния акт практически липсва описана фактическа обстановка, а единствено на стр.2 е посочено-цитирам „Установили самоличността на водача на трактора – обв.Г.Х.Г. *** и заедно с него се върнали на мястото в местността „Заногата“ - в отдел „9“, подотдел „Д“ на парка. Обв.Г. сам посочил пъновете на дугласките, които сам преди това е отрязал с моторния трион без да има редовно писмено разрешително за тяхната сеч и извоз. Признал също пред тях, че е отрязал и четирите греди от табелата/арката, а после сам ги натоварил на каруцата, за да ги извози до дома си, което и направил“. Това е цялата описана фактическа обстановка от прокурора и за трите престъпления. По надолу е посочено, че цитирам: „Освен дървета от дървесен вид “дугласка”, отрязани от територията на НП „Централен Балкан” било установено, че се извозват дървета от дървесен вид “бял бор” и “върба”, които вероятно били добити от горския фонд, стопанисван от ТП „ДГС-Клисура“, от район, съседен на територията на НП „Централен Балкан“. Подробно са описани действията на служителите на НП „Централен Балкан“, но не и на обвиняемия.
В случая е налице непосочване на конкретна и ясна фактическа обстановка в обвинителния акт, т.е. неописване в обстоятелствената му част на начина на извършване на всяко едно от трите престъпления за които е повдигнато обвинение, като необходимите за това факти са заместени с констатациите на съдебно стоковата експертизата, възпроизвеждане съдържанието на писмени и гласни доказателства и препращане към приложени такива по досъдебното производство. Липсва конкретизация на времето, мястото и начина на извършване на всяко едно от престъпленията. Следвало е прокурорът да посочи ( да разкаже) какво, кога, къде и как обвиняемия е направил, поради което е извършил престъпленията за които е обвинен и от къде, какво, колко, от кого и как отнел /за престъплението по чл.195 от НК/.
Например фактическата обстановка за престъплението по чл.235, ал.1 от НК следва да е структурирана по следния начин. „ На…./дата/ обвиняемия ……. с МПС /какво/…… и ……с какви средства за рязане на дървета (напр.бензинови триони или др.) стигнал до имот…(подробно описание-къде се намира, какво представлява от кого се стопанисва и др.). След това да се опише, какво е правил във всеки от имотите, напр. обвиняемия започнал да сече .…. какво и …. с какво (трион или др.). Подробно да се опише, с какви действия обвиняем е осъществил двете деяния - отсякъл и извозил, например сам рязал дървета-кои, от къде и как и в резултат на това, какво количество било отрязано, какво е направил с него (натоварено ли е в МПС и извозено ли е от имота, от кой?
От обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно какви дървета и от къде е отсякъл и какви дървета и от къде е извозвал обвиняемия съобразно обвинението. За второто деяние /извозвал/ в обвинителният акт дори липсва твърдение, че е извършено, което твърдение да подлежи на доказване, а е посочено, че цитирам: “ Освен дървета от дървесен вид “дугласка”, отрязани от територията на НП „Централен Балкан” било установено, че се извозват дървета от дървесен вид “бял бор” и “върба”, които вероятно /???/ били добити от горския фонд, стопанисван от ТП „ДГС-Клисура“, от район, съседен на територията на НП „Централен Балкан”. Тъй като проверката на обвиняемия при която е констатирано, че извозва немаркирани дърва се е осъществила извън горски фонд, то следва да се посочи и опише какъв е произхода на тези дърва съобразно съответното обвинение. Това обстоятелство е от значение и с оглед правата на ощетените юридически лица. Липсващите обстоятелства са елементи от фактическия състав на конкретното деяние, тъй като очертават конкретния начин на осъществяване на всяко от деянията по чл.235 ал.1 от НК. Тези факти, подлежат на доказване и задължително следва да са конкретизирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт начина на извършване на деянието и участието на обвиняемия в него съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, тъй като става дума за елементи на престъпния състав.
Налице е неяснота в диспозицията на обвинителния акт, както и противоречие с обстоятелствената му част.
С диспозицията на обвинителния акт е повдигнато обвинение по две хипотези на чл.235 ал.1 от НК, като липсва конкретно описание за всяко едно от тях поотделно.
Ако се твърди, че обвиняемият е осъществил двете форми на изпълнително деяние на чл.235 ал.1 от НК, то в обстоятелствената част следва да има описание на две различни деяния.
В случая в обстоятелствената част е описано /донякъде/ само едното деяние /отсякъл/, а за другото /извозвал/ липсва каквото и да е описание- дори и основното от къде и какво е извозил, но в диспозицията се повдигат обвинения и за двете деяния.
Това се отнася и за престъпленията по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК и чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, със съответните специфики разбира се.
Да се опише начина на извършване на престъплението в обстоятелствената част на обвинителният акт, означава да се посочат действията на обвиняемия, с които е осъществил от обективна и субективна страна състава на конкретното престъпление. Това не може да стане посредством посочване на констатациите на назначената по делото експертиза относно вида и броя на отрязаните и извозвани дървета. Фактите и обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителният акт се извличат и установяват от събраните по делото доказателства, като въз основа на тях се посочат по-горепосочения начин фактическите обстоятелства относно начина на извършване на престъплението. Не бива това да става под формата на хронологичен цитат, изброяване на установеното от доказателствата, например както е направено- с посочване на установено от експертизата, извършения оглед на място и пресъздаване на показанията на част от свидетелите, а да се описва фактическата обстановка, при която е извършено престъплението. Това е така, защото от използвания от прокурора начин за излагане на фактическите обстоятелства не става ясно, какво точно е извършил обвиняемия. Няма пречка в обвинителният акт (без да е задължително за него) да се анализират събраните доказателства на досъдебното производство и да се посочи всяко от тях какво установява, но без излагане на приетите въз основа на същите, фактически обстоятелства относно време, място и начин на извършване на престъпленията, обвинителния акт винаги ще е изготвен в нарушение на чл.246, ал.2 НПК.
В случая, практически липсва фактическа обстановка в обвинителният акт и за престъпленията по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК и чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, а само правна квалификация на деянията като престъпление. Прието е от прокурора, че обвиняемия е отрязал четирите греди /без дори да се посочи с какво и как, за да се прецени използвал ли е техническо средство/ и с това си деяние е извършил престъпленията по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК и чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. В обстоятелствената част на обвинителният акт е необходимо да се посочи точно и ясно на коя дата, кой, как, с какво и от кого е отнел и съответно в какво се изразява противозаконната повреда на чуждата недвижима вещ, чия собственост е тя и защо случаят е маловажен.
Чрез обвинителния акт прокурора развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемя в осъществяването му, като към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на деянието.
Разбира се, право на държавното обвинение е да прецени дали и какво обвинение да бъде повдигнато на едно лице, респективно – за какво обвинение същото да бъде предадено на съд, но същото следва да е прецизно и точно формулирано, както и да няма никакво несъответствие или неяснота между фактическото описание на престъплението и диспозитива на обвинението в обвинителния акт. В конкретния случай за обвиняемия не става ясно в какво точно се обвинява, като допуснатото несъответствие съществено накърнява правото му да разбере обвинението и да организира защитата си.
Описаните лаконични факти в обвинителният акт не са достатъчни за да конкретизират и детайлизират деянията с посочената по-горе правна квалификация така, че привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере в какво точно е обвинено. Начинът на извършване на деянията следва да бъде описан в обстоятелствената част на обвинителния акт, за да може да се извърши преценка дали са налице съставомерните признаци.
С оглед на изложеното за допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на обвиняемия в хода на досъдебното производство съдът прие, че образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на РП Карлово.
Прокурорът, изготвил обвинителния акт по настоящото дело, не е изложил в обстоятелствената му част правно значимите факти, които имат значение за съставомерността на деянието на обвиняемия и които очертават рамките на обвинението и ангажират произнасянето на съда по въпросите дали има извършено съставомерно деяние, какво е то и дали, ако има такова деяние, то е извършено виновно.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържа пълно и точно словесно описание на разследваните престъпления. Прокурорът е посочил само правната квалификация на деянията осъществени от обвиняемия. Цитирането на законовия текст, под който се субсумира дадена престъпна дейност, обаче не освобождава прокурора от задължението му в обстоятелствената част на обвинителния акт да опише с думи, пълно и прецизно конкретното престъпление - предмет на разследване на наказателното дело, както изисква чл.246 ал.2 от НПК. Както беше посочено по – горе, прокурорът не е мотивирал наличието на всеки един елемент от обективната страна на разследваните престъпления.
Предвид изложеното, внесеният обвинителен акт по повод на който е образувано съдебното производство не може да бъде разгледан в съдебно заседание, тъй при изготвянето му са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които ограничават процесуалните права на обвиняемите.
Ето защо, съдията- докладчик намери, че е налице основанията по смисъла на чл. 249 ал. 1 и ал.2 от НПК, за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.
Водим
от горното и на основание чл. 249 ал.1 и ал. 2, във вр. с
чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдията-докладчик
Р А З П О Р Е Д И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 247 по описа на Районен съд гр. Карлово за 2017 г.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр. Карлово за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.
Разпореждането да се съобщи на Районна прокуратура гр. Карлово и на лицата, посочени в чл.248 ал.2 т.3 НПК, които имат възможност да упражнят правото си на жалба или протест.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване или протест с частна жалба или протест в 7-мо дневен срок, считано от датата на съобщаването му по реда на Глава XXII-ра от НПК пред Окръжен съд- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Гюрай Мурадов/